четвъртък, 3 октомври 2013 г.
Форми и начини за получаване на откровение (вахий)
Писарите на вахий
Материали, на които са написани айетите
Какво значи ай`я от Корана!
Истибра
Терминът “истибра” означава освобождаване от нещо.
Истибра извършват мъжете.
За изпълнението на истибра мъжа следва да дочака завършване уринирането. Последователността при изпълнение на истибра зависи от особеностите на организма при отделния мъж.
За извършване на истибра може да е достатъчно ставането, покашляне, присядане няколко пъти, ходене около 40 крачки.
Ако размерът от следите оставени от урината върху долното бельо превишава размера на вдлъбнатата част от китката на ръката, то такава дреха се смята за мръсна.
На въпрос за истибра, шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал:
И всеки път, когато човек притиска своя полов орган, то излиза урина останала след като е ходил по малка нужда, а ако го остави то урината няма да излезе.
А ако му се струва, че нещо е излязло, то това вече е внушение.
Урината остава в пикочния канал и не е необходимо да се притиска главичката на половия орган, нито с камъни, нито с пръсти, нито с нещо друго, според общото мнение на учените, защото ако се премахне остатъка от урината чрез натиск оттам, то ще дойде друга."
/"Маджмуа ал-Фатава", 21/106./
Наименования на сурите
Коранът съдържа 114 сури, всяка от които има свое наименование.
Имената на сурите са посочени от Мухаммед (с.а.с.).
Като повод за наименованието на сурите са послужили някои думи, които се споменават вътре в нея или пък някоя друга причина.
Всяка сура получава своето заглавие от съдържаща се в нея ключова дума.
Принципно погледнато сурите са съвкупност от теми, които не се подчиняват на композиционни стереотипи и не следват правилата на формалната логика.
Те обаче съставят сложна сплав от идеи, обединени в цялост, която придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и детайла, но и на отделния звук.
Така например сура aл-Фатиха се нарича още Уммул-Китаб, Фатихатул-Коран.
Други сури пък се наричат с едно общо наименование.
Така например ал Фaляк, aн-Нас са наречени със общото наименование Муаввизaтaйн, сред тях има и такива, които носят имената на пророци: Ибрахим, Худ, Нух, Юсуф и Мухаммед (с.а.с.) Аллах да ги благослови и с мир да ги дари.
Има и такива сури, които носят имената на онези племена и народи, за които става въпрос в самата сура.
Такива са например сурите Курайш, Джин, ал Имран.
Допълнителното говеене нафиле три дни всеки месец.
Допълнителното говеене нафиле три дни всеки месец може да бъде спазвано по следния начин:
1. Подред.
2. Именно, три дни в средата на лунния месец.
3. Изобщо в течение на лунния месец.
Ако е започнало [допълнително] говеене нафиле, но след това е прекъснато, то следва ли да се отговее пропуснатото?
Един човек пожелал да говее шестте дни от месец Шаввал, и имал намерение за това, но в един от тези дни той прекъснал своето говеене без причина, не завършил говеенето си.
Следва ли той да отговее този ден след шестдневното говеене през месец Шаввал, и по този начин броя на дните за говеене да станат седем, или е достатъчно да говее само шестте дни от Шаввал?
Учените са на различно мнение относно това, дали онзи, който е започнал [допълнително] да говее нафиле е длъжен да го завърши или не.
Има две мнения:
1 – Той не е длъжен да завърши допълнителното говеене.
Това мнение е от мезхеба на имам аш-Шафий и имам ал-Ханбел, които са представили следните доказателства:
А) От Айша, майката на правоверните се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж влезе при мен и попита: “Имате ли нещо за ядене при вас?” Ние казахме: “Не. Няма.”, и той каза: “Тогава аз ще говея.”
След това той дойде при нас друг ден и ние казахме: “О, Пратенико на Аллах! Дадоха ни малко хайс (вид храна)” и той каза: “Покажете ми я, защото аз започнах да говея днес.” И после похапнал.”
/Този хадис е сведен от Муслим под номер 1154/
Б) От Абу Джухайфа се предава: “… Абу Дарда дошъл и приготвил храна за него (т.е. за Салман). Той казал: “Ти хапни, аз говея.” Салман казал: “Аз няма да ям, докато ти не похапнеш.” И той хапнал. Салман му казал: “Твоят Повелител има право над теб, твоята душа има право над теб, и твоето семейство има право над теб, затова отдай на всеки правото му.”
След това той отишъл при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и му разказал за това, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Салман e прав.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, под номер 1968/
В) От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: “Приготвих храна за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и когато тя бе донесена, един човек каза: “Аз говея.” Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Твоят брат те покани да [похапнеш] и е положил усилия, заради теб, ето защо прекъсни говеенето си и говей друг ден, ако пожелаеш.”
/Този хадис е сведен от ад-Даракутни под номер 24; хадисът е оценен като надежден хасан от ал-Хафиз в “ал-Фатх” 4/210).
2 – Второто мнение е, че [доброволното] говеене нафиле трябва да бъде завършено и ако човек прекъсне подобно говеене, то следва да го отговее на када.
Това мнение е от мезхеба на имам Абу Ханифа, които са представили следните доводи:
А) От Айша радияллаху анха, се предава: “Хафса и аз получихме като подарък храна, а говеехме.
Ние разговяхме. След това влезе Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и ние му казахме: “О, Пратенико на Аллах! Дадоха ни подарък, и ние поискахме да хапнем, и затова разговяхме.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Няма страшно; говейте друг ден вместо този.”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 2457, ат-Тирмизи 735.
В иснада на този хадис има Замил, за който в “ат-Такриб” е казано, неизвестен (меджхул).
Този хадис е оценен от имам ан-Навави като (даиф) слаб в “ал-Маджмуа” 6/396 и от Ибн ал-Кайим в “Заад ал-маад” 2/84.
Този хадис също така е оценен като слаб и от шейх ал-Албани. /
Б) По отношение на представения по-горе хадис от Айша сведен от Муслим, в някои от версиите след думите “… защото аз започнах да говея днес.
И после похапнал и казал: “Аз ще говея друг ден вместо него.”
Необходимо е да се отбележи, че ан-Насаи е оценил тази добавка като слаба (даиф) и е казал: “Това е неправилно.”
Тази добавка е оценена като слаба (даиф) и от ад-Даракутни и ал-Бейхаки./
Първото мнение е по-правилно, защото доводите са по-силни.
И то се поддържа чрез съобщението от Умм Хаани радияллаху анха, която е казала:
“О, Пратенико на Аллах! Аз наруших своето говеене, а говеех.”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, й казал: “Ти отговя ли пропуснатия по-рано ден?” Тя казала : “Не” Тогава той казал: “Тогава това не е важно, ако е допълнително нафиле говеене.”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд под номер 2456, и е оценен като достоверен сахих от шейх ал-Албани./
Шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах е казал: “ Ако човек говее допълнително нафиле и се е случило така, че нещо го е накарало да разговее, то той може да разговее.
И това е дошло от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато той салляллаху алейхи ве селлем, отишъл при майката на правоверните Айша радияллаху анха и казал: “Имате ли нещо за ядене при вас?” Ние казахме: “Не. Няма.”, и той каза: “Тогава аз ще говея.” След това той дойде при нас друг ден и ние казахме: “О, Пратенико на Аллах! Дадоха ни малко хайс (вид храна)” и той каза: “Покажете ми я, защото аз започнах да говея днес.” И после похапнал.” Това се отнася за допълнителното говеене нафиле, а не към задължителното фард говеене.”
/Край на цитата от “Маджма’у ал-фатава” 20./
Основавайки се на това, не следва да отговявате деня в който сте прекъснали говеенето си, защото този който говее допълнително нафиле е свободен по този въпрос; и следва да се завършат шестте дни от месец Шаввал.
Текстовете, разказващи за могъществото на Аллах
Текстовете, разказващи за могъществото на Аллах, са много.
Техният смисъл показва, че едно от най-полезните средства за лечението на слабата вяра е човек да почувства величието на Всевишния Аллах чрез размисъл върху тези и подобни на тях текстове.
Ибн ал-Кайим, Аллах да се смили над него, описва величието на Аллах с красиви, хвалебствени и поучителни слова: „Той устройва и управлява царствата, повелява и забранява, сътворява, дарява препитание, умъртвява и съживява, въздига и унижава, сменя деня и нощта, редува дните, сменя държавите, прави така, че да възникне една държава и да изчезне друга.
Неговата повеля и Неговата власт се изпълняват в небесата ивъв всичките им кътчета, по земята, навсякъде върху нея и под нея, в моретата и простора.
Той обхваща всяко нещо и пресмята всяко нещо.
Неговият слух улавя всички гласове и за Него те са отчетливи и ясни.
Той ги чува въпреки различните нужди и различните езици, на които ги изричат.
Нито един глас не може да отвлече слуха и вниманието Му от друг, не могат да Го заблудят многото въпроси, не могат да Го раздразнят нетърпението и упорството на упоритите, които са в нужда.
Неговият Взор обхваща всичко.
Той вижда пълзенето на черна мравка върху масивна скала в непрогледна нощ.
Защото неведомото при Него е ведомо и тайното при Него е явно.
„Умолява Го всичко на небесата и на земята. Всеки миг изявява Той някакво дело.”
/ар-Рахман, 55:29/
Опрощава нечий грях, разсейва нечия грижа, премахва нечия мъка,помага на някой сломен, обогатява някой бедняк, напътства някой заблуден, извежда на правия път някой объркан, спасява някой опечален, засища някой гладен, загръща някой гол, лекува някой болен, изцелява някой измъчен, приема нечие покаяние, въздава на някого, който е сторил добро, подкрепя някой онеправдан, поразява някой жесток човек, успокоява нечий страх, премахва едни народи и въздига други.
Ако обитателите на Неговите небеса и обитателите на земята Му, ако първите сътворени и последните сътворени, хората и джиновете, имаха сърцето на най-богобоязливия сред тях, то това не би прибавило нищо към Неговото владение.
И ако първосътворените и сътворените последни, хората и джиновете, имаха сърцето на най-покварения сред тях, то това нямаше да отнеме нищо от владението Му.
Ако обитателите в небесата Му и тези по земята, хората и джиновете, техните мъртви и техните живи, мокротата и сухотата, ако всички застанеха на едно място и Го помолеха за нещо и на всеки от тях Той дадеше онова, за което Го е помолил, то това не би отнело и зрънце от Неговото владение.
Той е Изначалният, преди Когото не е Съществувало нищо, Безкрайният, след Когото не ще просъществува нищо.
ой е Явният и над Него няма нищо, Той е Скритият, пред Когото няманищо.
Благословен и Всевишен е Той.
Той е най-достойният да бъде споменаван, най-достойният да бъде почитан, Той е най-заслужилият благодарност, Той е най-милостивият владетел, Той е най-щедрият от умоляваните.
Той е Владетелят, Който няма съдружници.
Той е Единственият, Който няма равен Нему.
Той е Целта, Той нито е раждан, нито е роден.
Той е Всевишния, Който няма подобен. Всичко погива освен Неговата власт.
Всичко е преходно, освен Неговото владение.
Всеки Му се покорява само с Негово позволение. Никой не престъпва повелите Му, без Той да узнае.
Покоряват Му се и Той въздава, прегрешават и Той опрощава.
Всяко наказание от Него е справедливост. Всяка благодат от Аллах е благоволение от Него.
Той е най- близкият Свидетел, най-близкият Закрилник.
Той е, Който хваща прегрешилите „за перчема”,( Престъпниците ще бъдат разпознати по техния белег.
И ще бъдат хванати за перчема и за краката.
/ „Всемилостивият”, 55:41/ ) Той записва делата, Той определя отреденото време за всеки.
Сърцата са отворени за Него.
При Него тайното става явно.
Въздаянието Му е Слово и мъчението Му е Слово.
„Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.”
/ Йа-Син, 36:82/
В Исляма много важно е и отношението към съседите, независимо какви са те.
Най-малката полза от добрия съсед е, че ако не ти направи добро, то поне и зло няма да ти причини.
Ако сгрешиш, ще те поправи; ако забравиш нещо хубаво, ще те подсети; ако не знаеш, ще те научи и ако се нуждаеш от помощ, ще ти помогне.
За разлика от добрия съсед, лошият ще те възпрепятства, ще ти пакости, злосторничи, злослови по твой адрес и ще ти създава проблеми.
Пратеникът на Аллах е казал : “Искайте от Аллах да ви пази от лошия комшия!”
/Несаи/
Ислямът ни учи да уважаваме съседа си и на много места в Корани Керим и Сюннета се споменава за правата и добрите обноски към съседа.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:“Който вярва в Аллах и в Съдния Ден, да почита съседа си!”
/Бухари и Муслим/
Амр ибн Аас (р.а) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:„Най-добрите приятели при Аллах Теаля са онези, които се отнасят най-добре към приятелите си, и най-добрите съседи при Аллах Теаля са онези, които се отнасят най-добре към съседа си.”
/Тирмизи, Имам Ахмед и Дарими/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) често наблягал на своите сподвижници за правата на съседа, че те започнали да си мислят, че всеки ще има права да унаследява част от имуществото на своя съсед. Абдуллах Ибн Омар попитал семейството си, които били заклали овца:„Дадохте ли на съседа евреин? Аз чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: “Джибрил постоянно ми правеше указания за съседа, дори предположих, че ще го унаследи (т.е., че единият съсед ще унаследи другия след смъртта) .”
Аллах Субханеху ве Теаля е забранил да се злоупотребява със съседа, защото неговото имущество, достойнство и живот са неприкосновени.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) запитал своите сподвижници:
“Какво ще кажете за блудството?” Те отговорили:„Аллах и Неговият Пратеник са го забранили и то е харам до Съдния ден.”
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на сподвижниците си:“Ако един човек направи блудство с десет жени, това престъпление е по-леко, отколкото да направи блудство със съпругата на съседа си!” После запитал:”Какво ще кажете за кражбата?” Те отговорили: „Аллах и Неговият Пратеник са я забранили и тя е харам.”
Той казал: “Ако един човек ограби десет къщи, това престъпление е по-леко, отколкото да открадне от съседа си.”
/Имам Ахмед/ От този хадис се разбира, че блудството и кражбата са десетократно по-тежки престъпления, когато засягат съседа, защото имуществото и достойнството му са неприкосновени.
И който наруши тази неприкосновеност, то той е пристъпил повелята на Аллах и на Неговия Пратеник (с.а.с.).
Ибн Месуд (р.а.) казва: “Попитах Пратеника на Аллах (с.а.с.): „Кое престъпление е най-голямо при Аллах?” А той ми отговори: „Да сторваш подобия на Аллах, а Той те е сътворил.”
Казах:”Наистина това нещо е голямо! ” И пак попитах: „А след това кое е?” А той отговори:“Да убиеш собствената си рожба, опасявайки се, че ще се храни заедно с теб.”
Рекох: „След това кое е?” А той отговори: “Да блудстваш със съпругата на съседа си.”
/Бухари и Муслим/
Вижте сравнението, което Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е направил между тези две големи престъпления - ширка (съдружаване) с Аллах Теаля и блудството със съпругата на съседа или неговата сестра, или дъщеря.
Не трябва да се забравя, че Аллах Субханеху ве Теаля опрощава всички престъпления, на когото пожелае, с изключение на ширка.
Добрите обноски със съседа са врата от вратите към Дженнета, а лошите обноски с него са врата от вратите към Джехеннема.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е обърнал внимание на тази голяма опасност.
Абу Хурейра разказва, че: “Един човек рекъл: ”О, Пратенико на Аллах! Говори се, че еди-коя си жена кланя много /нафиле/ намаз, много говее и много раздава садака, но с езика си притеснява и причинява страдания на съседите.”
А той (с.а.с.) казал: “Тя ще бъде в Огъня!” После човекът пак рекъл: „О, Пратенико на Аллах! А пък за друга жена се говори, че кланя малко /нафиле/ намаз, малко говее и малко раздава садака, но не притеснява и не причинява страдания на съседите си с езика.”
А той(с.а.с.) отговорил: “Тя ще бъде в Дженнета.”
Муслим
Ислямът напътства да се поддържат добри отношения между съседите, дори и да не са мюсюлмани.
Това е свидетелство за справедливостта и добротата, която Ислямът проповядва.
Според ислямските учени съседите биват три категории:
1.Съсед-немюсюлманин, който се ползва само с правата на съсед.
2.Съсед-мюсюлманин, който се ползва с правата на съсед и с правата на мюсюлманин.
3.Съсед-мюсюлманин и роднина, който се ползва с правата на съсед, с правата на роднина и с правата на мюсюлманин.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал : “Не е истински повярвал в мен онзи, който си легне сит, а пък съседът му е гладен и той знае за това. “
Муслим
Абу Зар (р.а) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Когато готвиш ястие, налей повече вода и уважи съседа си.”
/Муслим 2625/
От правата на съседа са:
1.Да му бъдеш верен и да пазиш тайните му!
2.Да не накърняваш достойнството му и да се държиш толерантно с него!
3.Да защитаваш интересите му така, както защитаваш личните, и да прекратиш всяка негативност спрямо него!
4.Да го посетиш, когато се разболее и да се грижиш за семейството му, когато той отсъства!
5. Да бъдеш със засмяно лице, когато го срещнеш!
Предава се, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) имал много лош съсед евреин, който му нанасял различни вреди.
Един ден евреинът се разболял и злините към Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му прекъснали.
Тогава той (с.а.с.) попитал за съседа и хората го известили, че съседът му е болен.
Въпреки вредите, които му нанасял, Пратеникът (с.а.с.) го посетил, след това го призовал към Исляма и той приел.
Абонамент за:
Публикации (Atom)