ОСИНОВЯВАНЕТО

Въпросът за осиновяването според исляма трябва да се разглежда в светлината на семейната структура, на законите за наследството, брака и взаимоотношенията между съпрузите. Ислямът ясно и категорично е разгледал тези положения.
Приемането на сираче или бездомно дете за да бъде отгледано, изучено и възпитано е изключително достойна постъпка ...

Пророкът Мухаммед (сас) казва: "Аз и онзи, който отгледа сирак ще бъдем като тези два пръста (и изправил показалеца и средния пръст) в рая." (Ал Бухари, Муслим)

С други думи такъв човек ще бъде много близо до Пророка (сас) в отвъдния живот, награда за която се моли всеки мюсюлманин.

В доислямска Арабия (както и в други части на света) е било нормално осиновяването на деца и възприемането им като истински и им се признавали всички права на собствени деца. Тази практика била заклеймена от Аллах Всевишния в Свещения Коран заради объркването и злочестието, до които може да доведе такава “неистинска” роднинска връзка.

Например когато един такъв “син” достигне пубертета, според ислямския закон няма да му е позволено съжителстване с жените от домакинството, тъй като няма кръвна връзка с тях. Според исляма за тях той е чужд човек и жените в семейството трябва да спазват пълно ислямско облекло в негово присъствие – нещо което не се изисква от тях пред техните синове, братя, племенници, чичовци, които са им под възбрана за брак.

Същото се отнася и за момиче, което трябва да спазва пълно ислямско облекло в присъствието на осиновилия я “баща” и другите мъже в семейството, за които й е позволено да се омъжи поради липсващата кръвна връзка. Изключение има за осиновеното дете взето като бебе, което е кърмено от майката в семейството. След навлизане в пубертета на това дете не му е позволено да сключва брак с млечните си братя или сестри и то може да общува като с роден брат или сестра.

Законите за наследството в исляма също са категорични - на определени роднини се полага определена част от имота. На осиновено дете, според ислямското право не се полага от имота на покойните му родители, освен ако изрично не е упоменато в завещанието като условие при поделянето на наследството.

Неправилно е осиновеното дете да приема името на осиновителя и то да бъде представяно като “моят син” или “моята дъщеря”.

Становището на исляма по този въпрос е подобно на днешното отношение към осиновяването: важно е детето да знае че е осиновено, и ако е възможно кои са родителите му. Ако то бъде държано в неведение има опасност да се стигне до сериозни емоционални сътресения и объркване.

Например ако брат и сестра са били разделени вследствие на осиновяване, а самите те не знаят и по късно в живота встъпят в брак. Такъв сценарий не е невъзможен и би бил избегнат ако се спазват ислямските закони. Правилното отношение при случаите на осиновяване е: Той не ми е син, но ще се грижа за него, като за мой син.

Подходящата форма в случая е тази, която исляма предлага - дългосрочната грижа вместо пълното осиновяване, въпреки че това носи риск от нестабилност за детето и семейството.