Значението на словата: " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”, са: “Търся убежище при Аллах от прокълнатия шейтан, който да бъде възпрепятстван от това да засегне моите религиозни или светски дела, или да ми попречи да се придържам към онова, което ми бе заповядано, или да ме примами към това, което ми бе забранено да върша. Наистина, само Аллах е в състояние да предотврати злото на шейтана което докосва човека. И затова Всевишният Аллах е повелил да бъдем снизходителни към човека с шейтанска същност в него, защото меката му природа може да доведе до въздържане от злото, на което се е отдал. Всевишният Аллах е заповядал да търсим убежище при Него от злото на джин с шейтанска същност, защото той нито приема подкупи, нито доброта, и той е чисто зло. По този начин, само Всевишният Аллах, Който сътвори шейтана е в състояние да го спре и отблъсне от теб. Това е значението на исти‘аза الاستعاذة и е споменато само в три айета, от Свещения Коран, и аз не знам подобен на тях четвърти. Всевишният Аллах е казал в сура “Ал-Араф”: Прояви снизхождение и повелявай приличието, и страни от невежите!/7:199/Това е по отношение третирането на враговете измежду човешките същества. След това Всевишният Аллах е казал в същата сура: А ако шейтана те изкуси със зло внушение, потърси защита при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ./7:200/ И е казал още Всевишният Аллах в сура “ал-Муминун”: Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. И кажи: “Повелителю мой! Пази ме от подстрекателствата на шейтаните! И ме пази, Повелителю мой, да не ме спохождат!”/23:96-98/ Всевишният Аллах още е казал: Не са равни добрината и злината. Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците. И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия./41:34:36/
Думата “шейтан” в арабския език произлиза от глагола “шатана”, тоест “да се отдалечи”. Шейтанът е далече със своята природа от характера на човека, както е далече със своята развала и греховни пътища (фиск) от всяко добро и (правда). Други са казали, че тази дума произлиза от думата “шаат”(изгаря), тъй като шейтана е сътворен от огън. Някои са казали, че и двете мнения са верни. Първото мнение обаче, е по-достоверно и правдоподобно, за което свидетелства речта на арабите. И Умиййа Ибн Абу ас-Салт в зикр (възхвала, споменаване), което бе дарено на Сюлейман алейхисселям. (Следва стих бейт в Тефсира на ат-Табари 1/112).
Освен това, Сибавейхи (известен арабски езиковед) е посочил: “Арабите казват: Еди-кой си постъпва зло по дяволски, когато извърши някой акт на шейтана. Ако думата шейтан е получена от шаат – изгаряне, биха казали тешеййета -изгаря, прегаря. Следователно, шейтан произлиза от думата “отдалечаване от истината, достоверното” , и затова наричат всички, които се бунтуват от джиновете, хората и животните с думата шейтан. И Всевишният Аллах е казал: И така сторихме враг на всеки пророк шейтаните от хората и от джиновете, внушавайки си един другиму разкрасената реч на измамата./6:112/
В сборника “Муснад” на имам Ахмед е сведено от Абу Зар радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Абу Зар! Изречи исти‘аза الاستعاذة– търси защита при Аллах от шейтаните измежду хората и джиновете!” (Тогава Абу Зар) попитал: “Нима и (измежду) хората (има) шейтани?” Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да”. В сборника “Сахих” на имам Муслим също от Абу Зар се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Намаза (на онзи, който го изпълнява без пред него да има преграда) се прекъсва от (преминаващи отпред) жена, магаре и черно куче.” (Абу Зар) попитал: “О, Пратенико на Аллах! А по какво се различава черното куче от червеното и жълтото?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Черното куче е шейтан.”
От Ибн Вахб се предава: Хишам Ибн Саад ми разказа от Зейд Ибн Аслям, а той от баща си, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, веднъж се качил на Берзауна (огромна камила), която започна да пристъпва арогантно. Омар започнал да удря животното, но камилата продължила да върви по един арогантен начин. Тогава той Омар слязъл от нея и казал: “Мен ме носи шейтан. Не слязох от нея, докато не почувствах (нещо странно в) себе си.”/Този хадис има достоверна сахих верига от разказвачи./
Думата “ الرَّجِيم ар-раджиим” има формата “ фа‘иил ” в значение на “маф‘уул”, тоест причастие на страдателен залог. Думата “ الرَّجِيمар-раджиим” означава, че е прокълнат и прогонен от всяко добро и благо, както е казал Всевишният Аллах: И украсихме най- близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за шейтаните./67:5/ Всевишният Аллах също е казал: Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди, и го опазваме от всеки непокорен шейтан. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди). Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда./37:6-10/ И е казал още Всевишният Аллах: И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите, и го опазихме от всеки прокуден шейтан. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък./15:16-18/
Има и други подобни айети. Казват още, че “ الرَّجِيمар-раджиим” има значение на замерян с камъни, защото шейтана хвърля съмнения и зли мисли в сърцата на хората. Първото значение обаче е по-популярно и по-точно.
Думата “шейтан” в арабския език произлиза от глагола “шатана”, тоест “да се отдалечи”. Шейтанът е далече със своята природа от характера на човека, както е далече със своята развала и греховни пътища (фиск) от всяко добро и (правда). Други са казали, че тази дума произлиза от думата “шаат”(изгаря), тъй като шейтана е сътворен от огън. Някои са казали, че и двете мнения са верни. Първото мнение обаче, е по-достоверно и правдоподобно, за което свидетелства речта на арабите. И Умиййа Ибн Абу ас-Салт в зикр (възхвала, споменаване), което бе дарено на Сюлейман алейхисселям. (Следва стих бейт в Тефсира на ат-Табари 1/112).
Освен това, Сибавейхи (известен арабски езиковед) е посочил: “Арабите казват: Еди-кой си постъпва зло по дяволски, когато извърши някой акт на шейтана. Ако думата шейтан е получена от шаат – изгаряне, биха казали тешеййета -изгаря, прегаря. Следователно, шейтан произлиза от думата “отдалечаване от истината, достоверното” , и затова наричат всички, които се бунтуват от джиновете, хората и животните с думата шейтан. И Всевишният Аллах е казал: И така сторихме враг на всеки пророк шейтаните от хората и от джиновете, внушавайки си един другиму разкрасената реч на измамата./6:112/
В сборника “Муснад” на имам Ахмед е сведено от Абу Зар радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Абу Зар! Изречи исти‘аза الاستعاذة– търси защита при Аллах от шейтаните измежду хората и джиновете!” (Тогава Абу Зар) попитал: “Нима и (измежду) хората (има) шейтани?” Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да”. В сборника “Сахих” на имам Муслим също от Абу Зар се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Намаза (на онзи, който го изпълнява без пред него да има преграда) се прекъсва от (преминаващи отпред) жена, магаре и черно куче.” (Абу Зар) попитал: “О, Пратенико на Аллах! А по какво се различава черното куче от червеното и жълтото?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Черното куче е шейтан.”
От Ибн Вахб се предава: Хишам Ибн Саад ми разказа от Зейд Ибн Аслям, а той от баща си, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, веднъж се качил на Берзауна (огромна камила), която започна да пристъпва арогантно. Омар започнал да удря животното, но камилата продължила да върви по един арогантен начин. Тогава той Омар слязъл от нея и казал: “Мен ме носи шейтан. Не слязох от нея, докато не почувствах (нещо странно в) себе си.”/Този хадис има достоверна сахих верига от разказвачи./
Думата “ الرَّجِيم ар-раджиим” има формата “ фа‘иил ” в значение на “маф‘уул”, тоест причастие на страдателен залог. Думата “ الرَّجِيمар-раджиим” означава, че е прокълнат и прогонен от всяко добро и благо, както е казал Всевишният Аллах: И украсихме най- близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за шейтаните./67:5/ Всевишният Аллах също е казал: Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди, и го опазваме от всеки непокорен шейтан. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди). Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда./37:6-10/ И е казал още Всевишният Аллах: И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите, и го опазихме от всеки прокуден шейтан. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък./15:16-18/
Има и други подобни айети. Казват още, че “ الرَّجِيمар-раджиим” има значение на замерян с камъни, защото шейтана хвърля съмнения и зли мисли в сърцата на хората. Първото значение обаче е по-популярно и по-точно.
Коментар (Тeфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир
ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир
ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар