Човекът – що е то?

Човекът е разпънат на кръст!

Защо?

Нагоре – в посока Господ – тегли го душата му.

Надолу – към земята – тегли го животинската му същност.

Наляво – сърцето – повелява му едно,

Надясно – разума – повелява му друго.

 

С това разпъване на кръст може да си обясним различните по характер хора. Във всеки преобладава една от четирите посоки.

Един е вярващ, друг не, трети е емоционален, а четвърти – изключително разумен. Както на всеки е известно обаче всяка крайност не води до нищо добро. Трябва и четирите посоки да се овладеят до такава степен, че да работят заедно в една посока. А посоката всеки сам си избира, но дали е вярната? – само Господ знае.

Кръстът е символиката в християнската религия. Но за съжаление нито тази, нито която и да е друга религия, освен Исляма, не дават точната "рецепта" как човек да не се разпъва на кръст, а да върви в една единствена посока. Защо ли?

Не познавам в дълбини християнската религия, нито будизма, нито другите им разновидности. Но фактът, че и двете приемат, одобряват и насърчават монашеството неизбежно ме води до заключението, че това са нерационални религии. Отново Защо ли?

Господ ни е създал такива – с тези четири посоки. Ако човек се отдаде на монашество, то той пренебрегва една от присъщите си черти – животинската същност, а това не е нито нормално, нито редно.

Не случайно в Исляма се обяснява, че когато човек изпълнява земните си нужди в умерена степен и успее да надделее животинските си страсти (т.е. да не се отдаде изцяло на тях), се издига по степен по-висока от ангелите, които имат само душа.

Ислямът е религията, която дава насоката и начините така да съчетаем четирите си посоки, че да вървим само по един път – пътя на Аллах.

Никой човек няма право да пренебрегва този факт, защото ще изгуби нещо от себе си по своя път.

Човек трябва да се радва, че има душа и разум, сърце и животинска страст. Този му облик го прави едно прекрасно същество, но само когато използва по най-добрия начин тези свои черти.

Всеки трябва да се радва, че може да обича, да се люби със страст, в същото време да се прекланя пред всемогъществото на своя Създател и разумно да мисли как по най-добър и угоден Нему начин да изживее дадения му земен живот.

Много, много проста истина, но рядко осъзната.

Нека Аллах ни прости и напъти всички ни по правия път!