Сподвижниците радияллаху анхум, са започвали (отваряли) с тези слова Книгата на Аллах, и учените Улема са единодушни, че словата на “басмала البسملة” са един от айетите на сура “ан-Немл”. Някои от учените сред предшествениците и следващите поколения са имали разногласия относно това, дали “басмала البسملة” е самостоятелен айет в началото на всяка сура, или пък е такъв само в сура ал-Фатиха, но не и в другите сури, или пък се изписва само за различаване на (сурите), но не е айет. Мненията по този въпрос на праведните предшественици селеф и последвалите ги халеф подробно е разгледан на друго място.
В сборника “Сунан” на Абу Дауд (№788) с достоверен иснад верига от предаващи съобщението, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е знаел за разделението на сурите, докато не му е било низпослано:
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” Този хадис също така е сведен от ал-Хаким Абу Абдуллах ан-Нийсабури в неговия сборник “Мустадрак” (1/231). Още този хадис във форма мурсал (мурсал – отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем) с думи от Саид Ибн Джубейр. В сборника “Сахих” на Ибн Хузайма (№493) от Умм Селяма радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е четял “басмала البسملة” в началото на сура ал-Фатиха по време на намаза, и извън него не в качеството на айет, обаче това съобщение е предадено Омар Ибн Харун ал-Балхи, в съобщенията на който според думите на Ибн Джурейдж и Ибн Абу Муляйка от Умм Селяма има слабост даиф. Потвърждаване на това е предал ад-Даракутни (302/3071) от Абу Хурейра марфу’ (така се нарича хадис с непрекъснат иснад, в чиито текст се свеждат словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.) Подобно е предадено (1/302) от Али, Ибн Аббас и други. Сред тези, които са казали, че “басмала البسملة” е айет от всяка сура, освен в сура “ат-Тауба”, са Ибн Аббас, Ибн Омар, Ибн аз-Зубейр, Абу Хурейра, Али, и от последователите “ат-табиин” – Ата, Тааус, Саид Ибн Джубейр, Макхул, аз-Зухри. Това е мнение също така и на Абдуллах Ибн ал-Мубарак, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел в едно от неговите съобщения, Исхак Ибн Рахавайх, Абу Убайда ал-Касим Ибн Селям рахимехум Аллах. Имам Малик, имам Абу Ханифа и неговите последователи са казали, че “басмала البسملة” не е айет нито от сура ал-Фатиха нито от другите сури. Имам аш-Шафий в едно от своите съобщения е казал, че “басмала البسملة” е айет от сура ал-Фатиха, но не е айет от другите сури. И от него също така има съобщение, че “басмала البسملة” е част от айет в началото на всяка сура. Тези две съобщения обаче, са малко известни, странни гариб, съобщения.
Дауд е казал, че “басмала البسملة” е самостоятелен айет в началото на всяка сура, но не влиза в нея. Това също така е едно от съобщенията на имам Ахмед Ибн Ханбел. Абу Бакр ар-Рази е предал това мнение от Абу ал-Хасан ал-Кархи. А това са двама от най-крупните последователи на имам Абу Ханифа рахимехум Аллах. Това е по отношение на въпроса, дали “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха или не.
Що се отнася до произнасянето на “басмала البسملة” на глас, то разделение на мненията по този въпрос е основано на предишното разделение на мненията относно това, дали тя се отнася към сура ал-Фатиха или не. Тези, които са считали, че “басмала البسملة” не е айет от ал-Фатиха, са казали, че тя не се произнася на глас. Другите, които са считали, че “басмала البسملة” е айет в началото на ал-Фатиха, също така са се придържали към подобно мнение. А онези, които са считали, че “басмала البسملة” се отнася към началото на всички сури, са били на различно мнение. Имам аш-Шафий рахимеху Аллах, е считал, че “басмала البسملة” се произнася на глас заедно с ал-Фатиха и другите сури. Това е мнението и на група сподвижници и последователи, и имами на мюсюлманите от предшествениците селеф, и следващите поколения халеф. Сред сподвижниците, които са произнасяли “басмала البسملة” на глас са били: Абу Хурейра, Ибн Омар, Ибн Аббас, Муавия. Ибн Абд ал-Бар и ал-Бейхаки са предали това от Омар и Али. Също така ал-Хатиб е привел това от четиримата халифи: Абу Бакр, Омар, Осман и Али, но то е малко известно, странно гариб съобщение. Сред последователите табиин, към това мнение са се придържали Саид Ибн Джубейр, Икрима, Абу Киляба, аз-Зухри, Али Ибн ал-Хасан и сина му Мухаммед, Саид Ибн ал-Мусайиб, Ата, Таус, Муджахид, Салим, Мухаммед Ибн Кааб ал-Карази, Убайд, Абу Бакр Ибн Мухаммед Ибн Амру Ибн Хазм, Абу Уаил, Мухаммед Ибн Сирин, Мухаммед Ибн Мункадир, Али Ибн Абдуллах Ибн Аббас, неговия син Мухаммед, Нафи – освободен роб на Ибн Омар, Зейд Ибн Аслям, Омар Ибн Абд ал-Азиз, ал-Азрак Ибн Кайс, Хабиб Ибн Абу Сабит, Абу аш-Шааса, Макхул, Абдуллах Ибн Маакил Ибн Мукаррин. Имам ал-Бейхаки тук е добавил: Абдуллах Ибн Сафуан, Мухаммед Ибн ал-Ханафи. Ибн Абд ал-Бар е добавил тук и: Амру Ибн Динар. Доказателство за това, е че “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха, и се произнася на глас, както и останалите нейни части. В своя сборник “Сунан” ан-Насаи (2/134), Ибн Хузайма (№499) и Ибн Хиббан (№1797) в своите сборници “Сахих”, и ал-Хаким в сборника си “Мустадрак” (1/232) са свели от Абу Хурейра, че той е извършил намаз и е произнесъл на глас “басмала البسملة”. След приключване на намаза той е казал: “Моят намаз повече от всички вас прилича на намаза, който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал.” Това съобщение е квалифицирано като достоверно сахих от ад-Даракутни (1/306), ал-Хатиб, ал-Бейхаки (2/46) и други. Абу Дауд (№6537), ат-Тирмизи (№245) са свели от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” След това ат-Тирмизи е казал: “Иснадът от предаващи не е такъв (какъвто се изисква)”. В сборника си “Мустадрак”(1/208) ал-Хаким е предал с думи от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е произнасял на глас “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, а след това е казал, че това е достоверен сахих хадис. В своя сборник “Сахих” (№5045), ал-Бухари е свел от Анас Ибн Малик, че бил попитан относно четенето на Свещения Коран от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той отговорил: “Неговото четене биваше удължено”. След това той прочел “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” удължавайки بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах, и удължавайки الرَّحْمَنِ - Всемилостивия, и удължавайки الرَّحِيمِ – Милосърдния”. В сборника “Муснад” на имам Ахмед (6/302), в сборника “Сунан” на Абу Дауд (№4001) с сборника “Сахих”на Ибн Хузайма (№493), с сборника “Мустадрак”(1/232) на ал-Хаким с думи от Ум Селяма радияллаху анха, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разделяше своето четене (на Свещения Коран): “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете! الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ Всемилостивия, Милосърдния! مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Владетеля на Съдния ден!”
И ад-Даракутни (1/313) е квалифицирал иснада (веригата на предаващите хадиса) като достоверен сахих. Имам Абу Абдуллах аш-Шафий (1/80) рахимеху Аллах, ал-Хаким в своя сборник “Мустадрак” (1/233) са предали с думи от Анас, че когато Ибн Муавия извършил намаз в Медина, оставил “басмала البسملة”, и присъстващите там мухаджири отхвърлили това негово действие. И когато той извършил втори път намаз, прочел “басмала البسملة”.
Тези хадиси и съобщения са достатъчно и удовлетворителни като аргументи по даденото мнение. Обаче, що се отнася до тяхното опровержение на малко известните съобщения, тяхното разяснение, утвърждение на слабостта им даиф или достоверността им сахих, то следва да им се бъде отделено друго място.
Други са считали, че “басмала البسملة” в намаза не се произнася на глас, и то е потвърдено от четиримата халифи, Абдуллах Ибн Мугаффал, и група предшественици селеф и последователи табиин, както и от учените от последните поколения халеф. Това е мнение на имам Абу Ханифа, ас-Саури и Ахмед Ибн Ханбел. Имам Малик е считал, че “басмала البسملة” изобщо не се чете, нито на глас нито тихо наум. Те са представили като доказателство съобщение от сборника “Сахих” на Муслим (№498), където от Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с възвеличаване на Аллах текбир и четенето на الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Също така в двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №743, Муслим №399) от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Аз изпълнявах намаз зад Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар, и Осман, и те започнаха намаза с الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Във версията на Муслим е казано: “Те не са произнасяли “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” нито в началото на ал-Фатиха, нито в нейния край.” Подобно е предадено и в сборниците “Сунан” (ат-Тирмизи №244, ан-Насаи 2/135, Ибн Маджа №815) от Абдуллах Ибн Мугаффал радияллаху анху. Това са източниците на имамите рахимехум Аллах, по този въпрос, и тези мнения са близки едно на друго, тъй като са единодушни относно това, че намаза е действителен с произнасянето на “басмала البسملة” на глас и с произнасянето й тихо наум. И на Аллах принадлежи хвалата и благодарността!
В сборника “Сунан” на Абу Дауд (№788) с достоверен иснад верига от предаващи съобщението, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е знаел за разделението на сурите, докато не му е било низпослано:
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” Този хадис също така е сведен от ал-Хаким Абу Абдуллах ан-Нийсабури в неговия сборник “Мустадрак” (1/231). Още този хадис във форма мурсал (мурсал – отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем) с думи от Саид Ибн Джубейр. В сборника “Сахих” на Ибн Хузайма (№493) от Умм Селяма радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е четял “басмала البسملة” в началото на сура ал-Фатиха по време на намаза, и извън него не в качеството на айет, обаче това съобщение е предадено Омар Ибн Харун ал-Балхи, в съобщенията на който според думите на Ибн Джурейдж и Ибн Абу Муляйка от Умм Селяма има слабост даиф. Потвърждаване на това е предал ад-Даракутни (302/3071) от Абу Хурейра марфу’ (така се нарича хадис с непрекъснат иснад, в чиито текст се свеждат словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.) Подобно е предадено (1/302) от Али, Ибн Аббас и други. Сред тези, които са казали, че “басмала البسملة” е айет от всяка сура, освен в сура “ат-Тауба”, са Ибн Аббас, Ибн Омар, Ибн аз-Зубейр, Абу Хурейра, Али, и от последователите “ат-табиин” – Ата, Тааус, Саид Ибн Джубейр, Макхул, аз-Зухри. Това е мнение също така и на Абдуллах Ибн ал-Мубарак, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел в едно от неговите съобщения, Исхак Ибн Рахавайх, Абу Убайда ал-Касим Ибн Селям рахимехум Аллах. Имам Малик, имам Абу Ханифа и неговите последователи са казали, че “басмала البسملة” не е айет нито от сура ал-Фатиха нито от другите сури. Имам аш-Шафий в едно от своите съобщения е казал, че “басмала البسملة” е айет от сура ал-Фатиха, но не е айет от другите сури. И от него също така има съобщение, че “басмала البسملة” е част от айет в началото на всяка сура. Тези две съобщения обаче, са малко известни, странни гариб, съобщения.
Дауд е казал, че “басмала البسملة” е самостоятелен айет в началото на всяка сура, но не влиза в нея. Това също така е едно от съобщенията на имам Ахмед Ибн Ханбел. Абу Бакр ар-Рази е предал това мнение от Абу ал-Хасан ал-Кархи. А това са двама от най-крупните последователи на имам Абу Ханифа рахимехум Аллах. Това е по отношение на въпроса, дали “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха или не.
Що се отнася до произнасянето на “басмала البسملة” на глас, то разделение на мненията по този въпрос е основано на предишното разделение на мненията относно това, дали тя се отнася към сура ал-Фатиха или не. Тези, които са считали, че “басмала البسملة” не е айет от ал-Фатиха, са казали, че тя не се произнася на глас. Другите, които са считали, че “басмала البسملة” е айет в началото на ал-Фатиха, също така са се придържали към подобно мнение. А онези, които са считали, че “басмала البسملة” се отнася към началото на всички сури, са били на различно мнение. Имам аш-Шафий рахимеху Аллах, е считал, че “басмала البسملة” се произнася на глас заедно с ал-Фатиха и другите сури. Това е мнението и на група сподвижници и последователи, и имами на мюсюлманите от предшествениците селеф, и следващите поколения халеф. Сред сподвижниците, които са произнасяли “басмала البسملة” на глас са били: Абу Хурейра, Ибн Омар, Ибн Аббас, Муавия. Ибн Абд ал-Бар и ал-Бейхаки са предали това от Омар и Али. Също така ал-Хатиб е привел това от четиримата халифи: Абу Бакр, Омар, Осман и Али, но то е малко известно, странно гариб съобщение. Сред последователите табиин, към това мнение са се придържали Саид Ибн Джубейр, Икрима, Абу Киляба, аз-Зухри, Али Ибн ал-Хасан и сина му Мухаммед, Саид Ибн ал-Мусайиб, Ата, Таус, Муджахид, Салим, Мухаммед Ибн Кааб ал-Карази, Убайд, Абу Бакр Ибн Мухаммед Ибн Амру Ибн Хазм, Абу Уаил, Мухаммед Ибн Сирин, Мухаммед Ибн Мункадир, Али Ибн Абдуллах Ибн Аббас, неговия син Мухаммед, Нафи – освободен роб на Ибн Омар, Зейд Ибн Аслям, Омар Ибн Абд ал-Азиз, ал-Азрак Ибн Кайс, Хабиб Ибн Абу Сабит, Абу аш-Шааса, Макхул, Абдуллах Ибн Маакил Ибн Мукаррин. Имам ал-Бейхаки тук е добавил: Абдуллах Ибн Сафуан, Мухаммед Ибн ал-Ханафи. Ибн Абд ал-Бар е добавил тук и: Амру Ибн Динар. Доказателство за това, е че “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха, и се произнася на глас, както и останалите нейни части. В своя сборник “Сунан” ан-Насаи (2/134), Ибн Хузайма (№499) и Ибн Хиббан (№1797) в своите сборници “Сахих”, и ал-Хаким в сборника си “Мустадрак” (1/232) са свели от Абу Хурейра, че той е извършил намаз и е произнесъл на глас “басмала البسملة”. След приключване на намаза той е казал: “Моят намаз повече от всички вас прилича на намаза, който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал.” Това съобщение е квалифицирано като достоверно сахих от ад-Даракутни (1/306), ал-Хатиб, ал-Бейхаки (2/46) и други. Абу Дауд (№6537), ат-Тирмизи (№245) са свели от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” След това ат-Тирмизи е казал: “Иснадът от предаващи не е такъв (какъвто се изисква)”. В сборника си “Мустадрак”(1/208) ал-Хаким е предал с думи от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е произнасял на глас “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, а след това е казал, че това е достоверен сахих хадис. В своя сборник “Сахих” (№5045), ал-Бухари е свел от Анас Ибн Малик, че бил попитан относно четенето на Свещения Коран от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той отговорил: “Неговото четене биваше удължено”. След това той прочел “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” удължавайки بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах, и удължавайки الرَّحْمَنِ - Всемилостивия, и удължавайки الرَّحِيمِ – Милосърдния”. В сборника “Муснад” на имам Ахмед (6/302), в сборника “Сунан” на Абу Дауд (№4001) с сборника “Сахих”на Ибн Хузайма (№493), с сборника “Мустадрак”(1/232) на ал-Хаким с думи от Ум Селяма радияллаху анха, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разделяше своето четене (на Свещения Коран): “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете! الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ Всемилостивия, Милосърдния! مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Владетеля на Съдния ден!”
И ад-Даракутни (1/313) е квалифицирал иснада (веригата на предаващите хадиса) като достоверен сахих. Имам Абу Абдуллах аш-Шафий (1/80) рахимеху Аллах, ал-Хаким в своя сборник “Мустадрак” (1/233) са предали с думи от Анас, че когато Ибн Муавия извършил намаз в Медина, оставил “басмала البسملة”, и присъстващите там мухаджири отхвърлили това негово действие. И когато той извършил втори път намаз, прочел “басмала البسملة”.
Тези хадиси и съобщения са достатъчно и удовлетворителни като аргументи по даденото мнение. Обаче, що се отнася до тяхното опровержение на малко известните съобщения, тяхното разяснение, утвърждение на слабостта им даиф или достоверността им сахих, то следва да им се бъде отделено друго място.
Други са считали, че “басмала البسملة” в намаза не се произнася на глас, и то е потвърдено от четиримата халифи, Абдуллах Ибн Мугаффал, и група предшественици селеф и последователи табиин, както и от учените от последните поколения халеф. Това е мнение на имам Абу Ханифа, ас-Саури и Ахмед Ибн Ханбел. Имам Малик е считал, че “басмала البسملة” изобщо не се чете, нито на глас нито тихо наум. Те са представили като доказателство съобщение от сборника “Сахих” на Муслим (№498), където от Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с възвеличаване на Аллах текбир и четенето на الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Също така в двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №743, Муслим №399) от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Аз изпълнявах намаз зад Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар, и Осман, и те започнаха намаза с الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Във версията на Муслим е казано: “Те не са произнасяли “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” нито в началото на ал-Фатиха, нито в нейния край.” Подобно е предадено и в сборниците “Сунан” (ат-Тирмизи №244, ан-Насаи 2/135, Ибн Маджа №815) от Абдуллах Ибн Мугаффал радияллаху анху. Това са източниците на имамите рахимехум Аллах, по този въпрос, и тези мнения са близки едно на друго, тъй като са единодушни относно това, че намаза е действителен с произнасянето на “басмала البسملة” на глас и с произнасянето й тихо наум. И на Аллах принадлежи хвалата и благодарността!
Няма коментари:
Публикуване на коментар