Всевишният Аллах е казал: Прояви снизхождение и повелявай приличието, и страни от невежите! А ако шейтана те изкуси със зло внушение, потърси защита при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ. /7:199-200/ И Всевишният Аллах е казал: Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. И кажи: “Повелителю мой! Пази ме от подстрекателствата на шейтаните! И ме пази, Повелителю мой, да не ме спохождат!”/23:96-98/ И Всевишният Аллах е казал: Не са равни добрината и злината. Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците. И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия./41:34-36/ Това са тези три айета, и няма четвърти подобен на техния смисъл. Всевишният Аллах е повелил да се прояви снизхождение и добро отношение към врага измежду хората, за да се промени неговия характер, който в основата си е благоприятен по отношение дружбата и искрените взаимоотношения. И Аллах е повелил да се търси при Него защита от врага измежду шейтаните, защото няма друг изход, тъй като той не приема нито снизхождението, нито доброто отношение. И (врагът измежду шейтаните) не желае нищо друго, освен гибелта на сина Адамов, заради жестоката вражда към праотеца Адам, както е казал Всевишният Аллах: О, синове на Адам! Не позволявайте на шейтана да ви замае така, както извади вашите прародители от Дженнета, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите./7:27/ Всевишният Аллах също така е казал: Наистина шейтан е ваш враг. Затова го приемете като враг! Той призовава своите последователи, само, за да станат обитатели на пламтящия огън./35:6/ И е казал Всевишният Аллах:
Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за несправедливите тази замяна!/18:50/
Наистина шейтана се е заклел пред бащата на човечеството Адам алейхисселям, че е искрен към него, и го е излъгал, а какво ли ще е неговото отношение към нас? Наистина шейтана е казал: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”/38:82-83/
Всевишният Аллах е казал: И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения шейтан! Наистина, той няма власт над онези, които вярват и на своя Повелител се уповават. Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах./16:98-100/
Една (малка) група от четците на Свещения Коран и други са казали: Ние прибягваме до исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах) след четенето, опирайки се на ясния очевиден текст от айета, за да се избегне (възхищението) възторга след приключване на поклонението ибадет. От онези, които са на това мнение, както е посочено от Ибн Хамза са Ибн Калука (Фалуфа), Абу Хатим ас-Сиджистани, и Абу ал-Касим е разказал това, относно Юсуф Ибн Али Ибн (Джабара) Джунада ал-Хузали ал-Магриби в своята книга “ал-Ийада ал-Камил”. Също така това съобщение е предадено от Абу Хурейра, но то е във форма гариб (малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите не повече от един разказвач).
[Фахруддин Мухаммед Ибн Омар ар-Рази е привел това съобщение в своя Тeфсир от Ибн Сирин в негов вариант, където е казал, че това е мнение на Ибрахим ан-Наха‘и и Дауд Ибн Али ал-Асбахани аз-Захири. Също така и ал-Кортуби е разказал от Абу Бакр Ибн ал-Араби от всички (свеждащи хадиси) и, че от Малик рахимеху Аллах Теаля се предава: Наистина, четящия (Свещения Коран) прибягва до исти‘аза الاستعاذة(търсене на защита при Аллах), след (прочитането) на ал-Фатиха. Ибн ал-Араби останал крайно удивен от това. Третото мнение, е че прибягването до исти‘аза الاستعاذة(търсене на защита при Аллах) в началото и в края сумирано между двата довода е предал Фахруддин ар-Рази.]
Но, добре известно е, че болшинството учени Улема смятат, че исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах) се осъществява преди четенето на Свещения Коран, за да се предпазим от нашепванията на шейтана. Те смятат, че смисълът на айета И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения шейтан!/16:98/ е следния:“Ако ти искаш (смяташ) да четеш Свещения Коран”, което е подобно на казаното от Всевишният Аллах: Когато станете за молитвата намаз, измийте лицето и ръцете си/5:6/ тоест, ако желаете да станете за намаз. Доказателство за това служат хадисите на тази тема от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Имам Ахмед Ибн Ханбел рахимеху Аллах, е свел в (Муснад 3/50) от Мухаммед Ибн ал-Хасан Ибн Анас (Атш), а той от Джафар Ибн Сюлейман, а той от Али Ибн Али ар-Рифаи ал-Йешкори, а той от Абу ал-Мутавеккил ан-Наджи, а той е предал, че Абу Саид ал-Худри е казал: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставал през нощта и започвал своя намаз, той възвеличавал Аллах с текбир и произнасял: " سُبْحَانَكَ اللهُمَّ وَبِحَمْدِكَ، تَبَارَكَ اسْمُكَ، وَتَعَالَى جَدُّكَ ، وَلَا إِلَهَ غَيْرُكَ "
“ Субхаанеке Аллахумме ве бихамдике тебаареке смуке ве теааля джеддуке ве ля иляхе гайруке - Слава на Теб, о, Аллах, и хвала на Теб! Благословено е Твоето Име! И над всичко е Твоето величие! И няма друг достоен за поклонение, освен Теб!” след това три пъти: " لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ "
“Ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!” и казвал: " أَعُوذُ بِاللهِ السَّمِيعِ الْعَلِيمِ، مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ ،مِنْ هَمْزِهِ وَنَفْخِهِ ونَفْثه "
“Еузу билЛяхи ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи – Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия Аллах от проклетия (прокуден) шейтан и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.” Този хадис са го свели четиримата автори на сборниците “Сунан”: Абу Дауд (№775), ат-Тирмизи (№242), ан-Насаи (1/132), Ибн Маджа (№804), с думи от Джафар Ибн Сюлейман и той от Али Ибн Али ар-Рифаи ал-Йешкори. А ат-Тирмизи е казал, че това е най-известния хадис на тази тема. Той е разтълкувал думата “хамзун - клевета” като гибел, което представлява “задушаването”, а думата “нафхун – надутост, надменност” като “високомерие”, а дума“нафсун –слюнка, мисъл, идея, стихове” като “поезия”. В хадис сведен от Абу Дауд (№764) и Ибн Маджа (№807) с думи от Шуаба, който е предал от Амру Ибн Мурра, а той от Асим ал-Анази, а той от Нафи Ибн Джубейр Ибн Мут‘им, а той от своя баща, който е казал: “Видях Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато (започваше) влизаше в намаза да казва: Три пъти: " " اللَّهُ أَكْبَرُ كَبِيرًا اللَّهُ أَكْبَرُ كَبِيرًا “Аллаху акбар кабиран, Аллаху акбар кабиран – Аллах е Най-Велик и Превелик! Аллах е Най-Велик и Превелик (от всичко останало)!”, после три пъти:الْحَمْدُ لِلَّهِ كَثِيرًا الْحَمْدُ لِلَّهِ كَثِيرًا" "“ЕльхамдулилЛяхи касирен, ЕльхамдулилЛяхи касирен - Многократно хвала на Аллах! Многократно хвала на Аллах!”, после три пъти: " " سُبْحَانَ اللَّهِ بُكْرَةً وَأَصِيلًا
“Субхана Аллах букратан ве асилен, Субхана Аллах букратан ве асилен! – Възхвала на Аллах сутрин и вечер, възхвала на Аллах сутрин и вечер!” и : اللَّهُمَّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ ، مِنْ هَمْزِهِ وَنَفْخِهِ وَنَفْثِهِ "
Аллахумме инни еузу бике минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи - О, Аллах! Търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.” Последните слова в този хадис: “хамз, нафх и нафс” Амру е коментирал като “гибел, високомерие и стихове”.
Ибн Маджа е свел хадис (№808) с такова обяснение на последните слова: “Али Ибн ал-Мунзир е разказал от Ибн Фудайл, а той от Ата Ибн ас-Саиб за Абу Абдурахман ас-Силми, а той за Ибн Месуд, който е предал, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
" اللَّهُمَّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ ، مِنْ هَمْزِهِ وَنَفْخِهِ وَنَفْثِهِ "
Аллахумме инни еузу бике минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи - О, Аллах! Търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.”
Имам Ахмед (5/253) е предал: “Исхак Ибн Юсуф е разказал от Шарик за Яаля Ибн Ата, за един човек, който му е разказал, как е чул Абу Умама ал-Бахили да казва: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставаше за намаза, той възвеличаваше Аллах с текбир три пъти, после казваше три пъти: " لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ " Ля илях илля Аллах – Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах! После три пъти казваше:
وَسُبْحَانَ اللَّهِ وَبِحَمْدِهِ Ве Субхана Аллахи ве бихамдихи – И възхвала на Аллах и хвала Нему! И след това казваше:
" أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ ،مِنْ هَمْزِهِ وَنَفْخِهِ ونَفْثه "
“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.”
Хафиз Абу Яаля Ахмед Ибн Али Ибн ал-Мусанна ал-Маусили в своя сборник “Муснад” е предал: “Абдуллах Ибн Омар Убан ал-Куфи е предал от Али Ибн Хишам Ибн ал-Барид, а той от Язид Ибн Зияд, а той от Абд ал-Малик Ибн Умайр, а той от Абдурахман Ибн Абу Лайла, че Абу Убай Ибн Кааб радияллаху анху, е казал: “Двама мъже се сбили в присъствието на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и носа на единия от двамата почервенял от гняв. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, аз знам нещо, и ако той го произнесе, гнева му ще премине: (и това са словата) : " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ "
“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.” Така го е свел и ан-Насаи в “ал-Йеум ве ал-Лейл” (№391) с друга верига разказвачи: Юсуф Ибн Иса ал-Марвази, той от ал-Фадл Ибн Муса, той от Язид Ибн Абу ал-Джеадия а той от Убай Ибн Кааб в сборника “Сунан ан-Насаи ал-Кубра”(№10223).
Този хадис също така е сведен от Ахмед Ибн Ханбел (5/240) с думи от Абу Саид за Заида, а пък Абу Дауд (№4780) с думи от Юсуф Ибн Муса и той от Джарир Ибн Абд ал-Хамид, а пък ат-Тирмизи (№3452), ан-Насаи в “ал-Йеум ве ал-Лейл” (№389, 390) от Бундар за Ибн Махди за ас-Саури, и още ан-Насаи от хадис с думи на Заида Ибн Кудама и те тримата от Абд ал-Малик Ибн Умайр, той от Абдурахман Ибн Абу Лайла и той е предал от Муаз Ибн Джебел радияллаху анху, следния текст: “Двама мъже започнаха да се ругаят пред Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и единият от тях така силно се разгневи, щото на мен ми се стори, че неговия нос почервеня от силния гняв. (Тогава) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, аз знам слово, и ако той го произнесе, то гнева му ще премине.” И го попита: “Кое това слово, о, Пратенико на Аллах?” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
اللَّهُمَّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " Аллахумме, инни еузу бике минешшейтанирраджим – О, Аллах! Наистина, аз търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан.” Даденият текст принадлежи на Абу Дауд. А ат-Тирмизи е казал, че това съобщение е мурсал (тоест отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем) защото Абдурахман Ибн Абу Лайла не е срещал Муаз Ибн Джебел, тъй като той е починал преди 20-та година (по Хиджра).
И аз (авторът) казвам: “Абдурахман Ибн Абу Лайла е чул съобщение от Убай Ибн Кааб, както е споменато в предишния хадис (от сборника “”Муснад” на Абу Яаля), и този хадис е стигнал до него от Муаз Ибн Джебел. Защото на това събитие свидетел е бил не само един от сподвижниците радияллаху анхум. Имам ал-Бухари (№6115) е свел това събитие така: “Осман Ибн Абу Шайба е разказал от Джарир, а той от ал-Амаш, а той от Адий Ибн Сабит, който е предал, че Сюлейман Ибн Сурад радияллаху анху, е казал: “Двама мъже започнаха да се ругаят пред Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, докато ние бяхме седнали при него. Единият от тях наскърби така силно своя съратник (приятел), че на него му почервеня лицето от гняв. (Тогава) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, аз знам слово, и ако той го произнесе, то гнева му ще премине. Ако той каже: " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”Тогава те казали на (единия) мъж: “Нима не чу, какво каза Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем?” Той отговорил: “Наистина, не съм малоумен (луд)”. Този хадис е сведен в сборника “Сахих ал-Бухари”(№6115). Също така този хадис е сведен и от Муслим (№2610), Абу Дауд (№4781), ан-Насаи (в “Амал” №392), по различни пътища чрез ал-Амаш от Сюлейман Ибн Сурад.
Наистина, за исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) са приведени много хадиси, чието споменаване тук ще бъде дълго. Тяхното място на публикуване е в книгата “ал-Азкар ве Федаил ал-Амал – Споменаване и достойнства на делата”, и Всевишният Аллах знае най-добре!
От Ибн Аббас се предава, че: “Джебраил алейхисселям, и първото, с което е бил изпратен с низпослано от Корана на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е била повелята за исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан)., както е казал имам Абу Джафар Ибн Джарир: “Абу Корайб ни е разказал, и Осман Ибн Саид ни е разказал, и Башар Ибн Аммара, и Абу Раук е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал: “Първото с което Джебраил е бил изпратен при Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казвайки му: “О, Мухаммед! (Изречи) исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан). И му повелил: “Кажи: أَسْتَعِيذُ بِالسَّمِيعِ الْعَلِيمِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ - Естеизу би ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим – Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия от проклетия (прокуден) шейтан (и неговите (коварни интриги), след това (Джебраил алейхисселям) му повелил: “Кажи:
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!, и след това му повелил да прочете първия айет от сура “ал-Аляк”. Абдуллах е казал, че това е първата сура, която Аллах е низпослал на Мухаммед с езика на Джебраил алейхисселям. Обаче, това съобщение е малко известно гариб (малко известно, относно всяко ниво от веригата на предаващите, и не повече от един разказвач). Ние го споменахме, за да се запознаем с него, и защото в иснада на неговата верига от разказвачи има слабост даиф и прекъснатост инката. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Предмет на обсъждане: Болшинството от учените Улема са считали, че изричането на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) преди четенето на Свещения Коран е мустехаб – желателно, а не е задължително действие, за което пропускащия го би бил определен като грешник. Фахруддин ар-Рази е предал, че Ата Ибн Абу Рабах е считал това действие задължително ваджиб в намаза и извън него, и когато някой иска да чете Свещения Коран. Фахруддин ар-Рази е споменал, че Ибн Сирин е казал: “Ако човек изрече исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) веднъж в живота си, то това е достатъчно за отпадане като задължение ваджиб от него.” Фахруддин ар-Рази е привел като доказателство словата на Ата за ясния и явен смисъл на айета: Потърси защита при Аллах!, а това вече е явна и ясна заповед, от която произтича задължение ваджиб. Освен това, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, постоянно е изпълнявал това действие. И това действие изричането на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) предпазва и отхвърля злото на шейтана. Онова без, което задължителното ваджиб действие няма да е пълно, е че то е обезателно ваджиб. Освен това изричането на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) е внимателно действие и един от пътищата, водещи към задължително ваджиб действие. Някои са казали, че това е било задължително ваджиб за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за разлика от неговата общност Умма. От Малик е било предадено, че той не е извършвал това действие в задължителните предписани намази, но го е извършвал за нощния намаз Къямуль-лейл по време на месец Рамадан в първата му нощ.
Предмет на обсъждане: Имам аш-Шафий в труда си “ал-Имляа” е казал, че исти‘аза се изрича на глас, и ако се изрече тихо, то няма да има вреда. И още е казал в “ал-Умм би-ат-Тахиир”, че исти‘аза е произнасял тихо Ибн Омар, а на глас Абу Хурейра. И имам аш-Шафий е представил две мнения относно това дали е желателно да се произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) преди четене на Свещения Коран в другите рекяти, освен първия. И за по-вярно е било прието мнението, че това не е желателно. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Ако се произнесе исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) : " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”, то това е достатъчно според аш-Шафий и Абу Ханифа, а някои са прибавили: " السَّمِيعِ الْعَلِيمِ أَعُوذُ بِاللهِ- “Еузу билЛяхи ас-Семиу ал-Алим - Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия Аллах”, а други са казали, че трябва да се изрече: " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”,защото наистина, Аллах е Всечуващ и Всезнаещ, и това е мнение на ас-Саури и ал-Аузаи. А други са предали, че трябва да се изрече: بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ أَسْتَعِيذُ-Естеизу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.” в съответствие с повелята от айета и хадиса предаден от ад-Даххак, а той от Ибн Аббас споменат. И затова има достоверни хадиси, посочени по-горе, първо да бъде последвано от произнасяне на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), и Всевишният Аллах знае най-добре!
Предмет на обсъждане: Съществува въпрос, дали да се произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), само за четенето на Свещения Коран, и това е мнението на Абу Ханифа и (неговия ученик) Мухаммед, или пък, както е считал Абу Юсуф – че да се произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), само за намаза. Съгласно мнението на имам Юсуф, стоящия зад имама по време на намаз (с джемаат) също трябва да произнесе исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), дори и да не чете Свещения Коран. И (съгласно това мнение) той също произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), след встъпителния текбир в байрамския намаз (текбир ал-ихрам) преди другите байрамски текбири. Болшинството от учените Улема са считали, че произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), се произнася след тези текбири, преди четенето на Свещения Коран.
От благодатните милости при произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), са че то пречиства устата, която злоупотребява (и практикува) празнословие и сквернословие (нецензурни думи). Също така произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) прави устата блаженна и я подготвя за четене Словата на Аллах, и произнасянето на исти‘аза الاستعاذة е призив за помощ и съдействие от Всевишният Аллах и признаване на Неговото могъщество (да върши всичко). Също така исти‘аза الاستعاذة потвърждава слабостта и немощта на раба да се противопостави на този явен и скрит враг, и единствено Всевишният Аллах, Който е сътворил този враг, е в състояние да го отблъсне и победи. Този враг не приема благодеянията, и прикрива милостта, за разлика от врага в човешки облик, както на това указват три айета от Свещения Коран. Всевишният Аллах е казал:“Наистина, ти нямаш власт над Моите раби. И достатъчно е, че твоят Повелител се явява техен Покровител.”/17:65/
Бяха изпратени меляикета за борба срещу врага с човешки облик в битката при кладенците Бадр, и там който е убит от човешкия враг ще бъде със статут на мъченик шахид, а който (стане жертва) бъде убит от скрития враг – шейтан – ще е като прокуден бандит. Освен това, правоверните, които са победени от явния (видим) враг – неверниците – ще получат награда, а онези, които са победени от скрития (вътрешен) враг – шейтана – ще спечелят греха и ще станат заблудени. И това е така, защото шейтана вижда човека като такъв, докато човек не може да го види като шейтан. Ето защо правоверните трябва да произнасят исти‘аза الاستعاذةтърсейки убежище от шейтана при Аллах, Който го вижда, а Той не може да бъде видян от шейтана. Чрез произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), което е форма за доближаване до Аллах и предпазване от злото на всяко зло създание.
------------------------
Коментар (Тeфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир
ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар