ТРАЙНИТЕ СЛЕДИ, КОИТО ИСЛЯМЪТ Е ОСТАВИЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

След като ислямското управление напуснало световната арена, животът на хората не се върнал всецяло към състоянието от периода на невежеството. Напускайки световното водачество, ислямът оставил следи, които вече бил утвърдил. Те навлезли в живота на хората, възприели ги като естествени и вече не им били така чужди, както в периода на появата му. Тук ще напомним само за две от множеството и разнообразни следи, които са от ислямското наследство на човечеството.

 

Човешката същност

На арабския полуостров царяла крайна и безпочвена фанатична привързаност към племе, род, семейство, а в световен мащаб – към родина, раса и нация, която се основавала на сляпото подражателство. Именно в такъв един момент се появил исляма, за да оповести единството на човешкия род, който има общо начало и е устремен към единствения Бог.

 

Расовото, националното и родовото различие между хората не е, за да влизат в конфликти по между си и да се отдалечават едни от други, а за да се опознават по-добре и изграждат единство, да си разпределят задълженията на наместници на Всевишния, и да се явят при Него като единна общност.

 

В Свещения Коран, Аллах Всевишният се обръща към всички хора :

“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” /49:13/< p> </p> “О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг и от /прекъсване/ на кръвните родства. Наистина, Аллах ви наблюдава.”/4:1/< p> </p> “И от неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещи.”/30:22/

 

Това не са хипотетични, а действителни основи и приложими принципи. Ислямът се разпространил в множество страни и събрал под знамето си нации и раси. Те били изградени от новата религия и за братското им съжителство не попречили нито расовата, нито националната или родова принадлежност. Различията не били пречка за издигане на индивидите, съгласно личностните им дадености и човешки възможности. Тази позиция била напълно непозната и чужда на човечеството, била привнесена от исляма.. След като ислямът напуснал световното предводителство, човечеството повече не се отдалечило от тази позиция.

 

Всъщност цялото човечество не се отъждествявало с тази позиция, така както се отъждествявала мюсюлманската общност и не била утвърдена в друго общество, както се утвърдила в мюсюлманското.

 

Националният, расовият, езиковият фанатизъм, сляпото подражателство са факт и днес. Всеизвестно е, че в Америка и Южна Африка все още се борят за разрешаването на расовия проблем. Въпреки по-леката им форма, изблици на расизъм и национализъм се наблюдават и в Европа. Наред с тези проблеми на човечеството, мисълта за единството на хората се очертава като една важна линия. Тя определя същността на човешката мисъл. Фанатиците периодично се появяват и изчезват, те нямат нито сила, нито основа.

 

Идвайки ислямската вълна била подпомогната от естествената природа на хората, начертала важна линия и се оттеглила. За втория си прилив, наред с естествената природа тази вълна оставила и личностния източник.

 

Емоционалният изблик от тази внезапно начертана линия вече е отминал. Ето защо, човечеството днес вече изглежда по-силно, относно осъзнаване и схващане.

 

Превъзходството на човека

Ислямът се появява във време, когато човечеството било разделено на слоеве, родове и класи. Хората извън тези групи, от гледна точка на достойнство, стойност и човечност, просто били тълпа.

 

Мощният глас на исляма отекнал из цялото човечество. Честта и достойнството на човека не се крият в раси, прослойки, богатство и положение / на които е отсъдено да са преходни/, породили се в последствие, а в човешкия облик – източник на човечност. Следователно, специфичните права на човека произхождат от същия този източник, който е основа, към която той се връща.

 

В Свещения Коран Аллах Всевишният се обръща към хората със следните слова :

“И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.” /17:70/< p> </p> “И когато Твоят Господ рече на ангелите: Ще създам на земята наместник…” /2:30/< p> </p> “И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се, и стана един от неверниците.” /2:34/< p> </p> “И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята – всичко е от Него. В това има знамения за хора мислещи.”/45:13/

 

Именно тогава хората разбрали, че човека е почетен и достоен при Аллах, само защото е човек. Неговите достойнство и чест не са подчинени на раса, род или родина, а на факта, че човекът е същество, което Аллах Всевишният е потопил в Своята почит и благоволение.

 

Това не са само теоретични претенции, а живи истини, превърнали се във факт в живота на мюсюлманската общност. Чрез мюсюлманите тези истини станали достояние на целия свят – били поучени и останалите хора. Ето така те се превърнали в база, която се възприема от всеки човек.

 

Народът – така наречената тълпа – сам вече осъзнал какво представлява – почетен притежател на всякакви човешки права. Разбрал, че е негово правото да подложи на равносметка господстващата класа, и че по никакъв начин не трябва да приема унижението и измяната. Господстващата класа по онова време, под въздействието но ислямската вълна пък започнала да осъзнава, че притежава повече права от народа и, че не е редно да се потъпква достойнството на хората.

 

Това е равносилно на ново раждане за човека, което било по-велико от раждането, при появата му на света…

 

Ако човека не притежава човешкото си достойнство и права, които независимо от обстоятелства и време са неделима част от него, то каква е неговата стойност?!

 

Първият ислямски халиф Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, започва своето управление с думите: “ Избрахте ме за водач, но това не означава, че съм по достоен от вас. Ако ви управлявам добре – подкрепяйте ме. Ако ви управлявам лошо – поправете ме. Докато аз се покорявам на Аллах и Неговия пратеник и вие ми се покорявайте. Ако съм непокорен пред Аллах и Неговия пратеник – не сте длъжни да ме следвате.”

 

Омар ал-Фарук – вторият халиф, в петъчното си обръщение известявайки всички хора за правата им над управителите, казал следното: "О, хора, кълна се в Аллах, изпращам ви управители не за да ви угнетяват и заграбват имотите ви, а за да ви научат на религията ви и да ви посочат пътя, който да следвате. Ако някое от споменатите неща бъде сторено спрямо някого от вас, нека ме извести. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е душата на Омар, ще го овъзмездя. И как няма да го направя, след като аз самият съм видял пратеника на Аллах да овъзмездява? Внимавайте, о, управители, не бийте хората – ще бъдете унизени, не ги отделяйте от семействата им продължително, защото това ще ги отведе в заблуждение – ще ги изкарате от пътя. Не им забранявайте праватa, защото ще ги насочите към неверие.”

 

Осман ибн Аффан – третият халиф, във фермани разпространени до всички области писал: “Когато наближи поклонението хадж, привиквам всички управители. Уммата се подчинява на управление, което се основава на повеляване доброто и възбраняване на злото. На всеки, който поиска от мен да възстановя отнетото му право от мен самия или от моите управители – ще му го възстановя. Нито аз, нито моите управители имат права над народа. И народа също трябва да спазва правата, защото и на тях няма да оставя право над другите. Мединци ме известиха, че някои племена са бити и обиждани. Ако някой от тях отправи молба да му бъде възстановено правото, нека изчака да приключи поклонението, каквото и да е правото му, ще си го получи от мен или моите управители, или пък да опрости. Аллах непременно ще въздаде на опрощаващите.”

 

Изключително важно е да се разбере, че това не са голи теории от повтарящи се думи. Това са принципи за различен начин на живот, които са приложими и са достояние на всички народи.

 

Синът на Амр ибн ал-Ас, който превзел Египет, ударил един копт, тъй като загубил в надпревара с коне. Когато копта се оплакал на халифа Омар, пред голямо множество по време на поклонението хадж, той отсъдил за случая и копта бил овъзмезден от сина на Амр. Това е една много известна историческа случка.

 

Западните историци по традиция дават пример с нея, за да покажат справедливостта на халифа Омар, без да я разглеждат в дълбочина. Тази случка всъщност е довод, който носи по-дълбок смисъл и широко значение от гледна точка на революцията на свободата, която ислямът е направил в човешката душа и живота на хората. Египет току-що бил превзет от мюсюлманите. Коптът изпълнявал своята религия и представлявал един индивид от народа на Египет. Амр пък е човекът покорил Египет и първият управител, назначен от ислямската държава. Римляните, които господствали над тази страна, преди да бъде превзета от мюсюлманите, угнетявали хората под бичовете си. Върху гърба на този копт може би все още стояли белезите от малтретиране. Потокът от свобода на исляма, насочил се към всички краища на света, преобразил този копт и той забравил римските бичове и униженията. Той се превърнал в достоен и свободен човек. Бащата на копта, ядосан на сина на управителя, решил да тръгне от Египет чак за Медина, за да търси възмездие за своя син, който бил унизен по такъв начин. По онова време не е имало превозни средства и той пропътувал огромното разстояние с камила за месеци, за да се оплаче на халифа. Кой бил този халиф? Това бил Омар ал-Фарук, който превзел тази страна и още същия ден дал свободата на този копт. Ислямският халиф, който го научил на човешката му същност, която той бил забравил вследствие на гнета на римското управление.

 

Ето така трябва да осмисляме и да възприемаме великата вълна на свободата, която ислямът донесъл на човечеството. Акцентът в случая е не върху справедливостта на Омар и върху това, че тя повече не може да бъде възпроизведена, а върху разпространяването на ислямската вълна на справедливост по целия свят, олицетворение на което е Омар – човекът, възстановил свободата и достойнството на хората, само защото са хора.

 

Не трябва да има никакво съмнение и относно голямата степен на въздействие на исляма върху господстващите, по отношение свободата на хората, степен, която не е достигана през никой друг период от историята на човечеството.

 

Подтикът за обявяване на човешките права днес е само част от това въздействие. В действителност, обявените човешки права не се спазват в пълния им смисъл. Все още в много краища на света човекът е подложен на унижения и подтисничество. Неоспорим факт е, че и днес режими погазват човешките ценности и потъпкват достойнството и свободата на хората. Отдава се по-голямо значение на машините, отколкото на човека, на увеличаването на производството и приходите, с цел превъзходство в световната търговия.

 

При все, че действителността е такава, линията, която ислямът е очертал в мисленето и схващането на хората е жива и неизличима. Тази линия вече не е чужда, така както е била при появата на исляма.

 

С позволението на Аллах в последващите етапи от развитието, човечеството ще бъде по-силно и категорично да я постави на арената на приложението.