Той произхождал от знатна, аристократическа,арабска фамилия известна още със своето великодушие и щедрост.
В неговия дом винаги горяло огнище, на което се готвела храна, а вратите били широко отворени за всеки,който желаел да влезе.
Той хранел гладните , успокоявал страхуващите се и покровителствал бедните.
Наред с това Туфейл бил умен, проницателен, деликатен и образован,талантлив поет, умеещ да различава както носещите наслада слова, така и тези, които били обаятелни и имали вълшебна сила .
Туфейл напуснал дома си в Тихама( пустиня, която лежи в близост до Червено море, на Арабския полуостров, разделена между Саудитска Арабия и Йемен.
Започва от залив Акаба и завършва на порта на плача -Баб ал-Мандаб.) и се отправил към Мека.
В това време се разгарял конфликта между Пратеника (с.а.с.) и курейшите.
Всяка от двете страни се стремяла да привлече, колкото се може повече съюзници в своя полза.
При такива условия Пратеника на Аллах (с.а.с.) призовавал хората към Исляма, а оръжията му били вярата и истината.
Курейшите се противопоставяли на призива на Пратеника (с.а.с.) използвайки всякакви оръжия и всячески се опитвали да отдалечат хората от него.
Туфейл разбрал, че влиза в този конфликт неподготвен и без да има определена цел.
Към Мека той се запътил не с това намерение.
Туфел ибн Амр разказва:
„ Пристигнах в Мека и щом ме видяха старейшините на курейшите веднага дойдоха при мен горещо и с почести ме приветстваха с добре дошъл, а след това ме настаниха в най-хубавата къща.
След това с мен се срещнаха всички старейшини и вождове на Курейш.
Те ми казаха:
„О,Туфейл ти дойде в нашия край но при нас има човек, който твърди за себе си ,че е Божи пратеник, той поквари нашите дела,унищожи семействата ни и разпръсна нашата общност.
Ние много се страхуваме,че това, което сполетя нас ще сполети теб и твоя народ.
Недей да разговаряш с този човек и не го слушай.
Неговите слова са като черна магия.
Той разделя сина от бащата, брат от брата,жената от мъжа.”
Туфейл разказва по натам:
„Кълана се в Аллах те продължиха да ми разказват за него невероятни неща, вселявайки страх в мен за мен самия и моя народ.
Така аз твърдо реших да не се приближавам до този човек и да не разговарям с него.
Сутринта когато тръгнах към мястото за молитви, за да направя обход около Каба и да измоля благослов от идолите, които ние възвеличавахме, аз сложих в ушите си памук, опасявайки се ,че до ушите ми могат да достигнат от словата на Мухаммед.
Още със стъпването си на свещените места около Каба съзрях там Мухаммед, който извършваше намаз.
Той се молеше на Бог, но не както се молим ние, и неговите поклони се различаваха от нашите.
Неговия поглед ме привличаше, а пклоните ме потрисаха.
Аз забелязвах, че постепенно и несъзнателно се приближавах към него, докато не застанах до него.
Бог позволи до моите уши да достигне част от това, което той изричаше.
Дочувайки тези обаятелни слова си казах:
„Бъди опропастен, о, Туфейл.
Ти си разумен и проницателен поет, с лекота различаваш красивите от грозните слова.
Какво ти пречи да чуеш какво говори този човек.
Ако в неговите думи има благодат приеми ги, ако неговата реч е непристойна, не я слушай.
Туфейл разказва нататък:
„Останах там ,докато Пратеника (с.а.с. )не тръгна да се прибира, а аз го последвах.
Когато влизаше в дома си и аз тръгнах след него, казвайки му:
„О, Мухаммед, хората от твоя народ ми рзказаха за теб това и това.
Кълана се в Аллах те не престанаха да ме заплашват с теб , докато не запуших ушите си с памук , за да не чувам словата ти.
Но Бог позволи да чуя част от думите ти и аз ги намирам за прекрасни.
Разкажи ми за твоята религия.
Той ми разказа за Исляма и ми прочете сура „Ихлас” и сура „Фаляк”.
Кълна се в Аллах никога преди това не бях чувал по-прекрасни слова от тези и никога не бях срещал по –правдив човек от него.
След това му протегнах ръка и засвидетелствах, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах.
Ето така аз приех Исляма."
Туфейл продължил:
„След това аз останах известно време в Мека, изучавайки основите на Исляма и части от Корана.
Когато реших да се върна при своя народ казах:
„О, Пратенико на Аллах, аз съм човек, на когото моя народ се подчинява,когато отида при тях аз ще ги призова към Исляма.
Помоли Бог да ми изпрати знамение (чудо), което ще ми помогне при моя призив.
Пратеника (с.а.с.) отправил дуа казвайки:
„О, Аллах изпрати му знамение.”
Когато се прибирах, отивайки към своя народ и наближавах техните домове в моите очи се появи светлина приличаща на ярък фенер.
Аз казах: „О, Аллах, отклони светлината от лицето ми.
Страхувам се че хората ще си помислят, че това е наказание , заради отказа ми от тяхната религия.
Светлината се премести в края на оградата ми и хората помислиха че на плета е окачен фенер.
В това време аз се спусках към тях по един стръмен склон.
Малко по надолу срещнах моя баща ,който беше старец на преклонна възраст.
Казах му: ”Дръпни се от мен, татко!
Аз вече не съм твой и ти не си мой.
-Но защо така синко?-попитал бащата.
-Аз приех Исляма и последвах религията на Мухаммед.-казах аз.
-Твоята религия е и моя религия.-отговорил бащата.
Казах му: „Отиди, изкъпи се и почисти дрехите си, а след това се върни при мен, за да те науча на това , което научиха мен.
Баща ми се изкъпа, почисти дрехите си и когато се върна при мен му разказах за Исляма, и той го прие.
След това при мен дойде жена ми.
Казах и: „ Дръпни се от мен аз вече не съм твой мъж, а ти не си моя съпруга.
Тя каза:
-Това пък за какво е?
-Нас ни раздели Исляма аз го приех и последвах религията на Мухаммед-отговорих аз.
Жената казала:
-Твоята религия е и моя религия.
Казах и: „ Отиди да се изкъпеш с вода от Зу аш-Шара( Зу аш-Шара-идол на племето Даус около него имало много вода, стичаща се от планината).
Тя казала:
-Нима не се страхуваш за децата от Зу аш-Шара?
-Бъди опропастена заедно със Зу аш-Шара, казах ти вече отиди и се изкъпи.
Уверявам те че тази каменна статуя няма да ти направи нищо лошо.
Жената отишла и се измила,когато се върна,аз и разказах за Исляма и тя го прие.
След това аз призовах всички от племето Даус към Исляма, но те не откликнаха, с изключение на Абу Хурейра, който единствен и пръв прие религията на Аллах.
Туфейл продължава:
-В Мека заедно с Абу Хурейра отидох при Пратеника на Аллах (с.а.с.)Той попита:
-Какво ново, о, Туфейл?
Отговорих:
-Сърцата на моя народ са обгърнати от пелена, която скрива истината от тях.
В тях се е стаило силно безбожие.
В племето Даус цари безотговорност и безпътие.
Пратеника на Аллах (с.а.с.)взе абдест и започна да кланя намаз, после вдигна ръце към небето.
Туфейл разказва:
Когато го видях така,много се изплаших, помислих си, че ще помоли Аллах да изпрати беда на моя народ и той ще бъде унищожен.
Казах си:
-О, мой народе!
Но пратеника (с.а.с.) помолил:
-О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
След това Пратеника (с.а.с.) се обърнал към Туфейл и му казал:
-Върни се при твоя народ, бъди благ с тях и ги призови към Исляма.
Туфейл продължава:
-Върнах се в племето Даус, като всеотдайно ги призовавах всички към Исляма до тогава , докато Пратеника на Аллах (с.а.с) се пресели в Медина.
Бяха отминали битката при Бадр,Ухуд и битката при Хандак (рова).
След това аз заминах при него заедно с осемдесет семейства от племето Даус, които истински бяха приели Исляма.
Пратеника (с.а.с.) много ни се зарадва и разпореди и на нас да бъде доделена част от воения плен от биткакта при Хайбар.
Попитахме го:
-О, Пратенико на Аллах,постави ни на десния фланг на твоята войска във всеки поход, който ще предприемеш.
Туфейл разказва по натам:
-Бях неотлъчно до Пратеника (с.а.с.),когато завладяхме Мека аз му казах:
-О, Пратенико на Аллах, изпрати ме при идола на племето Амр ибн Хамама, Зул-Кафайн, за да го изгоря.
След като получил разрешение Туфейл се отправил към идола с един малък отряд от неговото племе.
Когато пристигнал на мястото и започнал да се подготвя да изгори идола около него се били насъбрали жени, деца и мъже в очакване да видят, как Туфейл ще бъде поразен от мълня, ако причини вреда на Зул-Кафайн.
Туфейл се приближил, подпалил идола и започнал да декламира стихове:
-О, Зул-Кафайн, аз не съм твой роб,
ние сме родени преди теб.
Аз ще разпаля огън в сърцето ти.
Огнените пламъци погълнали идола, а заедно с него изгорели и остатъците от езичеството в племето Даус.
Целия народ от племето приел Исляма и станали добри мюсюлмани.
След това Туфейл ибн Амр Ад-Дауси бил неотлъчно до Пратеника на Аллах (с.а.с.) ,докато Всевишния не решил да го прибере при Себе си.
Когато халиф станал сподвижника на Пратеника (с.а.с.) праведния Абу Бакр (р.а. )Туфейл заедно със своя син му дали клетва за вярност.
Когато започнали сраженията срещу вероотстъпниците Туфейл заедно със сина си Амр бил в първите бойни редици, изправяйки се срещу лъжепророка Мусайлама.
По пътя за Йамама Туфейл сънувал сън ,който споделил със своите съратници:
-Сънувах сън.Искам да ми го разтълкувате.
Попитали го:
-Какво видя?
Туфейл отговорил:
-Видях се с обръсната глава, а от устата ми излетя птица.
Една жена ме постави в корема си, а сина ми Амр ме викаше със всички сили, но между нас имаше преграда.
Хората казали:
Дай Боже да е за добро!
Туфейл продължил:
-Кълана се в Аллах, аз го рзтълкувах по следния начин:
обръсната ми глава,това означава,че тя ще бъде отсечена.
Що се отнася до птицата излетяла от устата ми, това е моята душа.
Жената,която ме постави в корема си-това е земята,която ще бъде разкопана за да ме поеме в своите недра.
Надявам се да падна в боя като шехид.
Сина ми, който ме зове, означава, че и той желае смъртта на бойното поле и ако Бог пожелае и той ще загине в боя по-късно.
В бойните действия по време на похода при Йамама, Туфейл имн Амр Ад-Дауси ,стремейки се да загине на бойното поле показал чудеса от храброст и героизъм, паднал в едно от сраженията.
Синът му Амр геройски се сражавал и в боя изгубил дясната си ръка.
След това той се върнал в Медина, оставяйки в земите при Йамама баща си и дясната си ръка.
По времето на халифа Омар ибн ал Хаттаб (р.а.)при него един път дошъл Амр ибн Туфейл (р.а.)
В това време, когато всички били при халифа поднесли храна.
Халифа Омар поканил всички на масата , но Амр отбил поканата.
Халифа го попитал:
-Какво има? Да не би да се притесняваш да се храниш с останалите, заради ръката си?
-Да, Повелителю на правоверните –отвърнал Амр.
Халифа казал:
-Кълна са в Аллах аз няма да докосна храната, докато ти не я разбъркаш с отрязаната си ръка.
Кълана се в Аллах сред нас няма нито един,на който част от тялото да се намира в рая, освен теб.
Омар (р.а.) имал предвид отсечената ръка на Амр ибн Туфейл (р.а)
Мечтата му за смърт на бойното поле не напускала Амр,от както загинал неговият баща.
В битката при Ярмук (едно от крупните и решаващи сражения в историята в 15 година по Хиджра,при което мюсюлманите одържат победа над византийците) той се намирал в челните редици, сражавайки се храбро, докато подобно на своя баща паднал в боя като шехид.
Нека Аллах се смили над Туфейл ибн Амр Ад-Дауси,който загинал в боя като шехид и бил баща на шехид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар