Значение на словата: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим” (басмала البسملة) В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Сред учените по граматика има две мнения относно словата:
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим” (басмала البسملة)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
“БисмилЛахи” – това е име (исм) или глагол (фиал)? И двете мнения са верни и са взети от Свещения Коран. Това също така е име, при което се подразбира: “Моето начинание – (е) в името на Аллах.” Както Всевишният Аллах е казал: И каза: “Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Повелител е Опрощаващ, Милосърден.”/11:41/
Това е и глагол, при който се подразбира: “Аз започвам, или аз съм започнал в името на Аллах.” Както Всевишният Аллах е казал: Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител, Който сътвори./96:1/ И двете мнения са достоверни сахих. Наистина, глаголът има масдар (отглаголно) съществително, и трябва да се определи действието и отглаголното съществително по отношение на глагола, който е поставян преди (отглаголното съществително), без значение дали се касае за такава форма на отглаголно съществително като например: стоящ, седящ или ядящ или пиещ, както и за четене или умиване - абдест, или намаз по отношение на името (“исм” اللَّهِ) Аллах в глаголите за започване (в началото на всичко това) като например: търсене на благословия, щастие и търсене на помощ, съдействие за приключване и приемане. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Затова от Ибн Джарир и Ибн Абу Хатим са предали хадис от Башар Ибн Омара, а той от Абу Раук, който е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, който е казал: “Първото с което Джебраил е бил изпратен при Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казвайки му: “О, Мухаммед! (Изречи) исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан). И му повелил: “Кажи:
أَسْتَعِيذُ بِالسَّمِيعِ الْعَلِيمِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ - Естеизу би ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим – Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия от проклетия (прокуден) шейтан (и неговите (коварни интриги), след това (Джебраил алейхисселям) му повелил: “Кажи:
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Джебраил му повелил:“Кажи:
بِسْمِ اللَّهِ - БисмилЛахи – В името на Аллах, о, Мухаммед! (После) продължил, казвайки: “Чети, и споменавай (с възхвала) Аллах твоя Повелител! Ставай и сядай споменавайки (с възхвала) Аллах!” Това е предадено от Ибн Джарир и е сведено в Тефсира на ат-Табари (1/117), но със слаб даиф иснад (верига от предаващите хадиса).
Що се отнася до въпроса, дали името се явява, название (исм) на самия именуван предмет или същество (мусаммаа), или пък това е процес на наричане, назоваване (именуване тасмийа), или пък това не е нито едното, нито другото, има три мнения:
Едното от тях е, че името (исм) е название на самия именуван предмет (мусаммаа). Това е мнение на Абу Убайда и Сибавейхи, и към него се придържа ал-Бакиллани и Ибн Фаурк ал-Асбахани. Фахруддин ар-Рази – който е Мухаммед Ибн Омар, известен като Ибн Хатиб ар-Рай към въведението на своя “Тeфсир” е написал: “Представителите на сектантските теченията ал-хашвийя, аль-карамийя и ал-ашарийя са казали, че името е название (исм) с което се именува съществото (мусаммаа) и не е процес на назоваване (именуване тасмийа). Представителите на сектантското течение ал-муатазилийя са казали, че името е название (исм), с което не се именува предмета (мусаммаа), а това е процес на назоваване (именуване тасмийа)” Ние избрахме мнението, че то е име (название) и не е нито назования предмет, същество (мусаммаа), нито процес на назоваване (именуване тасмийа). Тъй като може да съществува име, но назования с това име предмет може да отсъства. Или пък за един и същи назован предмет (същество) може да съществуват няколко имена, като синоними. Също така могат да са омоними, когато за няколко наименувани предмети (същества) има едно и също име (название). Името е произносимо слово, а назованият предмет (мусаммаа) - е обект, който може или трябва да съществува. Също така за израза огън и лед. Ако той е назования предмет (мусаммаа) то ще се натъкне на отхвърляне откъм това (да съществува име, и назования с това име предмет може да отсъства) в случая горещината на огъня, или прохладата на леда, и други подобни, което нито един нормален човек не казва. И Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Аллах има Най-Прекрасните имена. Зовете Го с тях!/7:180/ А Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах притежава деветдесет и девет (99) имена.” Това са много имена а назования (мусаммаа) с тях е Един и Той е Всевишният Аллах. Също така в словата на Всевишният Аллах: Аллах има Най-Прекрасните имена./7:180/ добавени към Него, както е казал: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!/56:74/ както и: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!56:96/ и други подобни. Добавянето предизвиква (изисква) необходимостта от нееднородност (различие). И в словата Му: Зовете Го с тях!/7:180/ което означава: Отправяйте дуа към Аллах с Неговите имена, и това е довод, че те имената (са много, а Той Аллах е Един) и оправдание за онези, които казват: Името (исм) е назованият предмет (мусаммаа) в словата на Всевишният Аллах: Благословено да е името на твоя Повелител!/55:78/Благословеният е Всевишният Аллах. И отговорът е, че името (исм) е главното за възхвала на тази свята същност. Също така, когато мъжът казва: Зейнеб е разведена, означава, че неговата жена е разведена. И ако името (исм) не е назования предмет (мусаммаа), то разводът все още не се е осъществил. Отговорът е, че същността на назования предмет (мусамма) на това име (исм) е развод. Фахруддин ар-Рази е казал: Що се отнася до процеса на наричане, назоваване (тасмийа), то той прави името (исм) определено за тази същност, и тази същност също не е име (исм). И Всевишният Аллах знае най-добре!
Под името ( الله ) “Аллах” се подразбира Благословения и Всевишен Повелител. Казано е, че това е най-великото Негово име, което е описано с всички (присъщи само на Аллах) качества, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Той е Аллах, няма друг достоен за поклонение, освен Него, Знаещия съкровеното и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг достоен за поклонение, освен Него Властелина, Пресветия, Пречистия, Верния, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Хвала на Аллах! Пречист е Той от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах Твореца Създателя, Ваятеля! Негови са Най-Прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия./59:22-24/ Следователно, Аллах споменава няколко от имената Си като качества сифат на името Му “Аллах”, и още Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Аллах има Най-Прекрасните имена. Зовете Го с тях!/7:180/ И е казал Всевишният Аллах: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ В двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №6410, Муслим №2677) е сведен хадис, в който от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах има деветдесет и девет (99) имена, сто без едно. Който ги изброи (и запази) ще влезе в Дженнета.” Във версията на ат-Тирмизи (№3502) и Ибн Маджа(№3861) се казва изброяване на имената, обаче между тези две версии съществуват противоречия, добавяния и недостатъци. Фахруддин Мухаммед Ибн Омар ар-Рази е споменал в своя “Тeфсир”, че някои (са съобщили за) Аллах, че има пет хиляди (5000) имена: хиляда в Свещения Коран и Благородната Сунна, хиляда в ат-Теврат, хиляда в ал-Инджил, хиляда в аз-Зебур, и хиляда в Лаухи Мехфуз.
Името ( الله ) “Аллах” е име, с което никой не може да бъде наричан, освен Благословения и Всевишен Аллах. Затова в арабският език не са известни производни от това име глаголни форми за минало и сегашно-бъдеще времена. Някои учени по граматика са казали, че ( الله ) “Аллах” е име, от което няма производни. Подобно мнение е привел ал-Кортуби от група учени-лингвисти и учени Улема по шериятските науки, и сред тя са аш-Шафий, ал-Хаттаби, Имам ал-Харамайн, ал-Газзали и други. От ал-Халил и Сибавейхи се предава, че те са считали буквите “А” (елиф) и “Л” (лям) в това слово ( الله ) “Аллах”, като съставна част (коренни). Също така ал-Хаттаби е споменал, че това са коренни букви, и още е казал: “А нима не забелязваш, че казваш: О, Аллах!, а не казваш: О, Всемилостиви! Защото ако не бяха основа (съставна част) на думата, то би било позволено да се въведе звателен падеж за буквите“А” (елиф) и “Л” (лям).”/Тeфсир на ал-Кортуби (1/103). И е казано, че името ( الله ) “Аллах” е производно, и като доказателство се използва казаното от Руаба Ибн ал-Аджадж в поетична форма. От думите на поета става ясно, че се има предвид обожествяването на Аллах, както се предава, че когато Ибн Аббас е чел айета وَيَذَرَكَ وَآلِهَتَكَ - да се отрекат от теб и твоите богове? /7:127/ е казал, че тук става дума за: да ти се поклонят, тоест: на него му са се покланяли, а той не се е покланял. Така е казал Муджахид и други.
Някои доказват, че Неговото битие е производно от словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Той е Аллах и на небесата, и на земята. /6:3/ тоест, на Аллах се покланят и на небесата и на земята, както е казано в Свещения Коран: Той е Аллах на небето и Аллах на земята./43:84/
Сибавейхи е предал от ал-Халил, че основата (корен) на името ( الله ) “Аллах” е إِلَاه Иляах подобно на формата فِعَال фиаал и в него влизат буквите“А” الْأَلِف (елиф) и “Л” اللَّام (лям) без буквата الْهَمْزَة хамза. И Сибавейхи е казал, че това е подобно на думата النَّاس (нас) хора, чиито корен е أُنَاس (унас). И казват, че в коренът на думата لَاه (име на Всевишният Аллах) влизат буквите“А” الْأَلِف (елиф) и “Л” اللَّام (лям) за да подчертаят възвеличаването, и това мнение е избрал Сибавейхи. Абу ал-Хасан Али Ибн Хамза Абдуллах Ибн Бахман Ибн Фейруз ал-Кисаи и имам Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи са казали, че корена на името (الله) “Аллах” е الْإِلَه ал-Илях, като пропускат хамзата и сливат (асимилират) първата буква“Л” اللَّام (лям) с втората, както е казал Всевишният Аллах: Ала за мен Той е Аллах, моят Повелител/18:38/ тоест, що се отнася до мен (първо лице единствено число), така го е чел ал-Хасан ал-Басри. Ал-Кортуби е казал, и говорят, че: “Името (الله) Аллах е производно от وَلِهَ (валиха – бива разтроен) когато изпаднеш в недоумение. Думата “ал-валех” е изгубване на разума. Казват: Разтроен човек, и разтроена жена, ако са били изпратени в пустинята. Всевишният Аллах кара да изпаднат в недоумение онези, чиято мисъл е за същността на Неговите качества, и затова неговия корен ще е وِلَاه (виляаху), като буквата “В” الْوَاو (вав), ще бъде заменена с хамза, както се казва в думите: وِشَاح вишах в إِشَاح ишах (меч, шал за пояса), وِسَادَة висада в إِسَادَة исада (възглавница). Фахруддин ар-Рази е съобщил: Казват, че името (الله) Аллах е производно от словото أَلِهْتалихат безопасност за еди кой си, тоест спокойствие за него. Умовете (умните в здрав разум) са спокойни когато Го възхваляват (споменават), и душите (сърцата) са щастливи като Го опознаят, тъй като Той е Съвършен, и абсолютно няма друг, освен Него. Всевишният Аллах е казал: Онези, които повярваха и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. /13:28/ И Фахруддин ар-Рази е съобщил, че казват, името е производно от названието لَاهَ във формата يَلُوهُ когато прикрива (или уединява), и казват още, че неговата етимология (произход на думата) идва от الْفَصِيل أَلِهِотбиването на дете от майка му, към която има силна привързаност, и значението тук е че рабите са силно привързани към Него чрез смирение (и покорност) във всяка една ситуация. И казват, че е производно от името أَلِهَ الرَّجُل – човек, който се покланя на Аллах, покланя Му се когато се страхува от заповедта (повелята, която) го постига и Аллах го спасява, тоест защитава го, и Защитникът на всички създания от всякаква вреда е Всевишният Аллах, Който е казал в Свещения Коран: Кой защитава и от Кой няма защита/23:88/ И Той е Благодетят видно от словата на Всевишният Аллах: И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах./16:53/ И Той е Даряващият храната видно от словата на Всевишният Аллах: Той храни, а Него не Го хранят./6:14/ И Той е Съзидателят, видно от словата на Всевишният Аллах: Кажи: “Всичко е от Аллах.”/4:78/
Фахруддин ар-Рази е избрал, че това е име (исм), подразбиращо категоричното отсъствие на производно, като е посочил, че това е мнение на ал-Халил, Сибавейхи, и болшинството учени по граматика и по шериятските науки и е привел доказателства. Едно от тях е, че ако името беше производно, то много биха (имали) приели участие в значението му. Другото е, че останалите имена напомнят за качествата сифат, и казваш Аллах е Всемилостивия, Милосърдния, Властелина, Пресветия, което доказва, че (името) не е производно. И е казал: “Що се отнася до словата на Всевишният Аллах: Всемогъщия, Всеславния Аллах./14:1-2/ с четене в родителен падеж, то ще бъдат поставени за разглеждане в раздела عَطْف الْبَيَان
(Определение, изразявано чрез съществително име, съгласувано с определяемата дума). От словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Нима знаеш подобен Нему?/19:65/ се прави заключението, че същността на това име (исм) е непроменяща се, и е ясно, че то не е производно. И Всевишният Аллах знае най-добре!
След това Фахруддин ар-Рази е привел мнението от някои, че името (исм) الله ) ( “Аллах” на Всевишният Аллах е от древноеврейски а не от арабски произход, след което го е опровергал и е казал, че това е слабо мнение. И действително това е изключително слабо мнение.
Имената الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим са две имена, производни от словото (ар-рахма) милост с цел преувеличение, и الرَّحْمَنِ ар-Рахман притежава повече преувеличено значение, отколкото الرَّحِيمِ ар-Рахим. От думите на Ибн Джарир може да се разбере, че той е привел това мнение, като единодушно. В коментарите към Свещения Коран на някои от предшествениците селеф се намира доказателство за това, и което прилича на по-горе споменатото съобщение относно това, че Иса алейхисселям, е казал: “. الرَّحْمَنِ – ар-Рахман това означа Всемилостивия в този и отвъдния свят. الرَّحِيمِ ар-Рахим – това означава Милосърдния в отвъдния вечен свят.”
Някои твърдят, че името (исм) не е производно, защото ако беше така, то щеше да се свързва със споменаване на този към когото е проявено милосърдие (ал-мархум). Всевишният Аллах е казал: Той е Милосърден към правоверните./33:43/
Ибн ал-Анбари в “аз-Захир” е предал от Абу ал-Аббас Мухаммед Ибн Язид Ибн Абд ал-Акбар, известен като ал-Мубаррид: “Името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски, а не от арабски произход. Абу Исхак аз-Заджадж в “Ма‘ании ал-Кoран” е споменал, че Ахмед Ибн Яхя е казал: “Името الرَّحِيمِ ар-Рахим е от арабски произход, а името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски произход и затова са обединени.” Но Абу Исхак аз-Заджадж е подчертал, че е необходимо да се избягва изказаното мнение, че името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски произход. А ал-Кортуби е казал, че доказателство за това, че словото الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е производно, служи хадиса сведен от ат-Тирмизи (№1907), който го е квалифицирал като достоверен сахих. Там от Абдурахман Ибн Ауф радияллаху анху, се предава, че е чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Всевишният Аллах е казал: “Аз Съм الرَّحْمَنِ ар-Рахман - Всемилостивия Аз създадох роднинските връзки и ги нарекох с Моето Име “ар-Рахман”. Аз ще поддържам онзи, който поддържа роднинските връзки, а който ги прекъсне, Аз ще го отхвърля!”. И (ал-Кортуби) е казал: “Това е един етимологичен текст за словообразуване, и няма значението на противоречие и вражда. Той ал-Кортуби продължава: “Арабите са отричали името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман, заради своето невежество по отношение към Всевишният Аллах. Абу Обейд е казал, че тези две слова (Имената الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим) са еднозначни, както имената “Надман” и “Надим”, но другите са го отхвърлили, казвайки, че словата в шаблоните “фа‘лаан” и “фа‘ил” – не са еднакви по значение, тъй като “фа‘лаан” се използва за преувеличение, като казаното: (един) човек е гневен яростно на друг пълен човек, а “фа‘иил” може да има значение на шаблоните, като “фаа‘ил” (причастие на действителния залог), така и “маф‘уул” (причастие на страдателния залог). Абу Али ал-Фариси е казал, че името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман има по-общо значение, обхващайки всички видове милости, свойствени на Всевишният Аллах. А името الرَّحِيمِ ар-Рахим има отношение само към правоверните. Всевишният Аллах е казал:
Той е Милосърден към правоверните./33:43/
Ибн Аббас е казал: “Това (الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим) са две меки (ар-ракик) имена, едното от които е по-меко, тоест с повече милост от другото. След това (ал-Кортуби) е привел от ал-Хаттаби и други, съобщение, че са имали трудности с тълкуването на качеството (ар-ракик), и са казали, че по-скоро, (в словата на Ибн Аббас) се има предвид (или е било казано) “ар-Рафик”, както е казано в хадиса: “Наистина, Аллах е Добър (ар-Рафик), обича добротата във всяко дело, и дарява за нея онова, което не дарява нито за суровостта (нито за каквото и да е друго).” (Сведен от Муслим №2593). Ибн ал-Мубарак е казал: “ الرَّحْمَنِ – ар-Рахман – ако го молят и искат, то Той дава. الرَّحِيمِ ар-Рахим – ако Него не Го молят и не искат, то Той се гневи.” В хадис сведен от ат-Тирмизи и Ибн Маджа се предава от Абу Салих ал-Фариси ал-Хаузи, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах се гневи на онзи, който не Го моли (и не иска от Него)”. Някои поети са казали: “Аллах се гневи, когато не Го молиш и не искаш от Него, а пък потомъка на Адам се гневи, когато го молиш (за нещо) и искаш от него.”
Ибн Джарир е предал: На нас ни съобщи ас-Сурри Ибн Яхя ат-Тамими от Осман Ибн Зуфар, който е чул ал-Арзами да казва за الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим, че الرَّحْمَنِ - ар-Рахман – е Всемилостив за всички творения, а الرَّحِيمِ ар-Рахим – е Милосърден за правоверните. Затова казват: Всевишният Аллах е казал: После се възнесе [Безподобен] на Трона. Той е Всемилостивия. /25:59/ и е казал още Всевишният Аллах: Той е Всемилостивия, Който се възнесе [Безподобен] на Трона./20:5/ Възнасянето на Трона е било споменато заедно с името Му الرَّحْمَنِ - ар-Рахман - Всемилостивия, защото Той обхваща с милостта Си всички Свои творения. И е казал Всевишният Аллах: Той е Милосърден към правоверните./33:43/ Тук Всевишният Аллах е отделил правоверните, отнасяйки към тях Своето име الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърден.” Те са казали: “Това е доказателство, че името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман - Всемилостивия носи по-широк обхват от значения, отнасящи се до милостта на Аллах към общностите в двата свята за всички Негови творения. А името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния се отнася специално за правоверните. Обаче, в дуа, която е предадена в хадис се казва: “ الرَّحْمَنِ - ар-Рахман, Той е Всемилостив за този и отвъдния свят, и الرَّحِيمِ ар-Рахим, Той е Милосърден и за двата свята.” (ат-Табарани в “ас-Сагир” от Анас Ибн Малик).
Името на Всевишният Аллахالرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия е свойствено само и единствено за Аллах, и никой освен Него не може да се нарича с това име, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ И е казал Всевишният Аллах: И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали Ние сме заповядали да се покланят на други, вместо на Всемилостивия! /43:45/ Когато лъжецът Мусейлима нарекъл себе си “Милостивия на ал-Йамама” – нека Аллах му надене покривалото на лъжата – той останал известен само с името “лъжецът” и бил даван като пример за лъжата сред жителите по градовете и селата, както и жителите на пустинята – бедуините.
Някои са твърдели, че името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния е приведено след името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия, което е усилващо (муаккад) слово, и следователно то е по-усилващо в преувеличението, отколкото името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия. Обаче на това мнение може да се отговори, че тук то е приведено не в качеството му на утвърждение (усилване), а в качеството му на описание. Всевишният Аллах е привел в началото името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия, което е свойствено само на Него, и е забранено някой друг да се нарича с това име, както Всевишният Аллах е казал: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ И когато лъжецът Мусейлима от ал-Йамама се провъзгласил с това име, то не бил последван от никой заради този факт, освен от онези, които са били заедно с него в заблуда. А що се отнася до името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния, с което Той е описал и друг, освен Себе Си, Всевишният Аллах е казал: При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните./9:128/ Също така Всевишният Аллах е описал и другите (творенията Си) със Своите имена, както Той е казал: Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ./76:2/ В този смисъл се получава, че от имената на Всевишният Аллах има такива, с които се наричат други (въпреки, че значението им не е еднакво с имената присъщи само на Аллах), и такива, с които другите не се наричат, такива като имената: “Аллах”, “ар-Рахман” “ал-Халик” (Творецът) “ар-Раззак” (Даващ препитанието) и т.н. И затова Всевишният Аллах е започнал с
“بِسْمِ اللَّهِ - БисмилЛахи – В името на Аллах”, а след това е описал това име اللَّهِ Аллах като الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ ар-Рахман ар-Рахим- Всемилостивия, Милосърдния, тъй като الرَّحْمَنِ - ар-Рахман –Всемилостивия, е по –свойствено на Него и по-познато, отколкотоالرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния. Обикновено именуването започва с по-познатото, и затова (тук) името е било поставено в началото като по-свойственото, а след това се преминава към по-малко свойственото.
И ако някой попита: “Ако الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия е по-хиперболизирано име, то защо не е било достатъчно само това име, вместо допълнителното الرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния?” Ибн Джарир е предал от Ата ал-Хурасани, че когато някой, освен Аллах е бил назован с името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, тогава е било приведено словото الرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния, за да се прекрати това заблуждението, тъй като никой, освен Аллах не може да бъде описван с الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ ар-Рахман ар-Рахим- Всемилостивия, Милосърдния.” Обаче, за възможността на подобна аргументация е известно най-добре на Всевишният Аллах!
Някои други са твърдели, че арабите не са познавали името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, докато Всевишният Аллах не ги е опровергал, казвайки в Свещения Коран: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ Затова, когато в деня на битката при Худайбия, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на Али: “Пиши بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!, неверниците измежду корейшите казали: “Ние не знаем нито Всемилостивия, нито Милосърдния.” (сведен от ал-Бухари №1784). В някои други версии се съобщава, че те са казали: “Не знаем Всемилостив, освен милостивия от ал-Йамама.” И Всевишният Аллах е казал: И когато им кажат: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това увеличава тяхното отвращение. /25:60/ Явният смисъл ( на свещеният текст) указва, че тяхното опровержение е било само заради отрицание, зло упорство и инат в неверието им. Тъй като в техните стихове от времената на невежеството джахилия те са използвали за наименование на Всевишният Аллах името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, за което е предал Ибн Джарир, казвайки: “И са декламирали някои в невежеството безумци.” Също така наименование на Всевишният Аллах с името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия от времената на невежеството джахилия е видно от думите на Селяма Ибн Джундуб ат-Тахави.
Също така Ибн Джарир е казал:“Абу Корайб ни е разказал, Осман Ибн Саид ни е разказал, както и Башар Ибн Омара, че Абу Раук е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия има форма (шаблон) “фа‘лаан” (и е производно) от словото “ар-рахма” милост, и това е арабска дума.” И (Ибн Аббас) също така е казал: “ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِВсемилостивия, Милосърдния /1:3/ - това е “ар-ракик” (нежен, любезен) и “ар-рафик” (добър, мек) този, който обича милостта, и е безкрайно далече от онзи, който обича насилието и суровостта, а това се отнася за всичките имена на Всевишният Аллах.”
Ибн Джарир е казал също така: “Мухаммед Ибн Башшар ни е разказал, както и Хаммад Ибн Мус‘ада за Ауф, а той е предал, че ал-Хасан ал-Басри е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия не се склонява (тоест несклоняемо съществително име в граматиката).” (Тафсир на ат-Табари, 1/134). Ибн Абу Хатим е предал: “ Абу Саид (Ибн) Яхя Ибн Саид ал-Каттан ни е разказал, както и Зейд Ибн ал-Хубаб, а също и Абу ал-Ашхаб, а той е предал, че ал-Хасан ал-Басри е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия е име, което хората не могат да си присвоят, защото с него е бил назован Благословения и Всевишен Аллах.”(Тафсир Ибн Абу Хатим 1/13). В хадис предаден от Умм Селяма се казва, че четенето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е било бавно и отчетливо за всяка буква при рецитирането на:
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!/1:1-4/ Някои четци от групата на школата от Куфа също са четели по този начин, а други се четели, съединявайки ги със словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете и заради това, че е ставало съчетание на двата сукун (отсъствие на огласовка в буквите “мим” в словото الرَّحِيمِ ар-Рахим и “хамза” в словото الْحَمْد “ель-хамду”), те са добавяли към буквата “мим” в словото الرَّحِيمِ ар-Рахим кесра (тоест кратък звук, или огласовка “и”: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ БисмилЛяхир-рахманир-рахиймиль-хамду лилляхи раббиль-‘алемийн). И те са болшинство. А ал-Кисаи от школата на четците в Куфа е предал, че някои араби са поставяли след “мим” фетха и са я съединявали с хамзата, четейки: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Бисмилляхир-рахманир-рахиймаль-хамду лилляхи раббиль-‘алямийн. Те са пренасяли (слагали) фатха (кратък звук “а”, като огласовка) с хамза (в словото الْحَمْد аль-хамду) и на “мим” (в словото الرَّحِيم ар-Рахим) след като тази буква “мим” загубва своята огласовка. Както се чете и: الم اللَّه لَا إِلَه إِلَّا هُوَ Елиф. Лям. МималЛааху ля иляха илля хуве Eлиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг, достоен за поклонение, освен Него!/3:1-2/ Ибн Атия е казал: “Доколкото знам, това четене не е било приведено от никой.”(ал-Мухаррар ал-Ваджиз 1/59-60)