(Извадка от лекцията „
Съчетаване на добрини и злини”
на Шейх, доктор Сефер Ал-Хауалий)
Много хора се осланят на хадиса –петократната молитва е опрощение на греховете- а в същото време забравят друг хадис, а той е че някои неща не се опрощават с намаз, зекят, нито с оруч, това са междуличностните накърнявания,т.е. прегрешенията към рабите.
Защото междуличностните наранявания не се изкупват с нищо друго освен с връщането им на притежателя или с отнемането на благодеяния от нарушителя. Затова, когато одумаш някого и нямаш възможност да му поискаш прошка, трябва да го похвалиш и споменеш с добро -разбира се в негово отсъствие, както си го одумвал в негово отсъствие- тъй като второто откупва първото.
Обаче истинските губещи са онези, за които Аллах е казал: „… Кажи:
“Губещите са онези, които ще погубят себе си исвоите семейства в Деня на възкресението.
Да, това е явната загуба!”
А същинската и най-голямата загуба е загубата в отвъдния свят, защото на този приземния свят има пари, злато, ипотеки имного други неща.
И колко вярващи има, на които Аллах им е ограничил препитанието за изпитание, а на съдния ден какво ще прави човек, когато не ще има нищо друго освен благодеяния и злодеяния, Дженнет илиджехеннем?! Ще се яви с тези благодеяния и те ще му бъдат сложени, а Аллах никого няма да ощети.
След това ще пристъпим към поставянето – спозволението на Аллах- на везните.
А учението на ехли сунне уел джемма /сунитите/ за вяра и потвърждаването на везните е такова, както ни е известил Пратеника /с.а.в.с./, че се състои от две платформи и че делата ще се мерят с него, а също така, че и хората ще бъдат мерени, както Аллах е казал:
„Мярката през този Ден ще е справедлива.
Чиито везни натежат -; тези са сполучилите.”
Защото междуличностните наранявания не се изкупват с нищо друго освен с връщането им на притежателя или с отнемането на благодеяния от нарушителя. Затова, когато одумаш някого и нямаш възможност да му поискаш прошка, трябва да го похвалиш и споменеш с добро -разбира се в негово отсъствие, както си го одумвал в негово отсъствие- тъй като второто откупва първото.
Обаче истинските губещи са онези, за които Аллах е казал: „… Кажи:
“Губещите са онези, които ще погубят себе си исвоите семейства в Деня на възкресението.
Да, това е явната загуба!”
А същинската и най-голямата загуба е загубата в отвъдния свят, защото на този приземния свят има пари, злато, ипотеки имного други неща.
И колко вярващи има, на които Аллах им е ограничил препитанието за изпитание, а на съдния ден какво ще прави човек, когато не ще има нищо друго освен благодеяния и злодеяния, Дженнет илиджехеннем?! Ще се яви с тези благодеяния и те ще му бъдат сложени, а Аллах никого няма да ощети.
След това ще пристъпим към поставянето – спозволението на Аллах- на везните.
А учението на ехли сунне уел джемма /сунитите/ за вяра и потвърждаването на везните е такова, както ни е известил Пратеника /с.а.в.с./, че се състои от две платформи и че делата ще се мерят с него, а също така, че и хората ще бъдат мерени, както Аллах е казал:
„Мярката през този Ден ще е справедлива.
Чиито везни натежат -; тези са сполучилите.”
В друг айет казва:
„А чиито везни олекнат, тези са се погубили -;
в Ада ще пребивават вечно.”
Ал-Муъминун-103
„А чиито везни олекнат, тези са се погубили -;
в Ада ще пребивават вечно.”
Ал-Муъминун-103
На друго място също казва:
„Ще поставим Ние везните насправедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно.
„Ще поставим Ние везните насправедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно.
Достатъчни сме Ние за съдник.”
Ал-Анбия-47
И също казва:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.
И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”
Аз-Залзала-7,8
Айетите и хадисите за везните показват една от основите на ехлисунне уел джемаа, а тя е сбора от благодеяния и злодеяния, притегляне и преимущество между тях.
Например, може би човек да се явис намаз, зекят, оруч, дори още повече, че може да се яви с борба съчетана със злодеяния или пък с борба и употреба на алкохол, както е вслучая между
Абу Махджан Ас-Сакафи и Саад ибн Абу Уекас.
Аллах така еустроил човешката душа, че може да се очаква и добро и зло, и малцинство са тези, които са успели да се посветят на едното от тях.
Ал-Анбия-47
И също казва:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.
И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”
Аз-Залзала-7,8
Айетите и хадисите за везните показват една от основите на ехлисунне уел джемаа, а тя е сбора от благодеяния и злодеяния, притегляне и преимущество между тях.
Например, може би човек да се явис намаз, зекят, оруч, дори още повече, че може да се яви с борба съчетана със злодеяния или пък с борба и употреба на алкохол, както е вслучая между
Абу Махджан Ас-Сакафи и Саад ибн Абу Уекас.
Аллах така еустроил човешката душа, че може да се очаква и добро и зло, и малцинство са тези, които са успели да се посветят на едното от тях.
Също така забелязваме, че и безверниците са устроени даобичат справедливостта и да ненавиждат насилието.
Аллах е сътворил човешката душа доста гъвкава, за да приема доброто и злото и да могат да се съчетаят в нея.
Това е една от мъдростите на Аллах, и изпитание от Аллах, за да я създаде такава.
И както ни е известил Пратеника/с.а.с./:
„Най искрените имена са Харис и Хамам”,
защото човека постоянно възнамерява, мисли и действа, обаче какво ще бъде това действие?
„Сред желанията на човека има желания от меляике и желания от шейтана…”,
както е споменато в хадиса на Ибн Месууд.
А това е и аргумента на ехли сунна аль-джамаа,
че в душата на човека се съчетават и доброто и злото, съчетават се големи унищожителни грехове сзабележителни благодеяния.
Затова Пратеника /с.а.с./ казва:
„Ще има такива, които на Съдния ден ще се явят с намаз, оруч, зекят, и в същото време едни проклинал, други обиждал,…”
И в този ред на мисли Пратеника /с.а.с./ е казал: „Обиждането на мюсюлманина е злодеяние!”
И колко много са онези, които обиждат хората с най-различни ругатни!
Или се обръща към хората с определени прякори или пък на други приписва недостойни неща, на трети ограбва имуществото, на четвърти пролива кръв и т.н. Тези примери, всичките могат да се срещнат у един човек или само три от тях, или само два, или само една според богобоязливостта на човека, но по важното е, че това се среща.
Пророка /мир нему/ "дава пример за интегриран мисловен образ, който от една страната върши добри дела като молитви, пост и зекят, а от друга страна може да постъпи подло като обижда, набеждава, удря дори може и да пролее кръв".
Тогава какво е решението?
Взимат мусе от добрините и се дават на огорчените и ако свършат добрините му преди да си разчистят сметките, се взема от греховете на угнетените и се приписват на угнетителя.
Значи, има вариант да им даде от добрините си и пак да останат и за него, с което ще се спаси.
Затова всеки един от нас -можеда има нужда от много малко- ако знае, че може да навреди на хората втяхното имущество, техния живот или тяхната чест, трябва колкото се може повече да трупа добрини, за да може да остане и за него нещичко. Разумен е онзи който разсъждава и мисли върху последствията. А що се касае до втория вариант, който е споменал Пратеника /с.а.в.с./, е да му свършат добрините преди да си е уредил сметките и все още да е длъжник, не е издължил дълговете си, а справедливостта пред Аллах, Койтоне ощетява никого е неотложна и в този случай се взема от прегрешенията на угнетените и се прехвърлят на угнетителите, а набедения може да бъде от хората на неморалност, прелюбодейство и разврат, които са в неблагоприятно положение, защото хадиса говори за това становище от две страни, първо от страна на провалилите се и от страна на религиозните, които също имат грехове.
И въпреки това техният хак /право/ в искането на възмездие не отпада и те също вземат от добрините му, та каква е ползата тогава?
Радвал си се на благодаттададена ти от Аллах на дуннята да можеш да се кланяш, докато другите са сеели разврат по земята и не са се пестели в извършването на прегрешения и какъв е резултата в крайна сметка, че се вземат от техните грехове и се преписват на теб –Аллах да ни пази от лош край- това е достатъчна заплаха за вярващия да си здържи езика и ръцете от посегателство над мюсюлманите. Както е казал Пратеника /с.а.в.с./
„Забранено /харам/ е за всеки мюсюлмани кръвта, честта и богатството на друг мюсюлманин!”
Ако тези забрани бяха взети под внимание и бе им отдадено нужното в личния живот, и бяха спазвани зорко от мюсюлманите, то днешното им положение би било доста по-различно, обаче болшинството от хората се отнасят към тях с пренебрежение, така че не ги броят за грехове.
Затова много зорко внимавайте!
Аллах е сътворил човешката душа доста гъвкава, за да приема доброто и злото и да могат да се съчетаят в нея.
Това е една от мъдростите на Аллах, и изпитание от Аллах, за да я създаде такава.
И както ни е известил Пратеника/с.а.с./:
„Най искрените имена са Харис и Хамам”,
защото човека постоянно възнамерява, мисли и действа, обаче какво ще бъде това действие?
„Сред желанията на човека има желания от меляике и желания от шейтана…”,
както е споменато в хадиса на Ибн Месууд.
А това е и аргумента на ехли сунна аль-джамаа,
че в душата на човека се съчетават и доброто и злото, съчетават се големи унищожителни грехове сзабележителни благодеяния.
Затова Пратеника /с.а.с./ казва:
„Ще има такива, които на Съдния ден ще се явят с намаз, оруч, зекят, и в същото време едни проклинал, други обиждал,…”
И в този ред на мисли Пратеника /с.а.с./ е казал: „Обиждането на мюсюлманина е злодеяние!”
И колко много са онези, които обиждат хората с най-различни ругатни!
Или се обръща към хората с определени прякори или пък на други приписва недостойни неща, на трети ограбва имуществото, на четвърти пролива кръв и т.н. Тези примери, всичките могат да се срещнат у един човек или само три от тях, или само два, или само една според богобоязливостта на човека, но по важното е, че това се среща.
Пророка /мир нему/ "дава пример за интегриран мисловен образ, който от една страната върши добри дела като молитви, пост и зекят, а от друга страна може да постъпи подло като обижда, набеждава, удря дори може и да пролее кръв".
Тогава какво е решението?
Взимат мусе от добрините и се дават на огорчените и ако свършат добрините му преди да си разчистят сметките, се взема от греховете на угнетените и се приписват на угнетителя.
Значи, има вариант да им даде от добрините си и пак да останат и за него, с което ще се спаси.
Затова всеки един от нас -можеда има нужда от много малко- ако знае, че може да навреди на хората втяхното имущество, техния живот или тяхната чест, трябва колкото се може повече да трупа добрини, за да може да остане и за него нещичко. Разумен е онзи който разсъждава и мисли върху последствията. А що се касае до втория вариант, който е споменал Пратеника /с.а.в.с./, е да му свършат добрините преди да си е уредил сметките и все още да е длъжник, не е издължил дълговете си, а справедливостта пред Аллах, Койтоне ощетява никого е неотложна и в този случай се взема от прегрешенията на угнетените и се прехвърлят на угнетителите, а набедения може да бъде от хората на неморалност, прелюбодейство и разврат, които са в неблагоприятно положение, защото хадиса говори за това становище от две страни, първо от страна на провалилите се и от страна на религиозните, които също имат грехове.
И въпреки това техният хак /право/ в искането на възмездие не отпада и те също вземат от добрините му, та каква е ползата тогава?
Радвал си се на благодаттададена ти от Аллах на дуннята да можеш да се кланяш, докато другите са сеели разврат по земята и не са се пестели в извършването на прегрешения и какъв е резултата в крайна сметка, че се вземат от техните грехове и се преписват на теб –Аллах да ни пази от лош край- това е достатъчна заплаха за вярващия да си здържи езика и ръцете от посегателство над мюсюлманите. Както е казал Пратеника /с.а.в.с./
„Забранено /харам/ е за всеки мюсюлмани кръвта, честта и богатството на друг мюсюлманин!”
Ако тези забрани бяха взети под внимание и бе им отдадено нужното в личния живот, и бяха спазвани зорко от мюсюлманите, то днешното им положение би било доста по-различно, обаче болшинството от хората се отнасят към тях с пренебрежение, така че не ги броят за грехове.
Затова много зорко внимавайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар