История на намаза

Както е известно основният принцип и първото предписание на Аллах за човека е свидетелството (кaлимa-и шaхадa).
След него е намаза.
Задължителният характер на намаза съществува още от началното време на откровението.
Причината, както е отразено от Бухари и Муслим, са първите низпослани знамения на Свещения Коран:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
(96: 1-5)
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и редупреждавай!"
(74: 1-2)
Оповестяването във второто знамение ангажира
Мухаммед (cac) с пророческата мисия.
Първоначално намаза е бил заповядан да се изпълнява сутрин и вечер по две части (два рекята).
В нощта на възнесението (Мирадж) е дадено предписанието за петкратния намаз, пак по две части (разбира се за задължителния намаз – фарзовете).
 След преселението частите на намаза се увеличават, като намаза на пътника остава две части.
Първоначално говоренето по време на намаз е било позволено и не е имало Тaшaххуд (последното Еттaхияту).
След известно време била спусната забрана за говоренето и дошла повеля за изпълнението на Тaшaххуд.
По това време – в Мекканския период – езан не е имало.
Езана се появява в Медина т.е. след преселението.
Както езана, така и намаз като Джума намаз, Байрам намаз, намаз при слънчево затъмнение, намаз за дъжд, тарауих намаз и други като тях са започнали да се отслужват след преселението в Медина.