Пратеника на Аллах даваше имена дори на предметите

Гордостта на човечеството, Последния Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, така както се отнасяше с уважение към хората, проявяваше уважение и към животните.

Нашия Пратеник притежаваше голямо доброжелателство и затова слагаше имена на всичко, което притежава, като по този начин им придаваше стойност.

Той сякаш не гледаше на предметите като средство за вършене на работа, превъздигаше ги, даваше им самоличност, като по този начин ги обикваше и ги ползваше дълго време.
Кой е Дюлдюр?

Дюлдюр е името на първото превозно средство на Пратеника след получаване на пророческата мисия. Но това име не е познато дори колкото името на някой герой от анимационен филм.

От книгите за живота на Пратеника научаваме за неговата камила.

 Малко след преселението му от Мека в Медина камилата му Кавса спира пред дома на Ебу Ейуб ел-Енсари.

Кавса е по-известна, но Пратеника даваше имена на всички свои животни.

 Конят, на който беше по време на битката при Ухуд, наричаше Секб. Също както чудотворните създания, които го въздигат към Мирадж, са наречени Рефреф и Бурак.

А котката, която Пратеника гали, я нарича Мюезза, което означава “носеща слава”.
Но Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не поставяше имена само на животните си, а дори и на предметите, които притежаваше и използваше.

Когато четем за неговия живот, едно от многото положителни неща е именно този негов навик.

 Пратеника придаваше значение на всяко нещо – от коня до чайника, от сандъка до седлото.

Към всичко се отнасяше с обич.

Това може да ни даде друга насока за размисъл.

 Защото постъпването с елегантност към всяко едно нещо удължава живота му.

 

В същото време Пратеника ни учи да ценим това, което притежаваме.
Във връзка с това поведение на Пратеника на Аллах доц.

Юнус Емре Гьордюк смята, че постъпките му са следствие от учтивост и преданост.

 Пратеника обгръща с милосърдие дори неживите предмети, което е друго негово изтънчено качество.
Всъщност Пратеника извършваше това, което се изискваше от него, имайки предвид знаменията, които посочват, че всяко нещо прославя Всевишния Аллах.

Неговата дълбока учтивост може да се разглежда и като противовес на културата “използвай и захвърли”.

 Човек трябва да се замисля и за духовната страна на това, което притежава.

Пратеника наричаше малкия си сандък Реййян и вероятно и неговия юммет (общност) трябва да е отговорен и да се замисли, ако всяка година сменя телефона си или поставя поредната си двадесета риза в гардероба си.

 

Носеше Сехаб на главата си

 

Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, приемаше и пазеше подаръците, които получаваше, с голямо внимание.

Някои от получените дарове той даваше на нуждаещите се, а на други им даваше имена и ги ползваше.

Например чалмата, която му беше подарък от хазрети Неджаши, я беше нарекъл Сехаб.

След известно време той я подари на хазрети Али.

Поставяше хубави имена и на други подаръци.

Например седлото на коня си наричаше Дадж.

 Тоягата, която често носеше със себе си и която поставяше отпред, когато се качваше на камилата, наричаше Михсара.

 

Имената на момичетата и сандъкът Реййян на Пратеника

 

Палатката, която Пратеника използваше по време на походи и пътувания, също имаше своето название.

Сподвижниците я различаваха с името Ел-Кинн.

Ножицата, която използваше, беше нарекъл Джами.

Както знаем, Пратеника на Аллах отделяше голямо значение на чистотата на устата и зъбите.

Затова използваше мисвак (четка за зъби от специално дърво) всеки път, когато взимаше абдест.

За да предпази своя мисвак от нечистотии и прах, той го поставяше в сандък.

Той наричаше малкия си сандък с името Реййян, което днес се използва за име на много момиченца.

Водата, която изпиваше на три пъти, я пълнеше в Мугни.

Единствената му бакърена чиния, която той винаги ползваше, я наричаше Садире.

 Ибрикът, с който всеки път взимаше абдест, също си имаше име – Михдаб.

Всички искаме да бъдем събрани под него – Укаб

Всеизвестно е, че Пратеника на Аллах имаше девет меча.

 Една част от тях днес са останали в наследство на ислямската общност, но всички те си имат наименования: Ме‘сур, Зюлфикяр, Теббар, Хефт, Михзем, Ресуб, Адб, Кадиб и Кал.

Също така знаем, че Пратеника е имал седем брони.

Една от тях е За‘тул Фудун, която той използвал в битките при Бедир и Хунейн.

Имената на останалите са следните:

Зат‘ул Вюшах, Зат‘ул Хаваши, Сагдиййе, Фидда, Бетра и Хърнък.

 Всеки път в молитвите си ние отправяме и молитва в Съдния ден да бъдем събрани под свещеното знаме на Пратеника на Аллах.

В момента това свещено знаме се съхранява в музея “Топкапъ”, Истанбул, а името му е Укаб.