Обожаването на гроб (или тюрбе)

Трябва да кажем, че обожаването на гроб (или тюрбе), за който се предполага, че той принадлежи на Пратеник или на запомнен с добротата си мюсюлманин , е по-въздействащ път от обожаването на идол, направен от камък или дърво.
Ето защо се наблюдава как множество хора с по-голяма отдаденост дори по-голяма отколкото в джамиите по време на намаз, отправят дуа там с плач и умоление.
Една част от тези хора открито извършват ибадет във въпросните места, а други освен намаза, който отслужват там, и дуите, които отправят, организират специални пътувания и посещения (както посещенията в месджиди Акса и месджиди Нaбaуи) и се надяват на по-голяма награда отколкото за намаза и дуата, извършени в джамиите.
По-ясно казано, те си мислят, че тези места са много ценни и ги превръщат в свещени.
 И след като те са повярвали по този начин в тях, започват да се надяват на помощ оттам и да хранят надежди, че дуата, отправена там, непременно ще бъде приета и започват да се стичат натам в надпревара, за да отправят дуа по тези места.
Тези неща, разбира се, са в противоречие с Исляма – религията на единобожието (динул Таухид).
Пратеникът на Аллах (c.a.c) се е борил, за да премахне тези неща.
Предизвикателната и опасна страна на въпроса се състои в това, че тези жалки хорица, които с устите си винаги повтарят, че ползата и вредата са от Аллах, с действията си опровергават това, в което вярват, т.е. това, в което вярват, и това, което вършат, е в противоречие.
Аллах Теаля, отхвърляйки тези неща, в които вярват, и това, което вършат, повелява:
Онези, които ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци.
 И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.
(20-21)
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди!
А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
(10:106)
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас.
Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!
(7:194)
В хадис Пратеникът (c.a.c) e казал:
„Кой може да бъде по-заблуден от онзи, който се моли за помощ,от неща, които до Съдния ден не ще му отговорят?
Всъщност те (лежащите в гробовете) нямат никаква представа за това, което ги умоляват."
(Тирмизи)

Източникът на това поведение сред хората са мислите на някои,
че дуата, отправена до гробовете на праведници, ще бъде приета.
 В тази насока не съществува никаква вест нито в Свещения Коран, нито в хадисите на Мухаммед (c.a.c), освен това никой от сподвижниците на Пратеника (c.a.c) и техните последователи не е отразил или подкрепил и в допълнение не съществува нищо състоятелно, дошло от известните имами по въпроса.
Не съществува никакво гледище от имам Малик, Шафии, Абу Ханифa, Ахмед ибни Ханбaл, Сaури, Аузаи, Лейс б. Сад, Исхак бин Рахуиa, Абу Убайда, нито пък от техните учители Фадл б. Ияд, Ибрахим б. Aдхем, Абу Сулейман б. Ад-Дар и други учени като тях, което да казва, че съществуват свещени гробове и че дуата там непременно ще бъде приета.
Нито сред сподвижниците, нито сред техните последователи не ще срещнем човек, който да казва, че дуата, отправена при гробовете на пратеници и праведници, непременно ще бъде приета.
Нито пък ще станем свидетели на становище от тях, че дуата, отправена при гробовете на  пратеници и праведници е по-благодатна и превъзходна от намаза, който се изпълнява независимо къде.
Щом като е така, кои са тези, които разпространяват и защитават подобни претенции?
Собственици на подобни претенции са последователите на нововъведения в религията като защитници на вярването „Хулюл" и последователите на схващането за „Уахдaт ул-уджуд" - суфити, сеещи нечистоти и обърканост сред мюсюлманите.
Ние пък при посещенията на гробищата отправяме дуа към Аллах, за да им опрости.
 Защото нашият пример и водач е Пратеникът на Аллах (c.a.c.)
 и онези, които са го последвали по най-прекрасния начин.
Когато Пратеникът на Аллах (c.a.c) минавал покрай място с гробове (мюсюлмански) се обръщал към тях така:
„Селям върху ви, о, вие покойници в тази обител.
Несъмнено и ние ще се присъединим към вас.
 Молим опрощение от Аллах и за нас, и за вас."
(Муслим)

Осман б. Ауфан (ра) е казал:
Когато мъртвец се поставеше в гроба, Пратеникът (c.a.c) казваше:
„Молете опрощение от Аллах за вашия брат.
 Молете да му бъде дадена устойчивост и издръжливост.
В момента сега той очаква нещо от вас."
 (Абу Дауд,  ).