Всички е рецитирали: نَسْتَعِينُ неста‘ийн, с фатха над буквата “нун”, освен Яхя Ибн Васаб и ал-Амаш, които са поставяли там кесра: ниста‘ийн, съгласно диалекта на племето Бану Асад, Раби‘а, Бану Тамим и Кайс. Словото العبادة Ибаада има лингвистично значение на покорност, смирение, например казват: Пътят е муаббада, което означава, че пътя е “павиран”, и казват още: Камилата е покорна (послушна). В религиозната (шериятската) терминология словото العبادة Ибаада означава съвършена любов, покорност, смирение и страх. Слово إياك иййааке тук се явява като причастие на страдателен залог (маф‘уул), което е поставено пред глагола (نَعْبُدُ на‘буду, نَسْتَعِينُ неста‘ийн) и повторено два пъти за ограничение на значението, както и за да му се придаде важност. Тоест: “Ние не се покланяме на никой друг, освен на Теб, и не се уповаваме на никой друг, освен на Теб.” А това е съвършеното подчинение, и цялата религия има отношение към двете значения. Както са казали някои предшественици селеф: Сурата ал-Фатиха е тайната на Свещения Коран, и нейната тайна са тези слова: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/
Първата част на словата са декларация за отричане от ширк (придаване на съдружници на Всевишният Аллах), а втората част е декларация за отричане от (всяка друга) мощ и сила, и упование само и единствено на Аллах, Всемогъщ и Велик е Той. Този смисъл се повтаря и в други айети от Свещения Коран: Затова на Него се покланяй и на Него се уповавай! Твоят Повелител не подминава това, което правите./11:123/ И още е казал Всевишният Аллах: Кажи: “Той е Всемилостивия. Вярваме в Него и на Него се уповаваме. И ще узнаете кой е в явна заблуда.”/67:29/ И още е казал Всевишният Аллах: Повелителят на изтока и запада! Няма друг достоен за поклонение, освен Него. Него вземи за покровител!/73:9/ Така, както е в този благороден айет: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/
След споменаване на Аллах в трето лице ( В името на Аллах … Владетеля на Съдния ден) речта преминава в пряко (тоест с обръщение към Аллах, във второ лице: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем, като че ли (рабът на Аллах) след възхвала към Него се е доближил към Всевишният Аллах и е застанал пред Него. В това се съдържа доказателство, че първата сура е повествование от Всевишният Аллах с възхвала на Самия Себе Си с прекрасните качества и указание за Неговите раби да Го възхваляват с тези слова. И затова намаза на онзи, който не рецитира ал-Фатиха, бивайки способен на това, не е действителен, както е споменато в хадиса сведен в сборниците “Сахих” (№756 ал-Бухари, №394 Муслим) от Убада Ибн ас-Самит, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма намаз за онзи, който не е прочел Фатиха ал-Китаб” Муслим е предал хадис (№395) чрез Исхак Ибн Ибрахим ал-Ханзали, който е Ибн Рахавайх, който е казал: “На нас ни разказа Суфян Ибн Уйайна от ал-Аляи, който е Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хурака и е съобщил, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Който извърши намаз без да прочете в него Умм ал-Коран, то този намаз ще е недостатъчен – три пъти – и непълноценен.”. На Абу Хурейра казали: “(Ами ако в намаза) ние стоим зад имама?” Той отговорил: “Чети я (ал-Фатиха) на себе си (наум), тъй като, наистина аз съм чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Всемогъщия и Велик Аллах е казал: “Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини. За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил). И когато рабът казва: Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете/1:2/ Аллах казва: Моят раб Ме възхвалява. И когато рабът казва: Всемилостивия, Милосърдния/1:3/, то Аллах казва: Моят раб Ми превъзнася хвала” И когато (рабът) казва: Владетеля на Съдния ден!/1:4/ , то Аллах казва: “Моят раб Ме е прославил. (Но веднъж Всевишният Аллах) е казал: “Моят раб е предоставил себе си на Мен”. И когато (рабът) казва: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/, то Аллах казва: “Това е между Мен и Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил).” И когато (рабът) казва: Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!/1:6-7/ то (Аллах) казва: “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. А ад-Даххак е предал с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, че той е казал: إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме, тоест изповядаме вяра в Теб Единствения, от Теб се страхуваме и се надяваме само и единствено на Теб, о, Повелителю наш, и на никой друг. Само и единствено Теб молим за помощ в поклонението ни към Теб и във всички наши дела.” Катада е казал: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем – Той Всевишният Аллах ви заповядва изцяло да посветите поклонението си на Него, и да молите помощ от Него за вашите дела. И словата إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме са поставени преди словата إِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Теб за подкрепа зовем само защото поклонението на Аллах е цел, а молбата за помощ е средството за осъществяването на тази цел. И разбира се, че първо се поставят най-важните аспекти и след това онова, което е маловажно”. И Всевишният Аллах знае най-добре!
И ако попитат: “Какъв е смисълът на използването на “нун” в словата إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме ” за сегашно и бъдеще време? Тъй като, ако това е направено само за да покаже множественост, то понякога се случва онзи, който извършва намаз да е един. Ако това е използвано за възвеличаване (положението на покланящия се), то това не подобава да се прави в подобно положение.” На такъв въпрос би се отговорило, че тук се има предвид повествование от група раби на Аллах, и извършващия намаз е единица от тях, особено, в група изпълняващи намаз, или в качеството им на техен имам. И той съобщава от свое име и от името на своите правоверни братя за поклонението, заради което са били създадени, и той е (като) посредник за тях в благото. Сред отговорилите на този въпрос са такива, които са казали, че е възможно това да се казва за възвеличаване. Все едно е било казано на раба: “Когато се намираш в поклонение, то ти притежаваш достойнство, и затова кажи: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем!”. Но когато си извън поклонението ибадет, то не казвай “ние” и не казвай: “ние го направихме”, дори и да сте като брой сто хиляди 100000 или милион. Защото всички те се нуждаят от Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!”. Сред отговорилите са и такива, които са казали, че да се каже: Само на Теб се покланяме звучи по-покорно отколкото “Само на Теб сме се поклонили”. Това е така защото във втория израз има възвеличаване на лицето заради това, че единственото лице се прави компетентно в такова поклонение на Аллах, което не е по силата на никой да го изпълни, както подобава, и да Го възхвали така, както на Него подобава. И поклонението ибадет е велико положение, посредством което рабът (на Аллах) придобива достойнство, заради отношението му към Всевишният Аллах.
Всевишният Аллах е назовал Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, раб в най-достойните положения: Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата./18:1/
И е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Когато рабът на Аллах [Мухаммед] се изправи и се помоли с дуа към Аллах./72:19/ И още е казал Всевишният Аллах: Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем./17:1/ Всевишният Аллах е назовал Своя пратеник “раб”, когато му е низпославал откровения, при състояние на молбата дуа и при (нощното) пренасяне. И Всевишният Аллах го е подбудил към поклонение във времената, когато неговата гръд се е свивала от изливането върху него на лъжи от противоречащите му. И Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. Прославяй с възхвала своя Повелител и бъди от покланящите се в суджуд! И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното!/15:97-99/
В своя “Тeфсир” ар-Рази е привел мнението на някои относно това, че положението на поклонение е по-почтеното и по-благородното от положение на пророчеството. Като доказателство те са привели факта, че поклонението се осъществява от творенията към Истинният (Всевишният Аллах), а пророчеството се осъществява от Истинният (Всевишният Аллах) към творенията. И още в качеството на довод те са привели това, че Всевишният Аллах е взел върху Себе Си задължението да обезпечи доброто и благото (в полза) на Своите раби, а пратениците са взели върху себе си отговорността да обезпечат доброто и благото на своите общности. Това мнение, обаче е грешно, а доводите са слаби и безплодни. И Фахруддин ар-Рази не се е противопоставил на неговата слабост и не го е отхвърлил. Някои суфии са казали, че ако извършващия намаз изпълни намаз за получаване на награда или за премахване на наказание, то неговия намаз ще бъде недействителен. Други обаче са отхвърлили това, и са казали, че поклонението ибадет към Аллах, Всемогъщ е Той и Велик, не отрича нито искането на награда, нито защита от мъчения и наказания, както е казал някой бедуин: “Аз не разбирам твоето мънкане и мънкането на Муаз, аз само (четейки ал-Фатиха), моля и търся от Аллах Дженнет и Го моля и търся от Него защита от Джехеннема. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Ние също мърморим нещо от този род.”/Този хадис е сведен в “Сахих” на Ибн Хузайма №1634, Ахмед в сборника “Муснад” (3/474), Абу Дауд в сборника “Сунан” №792 и Ибн Хиббан №514 в неговия сборник “Сахих”. Също така същността от текста на този хадис се намира в ал-Бухари и Муслим./
Няма коментари:
Публикуване на коментар