Гневът е едно от лошите нашепвания на Сатаната, които водят до много злини и беди и чиято обхватност е известна само на Аллах. Затова Ислямът има нелеката задача да се справи с тази отрицателна черта.
Пророкът (cac) ни е оставил лекове за тази „болест" и начини да се ограничи нейното влияние:
Да търсим спасение от Сатаната при Аллах
Сюлейман ибн Сард e казал:
„Стоях с Пророка (cac) и двама мъже злословеха един срещу друг. Единият бе позеленял от яд, а вените на шията му щяха да се пръснат.
Пратеникът (cac) каза: „Знам нещо, с което всичко това, което чувства, би изчезнало.
Ако каже: „Търся спасение от Сатаната при Аллах", целият му гняв ще изчезне."
(Бухари)
Пратеникът на Аллах (cac) е казал: „Ако човек се ядоса за нещо и каже: „ Търся спасение при Аллах", то гневът му ще изчезне.“
Да замълчим
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
„Ако някой от вас се ядоса, нека да замълчи".
(Имам Ахмед)
В повечето случаи ядосаният губи самоконтрол и може да изрече грешни думи, проклятия, думи, водещи до развод – които лесно биха разрушили дома на човек, или клевети, които да ни навлекат ненавистта и враждата на околните.
Така че казано накратко, да замълчим е решението да се избегне всичко това.
Да не се движим
От Пратеника на Аллах (cac) е предадено:
„Ако някой от вас се ядоса и е прав, нека да седне, и гневът му ще отмине.
Ако не отмине, нека легне."
Разказвачът на това предание е Абу Зaр.
Той водел камилите си да пият на коритото, което имал, когато други хора като се приближавали към него си казали един на друг:
„Кой може да се съревновава с Абу Зaр (в поенето на животните) и да го изправи на нокти?"
Един от тях казал: „Аз мога!" и така той довел добитъка си до този на Абу Зaр и се спречкал с него.
В резултат на това счупил коритото.
Абу Зaр бил прав, затова седнал, след това легнал.
Някой го попитал: „О, Абу Зaр, защо първо седна, а след това легна?"
Той отговорил: „Пратеникът на Аллах (cac) е казал..." и цитирал преданието.
(Муснад Ахмед)
Една от ползите, които можем да извлечем от този съвет на Пратеника, е, че той възпира един ядосан да излезе „извън кожата си", защото би могъл да удари или нарани някого.
Или дори да убие.
Би могъл да изпочупи нечия собственост и т.н.
В седнало положение е по-малко вероятно човек да се превъзбуди, а в легнало – още по-малко.
Ал-Алламах ал-Хаттааби e казал в своя коментар за Абу Дауд:
„Човек, който е прав, е в позиция да удря и руши, докато седнал е по-малко вероятно да го направи, а легнал – още по-малко.
Възможно е Пророкът (cac) да е казал ядосаният да седне и да легне, за да не направи нещо, за което по-късно ще съжалява.
И Аллах знае най-добре."
(Сунан Абу Дауд)
Да се вслушаме в съвета на Пророка (cac):
Абу Хурейра предава, че един човек казал на Пратеника (с.а.с.):
„Дай ми съвет!" Той отвърнал: „Не се ядосвай!“ Човекът повторил молбата си няколко пъти и всеки път Пророкът (cac) му казвал:
„Не се ядосвай!"
(Бухари)
Според друго предание човекът казал:
„Размислих върху думите на Пророка (cac) и осъзнах, че гневът обединява всички видове зло."
(Муснад Ахмед)
„Не се ядосвайте и Раят ще е ваш."
(Ал- Табарани)
Спомняйки си за наградата, обещана от Аллах на праведните, които стоят далеч от причинителите на гнева и се борят да го овладеят, достигаме до най-ефективния начин за потушаване пламъците на гнева.
В едно предание от Пратеника (cac), разказано от ал-Табарани и описващо огромната награда за това, се казва:
„Който контролира гнева си в момент, когато може да го излее, Аллах щте изпълни сърцето му със задоволство в Съдния ден."
Друга голяма награда е описана и в думите на Пророка (cac):
„Който контролира гнева си в момент, в който може да го излее, на Съдния ден Аллах ще го извика пред цялото човечество и ще му даде да избере от Хур ал-Айн, която си поиска."
(АбуДауд)
Да съзнаваме високото положение и предимствата, предлагани на тези, които се контролират
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
„Силен е не този, който побеждава другите [в борбата], а този, който се контролира, изпадне ли в гняв."
(Ахмед)
Колкото е по-голям гневът, толкова по-високо е положението на този, който се контролира.
Пророкът (cac) е казал:
„Най-силният е този, който, когато се разгневи, лицето му позеленее и косата му се изправи, е способен да победи своя гняв."
(Имам Ахмед)
Aнaс предава как Пратеникът (cac) минал покрай група хора, които се борели.
Той попитал: „Какво става тук?" Те отговорили:
„Еди-кой-си е най-силният човек и може да победи всеки."
Пророкът (cac) тогава казал:
„Дали да не ви кажа кой е по-силен дори от него?
Това е човекът, към когото се отнесат зле, но в отговор надмогва гнева си и по този начин побеждава Сатаната в себе си и Сатаната в онзи, който го е породил."
Да следваме примера на Пророка (cac) в случай на гняв
Пророкът (cac) е духовният ни водач и е заложил най-ценностния пример по този въпрос, както е записано в редица предания.
Едно от най-известните от тях е предадено от Анас:
„Разхождах се с Пратеника на Аллах (cac) и той носеше роба с груба яка.
Един бедуин дойде и го сграбчи грубо за ръба на робата, така че по врата му останаха белези от яката.
Бедуинът му нареди да му даде от богатството на Аллах, което той имаше.
Пророкът (cac) се обърна към него и се усмихна, след което нареди да му се даде нещо."
(достоверно предание, Фатх ал-Бари)
Да съзнаваме, че устояването на гнева е един от знаците на праведността
Праведните са тези, похвалени от Аллах в Корана и от Неговия Пратеник (cac).
За тях Раят е широк колкото небе и им се приготвя земя.
Една от чертите им е, че те „раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората.
Аллах обича благодетелните."
(3:134)
Това са тези, чийто добър характер, красиви качества и дела Аллах е споменал и на които хората се възхищават и искат да приличат. Друга от техните черти е, че „...дори да се гневят, прощават."
(42:37)
Да се вслушваме в тези, които ни напомнят
Гневът е част от същността на човека и хората се различават в своя гняв.
Трудно е човек въобще да не се ядосва, но искрените хора ще си спомнят за Аллах, когато им се напомни и те не ще прекрачат границата.
Ибн Аббас разказва как един човек поискал разрешение да говори с Омaр ибн ал-Хаттаб и му казал:
„О, сине на ал-Хаттаб, ти не ни даваш много и не отсъждаш честно между нас."
Омар бил така разярен, че щял да се нахвърли върху човека, но ал-Хур ибн Кайс, който бил един от присъстващите, казал:
„О, Омaр, Аллах казва на своя Пратеник (cac) в Корана:
„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!"
(7:199)
Този човек е един от невежите."
Омaр и дума не можел да каже след цитираното му знамение от ал-Хур, който бил човек внимателен в придържането към Книгата на Аллах.
(Бухари)
Ето как трябва да постъпва един мюсюлманин.
Но лицемерът не мисли така.
Когато му било казано преданието на Пратеника (cac) и един от сподвижниците му казал:
„Търси спасение от Сатаната при Аллах", той му отвърнал:
„Ти за луд ли ме имаш? Махай се оттук!"
(Бухари)
А ние търсим спасение при Аллах от провал.
Да съзнаваме лошите последици от гнева
Негативните последици от гнева са много.
Накратко те могат да причинят вреда както на самия човек, така и на околните.
Ядосаният може да изкаже клетви и сквернословие, може да нападне другите физически по неконтролируем начин, даже да убие. Има една история с ценна поука.
Илкимах ибн Уааил разказва как баща му му седял с Пророка (cac), когато един човек дошъл при него, водейки друг човек с въже. Другият казал: „О, Пратенико на Аллах, този човек уби брат ми". Пратеникът на Аллах (cac) го попитал: „Ти ли го уби?", а той отвърнал: „Да, аз го убих".
После го попитал: „Как го уби?". Човекът отвърнал: „Той и аз удряхме едно дърво, за да свалим листата му за храна на животните.
Той ме прокълна, затова го ударих по главата с брадвата и го убих". (Муслим)
Гневът може да доведе и до по-маловажни щети от убийството, като нараняване или чупене на кости.
Ако породилият гняв избяга, разгневеният обръща гнева към себе си, така че той би могъл да скъса дрехите си, да си удря шамари, да получи пристъп, да изпадне в безсъзнание, да чупи чинии, мебели т.н.
В най-лошите случаи свършва с обществени катастрофи и прекъсване на семейните връзки, т.е. развод.
Попитайте тези, които са се развели със съпругите си и те ще ви кажат:
„Беше в пристъп на ярост".
А този развод води след себе си страданието на децата, разкаяние и безсилие, тежък и труден живот.
И всичко това заради неконтролирания гняв.
Ако си бяха спомнили за Аллах, ако бяха дошли на себе си, бяха овладели гнева си и бяха потърсили спасение при Аллах, това нямаше да се случи.
Противопоставянето на Шериата води само до загуба.
Вредата от гнева върху здравето – тромбоза, високо кръвно налягане, тахикардия (ускорена сърдечна дейност), хипервентилация (учестено повърхностно дишане), които могат да доведат до смъртоносни сърдечни удари, диабети и т.н., могат да бъдат описани само от лекарите.
Когато сме ядосани, трябва да помислим за себе си
Ако ядосаният човек се беше видял отстрани в момент на ярост, той би намразил себе си и начина, по който изглежда.
Ако можеше да види начина, по който се променя, как тялото и крайниците му треперят, как очите му блестят, как поведението му е извън контрол, той би презирал себе си и би се отвратил от собствения си вид.
Всеизвестно е, че вътрешната грозота е много по-лоша от външната. Колко щастлив ще е Сатаната, когато види човек, изпаднал в такова състояние!
Няма коментари:
Публикуване на коментар