ЦЕЛОМЪДРИЕТО В ИСЛЯМА

 

     Ислямската религия включва в себе си пълната система от добродетели и обхваща всички благополучни явления. Повелява благородната постъпка и порицава непристойното поведение. Предоставя правила, чрез които човек се обогатява морално и се отдалечава от всичко, което може да го принизи и омърси.     Мухаммед (с.а.с.) е казал:      „Несъмнено Аллах Аззе ве Джелле е щедър и обича щедрите. Обича възвишените дела, и ненавижда порочните.”      Една от най-възвишените цели на исляма е да изгради у човека целомъдрие и достойнство, за да предпази обществото от непристойните постъпки и големите грехове. Ето така ислямската религия предписва норми, които отдалечават човека от неморалността и животинските нагони.      Аллах Теаля повелява:      „Които нямат средства да встъпят в брак, нека се въздържат, докато Аллах им даде от Своята благодат!..." (24: 33)     „Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (24: 60)      Един от сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.), Абу Суфян, разказва, че той им заповядвал: 1) Да служат само на Аллах и да не Го съдружават, както са правели предците. 2) Да извършват молитвата (намаза). 3) Да дават садака.      И още да държат на думата си, да пазят това, което им е поверено; и не на последно място – да пазят целомъдрието си, т.е. да се пазят от прелюбодеянието.      Пратеникът на Аллах (с.а.с.) също така повелява:      „На мен ми бяха показани първите три групи, които ще влязат в Дженнета: Мъчениците (шухада); тези, които са целомъдрени и си пазят целомъдрието; робът, който стриктно служи на Аллах и изпълнява повеленото от неговия господар.”     Това, което предпазва човека от моралното падение и от капаните на непристойното, е именно модела на целомъдрието, който ислямът предлага като безпогрешна защита и начин, за да не изпадаме в груби, а понякога и непоправими грешки заради страстите си. Този модел отразява чистотата на вярата и нейната пълнота. Изгражда личност с ясни позиции. Тъй като ислямът има за цел защита на достойнството многократно акцентира върху целомъдрието. По този начин човек придобива силна воля и смело сърце. Той не се унизява следвайки страстите си. Напротив, той се извисява и се отдалечева от низостта на позора. Страстите ще останат в рамките на границите, за които са създадени.     Ако внимателно се вгледаме в съвременния свят, няма как да не изпитаме огорчението, когато забележим, че в множество държави няма и следа от целомъдрие; господства разбирането, че всичко е позволено; човекът отдавна е забравил що е то достойнство и чест. Виждаме множество грозни сцени и срамни постъпки. Живеем в период от време, през който страстите са освободени; срамът е мишена на присмех и подигравки. Рядко може да се срещне ревност между съпружеските двойкии и отвращение от прелюбодеянието и греха.     Какво ни даде разбирането, че всико е позволено? Какво ни донесе моралното схващане да зарежеш целомъдрието на една страна и да се отдалечиш от чувството за срам и чистота? Какво ли не бихме казали? Това са вреди в огромни мащаби, огромни количества морална кал, да не говорим за причинената болка, за хилядите разбити човешки съдби, за божието наказание.      А какво ни предлага закона, постановен от Аллах? – осигурява ни път по който можем да достигнем до изграждане на целомъдрие и чувство за свян, до запазване на чест, достойнство и чистота. Това е закон, който е приложим, практичен, удобен и лесен: това е категоричаната повеля да се прикрием и така да защитим срамните части на тялото си от забраненото, греховното и непристойното. Така може да се осигури спокойствие и хармония на душата.      В Свещения Коран се повелява:      „Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си...” (24: 30-31)     Аллах Аззе ве Джелле облагодетелства със заслужена похвала онези, които прикриват срамотите си, и посочва това като изход към успеха, сполуката и спасението.      Отново в Свещения Коран се повелява:      „Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени и които от празнословието странят, и които милостинята закат дават, и които целомъдрието си пазят...” (23: 1-5)     Пратеникът на Аллах (с.а.с.), повелява:      „Който ми гарантира, че ще пази това, което е между челюстите му, (т.е. езика) и това, което е между бедрата му, аз ще му гарантирам Дженнета.”      И продължава:      „Ако жената изпълнява петкратната молитва, говее през месец Рамадан, пази целомъдрието си и се покорява на съпруга си, ще й бъде казано: „Влез в Дженнета през която врата пожелаеш.”     Прелюбодейството представлява най-голям разврат и най-големия сред големите грехове. Ислямският учен Ибни Кайим (рахимехуллах) казва:      „В Своята Книга (Свещения Коран) Всевишният Аллах е окачествил съдружаването, прелюбодейството и содомията отделно от другите грехове като: мърсотия и гнусота.”      И казва още: „Няма нищо друго, което да разваля сърцето и религията, както прелюбодейството и содомията. Двете имат свойството да отдалечават от Аллах.”     Изтъквайки грозния край на прелюбодеянието и неговият унищожителен характер, Аллах Аззе ве Джелле повелява:      „И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот ¬ Аллах е възбранил това, освен по право, ¬ и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден.” (25: 68-70)      И още:     „И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.” (17: 32)      Прелюбодеянието е в противовест с качествата на вярващия. Аллах Теаля повелява:      „Прелюбодеецът се свързва само с прелюбодейка или съдружаваща и прелюбодейката се свързва само с прелюбодеец или съдружаващ. Възбранено е това за вярващите.” (24: 3)      Прелюбодеянието събира в себе си всички лоши качества и съдържа всякакъв вид злина. Чрез него се разпространяват смъртоносни болести в обществото. Прелюбодейството води до различни видове беди и погроми. То разрушава семейството и обществото. Изличава благодатта и стеснява препитанието. За да се разбере злината от прелюбодеянието е достатъчно да се вгледаме в съвременната ужасяваща враждебност между хората, предизвикана от него. Достатъчно е да проследим списъка на разновидните болести, които водят до смъртта на милиони хора и са заплаха за малки и големи държави.     Нека се вслушаме в призива на Мухаммед (с.а.с.). Той споменава всички тези вреди и предупреждава за злините и опасностите, които крие прелюбодеянието:      „Докато сред моята умма не се разпространят извънбрачни деца, тя ще е в благодат. Когато обаче сред нея се разпространят извънбрачните деца, близко ще е времето когато Аллах ще ги обгърне с наказание.”      „Когато сред един народ се разпространи прелюбодеянието и лихвата, то те сами са се хвърлили в мъчението. ”      „Няма народ, който да проваля договореностите си и да не го споходят убийства помежду им. Няма народ сред които да се е разпространило прелюбодейството и Аллах да не ги огорчи със смъртта.”      „И няма народ сред който да се е разпространил явно разврата и да не са го споходили епидемии и болести, които не са срещани сред предците.”      Нека напомним, че прелюбодеянието е миг, който свършва; че е само утоляване на един животински нагон, а последиците му са много омърсяващи! Удоволствието е кратко и изчезва! Следва угризение и позор, а после и наказанието на Аллах. Днес, когато пътищата на разврата са се увеличили в много разновидности и са улеснени, вярващите имат крайна необходимост да съживят чувството си за отговорност и боязън пред Аллах.      Мюсюлманите нека си припомнят думите на Мухаммед (с.а.с) предадени от Бухари и Муслим:      „Седем групи от хора ще имат правото да са под сянката на Аллах в Съдния ден. Сред тях са: Красива жена с положение, която е била поканена (за прелюбодеяние), но тя е отхвърлила тази покана казвайки: „Аз се страхувам от Аллах .”   http://www.takva.co.uk/celomydrie.htm