В религиозната ислямска терминология иджтихад означава пределно усърдие или усилие при формулирането на мнения или обявяване на правово заключение по някакъв въпрос, относно който няма ясно указание в Свещения Коран, Благородната Сунна, къяс и иджма.
Това се осъществява чрез интерпретация на текстовете от тези източници и извличане от тях на нови правови норми.
Иджтихадът, това е инструмент, който е даден на мюсюлманите наред със Свещения Коран и Благородната Сунна, за да могат те да намерят решенията на всички поставяни пред тях въпроси и през всеки исторически период. Именно, иджтихадът обезпечава на Исляма гъвкавост и динамика.
Ученият, който се занимава с иджтихад, се нарича муджтахид.
Той трябва да притежава обширни познания и да отговаря на определени нравствени критерии, приети в религията.
Терминът “иджтихад” не се среща в Свещения Коран, указания за него обаче има в Благородната Сунна от хадисите на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Например, в сборниците на имам Ахмед Ибн Ханбал, ат-Тирмизи, Абу Дауд се свежда хадис, в който Пратеникът на Аллах (с.а.с.), назначавайки Муаз Ибн Джабал за съдия в Йемен, го попитал по какъв начин ще издава решения.
Муаз му отговорил, че той ще го прави на основание на Свещения Коран и Благородната Сунна на Пратеника на Аллах (с.а.с)
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.), го попитал, какво ще прави, ако не намери буквално решение на проблемите в тези източници, и Муаз му отговорил, че ще направи иджтихад - тоест, ще оповести решение основаващо се върху анализа на Откровения на Всевишният Аллах.
И Пророкът (с.а.с.) , одобрил този отговор.
Иджтихадът се явява или обявяване на независими решения непосредствено от Свещения Коран и Благородната Сунна, които са първоизточниците, или пък приложение на вече решени от предшествениците проблеми. Независими решения от Свещения Коран и Благородната Сунна са извличали сподвижниците на Пророкът (с.а.с.) , а така също табиините и таби табиините и основоположниците (четирите имами) на мезхебите в Исляма, които са систематизирали положенията в мюсюлманското право.
След III век по хиджра почти всички основни правови проблеми са били систематизирани и решени.
В тази връзка трите основни и най-многочислени правоверни сунитски юридически школи (мезхеби) – ханефитската, маликитската и шафиитската са стигнали до единодушно мнение, че по-нататъшното продължение на иджтихада по вече решени правови проблеми повече не е целесъобразно. Иджтихадът в тези мезхеби се явява вече закрит(затворен).
Неговата “затвореност” обаче не се отнася за новите проблеми, които могат да възникнат в течение на времето.
Решението на тези нови проблеми трябва да съответства на традициите на конкретната правова школа и да се основава на тази методология.
Затварянето на иджтихада не е бил признат от най-малочислената сунитска юридическа школа (мезхеб) - ханбелитския, а така също и от шиитите и захиритите.
При тези школи иджтихад по всички проблеми е открит.
Иджтихад не може да се прилага по онези айети от Свещения Коран или хадиси, смисъла на които е ясен и еднозначен, а така също и по проблемите, за които има иджма.
Иджтихад се прилага само по отношение на проблеми, по които е невъзможно да се извлекат еднозначни решения първоизточниците Свещения Коран и Благородната Сунна.
Като при необходимост, е разрешено да има прибягване не само до преките доводи от Свещения Коран и Благородната Сунна, но и до кияс, истихсан, урфу и други алтернативни правови методи
Муджтахидите са длъжни да притежават следните изисквания:
1. Владение до съвършенство на арабски език. Това е необходимо във връзка с това, че всички оригинални текстове на ислямските първоизточници Свещения Коран и Благородната Сунна низпослани от Всевишният Аллах и са записани, именно на този език;
2. Знание на Свещения Коран и владеене на науките свързани с него.
При което не е задължително условие да се знае Свещения Коран наизуст, но е необходимо да има понятие за тълкуванията тефсири, отменените и отменящите айети и т.н.;
3. Знание на Благородната Сунна и всички науки свързани с нея.
Знанието на голямо количество от хадиси наизуст не е задължително, обаче и тук е необходимо да се знаят коментарите към хадисите, които са били направени от сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, авторитетните улеми, а така също да се ориентира в тяхната хронология, веригата разказвачи и т.н.;
4. Знание на различните проблеми, по които съществува иджма на общността.
Нужно е също така да се знае, по кои проблеми съществуват различни мнения;
5. Знание на кияс - метода за обявяването на правовите предписания по аналогия с вече решените проблеми, при условие, че тази аналогия се опира върху доводите на Свещения Коран Благородната Сунна;
6. Ясното разбиране на поставените цели и задачи при решение на правовите проблеми;
7. Способността ясно да се разграничават верните мнения от неверните;
8. Да има искрена вяра в Аллах и праведни намерения при решението на всеки проблем. Муджтахидите, които притежават горепосочените качества, се наричат мутлак-муджтахиди (способни да издават независими правови решения).
Те действат само на основание, което им дават техните собствени изследвания по всички правови проблеми и не ползват готовите решения на другите муджтахиди.
При това не се допуска от тяхна страна да има слабо знание или незнание на каквито и да било специфични проблеми.
Също така е позволено изучаване решенията на проблемите от другите муджтахиди и тяхното развитие.
Всички муджтахиди се разделят на седем категории:
1. Муджтахиди в Шариата.
Това са споменатите по-горе мутлак-муджтахиди, към които принадлежат основатели на мезхебите - Абу Ханифа, Малик Ибн Анас, Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и други;
2. Последователите на мутлак-муджтахидите. Това са учениците и последователите на основателите на мезхебите, които като цяло са се придържали към пътя на своите учители, но са могли да имат и противоположни мнения по отделните въпроси.
Към тази категория се отнасят, например от ханефитския мезхеб Абу Юсуф, Мухаммед Ибн Хасан аш-Шейбани или от маликитския мезхеб Абдурахман Ибн Касим, Ибн Вахб и други.;
3. Муджтахиди в мезхеба, които продължават методологията и аргументацията на основатеите на мезхеби и не им противоречат. Те обаче, могат да правят разбор на възникналите нови проблеми като отчитат традициите на мезхеба.
Към тях се отнасят такива муджтахиди като ат-Тахави, Сархаси или Кархи;
4. Муджтахиди на предпочитаното мнение.
Те могат от множеството различни фетви от мезхеба и да изберат най-предпочитаното за всеки конкретен случай.
Разликата с предишните категории при тях е малка;
5. Муджтахиди притежаващи способността да вземат решения основавайки се върху обоснования довод от преданията.
6. Хафизи и мукаллиди.
Те са последователи на другите муджтахиди и добре правят разбор в доказателствата на своите предшественици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар