Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

 

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

При Пейгамбера отишъл един вярващ човек.

Тревожел го въпросът за Джехеннема и Дженнета, искал да знае как да подреди живота си,за да се спаси от Джехеннема и да спечели Дженнета.
- Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема? - обърнал се с тези думи към Пейгамбера, (а.с.) не отговорил.

Той хванал за ръка човекът и през тъмни пътеки го завел до един палат.

През желязна врата влезли в голяма зала.

Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни.

В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат.

Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето.

Спътникът на Пейгамбера, (а.с.) се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата.

Алчно гладните потапяли лъжиците в казана.

Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи.

С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най - силният не успявал да я поднесе до устата си.

По - нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си.

Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си.

Пейгамбера, (а.с.) хванал спътника си за ръка и казал:
- Това е Джехеннема
Излезли от залата и скоро вече не чували Джехеннемските викове.

След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала.

И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.

Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които Пейгамбера (а.с.) и неговия спътник вече били видели в Джехеннема, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици.

Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия.

Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно.

Когато се засител единият, идвал ред на другия.

Пейгамбера, (а.с.) казал на спътника си:
- Това е Дженнета!