ОБВИНЯВАНЕТО В КУФР (НЕВЕРИЕ)

Абдуррахман ас-Судейс, имам на Свещената джамия в Мекка

    Раби на Аллах!.. Спокойният живот, изобилието от добро и препитание са следствие от боязънта пред Всевишния Аллах. Бойте се от Аллах с истинска боязън, за да се смили над вас.
   О, вярващи, бойте се от Аллах и вярвайте в Неговия Пратеник! Той ще ви даде двоен дял от Своята милост. И ще стори за вас светлина, с която ще вървите. И ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.(57:28)

ОБВИНЯВАНЕТО В КУФР (НЕВЕРИЕ)
Абдуррахман ас-Судейс, имам на Свещената джамия в Мекка

    Раби на Аллах!.. Спокойният живот, изобилието от добро и препитание са следствие от боязънта пред Всевишния Аллах. Бойте се от Аллах с истинска боязън, за да се смили над вас.
   О, вярващи, бойте се от Аллах и вярвайте в Неговия Пратеник! Той ще ви даде двоен дял от Своята милост. И ще стори за вас светлина, с която ще вървите. И ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.(57:28)

   Уважаеми мюсюлмани!.. За тези, които съчувстват на уммата е напълно ясно, че днес тя живее сред бури от интриги. Налице е смут, чрез който мюсюлманите са подлагани на изпитание през цялата си история. От него уммата е страдала изключително много, вкусвала е неговата горчивина и периодично е изживявала неговите притеснения. Този смут не е преставал с проливането на много кръв и жертви, а е донасял след себе си и множество беди и погроми. Този смут представлява минирано поле, пробит кораб, мръсно тресавище и голяма опасност. Вследствие на него много хора са се подвеждали и отклонявали във вижданията си. Ето защо е необходимо с усърдие да си напомняме за него, за да не се повтарят жестоките картини на насилие и терор, които е преживявала уммата.
   Явлението, смута, който трябва да се порицава и лекува е обвиняването в куфр, което е причина за появата на множество видове смут.

   Братя в исляма!.. Дързостта за обвиняване в куфр е голяма злина и опасност. Тази злина е предизвикала уммата да понесе мно горчиви и тежки последствия. Човек, който притежава дори нищожно малко страх от Аллах, малко знание и сериозност, няма да прибързва с обвиненията в куфр. Сърцата възстават срещу това дело, а душите тръпнат от страх пред него.

   Имам Шеукани, Аллах да го помилва, казва: “По причина на крайните фанатици в религията, които без основателен довод обвиняват в куфр се появяват много сълзи и оплаквания на майките. Нещо повече, когато кипнат страстите на крайните и шейтана раздели мюсюлманите на групи, той ги натоварва с безпочвени отговорности, които са като мираж в пустинята. Горко на мюсюлманите заради тази злина, която е сред най-големите злини и бедствия за вярващите!..” И продължава: “Доводите, които показват неприкосновеността на честта и достойнството на мюсюлманите и необходимостта от уважение към тях, същевременно доказват, че трябва да се стои надалеч от засягане с думи. Как тогава е възможно мюсюлманин да бъде причисляван към неверниците? Несъмнено, това е наглост и злодейство нямащи равни на себе си.
   Какво ще прави пред следните слова на Пратеника на Аллах този, които се осмели да обвини в неверие своя брат: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина; не го угнетява и не го унижава…” , “Злословенето по адрес на мюсюлманина е нечестивост, а воюването с него е куфр.” , “Несъмнено вашият живот, имот и чест са неприкосновени за вас (харам).”

   Братя по вяра!.. Съществуват множество доводи, които ни предупреждават за тази опасност и злочест път. Всевишният Аллах повелява:
   О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетното на земния живот. При Аллах има обилни богатства. Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Сведущ е Аллах за вашите дела.(4:94)
   В хадис отразен от Бухари и Муслим и сведен от Ибни Умар(р.а.) Пратеникът на Аллах казва: “Ако някой каже на своя брат по вяра “Ей кяфир”, изреченото се насочва към единия от двамата. Ако изреченото е вярно – към неговия брат, ако не е вярно, към самия него.” Пак в хадис от Бухари и Муслим, сведен от Абу Зер (р.а.) Пратеникът на Аллах казва: “Ако някой се обърне към някого казвайки, че е кяфир или “враг на Аллах” и той не е такъв, изреченото се връща към самия него.” В достоверен хадис на Таберани се казва: “Който припише на мюсюлманин куфр, той все едно го е убил.”

   Сподвижниците наМухаммед(сас) са следвали този светъл път. Имам Ахмед, Таберани и други учени по хадис предават следното от Абу Суфян: “В Мекка попитах Джабир: “Считахте ли за съдружаващ (мушрик), някой от тези, които се обръщат към кибле(които извършват милитва)?” “Аллах да пази!, отвърна той уплашен. Друг го попита: “А обръщахте ли се към някого от тях с израза “Ей кяфир”? “Не.”, отвърна той.

   Праведните предци също са следвали този прекрасен път и са поставили условия и правила в тази връзка. Те са посочили необходимите положения, които да се спазват, за да гарантират сигурност. Ангажирали са се с всичко това, поради голямата опосност, която следва от обвиняването в куфр.

   Раби на Аллах!..Сред най-важните правила са: Постановяването на куфр е изключително право на шериата. То е право принадлежащо единствено на Аллах и Неговия Пратеник. Имам Ибнул Кайим, Аллах да се смили над него, е казал: “Отсъждането на куфр е право на Аллах, после на Неговия Пратеник.”, “Това отсъждане се установява с довод, а не с приказките на някого!..”, “За когото Аллах и Неговия Пратеник са казали, че е кяфир, той наистина е кяфир!”

   Имам Тахауи, Аллах да го помилва, казва: “Докато не приеме забраненото (харама) за позволено (халал), ние не отсъждаме куфр заради прегрешенията на никого от тези, които се обръщат към кибле.” Ибни Абил Изз, Аллах да го помилва, казва: “Въпросът с отсъждането и неотсаждането на куфр е въпрос, който съдържа в себе си много смут и беди, много противоречия и страсти. По този въпрос хората или са на една от двете страни или по средата.” После продължава: “Едно он най-големите престъпвания на всички граници е да се каже за даден човек, че Аллах няма дя се смили над него и няма да му опрости, а напротив, че ще остане завинаги в джехеннем.”

   Имам Газали, Аллах да го помилва, казва: “Колкото можем трябва да се пазим от обвиняване в куфр, защото е грях да приемем, че ни е позволено посегателство върху живота, имота и честта на хората, които се обръщат към кибле и открито заявяват “Ля иляхе иллеллах, Мухаммедун расулюллах.” По-малък грях е в битката да бъдат оставени хиляда противници, отколкото по погрешка да бъде пролята кръвта на един вярващ.”

   Имам Неуеуи, Аллах да се смили над него, казва: “Знай, че според отстояващите истината, никой не може да бъде обвиняван в куфр, заради извършен грях. Куфр не може да бъде отсъден, дори за тези, които следват страстите си и за тези, които вкарват нововъведения(бидат).”

   Имам Гирафи,Аллах да го помилва, казва: “За никое дело умът не може да прецени дали е куфр, напротив, това е въпрос, който се знае от шериата. Ако шериата е казал за дадено дело, че е куфр, то наистина е куфр.”

   Шейхул ислям Ибни Теймийе, Аллах да се смили над него, казва: “Поради тази причина, учените и последователите на сунната не са отсъждали куфр, дори за този, който обвини в куфр самите тях. Това е така, защото куфра е шериатско отсъждане (а не на хората). Човек не може да отвърне със същото с което са се отнесли към него, както, ако някой ви излъже, вие нямата право да му отвърнете с лъжа, защото лъжата е харам. Същото е и с отсъждането на куфр, което е право на Аллах и само за който Аллах и Неговия пратеник са отсъдили куфр, той наистина е кяфир.”

   Имам Мухаммед б. Абдулуеххаб, Аллах да го помилва, казва: “Този, който гледа сериозно на себе си, не требва да се поддава на това, което се харесва на неговия ум, не трябва да прибързва и да се пази от слова изкарващи когото и да било от религията (обвинявайки в куфр), без да е налице необходимост, научно обоснована и валидна пред Аллах. Отсъждането на куфр е сред най-опасните дела в религията. Чрез него шейтана е отклонил множество хора от Правия път.”

   Аллаху акбар!.. Ето така праведните предци се страхували от тази тема. След всичко отразено до тук, как е възможно, човек до който е достигнала и частица от казаното, да прибързва в отсъждането на куфр за своя брат по вяра, било то в общ план или конкретно?!... Аллах да пази!..

   Тези, които го правят, не знаят ли за строгите разпоредби на религията, които следват отсъждането на куфр; позволението за проливане на кръвта му, за имота му, за неизвършването на молитва, когато почине, за непогребването му в мюсюлманско гробище, за опасността от отиване в джехеннем завинаги?

   Хората, които познават шериата, непременно трябва да заемат ясна и категорична позиция относно тези, които, както Хариджитите в миналото, днес са се ангажирали да обвиняват мюсюлманите в куфр, а не се ангажират с идолопоклониците и нещо повече, отиват още по-далече в своите краиности – раздават на хората билети за джехеннем. Осланяме се на Аллах, Той да бъде нашата подкрепа!..

   О, ислямска умма!.. Едно от важните правила по тази важна тема е: “За мюсюлманина може да бъде отсъдено куфр единствено и само, когато е налице довод и са преодоляни всякакви съмнения. Шейхул ислям Ибни Теймийе, Аллах да го помилва, казва: “Никой няма право да си приписва правомощията да отсъжда куфр за някого от мюсюлманите, заради извършен грях или нередност, докато не е налице довод и няма пълна яснота по въпроса. На когото принадлежността му към исляма е утвърдена, тази принадлежност не се анулира вследствие на съмнения.”

   Правило от правилата за отсъждане на куфр е: Да се отделят действията от извършителя, абсолютното от предписаното, да се отдели прилагането на довода спрямо случаите и спрямо извършителя. В “Меджмуул фетуа” се казва: “Отсъждането на куфр, фиск и други подобни не влиза в сила, докато те не са обосновани с довод от Свещения Коран и Сунната и не са преодолени всякакъв вид пречки за целта. В тази връзка не няма разлика между общи и индивидуални въпроси.”

   Едно друго правило за отсъждане на куфр е: Куфра бива два вида - малък и голям куфр. Куфр във веруюто и куфр в делата. Това е въпрос, който не е разбран от бързащите наляво и надясно да отсъждат куфр. Те не са разгледали едновременно доводите, които сякаш изглеждат противоречиви и правилния подход. Ето защо учените сред праведните предци са изложили подробни гледища относно господството, които съвпадат с гледището на учения на уммата, преводача на Свещения Коран Абдуллах б. Аббас. Той казва: “Това, което смятат те, не е куфр. Това е малък куфр.”

   Табери, Ибни Кесир, Куртуби, Икриме, Муджахид, Ата, Таус, Зеджджадж, Аджурри, Ибни Абдилберр, Семани, Джассас, Абу Яла, Ибни Хайян, Ибни Батта, Атийа, Ибнул Джеузи, Шейхул ислям Ибни Теймийе и ученикът му Ибнул Кайим, имамите в миналото и имамите днес, призоваващите и изследователите са възприели това становище.

   Събирайки подробни доказателства, учените са изброили четири положения. Доказателствата единодушно утвърждават становището, че прегрешенията на уммата са далече от отсъждането на куфр. Наред с това трябва да кажем, че не може да има спорове и разногласия относно отсъждането чрез низпосланото от Аллах. Никой мюсюлманин не може да одобрява друг шериат, освен този на Аллах. Поради младежки ентусиазъм тази явна вина обаче не бива да ни въвлича в затрогващи чувства, които да са далече от шериата на Свещения Коран и Сунната, от доводите и методите на учените последователи на Сунната.

   …И какво друго има извън истината освен заблудата? Как сте отклонявани!(10:32)
   От правилата по въпроса също е: Не може да се отсъжда куфр заради слова, без да се съоброзява с това докъде водят делата. Имам Шатиби, Аллах да се смили над него, казва: “Съгласно становището на учените методолози, не моментния куфр е този, който отвежда в куфр.”

   Хафъз Ибни Хаджер пък казва: “Куфр се отсъжда за този, на който словата са му явен куфр. Същото е валидно и за този, на който му бъде обяснено, че словата му са куфр и той продължава да ги отстоява. Този обаче, който след като му бъде обяснено, отстоява словата си с претенцията, че те не изразяват такъв смисъл, дори словата му да са куфр, самият той не е кяфир.”

   В заключение: Не се отсъжда куфр за друг, освен за този, относно който мюсюлманите са единодушни или има безспорни доказателства, че той е кяфир, без да са налице доводи сочещи обратното.

   Учените Ибни Абдилберр, Ибни Баттал, Шейхул ислям Ибни Теймийе, Имам Мухаммед б. Абдулуеххаб са изразили становището: “Не отсъждаме куфр за друг, освен за този, относно куфра на който има единодушие между всички учени (иджма).”

   Една от категоричните страни по въпроса е, че този, за кйто се отсъжда куфр трябва да е знаел, че делото, което извършва е куфр. За невежия не може да се отсъди куфр, докато няма довод срещу него (докато е в неведение). Имам Ахмед казва на хора от сектата Джехмийе: “Ако аз бях изрекъл това, което вие изричате, щеше да бъда неверник. Аз обаче не отсъждам куфр за вас, защото вие сте хора невежи.” Ибни Теймийе казва: “На изопачаващия най-напред трябва да му се даде доказателство, да му се посочи грешката и да му се извести истината.”

   Необходимо е също така да се знаят и пречките за отсъждане на куфр. Такива са: невежеството, грешката, принудата. Всевишният Аллах е повелил:
   Който отрече Аллах, след като е повярвал ­ освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.(16:106)
   Вероятното изопачаване също е пречка за отсъждане на куфр. Поради тази причина сподвижниците на Мухаммед(сас) били единодушни да не се отсъжда куфр за тези, които поради съмнения приели алкохола за позволен(халал). Съмненията им били продиктувани от следното знамение:
   За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.(5:93)

   Скъпи мюсюлмани!.. Разяснявайки опасността от дръзкото отсъждане на куфр и правилата за целта, учените прогласяват пред целия свят: Ислямът е далече от това грешно вярване. Също така, те оповестяват: Терора и убийствата на невинни хора, които са явление днес както в нашата, така и в други мюсюлмански страни, са под възбрана от нашата религия(харам). Тези явления се отхвърлят от пресветия шериат, от непровалената човешка природа и здравия разум и са плод на заблудата довела до отсъждане на куфр и не бива да бъдат приписвани на исляма и мюсюлманите.

   Молим се на Всевишния Аллах да поправи ислямската умма, да вдигне облаците надвиснали над нея, да подкрепи всеки в дела, от които Той е доволен и да ги насочи по пътя на истината относно делата по които са изпаднали в противоречия! Няма никакво съмнение, че Той насочва по правия път когото пожелае.

   Раби на Аллах!.. Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него!.. …И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае.(2:281) Привържете се към джамаа. Подкрепата на Аллах е с джамаа. Този, който се отдели от джамаа, той се е отделил за джехеннем.
   Братя и сестри!.. Когато се раздвижат страстите и хората се извърнат от светлината на откровението и доводите, душите се обземат от опиянение, което е по-тежко и от опияненито на алкохола. Престъпването на границите в отсъждането на куфр е най-опасното явление за ислямската умма. Първоначално тази интрига е започвала със словесни спорове. После е довеждала до проливане на кръв, което Аллах е забранил. Тази интрига неимоверно се е засилва когато започнат да се приемат становища от млади и незапознати с религията хора, които тръгват по пътя на престъпниците и угнетителите. Те започват да посягат с оръжие и на уммата и избиват невинни хора. След всичко това, дали е редно, хората принадлежащи към исляма да мълчат?

   Идеята за отсъждане на куфр най-вече е рапространена сред младите. Някои от тях гледат на обществото от негативен ъгъл и мислят, че избавлението на уммата от злините и бедите които са я сполетяли, може да стане единствено чрез отсъждане на куфр и бомбени атентати. Положението още повече се утежнява, когато отсъждането на куфр е насочено към водачите на мюсюлманите и учените, които ги подкрепят. Учените биват обвинявани в двуличие или, че са използвани. Тази опасност постепенно преминава и сред простолюдието и подрастващите.

   Един от факторите, който удължава живота на на това коварно гледище е недостатъчното разясняване, което води до слабост на противодействието. Сред най-важните причини за неговата поява са: недостатъчното знание, липсата на схватливост и грешния подход при усвояване на знание. Знанието не се възприема от известните учени, които са светила за цялата умма, а обратно, взема се много малко, което води до изгубване на доверието към тях. А това от своя страна пък до невъзможност да бъдат усвоявани шериатските цели и правила. Ето така започват да се губят високите цели и ползи на уммата. Изоставят се явните доводи и се захващат съмненията и неясните неща. Към всичко това се вписва и гнета и натиска сред самата умма. Това обаче, категорично не може да бъде причина за допускане на грешки. Насилието не се разрешава с насилие. Нима изходът, според тези, които желаят да поправят е да се обвиняват водачите в куфр? Нима изходът е да се застане срещу джамаа и да се използва оръжие срещу уммата?

   Заемащите тази позиция няма ли да се събудят?.. Няма ли да се поучат от това, което се случва около тях?.. Те изобщо ли не са чели история, за да разберат, че този възглед е вреден за уммата и отдалечава от религията, че вместо да привързва младежта към шериата я кара да го отбягва?.. С какво това е било полезно за религията?..

   О, Аллах, смили се над нас!.. Не чуха ли тези хора това, което са чули пророците и пратениците на Аллах, сподвижниците на Пратеника на Аллах, праведните предци и тези, които са ги последвали в доброто?.. Защо са се захванали с това, а не със знание, с възпитание и призив за поправяне?..

   Братя и сестри!.. Разрешението на проблемите е в знанието, в схващането и диалога, за да не бъдат унищожавани и погубвани страни, за да не бъде опетнявана и посрамвана уммата. Колко много прилика има между вчера и днес? Предците на обвиняващите в куфр – Хариджитите са обвинявали в куфр най-добрите от уммата, сподвижниците. Аллах да бъде доволен от сподвижниците и да въздаде справедливо на тези, коеито са ги обвинявали в куфр!..

   Необходимо е да напомним също, че по този въпрос е имало две различни страни и други, които са били между тях. Последователите на сунната са били по средния път, между Хариджити и Мурджие. Ислямската умма е понесла поражения както от обвиняващите в куфр, така и от тези, които са били в другата крайност. Поради тази причина учените са предложили цели раздели в трудовете си относно измяната и положения, които изваждат човека от вярата. С тези въпроси трябва да се занимават хора, които наистина притежават знание и прозорливост.

   От напомняне се нуждае и това, че има хора с комплекси в мисловен план, които чрез безпочвени твърдения желаят да смекчат религията и да се изостави шериата. Те посочват, че шериатския метод на възпитание е непълен и грешен. На такива Аллах да не им позволи да достигнат целта, която са си поставили!..

   Призовавам младежта от уммата да бъде будна и внимателна и да се пази от всяко гледище, което се отклонява от метода на умереността. Въпреки изменящите се условия и заплахи, да покажат решимост по Правия път. Нека да застанат зад водачите и учените. Да се пазят да не бъдат използвани и подстрекавани.

   Обръщам се и към тези, които в името на интригата се възползват от откритостта на някои добри хора и на праведните: Изоставете поставянето на шериатските разпоредби под общ знаменател! Стойте настрани и не злословете по адрес на ислямската младеж! Кълна се в Аллах, че положението на уммата ще се поправи с утвърждаването на религията и с подкрепата на привързаните към религията, със защитата на хората, които поправят, на праведните и истинските призоваващи, с мъдрост и добро наставление, с издигане знамето на призива към Всевишния Аллах.

   Поправянето се състои в наставляването на уммата и в поемането на отговорност.Това, което трябва да се прави, дори да не се харесва на някои хора е истината да се подкрепя с доводи. …Искам само подобрение, колкото мога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.(11:88)