Вярата в Съдния ден

 

Вярата в Съдния ден

Вярата в този Ден, Деня на въздаянието и равносметката, е голямо доказателство за съвършената справедливост на Аллах и Неговата милост.
Той ще накаже всеки угнетител за неговото угнетяване, и ще награди всеки добродетел за неговата доброта;

Вярата в Съдния ден предпазва душите от тяхното заблуждаване, високомерие, омраза и възгордяване.
Всеки, който извърши нещо от това знае, че пред него има Ден, в който ще види делата си и ще бъде наказан за своето угнетяване;


Вярата в Съдния ден подтиква душите към извършване на добри дела и добронамереност към хората с най-различни ценни взаимоотношения.
Човека знае, че всичко това му е запазено, и на Съдния ден ще посрещне наградата си – многократно удвоена.
Така, душата му се надпреварва в извършване на добрини, за да увеличи своята награда, и да извиси своята степен пред Аллах;

Вярата в Съдния ден е най-великия помощник за душите, като ги поучава на търпение при изпитания и беди, защото човека в този земен живот ще срещне много изпитания и умора.
Но, неговото убеждение в Съдния ден, и в приготвеното от Аллах за Своите търпеливи раби – разновидни награди – го прави да не съжалява за това, което е загубил или изтървал, като здравето, богатството, величието или децата;

Вярата в Съдния ден въздържа душите от пълното отдаване на земния живот и подлъгване с него, защото вярващия в Съдния ден осъзнава, че земния живот е преходен и свършва, съдържа малко ползи и за кратко време;

Вярата в Съдния ден и това, че човека е за малко на земята, след това се пренася към Дома на вечността, помага на вярващия мюсюлманин да бъде искрен във всички свои дела.
Когато земния живот му предложи блага, той не се радва така, че да достигне до възгордяване и лицемерие.
Напротив, възползва се от тях според нуждите си, радва се на благата на Всевишния Аллах и с тях си помага, за да служи на Всемогъщия Аллах.
И когато го сполети беда и трудност, не изгубва надежда и не се отчайва, а проявява търпение и очаква наградата си.
Знае, че за всяко изпитание го следва награда, че земния живот върви към края си, че щастието и истинския мир са на ахирета;

Вярата в Съдния ден е причина за надпреварване в извършване на добри дела и подчинение, защото наградата в ахирета зависи от вида на делата и е според делата.
Това подтиква човека към надпревара в извършване на добрини и изоставяне на порицаваното;

Вярата в Съдния ден призовава към съвършен морал между хората и цялото общество, защото всичко това е награда при Всевишния Аллах в Деня на възкресението.
Затова, който е повярвал в Аллах и Съдния ден, усъвършенства морала си, уважава близките си и хората, доброто му се увеличава, а лошото му намалява.