Немалко внимание в ислямската култура се отделя на етиката за грижите свързани с косата. Съгласно нормите на този етикет, мюсюлманина трябва постоянно да пази главата си чиста, да има акуратна прическа и да боядисва косата си така, както това е узаконено в Исляма.
Един от известните учени Ибн Муфлих ал-Макдиси (ум. в 763 г.х.) в своята популярна книга по мюсюлманска култура на поведението пише: “Косите трябва да бъдат мити, да се сресват и вчесват на път. Мъжът отпуска косите си до раменете, или до месестата част на ушите. Може да се направи и плитка, опашка [грива]. При това не трябва да се забравя, че [всичко това] не трябва да води до проява на тщеславие, или до намаляване на мъжкото достойнство, или към нещо подобно.”
Отказът от поддръжката на косата чиста и акуратна, се отхвърля от Исляма. Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е порицал тези, които пренебрегват грижите за своята коса. Той салляллаху алейхи ве селлем, се е възмущавал, когато е виждал хора с разрошени коси, и дори е сравнявал такива хора с шейтана, казвайки: „Който има коса, нека полага грижи за нея!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд/.
Правилата свързани с грижата за косата в Исляма не се ограничава само с поддържането на главата чиста, разресването на косата и правенето на прическа. Ислямът също така препоръчва боядисването на косата и брадата и мазането им с благовония.
Да се боядисват косата и брадата е желателно тогава, когато върху тях започне да се появява белота. Най-добре е да се боядисват косите с къна, или с катам в съответствие с хадиса на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: „Наистина, най-доброто, с което може да боядисате белотата, това е къната и катам”./Този хадис е сведен от Абу Дауд и ат-Тирмизи. Ибн Хаджар ал-Аскаляни (ум. в 852 г.х.) допуска и двойно тълкуване на този хадис. Според неговото мнение, в хадиса се говори, както за използването на къна и катам отделно, или поредно, така и за използването им смесено./
За достойнството на боядисването на косата свидетелстват различни хадиси. Един от тях гласи: „Наистина, юдеите и християните не боядисват [брадата и косата на главата], затова отличавайте се от тях!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/.
Сред сподвижниците на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, обаче, практика за боядисване на косата не е получила всеобщо разпространение. По този повод Ибн Хаджар пише:
„Между тези, които са боядисвали косите, са били Абу Бакр, Омар и някои други сподвижници радияллаху анхум, а от боядисване са се въздържали Али, Убай Ибн Кааб, Селяма Ибн ал-Аку, Анас и още някои от сподвижниците радияллаху анхум. Ат-Табари (ум. в 310 г.х.) обяснява този факт с това, че онези от тях, които са се боядисвали, то е било защото белите коси не са им отивали, а онези, които са се въздържали от боядисване е, защото повече им е отивало да не се боядисват. Такова предположение се основава на хадиса, разказващ, че когато Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е видял белите коси набиващи се в очите на Абу Кухафа, е повелил да измени техния цвят. [Ат-Табари] е казал: „Който попада под описанието като това за Абу Кухафа, за него е желателно да се боядиса, а онзи, който не попада под това описание, за него не е желателно”.
В основата си обаче боядисването е за предпочитане, защото оцветяването на косата е изпълнение на заповедта да се отличаваме от хората на Писанията и защита на косата от прах и друго подобно. Когато в някое населено място се въздържат от боядисване на косата, тогава за предпочитане е да не се боядисва косата”.
Друг шафиитски учен ан-Навави (ум. в 676 г.х.) също така привежда в своята книга различни мнения по този повод и в заключение пише, че най-правилното твърдение е това, което съответства на Сунната, и то се заключава, както той пише в това, че както за мъжа, така и за жената е за предпочитане да боядисат побелелите си коси в червен или жълт цвят, но е забранено да се боядисват в черен цвят.
Що се отнася до Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, то има достоверни съобщения, че неговите коси са били боядисвани с къна и катам. (Ахмед, Ибн Маджда, ал-Хаким) Също така и, как той е боядисвал косите си в жълт цвят и шафран (Ахмед). Ибн Омар е казал: „Аз съм виждал, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е боядисвал (брадата и косата си) в жълт цвят и аз обичам да се боядисвам с този цвят.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/
Ислямските учени са казали още, че е желателно понякога брадата и косата да се мажат с масла (гел), за да не стоят разрошени и разчорлени. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е разрешавал да се постъпва така само от време на време (Абу Дауд, Тирмизи). Ахмед (ум. в 241 г.х.) е казал, че това означава един ден да се ползват масла, а на другия ден да не се ползват.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
http://www.noorbg.net/Articles/The%20Appearance%20of%20Muslim.htmlЕдин от известните учени Ибн Муфлих ал-Макдиси (ум. в 763 г.х.) в своята популярна книга по мюсюлманска култура на поведението пише: “Косите трябва да бъдат мити, да се сресват и вчесват на път. Мъжът отпуска косите си до раменете, или до месестата част на ушите. Може да се направи и плитка, опашка [грива]. При това не трябва да се забравя, че [всичко това] не трябва да води до проява на тщеславие, или до намаляване на мъжкото достойнство, или към нещо подобно.”
Отказът от поддръжката на косата чиста и акуратна, се отхвърля от Исляма. Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е порицал тези, които пренебрегват грижите за своята коса. Той салляллаху алейхи ве селлем, се е възмущавал, когато е виждал хора с разрошени коси, и дори е сравнявал такива хора с шейтана, казвайки: „Който има коса, нека полага грижи за нея!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд/.
Правилата свързани с грижата за косата в Исляма не се ограничава само с поддържането на главата чиста, разресването на косата и правенето на прическа. Ислямът също така препоръчва боядисването на косата и брадата и мазането им с благовония.
Да се боядисват косата и брадата е желателно тогава, когато върху тях започне да се появява белота. Най-добре е да се боядисват косите с къна, или с катам в съответствие с хадиса на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: „Наистина, най-доброто, с което може да боядисате белотата, това е къната и катам”./Този хадис е сведен от Абу Дауд и ат-Тирмизи. Ибн Хаджар ал-Аскаляни (ум. в 852 г.х.) допуска и двойно тълкуване на този хадис. Според неговото мнение, в хадиса се говори, както за използването на къна и катам отделно, или поредно, така и за използването им смесено./
За достойнството на боядисването на косата свидетелстват различни хадиси. Един от тях гласи: „Наистина, юдеите и християните не боядисват [брадата и косата на главата], затова отличавайте се от тях!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/.
Сред сподвижниците на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, обаче, практика за боядисване на косата не е получила всеобщо разпространение. По този повод Ибн Хаджар пише:
„Между тези, които са боядисвали косите, са били Абу Бакр, Омар и някои други сподвижници радияллаху анхум, а от боядисване са се въздържали Али, Убай Ибн Кааб, Селяма Ибн ал-Аку, Анас и още някои от сподвижниците радияллаху анхум. Ат-Табари (ум. в 310 г.х.) обяснява този факт с това, че онези от тях, които са се боядисвали, то е било защото белите коси не са им отивали, а онези, които са се въздържали от боядисване е, защото повече им е отивало да не се боядисват. Такова предположение се основава на хадиса, разказващ, че когато Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е видял белите коси набиващи се в очите на Абу Кухафа, е повелил да измени техния цвят. [Ат-Табари] е казал: „Който попада под описанието като това за Абу Кухафа, за него е желателно да се боядиса, а онзи, който не попада под това описание, за него не е желателно”.
В основата си обаче боядисването е за предпочитане, защото оцветяването на косата е изпълнение на заповедта да се отличаваме от хората на Писанията и защита на косата от прах и друго подобно. Когато в някое населено място се въздържат от боядисване на косата, тогава за предпочитане е да не се боядисва косата”.
Друг шафиитски учен ан-Навави (ум. в 676 г.х.) също така привежда в своята книга различни мнения по този повод и в заключение пише, че най-правилното твърдение е това, което съответства на Сунната, и то се заключава, както той пише в това, че както за мъжа, така и за жената е за предпочитане да боядисат побелелите си коси в червен или жълт цвят, но е забранено да се боядисват в черен цвят.
Що се отнася до Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, то има достоверни съобщения, че неговите коси са били боядисвани с къна и катам. (Ахмед, Ибн Маджда, ал-Хаким) Също така и, как той е боядисвал косите си в жълт цвят и шафран (Ахмед). Ибн Омар е казал: „Аз съм виждал, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е боядисвал (брадата и косата си) в жълт цвят и аз обичам да се боядисвам с този цвят.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/
Ислямските учени са казали още, че е желателно понякога брадата и косата да се мажат с масла (гел), за да не стоят разрошени и разчорлени. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е разрешавал да се постъпва така само от време на време (Абу Дауд, Тирмизи). Ахмед (ум. в 241 г.х.) е казал, че това означава един ден да се ползват масла, а на другия ден да не се ползват.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар