ОПАСНОСТТА ОТ ПРИБЪРЗАНОТО ОТСЪЖДАНЕ НА КУФР
Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, е повелил: “Ако някой каже на някого(мюсюлманин): “Ей кяфир”, единият от двамата се връща с това качество.” (Бухари, 603-6104; Малик, 2/984; Абу Даут, 4662)
“…Който припише куфр на един вярващ човек, все едно го е убил.” (Бухари, 6105)
Имам Невеви е казал: По отношение на израза “…единият се връща с това качество” има изказани различни мнения като: “Ако с това се смята, че е позволено(халал) отсъждането на куфр за верския брат, обвинението се връща обратно. Като се има предвид конструирането на хадиса, това тълкуване е далечна вероятност. Този хадис трябва да бъде отнесен към хариджитите, защото те обвиняват вярващите в куфр.
Хафъз Ибни Хаджер е казал: Правилното тълкуване на хадиса е така: Хадисът е изказан за да възпре мюсюлманина от изричане на тези слова по адрес на неговия верски брат.
Смисълът на хадиса: Да се види недостатъка на на верския брат, а от израза “грехът от обвинението в куфр се връща към обвинявашия”, няма вреда(не го въвлича в куфр). Други пък са казали, че обвинение може да въвлече обвиняващия в куфр. Както за греховете се казва, че са “средство, което води към куфр”, така за онзи, който е настоятелен в тези обвинения има опасност от лош край.Предпочетеното тълкуване измежду споменатите е: В неверие се въвлича онзи, който обвинява в куфр човек у който не се забелязва не мюсюлманско поведение и не се долавя каквото и да е съмнение, че е неверник.
Значението на хадиса: “Обвинението в куфр се връща обратно т. е. куфр се връща обратно, поради това, че обвиняващия е обвинил един мюсюлманин, все едно е стоварил куфра върху себе си.” (Фетхул-Бари, 10/477); (Разяснение на Муслим и Невеви, 2/50)
Шевкани Рахметуллахи алейхи, е казал: Без да има ясен като слънцето довод, за вярващия в Аллах и Съдния ден е харам(забранено) да отсъжда с куфр за верския си брат.
Това е така, защото в хадис сведен от група сподвижници са налице следните изрази: “Ако каже: “Ей кяфир, единият се сдобива с това качество”; Ако някой се обърне към друг с думите: “Ей кяфир” или без това да е вярно му рече: “враг на Аллах”, тези думи се връщат към самия него си. (Муслим, 61:112)
Тези и всички хадиси с подобно значение са едно велико наставление, една бариера за да не се прибързва в изричането на слова обвиняващи в куфр.” Всевишният Аллах повелява: “…Ала които разтворят гръд за неверието(който изпитва спокойствие с куфра), над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.” (Сура Нахл, 16:106) За да може един човек да обвинява в куфр(да не се притеснява от това) означава, че той е отворил гърдите си към куфр, спокоен е от това да обвинява в куфр, изпитва удоволствие и се успокоява. Не може да има внимание и подчинение на действията на тези, които следват убеждението на злото, по точно, няма никакво подчинение и следване на тези, на които им липсва знание и се противопоставят на ислямския подход.
Няма опасност от въвличане в куфр вследствие на действие, ако извършващия не е възнамерявал да напусне вярата и да възприеме неверието. Положението е същото и за онзи, който изрича куфр, но убеждението му е далече от смисъла на това, което е изрекъл. (Ес-Сейлюл-Джевар, 4/578)
Съгласно хадисите на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, никой не може да намери смелост да обвинява в куфр, защото той е повелил: “Да се ругае по адрес на мюсюлманина е безнравственост, а да се воюва с него е неверие.” (Бухари, 48; Муслим, 64/116)
“…Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина. Мюсюлманинът не угнетява мюсюлманина. Той не го оставя без подкрепа, когато има нужда от такава.” (Муслим, 2564/32; Тирмизи, 1927)
“…Под възбрана за мюсюлманина(харам) са кръвта, имота и честта на мюсюлманина.” (Муслим, 2564/32; Тирмизи, 1927; Абу Дауд, 4861) Към тълкуването на знамение 2 от Сура Худжурат, Куртуби казва: Смисълът на словата на Всевишния: “…за да не пропаднат делата ви, без да усетите” не означава, че вследствие на отвлечена приказка или действие ще се въвлечете в куфр. Както един кяфир не може да стане вярващ без да е предпочел вярата пред неверието, така и вярващия не може да стане кяфир, без да е предпочел куфра пред вярата. Това становище единодушно е прието от мюсюлманските учени (с иджма). (Куртуби, 7/6128)
Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, е повелил: “Ако някой каже на някого(мюсюлманин): “Ей кяфир”, единият от двамата се връща с това качество.” (Бухари, 603-6104; Малик, 2/984; Абу Даут, 4662)
“…Който припише куфр на един вярващ човек, все едно го е убил.” (Бухари, 6105)
Имам Невеви е казал: По отношение на израза “…единият се връща с това качество” има изказани различни мнения като: “Ако с това се смята, че е позволено(халал) отсъждането на куфр за верския брат, обвинението се връща обратно. Като се има предвид конструирането на хадиса, това тълкуване е далечна вероятност. Този хадис трябва да бъде отнесен към хариджитите, защото те обвиняват вярващите в куфр.
Хафъз Ибни Хаджер е казал: Правилното тълкуване на хадиса е така: Хадисът е изказан за да възпре мюсюлманина от изричане на тези слова по адрес на неговия верски брат.
Смисълът на хадиса: Да се види недостатъка на на верския брат, а от израза “грехът от обвинението в куфр се връща към обвинявашия”, няма вреда(не го въвлича в куфр). Други пък са казали, че обвинение може да въвлече обвиняващия в куфр. Както за греховете се казва, че са “средство, което води към куфр”, така за онзи, който е настоятелен в тези обвинения има опасност от лош край.Предпочетеното тълкуване измежду споменатите е: В неверие се въвлича онзи, който обвинява в куфр човек у който не се забелязва не мюсюлманско поведение и не се долавя каквото и да е съмнение, че е неверник.
Значението на хадиса: “Обвинението в куфр се връща обратно т. е. куфр се връща обратно, поради това, че обвиняващия е обвинил един мюсюлманин, все едно е стоварил куфра върху себе си.” (Фетхул-Бари, 10/477); (Разяснение на Муслим и Невеви, 2/50)
Шевкани Рахметуллахи алейхи, е казал: Без да има ясен като слънцето довод, за вярващия в Аллах и Съдния ден е харам(забранено) да отсъжда с куфр за верския си брат.
Това е така, защото в хадис сведен от група сподвижници са налице следните изрази: “Ако каже: “Ей кяфир, единият се сдобива с това качество”; Ако някой се обърне към друг с думите: “Ей кяфир” или без това да е вярно му рече: “враг на Аллах”, тези думи се връщат към самия него си. (Муслим, 61:112)
Тези и всички хадиси с подобно значение са едно велико наставление, една бариера за да не се прибързва в изричането на слова обвиняващи в куфр.” Всевишният Аллах повелява: “…Ала които разтворят гръд за неверието(който изпитва спокойствие с куфра), над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.” (Сура Нахл, 16:106) За да може един човек да обвинява в куфр(да не се притеснява от това) означава, че той е отворил гърдите си към куфр, спокоен е от това да обвинява в куфр, изпитва удоволствие и се успокоява. Не може да има внимание и подчинение на действията на тези, които следват убеждението на злото, по точно, няма никакво подчинение и следване на тези, на които им липсва знание и се противопоставят на ислямския подход.
Няма опасност от въвличане в куфр вследствие на действие, ако извършващия не е възнамерявал да напусне вярата и да възприеме неверието. Положението е същото и за онзи, който изрича куфр, но убеждението му е далече от смисъла на това, което е изрекъл. (Ес-Сейлюл-Джевар, 4/578)
Съгласно хадисите на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, никой не може да намери смелост да обвинява в куфр, защото той е повелил: “Да се ругае по адрес на мюсюлманина е безнравственост, а да се воюва с него е неверие.” (Бухари, 48; Муслим, 64/116)
“…Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина. Мюсюлманинът не угнетява мюсюлманина. Той не го оставя без подкрепа, когато има нужда от такава.” (Муслим, 2564/32; Тирмизи, 1927)
“…Под възбрана за мюсюлманина(харам) са кръвта, имота и честта на мюсюлманина.” (Муслим, 2564/32; Тирмизи, 1927; Абу Дауд, 4861) Към тълкуването на знамение 2 от Сура Худжурат, Куртуби казва: Смисълът на словата на Всевишния: “…за да не пропаднат делата ви, без да усетите” не означава, че вследствие на отвлечена приказка или действие ще се въвлечете в куфр. Както един кяфир не може да стане вярващ без да е предпочел вярата пред неверието, така и вярващия не може да стане кяфир, без да е предпочел куфра пред вярата. Това становище единодушно е прието от мюсюлманските учени (с иджма). (Куртуби, 7/6128)
Няма коментари:
Публикуване на коментар