Фъкх

Определение: Фъкх - наука, която се занимава с шериатските правила и задължения на човека към Аллах (С.Т.) и към хората. Той се разделя на два основни вида: 1) ибадети и 2) муамелят /задължения, взаимоотношения между хората/.
а) Ибадети1 – задължения на човека към Аллах (С.Т.) като чистота; намаз; зекят; оруч; хадж; курбан.
б) Задължения към хората: никях; развод; търговия и други.
Шериатът се ръководи от доказателства. Основните източници, от които се вземат доказателствата, са Корани-Керим (Словото на Аллах (С.Т.)); Сунната (думите и делата на Мухаммед /с.а.с. /); Иджма (единодушието на ислямските учени по даден въпрос) и Кияс (сравнение на шериатски въпрос, за който няма конкретно доказателство с друг такъв, за който има, и двата имат сходен характер).

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКХА
1. Мукеллеф – този, който е задължен да изпълнява ибадет. За да бъде мукеллеф даден човек, той трябва да бъде мюсюлманин, разумен и достигнал пълнолетие според шериата.
Според шериата един човек е стигнал пълнолетие, ако отговаря на едно от трите условия:
1. Излизане на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените.
2. Окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото).
3. Навършване на 12 год. за момичетата и 15-за  момчетата.
2. Основни принципи и разпоредби.
а) Фарз – действия, които са абсолютно и категорично задължение, сведено от Аллах (С.Т.) и всеки мукеллеф е длъжен да ги изпълнява:
Фарз айн /лично задължение/ – задължения, които трябва да се изпълняват лично от всеки човек;
Фарз кифайе /колективно задължение/ – задължение за всеки мюсюлманин, но ако една част от мюсюлманите го изпълнят, то за останалата част отпада;
б) Ваджиб – задължение от Аллах (С.Т.) към Неговите раби, което е близо до фарза, но не е със същата тежест.
в) Суннет – това са думите и делата, които е вършил Пейгамберът (с.а.с.) и е препоръчал и ние да ги вършим:
Суннет муеккеде – потвърден суннет /неща, които Пейгамберът (с.а.с.) постоянно е изпълнявал/;
Суннет гайри муеккеде – не потвърден суннет /неща, които Пейгамберът (с.а.с.) понякога е изпълнявал, а друг път - не/.
г) Мустехаб – желателни действия ( например садака). Този, който ги изпълнява, е добре за него, но ако не ги изпълни, няма да бъде наказан;
д) Мубах – позволени неща, за които няма нито награда, нито грях;
е) Мекрух – нежелателни действия и този, който ги изостави, получава севаб /награда/.
- Техримен – тежък мекрух, близо до харама (греха);
- Тензихен – лек мекрух.
ж) Харам – действия, които са категорична забрана от Аллах (С.Т.)и извършителят им ще бъде подложен на наказание, ако не се покае истински.
з) Муфсид – действия, които развалят даден ибадет.