Тя е от племето Бану Наджар и от знатно Мединско семейство.
Родена е около 573 год. по новото летоброене.
Майка й се казвала Рабаб бент Абдуллах,
а баща й Мазин бин Наджар.
Приема Исляма в Акаба заедно със своя съпруг Зайд бин Асъм.
Тя е една от двете първи Медински жени, които стават мюсюлманки.
Нусаиба (р.а.) е участвала в битките при Ухуд, Хайбар, превземането на Мекка и Хунайн. Взела е участие в Умратул-Каза, договора Худайба и Прощалния Хадж.
Тя не е успяла да участва в битката при Бадр,
но е изпратила своите синове.
В другите битки е участвала семейно.
След смъртта на своя съпруг,
тя се е омъжила за Газия бин Амр.
От този брак има 2 деца
– син на име Тамим и дъщеря Хала.
За своето присъединяване към битката при Ухуд и за случилото се в нея, Ум Амара разказва следното:
"Напълних един мех с вода и поех по пътя за Ухуд.
Желаех да видя положението на мюсюлманите и да раздавам вода на жадните ранени.
Когато пристигнах мюсюлманите имаха надмощие, но после щом неверниците започнаха да вземат превес в битката, аз изтичах при Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
и се изправих срещу неверниците, които го нападаха.”
Тя вече не била жена разнасяща вода и превързваща рани, а вярваща жена, която се бори
по пътя на Аллах с лък и стрели в ръка.
Веднага след като влезнала в съприкосновение с противника, тя получила няколко рани, но въпреки това до края на битката останала "щит” за
Пратеника на Аллах.
Също така при всеки удобен случай окуражавала своя съпруг и синове.
Врагът от която й страна да нападнел
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , нейният съпруг и синове веднага се впускали да го защитят, сякаш се надпреварвали.
Нусаиба продължава да разказва:
"Докато се опитвах да прогоня езичниците със сабя и стрели получих нараняване. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) може би имаше десет човека, а може би не.
Аз, синовете ми и съпруга ми се сражавахме пред Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и отдалечавахме езичниците от него.
По едно време Пратеникът на Аллах (с.а.с.) видя, че нямам щит и каза на един човек, който се намираше до него:
"О, притежателю на щит, дай своя щит на тази сражаваща се жена!”
Щом този човек ми даде щита, аз започнах да напредвам с по-сигурна крачка срещу врага.
В действителност при битката Ухуд се затруднихме, врагът ни беше на коне, а ние пеш.
Ако и те се сражаваха пеш щяха да разберат що е истинска битка!
Когато някой конник ни нападнеше, аз отблъсквах неговата атака с щита.
Щом се отвърнеше от мен и се отправеше към някой друг, аз размахвах своя меч и разсичах краката на коня.
Конят паднеше ли на земята, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казваше на моя син Абдуллах:
"О, синко на Ум Амара, помогни на майка си!”
Абдуллах бил ранен на лявата ръка и
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
"Превържи раната му!”
Нусаиба веднага взела парче плат и добре превързала раната, а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) наблюдавал случващото се.
Щом Нусаиба превързала раната, казала на своя син: "Стани и продължи да се бориш срещу езичниците!”
Чувайки тези думи Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рекъл:
"О,Ум Амара , може ли всеки да се подчини и да издържи, както ти се подчини и издържа?"
В този момент пред Нусаиба се изправил един езичник.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , който видял това нещо казал:
"Този рани сина ти!”
Несибе скочила от мястото си, хванала го и го ранила тежко.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се засмял и рекъл:
"Слава на Аллах, Който освети очите ти като победител срещу езичниците.
Ти отмъсти за сина си!”
По време на битката един неверник на име Ибн Камиа нападнал Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и го ранил на главата.
Нусаиба щом видяла това положение веднага го атакувала.
В тази битка Нусаиба (р.а.) получила дванадесет- тринадесет рани.
Най-тежка била раната на врата, получена от Ибн Камиа.
Този път Пратеникът на Аллах (с.а.с.) повелил на Абдуллах да превърже раната на своята майка и казал:
"Нека Аллах да благослови вашето семейство!
Степента на твоята майка е по високо от степента на еди кой си.
Нека милостта на Аллах да бъде над вас.”
Тази рана била толкова дълбока, че заздравяла чак след едногодишно лечение.
Един ден Нусаиба рекла на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) :
"О, Пратенико на Аллах, отправи молба към Аллах да ме направи твоя съседка в Рая!” Тогава той вдигнал своите ръце и отправил молба:
"Господи мой, направи ги мои съседи и приятели в Рая!”
След тази дуа Ум Амара рекла:
"Това е достатъчно за мен.
От тук нататък каквото и да ме сполети на този свят няма никакво значение.”
Тя и такива като нея, които са живели с мисълта, че "действителният живот е отвъдният”, са били готови да пожертват всичко свое в името на Аллах и
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) .
За нейната саможертва Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал следното:
"В битката Ухуд където и да погледнех – от ляво и от дясно все Нусаиба виждах.”
Участието й в битки продължило дори след смъртта на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) .
Например по времето на Халифа Абу Бакр в Йамама един лъжец на име Мусейлама тул-Кааб се бил провъзгласил за пророк.
Тогава Повелителят на правоверните изпратил пратеници, между които бил и Хабиб – един от синовете на Ум Амара. Въпреки че Хабиб бил изпратен като пратеник, Мусайлама го измъчвал и убил. Мюсюлманите помислили, че тази новина ще натъжи Нусаиба , затова се въздържали да й я съобщят.
Но тя научила и радостно рекла:
"Слава на Аллах, станах майка на шехид
/паднал в борба по пътя на Аллах/!”
След това тя се присъединила заедно с Халид бин Уалид към войската, която била тръгнала към Мусайлама.
Въпреки че била надхвърлила 60те, тя се заклела, че ще види смъртта на Мусайлама.
Тя атакувала със сабя, а до нея се намирал другият й син и тогава видяла как Уахши убива Мусайлама.
В тази битка Нусаиба е получила много рани и изгубила едната си ръка, но въпреки това тя окуражавала войниците казвайки им:
"Напред, само напред в името на Аллах!”
Нусаиба (р.а.), чийто живот преминал в борба в името на Аллах и Пратеника, умира в Медина и е погребана в гробището Баки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар