Когато не се подчиняваш на Аллах

/ Адаптация по лекция на Ну‘ман Али Хан/

وَلَقَدْ مَكَّنَّاكُمْ فِي الأَرْضِ وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ قَلِيلاً مَّا تَشْكُرُونَ

„И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко сте признателни!“ /Ал-Араф:10/

وَلَقَدْ خَلَقْنَاكُمْ ثُمَّ صَوَّرْنَاكُمْ ثُمَّ قُلْنَا لِلْمَلآئِكَةِ اسْجُدُواْ لآدَمَ فَسَجَدُواْ إِلاَّ إِبْلِيسَ لَمْ يَكُن مِّنَ السَّاجِدِينَ

"И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се." /Ал-Араф:11/

Кой ви е създал?

Кой ви е моделирал?

Аллах казва: "Знам как съм ви ви създал, как съм ви моделирал. Знам нещата, които съм поставил във всеки от вас. Знам страстите и изкушенията на всеки от вас. След като създадох физическото тяло, поставих нещо удивително във вас." Нещо, което Аллах не споменава в този айет, но после казва: „после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.“

Не казва: „Не се поклони.“, а „... не бе от покланящите се.“
Аллах, Единствен, знае, че той (Иблис) е нямало и изобщо никога нямало да го на прави (да се поклони).

قَالَ مَا مَنَعَكَ أَلاَّ تَسْجُدَ إِذْ أَمَرْتُكَ قَالَ أَنَاْ خَيْرٌ مِّنْهُ خَلَقْتَنِي مِن نَّارٍ وَخَلَقْتَهُ مِن طِينٍ
„Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”“/Ал-Араф: 12/

Невярващите отричат, че Аллах ги е сътворил. Отричат, че Аллах е Твореца. А това са думите на Иблис. Той казва: „Ти ме сътвори...“. Не само че вярва в Аллах, говори с Аллах, а признава, че Той е Твореца. Неговото неверие не е, че не вярва в Аллах.

Всъщност неговото „неверие“ е неговото неподчинение.

Неговото „неверие“ е неговото неподчинение.

Неговото „неверие“ е неговото неподчинение.

Неговото „неверие“ е неговото неподчинение.

Споменавам го това три пъти, защото има хора, които не се подчиняват на Аллах и казват: „Не съм толкова зле, нали все още вярвам. Знам направих някои неща, но не съм невярващ.“

Неговото „неверие“ е неговото неподчинение.

На шейтана (сатанта) не е необходимо да те вкара в неверие. Все още може да казваш, че Аллах е твоя Създател. Всичко, което шейтана иска е да те накара да не се подчиняваш. Това трябва да се осъзнае. Може да казваш „Аллах е моят Създател“ и да не се подчинява, но нали и шейтана признава Аллах за Създателя.

قَالَ فَاهْبِطْ مِنْهَا فَمَا يَكُونُ لَكَ أَن تَتَكَبَّرَ فِيهَا فَاخْرُجْ إِنَّكَ مِنَ الصَّاغِرِينَ

„Рече: “Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”“ /Ал-Араф: 13/

Не ти подобава да се възвеличаваш пред Аллах, да се правиш на велик пред Аллах.

Какво казваме, когато правим намаз всеки път?

-„Аллаху екбер“ (Аллах е най-Велик), „Аллаху екбер“ (Аллах е най-Велик), „Аллаху екбер“ (Аллах е най-Велик), което значи: „Аз не съм [велик].“, „Аз не съм [велик].“, „Аз не съм [велик].“
И Аллах казва: „Когато не се подчиняваш, това значи, че ти си по-велик“. Ти се мислиш за по-велик.

Това е неговото неподчинение.

Затова Аллах казва: „Не ти подобава да се гордееш тук.“

قَالَ فَأَنظِرْنِي إِلَى يَوْمِ يُبْعَثُونَ

„Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”“/Ал-Араф: 14/

Той моли Аллах да му даде време до Съдния ден. А Аллах казва:

قَالَ إِنَّكَ مِنَ المُنظَرِينَ

„Рече: “Ти си сред отсрочените.”“/Ал-Араф: 15/

Основното е, че той [Иблис] се е възпротивил на Аллах, заради... нас[хората].

Кой обвинява той?
- Нас.

Иблис иска да покаже близостта си до Аллах, а сега той е унижен, заради присъствието на кого?

- На човека.

Затова той започва да го мрази. И казва: „Я, Аллах, позволи ми да ти докажа, че направи грешен избор! Позволи ми да ти докажа, че не трябваше да почетеш него, а мен! Позволи ми да ти докажа, че не трябваше да наказваш мен, а тях! Дай ми време до Съдния ден!“

قَالَ فَبِمَا أَغْوَيْتَنِي لأَقْعُدَنَّ لَهُمْ صِرَاطَكَ الْمُسْتَقِيمَ

„Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.“/Ал-Араф: 16/

А тук той обвинява и Аллах.

Дебна - означав да седиш и да чакаш в засада да направиш капан на някого.

Когато някой чака в засада, показва ли се да го видят или не?
-Не се показва.

Той постоянно ли напада или чака точния момент?
-Чака точния момент. И тогава напада, нали?

Казва: „...ще ги дебна по Твоя прав път.“, но няма да се покзвам постоянно. Ще чакам точния момент и ще ги подхлъзвам преди да усетят, че съм там.“

ثُمَّ لآتِيَنَّهُم مِّن بَيْنِ أَيْدِيهِمْ وَمِنْ خَلْفِهِمْ وَعَنْ أَيْمَانِهِمْ وَعَن شَمَآئِلِهِمْ وَلاَ تَجِدُ أَكْثَرَهُمْ شَاكِرِينَ

„После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”“/Ал-Араф: 17/

Какво означава „отпред“?

Правият път води към Дженнета. Ще заставам пред тях и ще казвам: „Не отивай натам, много е далеч. Дай да получиш нещо в момента. Защо да работиш за Дженнета, мога да ти предложа много благинки, които да получиш в момента.

„Ще идвам и зад тях.“ Ще ги дърпам назад. Атакува отзад. Искаш да прогресираш, да напредваш, а той иска да те спре.

„Ще идвам и отдясно и отляво.“ Това може да се асоциира с много неща.

Но отдясно значи: те ще бъдат в добра компания и пак ще отивам при тях.
Отляво – ще бъдат в лоша компания и пак ще отивам при тях.
Дясното се свързва и с правенето на добри дела, а лявото – с правенето на лоши дела.
Отдясно: дори, когато правят добри дела, пак ще се опитвам да ги подмамя.

Дори, когато четете Коран, ще ви подмамвам. Затова Аллах казва: „И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения сатана!“/Ан-Нахл: 58/
Защо?
Правиш добро дело. Защо сатаната ще идва? Казва: „Ще идвам дори, когато правят добри дела. Ще ги атакувам и когато правят лоши неща. Няма да спра. Ще намирам възможности.“

„...и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”“
С други думи: Когато не Ти се подчинят, те се подчиняват на мен. Това значи, че те не са Ти благодарни.

Как започва темата?

-„И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко сте признателни!“ /Ал-Араф:10/

Аллах /Субханеху уе Теаля/ ни учи:

„Вижте! Има няколко неща, които не трябва да правите.“

Повечето неща на този свят са халал (разрешени) за нас. Колко меса са ни харам (забранени)? -Можем да ги изборим на пръсти.
А колко са ни халал? -Безброй.

Колко питиета са ни забранени?
-Няколко разновидности на един продукт. В сравнение с позволените, те са нищожен брой. Толкова много наслади ни е дал Аллах и иска само да не докосваме няколко неща.

Насладите са безброй, а ти тичаш по нещата, които ти е забранил. Тогава ти си неблагодарен.

Иблис казва: „Виж! Целият свят е отворен към тях, но нещата, които им забрани – ще ги тикам към тях, тях да правят. И ще видиш, че са неблагодарни. Не оценяват нещата, които си им дал. Искат само нещата, които си им забранил.“

قَالَ اخْرُجْ مِنْهَا مَذْؤُومًا مَّدْحُورًا لَّمَن تَبِعَكَ مِنْهُمْ لأَمْلأنَّ جَهَنَّمَ مِنكُمْ أَجْمَعِينَ

„Рече: “Излез от него порицан, прокуден! Който измежду тях те последва -; Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.“/Ал-Араф: 18/

Аллах /Субханеху уе Теаля/ не казва: „Който не повярва в мен.“.
Това не е условието. Единственото условие, което Аллах поставя тук е: „Който те последва...“.

Възможно ли е един мюсюлманин да последва сатаната?
-Ние сме голямата му цел.

„...Който измежду тях те последва -; Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.“
Аллах не казва с „ всички тях“, а казва „с всички вас“.
За да ни изплаши. За да ни предупреди.

Четеш Коран и прочиташ „...ще напълня Ада с всички вас.“ и се плашиш. Защо не „с тях“, а „с вас“?
Това включва всички ни: вас, мен...
Мен?
-Да.

Затова по-добре не следвай сатанта. Защото единствено, ако следваш сатаната, тогава влизаш в това „с вас“.

Трябва да сме истински ужасени.