Имам Ахмед Ибн Мухаммед Ибн Ханбел рахимеху Аллах в своя сборник “Муснад” е свел:
“На нас ни е разказал Яхя Ибн Саид с думи от Шуаба, че на него му е предал Хубайб Ибн Абдурахман с думи от Хафс Ибн Асим, а той от Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху, че е казал:
“(Веднъж) аз извършвах намаз, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме повика, и аз не му отговорих.
Когато завърших намаза и отидох при него, той салляллаху алейхи ве селлем, попита:
“Какво ти попречи да дойдеш при мен?”
Аз отговорих: “О, Пратенико на Аллах! Извършвах намаз.”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“А нима Всевишният Аллах не е казал:
О вие, които повярвахте!
Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!
И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
/8:24/
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”
И той салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката.
Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се приготви да излиза от джамията, аз му казах:
“О, Пратенико на Аллах!
Наистина, ти каза:
“Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”
Той салляллаху алейхи ве селлем, отговори:
“Да. Хвала на Аллах, Повелителят на световете! – това са често повтарящи се айети и Великия Коран, който ми бе дарен.” Подобен текст е сведен от ал-Бухари (№4474) чрез Мусаддад, и (№5006)
от Али Ибн Мадини, те двамата от Яхя Ибн Саид ал-Каттан, и нататък от тази верига.
(ал-Бухари) също така е свел този хадис на друго място №4647, №4703 в “Книга за тълкуването” (в своя сборник “Сахих”), а така също Абу Дауд (№1458), ан-Насаи (2/139), и Ибн Маджа (№3785) по различни пътища чрез Шуаба и нататък по същата верига.
Ал-Вакиди е предал подобен текст чрез Мухаммед Ибн Муаз ал-Ансари, а той от Хубайб Ибн Абдурахман, и той от Абу Саид ал-Мааляа с думи от Убай Ибн Кааб.
“На нас ни е разказал Яхя Ибн Саид с думи от Шуаба, че на него му е предал Хубайб Ибн Абдурахман с думи от Хафс Ибн Асим, а той от Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху, че е казал:
“(Веднъж) аз извършвах намаз, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме повика, и аз не му отговорих.
Когато завърших намаза и отидох при него, той салляллаху алейхи ве селлем, попита:
“Какво ти попречи да дойдеш при мен?”
Аз отговорих: “О, Пратенико на Аллах! Извършвах намаз.”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“А нима Всевишният Аллах не е казал:
О вие, които повярвахте!
Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!
И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
/8:24/
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”
И той салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката.
Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се приготви да излиза от джамията, аз му казах:
“О, Пратенико на Аллах!
Наистина, ти каза:
“Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”
Той салляллаху алейхи ве селлем, отговори:
“Да. Хвала на Аллах, Повелителят на световете! – това са често повтарящи се айети и Великия Коран, който ми бе дарен.” Подобен текст е сведен от ал-Бухари (№4474) чрез Мусаддад, и (№5006)
от Али Ибн Мадини, те двамата от Яхя Ибн Саид ал-Каттан, и нататък от тази верига.
(ал-Бухари) също така е свел този хадис на друго място №4647, №4703 в “Книга за тълкуването” (в своя сборник “Сахих”), а така също Абу Дауд (№1458), ан-Насаи (2/139), и Ибн Маджа (№3785) по различни пътища чрез Шуаба и нататък по същата верига.
Ал-Вакиди е предал подобен текст чрез Мухаммед Ибн Муаз ал-Ансари, а той от Хубайб Ибн Абдурахман, и той от Абу Саид ал-Мааляа с думи от Убай Ибн Кааб.
В “ал-Муватта” на имам Малик Ибн Анас (1/83), има това, на което трябва да се обърне внимание.
Имам Малик е предал този хадис от ал-Аляи Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хураки, че Абу Саид, освободен роб на Амир Ибн Корайз, им е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извикал Убай Ибн Кааб радияллаху анху, когато той извършвал намаз в джамията.
Когато (Убай) завършил намаза си, отишъл и се срещнал с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
(Убай) казал: “Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, искаше да излезе през вратата на джамията, сложи ръката си върху моята и каза:
“Надявам се, че няма да изляза от вратата на джамията, докато ти не узнаеш сурата, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил, нито в ал-Фуркан.”
Убай радияллаху анху, казал:
“Аз забавих своя ход, надявайки се на това. После го попитах:
“О, Пратенико на Аллах!
А що за сура е тази, която ти ми обеща?” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговори:
“Ти, какво рецитираш, когато започваш намаза?”
(Убай) казал: “Аз му прочетох сура ал-Фатиха до края”.
Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Ето това е тази сура.
И това са седем често повтарящи се айети и Великия Коран, който ми бе дарен”.
И това е Абу Саид, а не Абу Саид Ибн ал-Муалля, както е считал Ибн ал-Асир в своята книга “Джами‘ ал-Усул” и тези, които са го последвали в това.
Тъй като Ибн ал-Муалля е бил сподвижник ансар, а този
(Абу Саид във версията на имам Малик)
е бил последовател на сподвижниците и освободен роб от племето Бану Хузаа.
Този хадис (от сподвижника Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху) е
(муттасил, тоест, хадис с една непрекъсната верига от разказвачи, в която всеки разказвач е чувал основния текст от своя учител)
и е достоверен сахих, а
(хадис от последователя на сподвижниците Абу Саид от Убай Ибн Кааб)
външно е прекъснат (мункатиа), тъй като този Абу Саид не е чувал хадиси от Убай Ибн Кааб.
Ако той е слушал (хадиси) от него, то този хадис ще съответства на условията на имам Муслим.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Имам Малик е предал този хадис от ал-Аляи Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хураки, че Абу Саид, освободен роб на Амир Ибн Корайз, им е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извикал Убай Ибн Кааб радияллаху анху, когато той извършвал намаз в джамията.
Когато (Убай) завършил намаза си, отишъл и се срещнал с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
(Убай) казал: “Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, искаше да излезе през вратата на джамията, сложи ръката си върху моята и каза:
“Надявам се, че няма да изляза от вратата на джамията, докато ти не узнаеш сурата, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил, нито в ал-Фуркан.”
Убай радияллаху анху, казал:
“Аз забавих своя ход, надявайки се на това. После го попитах:
“О, Пратенико на Аллах!
А що за сура е тази, която ти ми обеща?” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговори:
“Ти, какво рецитираш, когато започваш намаза?”
(Убай) казал: “Аз му прочетох сура ал-Фатиха до края”.
Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Ето това е тази сура.
И това са седем често повтарящи се айети и Великия Коран, който ми бе дарен”.
И това е Абу Саид, а не Абу Саид Ибн ал-Муалля, както е считал Ибн ал-Асир в своята книга “Джами‘ ал-Усул” и тези, които са го последвали в това.
Тъй като Ибн ал-Муалля е бил сподвижник ансар, а този
(Абу Саид във версията на имам Малик)
е бил последовател на сподвижниците и освободен роб от племето Бану Хузаа.
Този хадис (от сподвижника Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху) е
(муттасил, тоест, хадис с една непрекъсната верига от разказвачи, в която всеки разказвач е чувал основния текст от своя учител)
и е достоверен сахих, а
(хадис от последователя на сподвижниците Абу Саид от Убай Ибн Кааб)
външно е прекъснат (мункатиа), тъй като този Абу Саид не е чувал хадиси от Убай Ибн Кааб.
Ако той е слушал (хадиси) от него, то този хадис ще съответства на условията на имам Муслим.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Освен това този хадис предаден от Убай Ибн Кааб в друг вариант, както е споменал имам Ахмед (2/412):
“На нас ни разказа Аффан, който е разказал от Абдурахман Ибн Ибрахим, че ал-Аляи Ибн Абдурахман е предал с думи от своя баща, че Абу Хурейра радияллаху анху, е казал:
“(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл при Убай Ибн Кааб, когато той извършвал намаз.” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) казал:
“О, Убай!”, а Убай не отговорил.
След това Убай облекчил намаза си, и завършвайки се обърнал към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казвайки:
“Ес-селяму алейке (Нека над тебе бъде мир), о, Пратенико на Аллах!”.
(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
“Уа алейке ас-селям (И над тебе да бъде мир).
О, Убай! Какво ти попречи да ми отговориш, когато те повиках?”
(Убай) казал: “О, Пратенико на Аллах!
Аз извършвах намаз.”
А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“А нима Всевишният Аллах не е казал:
О вие, които повярвахте!
Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!
И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
/8:24/
Тогава (Убай) отговорил:
“Разбира се, о, Пратенико на Аллах!
Аз няма да повторя повече това.” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) попитал:
“Искаш ли да те науча на сура, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Теврат, нито в ал-Инджил, нито в аз-Зaбур, нито във ал-Фуркан? ”
(Убай отговорил):
“Аз казах: “Да, о, пратенико на Аллах!”
Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Надявам се, че няма да изляза от тази врата, докато ти не узнаеш тази сура.”
И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката, разговаряйки с мен, а аз започнах да се бавя, като се страхувах, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще стигне до (вратата) преди да ми разкаже за тази сура.
Когато приближихме до вратата, аз казах:
“О, Пратенико на Аллах!
А що за сура е тази, за която ти обеща
(да ми кажеш)?”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“А какво четеш в намаза?” (Убай) казал:
“Аз му прочетох Умм ал-Коран”
(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) каза:
“Кълна се в Онзи, в Чиято Длан се намира моята душа!
Аллах не е низпославал подобна на нея, нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил, нито в аз-Зебур, нито в ал-Фуркан.
Тя е седем повтарящи се айети”.
И ат-Тирмизи е свел този хадис (№2875) с думи на Кутайба, от ад-Дараварди, а той с думи от ал-Аляи, който е предал от своя баща и той го е предал от Абу Хурейра радияллаху анху, като е споменал този хадис, и в него също така се казва:
“Тази (сура) е – седем от често споменаваните айети и Великия Коран, който ми бе дарен.”
След което (ат-Тирмизи) е казал:
“Този хадис е хасен сахих – надежден и достоверен.”
И по темата има хадис от Анас Ибн Малик, който е предаден и от Абдуллах синът на имам Ахмед с думи от Исмаил Ибн Маамар,
с думи от Абу Усама, с думи от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи, той с думи от своя баща, а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб, след което е споменал този хадис в по-дълъг и подобен вид, или близък по смисъл.
Той е бил предаден също така и от ат-Тирмизи (№3125) и ан-Насаи (2/139) – и двамата с думи от Абу Аммар Хусейн Ибн Харис с думи от ал-Фадл Ибн Муса с думи от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи, той с думи от своя баща, а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Аллах не е низпослал подобие на Умм ал-Коран нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил.
Тя е – седем често повтарящи се айети.
И (Всевишният Аллах) е казал:
“И тя е разделена между Мен и Моя раб на две половини.”
Този текст на хадиса е сведен от ан-Насаи, и ат-Тирмизи е казал, че хадиса е хасен и гариб (малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите, и не повече от един разказвач).
В хадиса сведен от Ахмед с думи на Мухаммед Ибн Обейд, а той от Хашим, тоест Ибн ал-Йазид, а той от Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Акил за Абдуллах Ибн Джабир, се казва:
“(Веднъж, когато) пристигнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той наливаше вода (за абдест), и аз му казах:
“(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
Аз пак му казах :(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
Аз пак му казах (Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
После Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, си тръгна пешком, а аз тръгнах след него, докато той не стигна до там, за където бе тръгнал, а аз влязох в джамията и седнах мрачен и натъжен. (След известно време) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дойде при мен и вече (пречистен) с абдест ми каза: “(Алейке ес-селям ве рахметуллахи три пъти) И над теб да бъде мира и милостта на Аллах! (три пъти)” и после каза: “О, Абдуллах Ибн Джабир! Дали да не ти съобщя за най-прекрасната сура в Корана?”
И аз (Абдуллах Ибн Джабир) казах:
“Разбира се, о, Пратенико на Аллах!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Чети ель-хамду лилляхи раббиль-‘алемийн (ал-Фатиха), докато не я завършиш!
”Веригата от предаващи този хадис е добра джейид.
Много от големите учени имами са използвали хадисите предадени от Ибн Укайл в качеството си на довод, а пък и Абдуллах Ибн Джабир радияллаху анху, е сподвижник.
Ибн ал-Джаузи е споменал, че той е ал-Абди. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Други са казали, че той е Абдуллах Ибн Джабир ал-Ансари ал-Байади, за което е споменал ал-Хафиз Ибн Асакир сред другите мнения.
Този и подобните нему хадиси указват за превъзходството на едни айети и сури над други, както е (видно) от изложено (в съдържанието на хадиса) и, каквото е мнението на болшинството от учените, като сред тях са Исхак Ибн Рахавайх, Абу Бакр Ибн ал-Араби и Ибн ал-Хусар (ал-Хаффар) от мезхеба на имам Малик. Друга група от учени е на мнение, че не може да има превъзходство на едни айети и сури над други, защото всички те са слова на Аллах.
И за да не се разбере неправилно предпочитанието за намаляване на достойнството, ако всички са превъзходни.
И това е мнението на ал-Кортуби и ал-Ашари, и Абу Бакр ал-Бакиллани, и Абу Хатим Ибн Хиббан ал-Бусти, и Яхя Ибн Яхя във варианта предаден (също) от имам Малик.
В друг хадис от сборника “Сахих, Книга за достойнството на Корана (№5007) ” ал-Бухари е свел:
Съобщи ни Мухаммед Ибн ал-Мусанна, а той от Вахб, а той от Хишам, а той от Мухаммед Ибн Саид, а той от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху:
“Веднъж, когато бяхме на поход и се установихме в една долина, при нас дойде една робиня и каза:
“Вожда на едно селище бе ухапан от змия, а нашите мъже отсъстват.
Може ли някой от вас да прочете заклинание (рукъия)?”
С нея тръгна един мъж, който не бе известен сред нас със своите знания за заклинанията (рукъия).
Той прочел заклинание (рукъия), и вожда оздравял.
След това той заповядал да дадат на прочелия заклинанието (рукъия) тридесет овце и ни напои с мляко.
След като мъжа се завърна при нас, ние го попитахме:
“Ти прочете разрешено заклинание (рукъия) или му прочете заклинание от времената на невежеството джахилия (както са правели по време на невежеството преди Исляма)?”
Той каза:
“Аз прочетох като заклинание (рукъия) , единствено и само Умм ал-Китаб
(сура “ал-Фатиха”).
Тогава ние казахме:
“Не правете нищо, докато не отидем при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и не го попитаме”.
Когато пристигнахме в Медина, и разказахме това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той каза: “Какво го е накарало да знае, че тя (сура ал-Фатиха) се явява заклинание?
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, възкликнал:
"Вие се оказахте прави [или за това, че сте я приложили като заклинание, или за това, че сте взели възнаграждение].
Разделете [стадото] помежду си, като отделите дял и за мен.”
Абу Маамар е казал:
Разказа ни Абд ал-Варис, разказа ни Хишам, разказа ни Мухаммед Ибн Сирин, че слугата на Ибн Сирин му е разказал това от Абу Саид ал-Худри.
Също така този хадис са свели Муслим (№2201) и Абу Дауд (№3419) с думи от Хишам, който е Ибн Хассан, а той от Ибн Сирин /В сборника “Сахих” на ал-Бухари (5007) и в “Сахих” на Муслим (2201)/.
В някои от версиите на хадиса сведен от Муслим се казва, че прочелия заклинанието е бил самия Абу Саид (ал-Худри).
В своя сборник “Сахих”, Муслим е свел под (№806) и ан-Насаи е свел в своя сборник “Сунан” под номер (2/138), хадис чрез Абу ал-Ахвас Селлям Ибн Сулейм, а той от Аммар Ибн Рузейк, а той от Абдуллах Ибн Иса Ибн Абдурахман Ибн Абу Лейли, а той от Саид Ибн Джубейр, а той е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
“(Веднъж), когато Джебраил алейхисселям, седял с Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, чул идващ отгоре звук (на отваряща се врата).
Джебраил алейхисселям, погледнал към небето и казал:
“Този (звук е предизвикан) от врата на (ниското, първото) небе, която е била отворена днес, а до ден днешен тя никога не е отваряна.
От (тази врата) се спуснало меляике, което дошло при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и казало:
“Радвай се.
На теб са ти дарени две светлини, които не са били дарявани на никой от пророците преди теб, затова радвай им се!
Това са (сура) “Фатиха ал-Китаб” и заключителната част от сура “ал-Бакара”, и която буква от тях да прочетеш, то обезателно на теб ще ти бъде дарено за това!”
Текстът на хадиса е от ан-Насаи, и текста на Муслим е подобен.
“На нас ни разказа Аффан, който е разказал от Абдурахман Ибн Ибрахим, че ал-Аляи Ибн Абдурахман е предал с думи от своя баща, че Абу Хурейра радияллаху анху, е казал:
“(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл при Убай Ибн Кааб, когато той извършвал намаз.” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) казал:
“О, Убай!”, а Убай не отговорил.
След това Убай облекчил намаза си, и завършвайки се обърнал към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казвайки:
“Ес-селяму алейке (Нека над тебе бъде мир), о, Пратенико на Аллах!”.
(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
“Уа алейке ас-селям (И над тебе да бъде мир).
О, Убай! Какво ти попречи да ми отговориш, когато те повиках?”
(Убай) казал: “О, Пратенико на Аллах!
Аз извършвах намаз.”
А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“А нима Всевишният Аллах не е казал:
О вие, които повярвахте!
Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!
И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
/8:24/
Тогава (Убай) отговорил:
“Разбира се, о, Пратенико на Аллах!
Аз няма да повторя повече това.” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) попитал:
“Искаш ли да те науча на сура, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Теврат, нито в ал-Инджил, нито в аз-Зaбур, нито във ал-Фуркан? ”
(Убай отговорил):
“Аз казах: “Да, о, пратенико на Аллах!”
Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Надявам се, че няма да изляза от тази врата, докато ти не узнаеш тази сура.”
И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката, разговаряйки с мен, а аз започнах да се бавя, като се страхувах, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще стигне до (вратата) преди да ми разкаже за тази сура.
Когато приближихме до вратата, аз казах:
“О, Пратенико на Аллах!
А що за сура е тази, за която ти обеща
(да ми кажеш)?”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“А какво четеш в намаза?” (Убай) казал:
“Аз му прочетох Умм ал-Коран”
(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) каза:
“Кълна се в Онзи, в Чиято Длан се намира моята душа!
Аллах не е низпославал подобна на нея, нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил, нито в аз-Зебур, нито в ал-Фуркан.
Тя е седем повтарящи се айети”.
И ат-Тирмизи е свел този хадис (№2875) с думи на Кутайба, от ад-Дараварди, а той с думи от ал-Аляи, който е предал от своя баща и той го е предал от Абу Хурейра радияллаху анху, като е споменал този хадис, и в него също така се казва:
“Тази (сура) е – седем от често споменаваните айети и Великия Коран, който ми бе дарен.”
След което (ат-Тирмизи) е казал:
“Този хадис е хасен сахих – надежден и достоверен.”
И по темата има хадис от Анас Ибн Малик, който е предаден и от Абдуллах синът на имам Ахмед с думи от Исмаил Ибн Маамар,
с думи от Абу Усама, с думи от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи, той с думи от своя баща, а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб, след което е споменал този хадис в по-дълъг и подобен вид, или близък по смисъл.
Той е бил предаден също така и от ат-Тирмизи (№3125) и ан-Насаи (2/139) – и двамата с думи от Абу Аммар Хусейн Ибн Харис с думи от ал-Фадл Ибн Муса с думи от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи, той с думи от своя баща, а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Аллах не е низпослал подобие на Умм ал-Коран нито в ат-Тaврат, нито в ал-Инджил.
Тя е – седем често повтарящи се айети.
И (Всевишният Аллах) е казал:
“И тя е разделена между Мен и Моя раб на две половини.”
Този текст на хадиса е сведен от ан-Насаи, и ат-Тирмизи е казал, че хадиса е хасен и гариб (малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите, и не повече от един разказвач).
В хадиса сведен от Ахмед с думи на Мухаммед Ибн Обейд, а той от Хашим, тоест Ибн ал-Йазид, а той от Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Акил за Абдуллах Ибн Джабир, се казва:
“(Веднъж, когато) пристигнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той наливаше вода (за абдест), и аз му казах:
“(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
Аз пак му казах :(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
Аз пак му казах (Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”, а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.
После Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, си тръгна пешком, а аз тръгнах след него, докато той не стигна до там, за където бе тръгнал, а аз влязох в джамията и седнах мрачен и натъжен. (След известно време) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дойде при мен и вече (пречистен) с абдест ми каза: “(Алейке ес-селям ве рахметуллахи три пъти) И над теб да бъде мира и милостта на Аллах! (три пъти)” и после каза: “О, Абдуллах Ибн Джабир! Дали да не ти съобщя за най-прекрасната сура в Корана?”
И аз (Абдуллах Ибн Джабир) казах:
“Разбира се, о, Пратенико на Аллах!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Чети ель-хамду лилляхи раббиль-‘алемийн (ал-Фатиха), докато не я завършиш!
”Веригата от предаващи този хадис е добра джейид.
Много от големите учени имами са използвали хадисите предадени от Ибн Укайл в качеството си на довод, а пък и Абдуллах Ибн Джабир радияллаху анху, е сподвижник.
Ибн ал-Джаузи е споменал, че той е ал-Абди. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Други са казали, че той е Абдуллах Ибн Джабир ал-Ансари ал-Байади, за което е споменал ал-Хафиз Ибн Асакир сред другите мнения.
Този и подобните нему хадиси указват за превъзходството на едни айети и сури над други, както е (видно) от изложено (в съдържанието на хадиса) и, каквото е мнението на болшинството от учените, като сред тях са Исхак Ибн Рахавайх, Абу Бакр Ибн ал-Араби и Ибн ал-Хусар (ал-Хаффар) от мезхеба на имам Малик. Друга група от учени е на мнение, че не може да има превъзходство на едни айети и сури над други, защото всички те са слова на Аллах.
И за да не се разбере неправилно предпочитанието за намаляване на достойнството, ако всички са превъзходни.
И това е мнението на ал-Кортуби и ал-Ашари, и Абу Бакр ал-Бакиллани, и Абу Хатим Ибн Хиббан ал-Бусти, и Яхя Ибн Яхя във варианта предаден (също) от имам Малик.
В друг хадис от сборника “Сахих, Книга за достойнството на Корана (№5007) ” ал-Бухари е свел:
Съобщи ни Мухаммед Ибн ал-Мусанна, а той от Вахб, а той от Хишам, а той от Мухаммед Ибн Саид, а той от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху:
“Веднъж, когато бяхме на поход и се установихме в една долина, при нас дойде една робиня и каза:
“Вожда на едно селище бе ухапан от змия, а нашите мъже отсъстват.
Може ли някой от вас да прочете заклинание (рукъия)?”
С нея тръгна един мъж, който не бе известен сред нас със своите знания за заклинанията (рукъия).
Той прочел заклинание (рукъия), и вожда оздравял.
След това той заповядал да дадат на прочелия заклинанието (рукъия) тридесет овце и ни напои с мляко.
След като мъжа се завърна при нас, ние го попитахме:
“Ти прочете разрешено заклинание (рукъия) или му прочете заклинание от времената на невежеството джахилия (както са правели по време на невежеството преди Исляма)?”
Той каза:
“Аз прочетох като заклинание (рукъия) , единствено и само Умм ал-Китаб
(сура “ал-Фатиха”).
Тогава ние казахме:
“Не правете нищо, докато не отидем при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и не го попитаме”.
Когато пристигнахме в Медина, и разказахме това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той каза: “Какво го е накарало да знае, че тя (сура ал-Фатиха) се явява заклинание?
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, възкликнал:
"Вие се оказахте прави [или за това, че сте я приложили като заклинание, или за това, че сте взели възнаграждение].
Разделете [стадото] помежду си, като отделите дял и за мен.”
Абу Маамар е казал:
Разказа ни Абд ал-Варис, разказа ни Хишам, разказа ни Мухаммед Ибн Сирин, че слугата на Ибн Сирин му е разказал това от Абу Саид ал-Худри.
Също така този хадис са свели Муслим (№2201) и Абу Дауд (№3419) с думи от Хишам, който е Ибн Хассан, а той от Ибн Сирин /В сборника “Сахих” на ал-Бухари (5007) и в “Сахих” на Муслим (2201)/.
В някои от версиите на хадиса сведен от Муслим се казва, че прочелия заклинанието е бил самия Абу Саид (ал-Худри).
В своя сборник “Сахих”, Муслим е свел под (№806) и ан-Насаи е свел в своя сборник “Сунан” под номер (2/138), хадис чрез Абу ал-Ахвас Селлям Ибн Сулейм, а той от Аммар Ибн Рузейк, а той от Абдуллах Ибн Иса Ибн Абдурахман Ибн Абу Лейли, а той от Саид Ибн Джубейр, а той е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
“(Веднъж), когато Джебраил алейхисселям, седял с Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, чул идващ отгоре звук (на отваряща се врата).
Джебраил алейхисселям, погледнал към небето и казал:
“Този (звук е предизвикан) от врата на (ниското, първото) небе, която е била отворена днес, а до ден днешен тя никога не е отваряна.
От (тази врата) се спуснало меляике, което дошло при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и казало:
“Радвай се.
На теб са ти дарени две светлини, които не са били дарявани на никой от пророците преди теб, затова радвай им се!
Това са (сура) “Фатиха ал-Китаб” и заключителната част от сура “ал-Бакара”, и която буква от тях да прочетеш, то обезателно на теб ще ти бъде дарено за това!”
Текстът на хадиса е от ан-Насаи, и текста на Муслим е подобен.
-------------------
Коментар (Тaфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)
Коментар (Тaфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар