Четците по седемте начина на четене са рецитирали الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете с огласовка дамма замме след буквата “даль”. الْحَمْدُ като подлог, а لِلَّهِ като сказуемо. От Суфян Ибн Уйайна и Ру‘аба Ибн ал-Аджадж се предава, че те двамата са чели буквата “даль” с огласовка фатха (аль-хамда лилЛях "الحمدَ لِله"), подразбирайки тук наличието на глагол. Ибн Абу Абля е четял буквата “даль” и “лям” с огласовка дамма, при което “даль” е получила дамма заради това, че нея (дамма) я е получила и буквата “лям”. Има потвърждаващи свидетелства за това, но такова мнение противоречи на болшинството достоверни сахих мнения. От ал-Хасан и Зейд Ибн Али има съобщения, че те са четели:
"الحمدِ لِله" аль-хамди лилЛях с огласовка кесра на буквата “даль”. При което втората огласовка кесра се е появила заради наличието на първата.
Абу Джафар Ибн Джарир е казал: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, означава искрена благодарност (шукр) отправена към Аллах, изключвайки всичко друго, на което се покланят, освен на Него, и изключвайки всички Негови създания, за благата, с които Той е облагодетелствал Своите раби, и които са неизчислими, и никой не може да изброи тези блага, освен Той Единствен. (Тази хвала и благодарност са още и) за това, че Той е сторил органите здрави, за да могат да се покланят, и е дал възможност за телесните органи на онези, на които е вменено като задължение поклонението ибадет, да са в състояние да изпълняват Неговите задължения фараид. (Тази хвала и благодарност са) още и за това, че Той Всевишният Аллах щедро ги е дарил в земния живот, дал им е препитание наред с благодатен живот, въпреки, че те не са заслужили това. (Тази хвала и благодарност са още и) за това, че Той Всевишният Аллах им е обърнал внимание и ги е призовал към средствата, водещи ги към вечното пребиваване с щастливите жители. И на нашият Повелител хвала за всичко това отначало до край!”
Ибн Джарир рахимеху Аллах, е казал: “ : الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, е възхвала, с която Всевишният Аллах е възхвалил Себе Си, и в чиито подтекст се съдържа заповед към Неговите раби да Го възхваляват. Все едно Той им повелява: “Кажете : الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах!” (Ибн Джарир още) е казал: “Някой е казал, че словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са възхвала на Неговите прекрасни имена и височайши качества. А словата: “ الشكر للهаш-шукру лилЛяхи са възхвала за Неговите благодеяния.” След това (Ибн Джарир) го е отхвърлил с думите, чиято същност се заключава в използването на всички тези значения от познавачите на арабския език като الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи и الشكر لله аш-шукру лилЛяхи едно вместо друго, тоест взаимнозаменяемо. А ас-Сулями е привел мнението, че الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи и الشكر لله аш-шукру лилЛяхи са идентични, от Джафар ас-Садик и Ибн Ата измежду суфиите. Ибн Аббас е казал: “Словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са слова на всеки, който изразява благодарност.” И ал-Кортуби е привел като доказателство в думите на Ибн Джарир, че словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са شُكْرًا благодарност. Обаче, към това твърдение на Ибн Джарир има забележка, тъй като между повечето учени Улема от последвалите поколения е разпространено мнението относно това, че “аль-хамд” е възхвала към Преславния с думите: на Неговите непреходни (лазима) и преходните (мута‘аддия) качества. А “шукр” (благодарност) бива само (хвала) за преходните качества и се осъществява със сърцето, езика и органите на тялото. Както е казал поета: “Аз изразих вашите благодеяния с трите (органа): с моята ръка, с моя език и с моето сърце (тайна мисъл).”
Те обаче са имали разногласие относно въпроса, кое е повече като общо: “аль-хамд” или “аш-шукр”? Пристъпвайки към двете мнения, и утвърждавайки, че между двата израза съществува общо и частно. И “аль-хамд”(хвала) е повече като общо, отколкото “аш-шукр” от гледна точка на въпроса, за какви качества се осъществява: то се осъществява за непреходните (ал-лазима) и за преходните (ал-мута‘адди) качества. Например, казваш: “Аз го похвалих за неговото геройство (или майсторството му за прекрасната езда) – това е непреходно качество” и “Аз го похвалих за неговата щедрост която ми е (оказана)” (това е преходно качество). И “аль-хамд” е повече като частно, отколкото “аш-шукр” от гледна точка на осъществяването му само с думи. А “аш-шукр” (благодарност, признателност) е повече като общо от гледна точка на изразяването му с думи, дела и намерение, както бе казано по-горе, и е повече като частно от гледна точка на изразяването само за преходните (ал-мута‘адди) качества. Не се казва: “Аз му се отблагодарих за неговата прекрасната езда”, обаче може да се каже: “Аз му се отблагодарих за неговата щедрост и благодеяние към мен”. Това е извод от думите на някои учени от последвалите поколения, и Всевишният Аллах знае най-добре!
Абу Наср Исмаил Ибн Хаммад ал-Джаухари е казал, че “аль-хамд” е отхвърляне на порицанието, и то има повече общо значение, отколкото “аш-шукр”. И той е казал, че “аш-шукр” е възхвала за извършилия благодеяние към този, който е по-добър. Що се отнася до словото “аль-мадх”, то тази дума има повече общо значение, отколкото “аль-хамд”, тъй като се използва за жив и умрял, както и за неодушевен предмет, както например хвалят храната или имуществото и други подобни. И (аль-мадх) може да бъде преди благодеянието и след него, а така също за преходните и непреходните качества. Ето защо това слово има повече общо значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар