Твърде странно е, че някои хора възприемат Исляма така, сякаш той възхвалява самите страдания и почита болестта и болката, тъй като те заслужавали да бъдат почитани и обичани.
Това е дълбоко погрешно разбиране, което е много далече от истината.
По отношение на него Анас Ибн Малик предава: “Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) видя един старец, който вървеше между двамата си сина, подпирайки се на тях.
Затова той рече:
`Защо постъпва така този?`
Рекоха:
`Даде обет да се движи пешком.`
Тогава Пратеника
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
рече:
`Аллах не изпитва нужда от самоизтезанието на този.`
А след това му нареди [животно] да възседне.”
/Ал-Бухари/
Пак във връзка с това според свидетелството на Ибн Аббас, сестрата на Укба била дала обет да отиде пеш на поклонението хадж.
Пак във връзка с това според свидетелството на Ибн Аббас, сестрата на Укба била дала обет да отиде пеш на поклонението хадж.
Ето защо Укба споделил с Пратеника
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!),
че това не й е по силите.
Тогава Пратеника
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
рекъл:
“Аллах не се нуждае от това, сестра ти пешком да се движи.
Затова, нека се придвижва яздейки и да принесе жертвено животно!”
/Абу Дауд/
Аллах всевишния е повелил:
Аллах всевишния е повелил:
За какво Аллах да ви измъчва, ако сте признателни и вярващи?
/Сура Жените (Ан-Ниса:’): 147/
В действителност Ислямът възвеличава у преживяващите беди и страдания не друго, а тяхното самообладание и непоколебимата им увереност.
В действителност Ислямът възвеличава у преживяващите беди и страдания не друго, а тяхното самообладание и непоколебимата им увереност.
Говорейки за величието на болестите, които те изстрадват, или на трудностите, пред които се изправят, той има предвид единствено съдържащите се в тях изпитания, които трябва да бъдат преодолявани със сила и смирение,
а не с вялост и роптание насочено срещу съдбата.
По този повод в хадис се разказва, че
По този повод в хадис се разказва, че
Пратеника
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
влязъл при една болна жена и я намерил да проклина болестта и да ругае треската.
Поведението й никак не му се понравило, поради което, утешавайки я, той й рекъл:
“Та тя — сиреч, треската — така отстранява прегрешенията на синовете Адамови, както мехът
[на ковача] отстранява обгара по желязото.”
/Муслим/
Нима това означава, че трябва да отглеждаме болестотворните бактерии и да ги предоставяме на онези, които обичаме!?
Нима това означава, че трябва да отглеждаме болестотворните бактерии и да ги предоставяме на онези, които обичаме!?
Някои хора го разбират именно по този начин.
Ала всеки с лудостта си!
Възможно е по време на битката човек да преживее унижение.
Възможно е по време на битката човек да преживее унижение.
Възможно е, бидейки притиснат, да се почувства принуден и да предприеме поведение, чрез което се влошава неговото положение.
Ала при все това, когато той суровостта на събитията от живота изживява, тогава към Аллах все повече се доближава, щом пристъпва към тях с крепка вяра и високо вдигната глава.
Безсмислие е мюсюлманинът да смята, че след като безспирно го постигат страдания, то значи, че Всевишния за него е забравил и го е поставил надалеч от милостта Си. За съжаление, това е схващането, господстващо сред мюсюлманите във времената на развала и упадък.
Безсмислие е мюсюлманинът да смята, че след като безспирно го постигат страдания, то значи, че Всевишния за него е забравил и го е поставил надалеч от милостта Си. За съжаление, това е схващането, господстващо сред мюсюлманите във времената на развала и упадък.
А вече бе казано, че трудностите в живота неизменно съпътстват усърдието на човека — и когато се увенчава с успех, и когато претърпява неудача.
Показателни за това са и следните думи на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): “Благословеният, син на благословения, син на благословения, син на благословения — Юсуф, син на Якуб, син на Исхак, син на Ибрахим.”
Показателни за това са и следните думи на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): “Благословеният, син на благословения, син на благословения, син на благословения — Юсуф, син на Якуб, син на Исхак, син на Ибрахим.”
/Ал-Бухари/
Става дума за пророк, който е закърмен под стряхата на пророци и е произлязъл от древния и знатен род на Ибрахим.
Става дума за пророк, който е закърмен под стряхата на пророци и е произлязъл от древния и знатен род на Ибрахим.
За Аллах той бил така драгоценен, понеже Сам Всевишния сторил от него Свой избраник и го проводил като пратеник сред хората.
Но нека се взрем в този толкова благословен човек и видим как е прекарал първите години от живота си, как претърпявайки едно страдание, неминуемо се озовавал пред друго.
Загубил майка си, когато бил дете; после братята му се сговорили срещу него и след като го отнели невръстен от баща му, те го захвърлили в кладенец, за да поеме от дълбокото му дъно по незнайния път на съдбата си.
Избавил го керванът, за да се превърне в роб на своите избавители и за да бъде продаден от тях по-късно на пазара за роби срещу нищожна цена — за броени сребърници.
Бил купен от царя[1] на Египет.
Избавил го керванът, за да се превърне в роб на своите избавители и за да бъде продаден от тях по-късно на пазара за роби срещу нищожна цена — за броени сребърници.
Бил купен от царя[1] на Египет.
Ала щом последният го приютил в палата си, Юсуф бил въвлечен в коварни козни и подложен на мерзки клевети. При цялата му добродетелност и непорочност бил обвинен в сладострастие и похотливи намерения.
И макар че невинността му излязла наяве, той бил хвърлен в затвора редом до злодеите, където той останал не за дни и месеци, а няколко години.
Ако някой друг на неговото място към миналото си беше погледнал и беше видял с какви страдания то е осеяно, тогава за него земята щеше да стане тягостна и от небето щеше да се отрече.
Ако някой друг на неговото място към миналото си беше погледнал и беше видял с какви страдания то е осеяно, тогава за него земята щеше да стане тягостна и от небето щеше да се отрече.
Всеправедният Юсуф обаче, озарен от своята увереност, пребивавал зад стените на затвора, като напътствал невежите към Аллах и разяснявал благодатта Му на невярващите. Най-красноречивото свидетелство за това са словата му:
О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро — разни богове, или Аллах Единосъщия, Покоряващия?
О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро — разни богове, или Аллах Единосъщия, Покоряващия?
Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему.
Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.
/Сура Юсуф (Йу:суф): 39-40/
Така постъпват добродетелните и достойни хора:
Така постъпват добродетелните и достойни хора:
те не загубват непорочността в религията си, когато не срещат непорочност в живота си;
и себе си на унижението не подлагат, когато се случи да изживяват злощастия.
Ето как, устремен към славата на земния живот, поетът преодолява лишенията, като докрай възвеличава душата си и за тревогите си с гордост заявява:
Към хора с достойнство одарени
са тези наши времена устремени,
а от тревогите които са лишени,
те откъм разума са най-лишени.[2]
Като се изхожда от познанията за житейския път на пророците, на великите праведници, на мъчениците и на благочестивите сред хората, неизменно се потвърждава максимата, че величието в отвъдния живот се отрежда на онези, които не отстъпват пред трудностите и докрай изтърпяват бремето им.
В този смисъл са и думите на Пратеника
Към хора с достойнство одарени
са тези наши времена устремени,
а от тревогите които са лишени,
те откъм разума са най-лишени.[2]
Като се изхожда от познанията за житейския път на пророците, на великите праведници, на мъчениците и на благочестивите сред хората, неизменно се потвърждава максимата, че величието в отвъдния живот се отрежда на онези, които не отстъпват пред трудностите и докрай изтърпяват бремето им.
В този смисъл са и думите на Пратеника
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!):
“Когато на раба изначално е било отредено от Аллах
[в отвъдния живот]
някое място и той с дела не го е заслужил, тогава Аллах чрез тялото му, чрез имуществото му или чрез децата му го подлага на изпитания.
После той изтърпява това, докато [Всевишния]
така не направи, че той да заслужи, мястото което му е било отредено от Аллах
(Всеславен и всемогъщ е Той!)
изначално.”
/Ахмад/
..........................
В крайна сметка се получава така, че чрез нарастването на бедите се предвещава благополучието, за което вярващия се подготвя и славата, която е възжелана за него.
..........................
В крайна сметка се получава така, че чрез нарастването на бедите се предвещава благополучието, за което вярващия се подготвя и славата, която е възжелана за него.
Често пъти страданието е пречистване, с което съдбата осенява вярващите, за да издига препятствия пред изкушаващите душите им земни блага и да слага край на тези техни увлечения и заблуждения.
По този начин злото се оказва добро и от злощастието произлизат щастие и милосърдие.
Проф. Мухаммед Газали
[1] Тук авторът допуска известна неточност. Според текста на Корана, Юсуф бил купен не от царя на Египет, а от един от неговите управници.
[2] Това са думи на поета Ал-Мутанабби.
Проф. Мухаммед Газали
[1] Тук авторът допуска известна неточност. Според текста на Корана, Юсуф бил купен не от царя на Египет, а от един от неговите управници.
[2] Това са думи на поета Ал-Мутанабби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар