ИСЛЯМЪТ И ЛЪЖЦИТЕ

  Бидейки радетел за неприкосновеността на истината, ислямът преследва лъжците и им налага най-строги наказания.
По отношение на това Аиша, майката на вярващите, съобщава:
“За Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
нямаше по-скверен нрав от този на лъжеца.
Щом научеше за някого, че е лъжец, сърцето му не
намираше покой, докато не разбереше, че [човекът] се е покаял.”
/Ахмад/
А според друг вариант на същото предание е казала следното:
“За Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
нямаше по-скверен нрав от този на лъжеца.
И когато някой изричаше пред него лъжа, тя се загнездваше в душата му, докато не разбереше, че [човекът] заради лъжата си се е покаял.”
/Ибн Хиббан/
Животът на нашите благочестиви предци е бил изпълнен с добродетелност.
Добродетелите си те проявявали непрестанно: когато се срещали, когато се запознавали
Ето защо, когато някой нарушел общоприетия начин на живот и се опитвал да се отличи от останалите, като извърши нещо неправилно и грешно, то с тази си постъпка той изглеждал така, както изглежда шугавата овца в стадото.
На него се гледало като на болен човек, който няма място сред здравите, докато не се излекува от болестта си.
Най-характерните черти на мюсюлманската общност се изразявали в това, че вярващите говорели само истината, че изплащали дължимото без остатък и че речта им била винаги премерена и точна.
А що се отнася до лъжата и неизпълненото обещание, до измамата и клеветата, то това са белезите на лицемерието, свидетелстващи за прекъсването на връзката с религията.
Наистина, те биха могли да означават обвързаност с религията, ала това ще е обвързаността на измамника и клеветника, сиреч на лъжеца, чиито дела са в пълно противоречие с действителността.
Проф. Мухаммед Газали
Има пороци, които оскверняват човека.
Те приличат на болестите, които, след като са поразили тялото, могат да бъдат преодолени едва след продължително лечение.
Сред тях са страхът, който прави от хората жалки и неспособни да изрекат мисълта си същества,
и алчността, която ги превръща в скъперници.
Горния хадис потвърждава казаното относно онези порочни увлечения и слабости, които завладяват душата на човека и с които той успява да се пребори едва след огромни усилия и трудности, поставяйки на преден план безусловния си дълг и решителната си дан за благото на обществото.
Изреченото от Пратеника на Аллах обаче ни най-малко не означава, че скъперничеството е допустимо, а малодушието – не чак толкова безнравствено.
Едно такова превратно тълкуване на думите му би било просто абсурдно.
Та нали ако вярващият отхвърли милостинята закат и се откаже от борбата за вярата си, той тутакси поема по пътя на неверието!
Колкото повече се разширява обхватът на вредата, която оставя след себе си лъжата, излязла от устата на безсрамен клеветник, толкова по-голямо става прегрешението му пред Аллах.
Това се отнася и за журналиста, който разпространява неверни сведения, достигащи до ушите на хиляди хора; и за политика, който дава на избирателите изопачена представа за така значимите проблеми на обществото; а също и за онзи, който, воден от користни цели, отправя преднамерени обвинения към високопоставени мъже и жени.
Всички тези хора извършват престъпления, от които произтичат изключително тежки последствия за самите тях, – престъпления, заради които ги очаква най-сурово наказание.
За тяхната участ Пророка
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
разказва:
“Тази нощ видях двама мъже, които дойдоха при мен и ми рекоха:
`Онзи, на когото видя, че устата му е разцепена, – той е лъжец, който изрича лъжата, а тя от него се понася и достига чак до ширините небесни.
Затова ще постъпват с него така до Деня на възкресението.`”
/Ал-Бухари/
Към това трябва да бъдат прибавени и лъжите на управниците, с които те заблуждават народите си.

Лъжата, изречена от трибуна, е явление познато не от вчера.

Ето защо в Преданието се казва:
“Трима не ще влязат в Рая:
развратният старец, лъжливият имам и възгорделият се бедняк.”
/Ал-Баззар/.
Колкото повече се разширява обхватът на вредата, която оставя след себе си лъжата, излязла от устата на безсрамен клеветник, толкова по-голямо става прегрешението му пред Аллах.