Покаяние, докато изоставим напълно греховете

Въпреки че сме внимателни и прецизни, понякога изпадаме в грехове.

Но как трябва да постъпваме в такива моменти, които изгарят душата ни и ни карат да се чувстваме виновни?
Всички ние желаем да живеем живота си, без да правим грешки. Целта и стремежът на всеки един от нас е да не извършва грехове и да бъде праведен вярващ.

Както е посочил и Бедиуззаман:

„Във всеки един грях има път, който води към неверието. Ако този грях не бъде изтрит и поправен с разкаяние, също като змия, наранява сърцето и оставя своята отрова в човека, който го е извършил“.

 По този начин той ни е предупредил да се предпазваме от грехове.

Но въпреки всички наши усилия отново изпадаме в грешки и прегрешения, тежи ни на душата и не сме спокойни.

В това положение ни остава да направим само едно нещо. И то е да се покаем и потърсим опрощение от Всевишния.
Но пък този път може да си зададем следния въпрос: докога ще се покайваме?
Всъщност този въпрос не е от днес.

Задаван е още по времето на Века на благополучието

 (Асръ Саадет) и продължава да бъде задаван и до ден-днешен.

 Значи това е въпрос, засягащ присъщата на човека природа да прави грешки.
Една група хора отишли при хазрети Али и му задали същия въпрос.

Попитали го:
– О, водачо наш, въпреки всички наши усилия и внимание, понякога извършваме нередни неща и прегрешаваме.

 Как да постъпваме в такива моменти, когато душата ни боли от направеното?
Без колебание той им отговорил:
– Покайте се, съжалявайте за стореното!

Проливайте сълзи!
– След това пак извършваме грехове! – казали му те, а той непоколебимо продължил:
– Отново се покайте, съжалявайте, нека ви боли сърцето от стореното и проливайте сълзи!
Тогава те му задали следния въпрос:
– Докога да се покайваме и съжаляваме?
– Покайвайте се, докато спрете да извършвате тези грехове! – отвърнал хазрети Али.
Да, ние не се отчайваме и не се отказваме.

Ще продължим да се покайваме и съжаляваме, докато престанем да извършваме тези грехове.

Нямаме друг избор.
Но веднага трябва да поясним, че в такива моменти шейтанът се възползва и започва да ни нашепва следното:
– За какъв мюсюлманин се считаш ти, след като извършваш такива грехове, после се покайваш и пак ги извършваш?

По-добре се откажи от покаянието и без това не можеш да спазиш обещанието си.

Живей живота си, като остарееш – ще се покаеш за греховете си.
В момента, в който тези мисли и чувства атакуват съзнанието ни, мога да ви кажа само едно:

 „Пазете се! Внимавайте много, всеки момент може да се заблудите!”
Когато такива мисли се появят в ума и сърцето ви, веднага вземете мерилото и премерете тези мисли.

 Установете веднага какво са те – божествени вдъхновения или зли предложения на дявола.
Ако мислите, атакуващи разума и сърцето, ви отдалечават от религиозния начин на живот, служенето на вярата, знайте, че те са внушения на шейтана.

Ако те бяха божествени вдъхновения, щяхте да си кажете: „Извърших много грехове.

Затова трябва да извършвам многократно тевбе.

Трябва да продължа да се покайвам, за да бъдат опростени греховете ми”.
Страненето от религията и от покаянието не ще допринесат нищо друго освен повече товар.