Ислямът отдава голямо значение на семейството и го предпазва от всички страни.
Грижата на Исляма за семейството обхваща грижата му за бащите, майките и децата.
И след като бащите и майките са основата на семейството, те понасят трудностите по пътя на възпитанието на децата и ги даряват с щастие, Исляма им отрежда велико място и натовари децата с много задължения към тях.
Исляма изиска от децата добрина, чистосърдечност, обич, грижи, милосърдие, добър морал и държание спрямо бащите и майките и потвърждава това по различни начини.
Всевишният Аллах е сравнил повелята за добросърдечност към родителите с повелата за служене на Пречистия Аллах и възбраната за съдружаването с Аллах.
Всевишният Аллах казва:
“И приехме от синовете на Исраил обет:
“Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители…”
(Свещен Коран 2:83)
“И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина,…”
(Свещен Коран 4:36)
“Кажи: “Елате аз да ви прочета какво ви възбранява вашият Господ!
Нищо с Него да не съдружавате!
И се отнасяйте с добро към двамата родители!...”
(Свещен Коран 6:151)
“…Бъди признателен на Мен и на родителите си!...”
(Свещен Коран 31:14)
Всевишният Аллах е завещал на вярващия да се отнася с добро към двамата родители, дори те да са неверници, освен ако му заповядват да прегреши спрямо Него.
Всевишният Аллах казва:
“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си.
А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!
Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.”
(Свещен Коран 29:8)
“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.
А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!
И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.”
(Свещен Коран 31:14-15)
Всевишният Аллах е завещал да се отнасяме към тях с добро и в тяхната старост.
Всевишният казва:
“И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина!
Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай:
“Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!
И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”
(Свещен Коран 17:23-24)
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е възбранил неподчинението към двамата родители и го счита за най-големият грях от големите грехове (кебаир) след съдружаването с Всевишния Аллах.
Ебу Бекр (Радийеллаху анху) казва:
”Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:
”Да ви известя ли с най-големите грехове?”
Ние рекохме: ”Разбира се, о, Пратенико на Аллах. ”
Рече: „Съдружаването с Аллах и неподчинението на двамата родители.”
Беше облегнат, изправи се да седне и рече:
”И изговарянето на лъжа и лъжесвидетелството.
Ето, и лъжата и лъжесвидетелството.”
И не спираше да повтаря, докато не рекох:
Няма ли да спре?”
(Бухари с фетх - 10/405 №5976 и Муслим - 1/91 №87)
Мугира ибн Шуабе предава от Пратеника на Аллах
(Саллеллаху алейхи уе селлем), че е казал:
”Аллах ви е възбранил неподчинението на майките, възпрепятстването, просенето и погребването на момичетата.”
(Бухари с фетх - 10/405 №5975 и Муслим - 3/1341 №593)
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е разяснил, че най-заслужаващият от хората добро уважение е майката, после бащата.
Ебу Хурейра (Радийеллаху анху) казва:
”Един човек дойде при Пратеника на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) и рече:
”О, Пратенико на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем)!
Кой е най-достойният от хората за моето добро съжителство? ”
Рече: ”Майка ти. ”
Рече:” А после? ”
А той отговори: ” После майка ти. ”
Рече: ”А после кой?”
Пак отговори: “После майка ти. ”
Рече: ”После кой?”
Рече: ”Баща ти.”
(Бухари с фетх - 10/401 №5971 и Муслим - 4/1974 №2548)
Ислямът е отредил подчинението към родителите преди борбата по пътя на Аллах, освен ако е фарз.
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас (Радийеллаху анху) е казал:
”Един човек се обърна към Пратеника на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) и рече:
”Давам ти обет за хиджра (изселване) и джихад (борба по пътя на Аллах) и искам наградата от Аллах. ”
Рече: ”Има ли някой от двамата ти родители да е жив?”
А той отвърна:
”Да, дори двамата. ”
Рече: ”И искаш наградата от Аллах?”
Той отговори: ”Да.”
А Пратеникът на Аллах рече:
”Върни се при родителите ти и съжителствай добре с тях.”
(Муслим - 4/1975 №2549)
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е възбранил на човек да псува бащата на друг човек и другият да псува баща му.
Абдуллах ибн Амр (Радийеллаху анху) казва:
”Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:
”От най-големите грехове е човек да проклина двамата си родители.”
Рекоха: ”О, Пратенико на Аллах, как човек ще проклина родителите си?”
А той отговори:
”Когато един човек псува бащата на друг, а той псува баща му, или псува майка му и той псува майка му.”
(Бухари с фетх - 10/403 №5973 и Муслим - 1/92 №90)
От казаното до тук можем да заключим, че повелята за подчинение на родителите, включва някои от прелестите на Исляма, като:
1.
Двамата родители имат най-голямо право към децата след правото на Всемогъщия Аллах.
Майката носи детето в утробата си, след това го кърми от гърдата си и го отглежда с големи трудности.
И бащата се грижи за него, влага цялото богатство за детето си без да съжалява, отглежда го и го води до към добро.
За това, подчинението на децата към родителите, е изпълнение на част от задължението им към родителите.
2.
Подчинението към родителите е признателност за тяхното добро, защото, ако не е Аллах и грижите на родителите, детето ще остане без надзор и благополучие.
От благородния морал е да се благодари на даващия блага, на добрия за неговото добро. Затова, от неговите велики прелести е повеляването на подчинение към родителите, признателност към тях за тяхното добро дело, признавайки тяхната загриженост и добрини.
3.От прелестите на Исляма е, че той набляга на подчинението към родителите и доброто отношение към тях.
Животът се променя и състоянията се изменят и идва момент, когато и двамата родители се нуждаят от наблюдение и грижа, както детето се нуждае от наблюдение и грижа.
4.От прелестите на Исляма е, че той не стори граница за доброто отношение към родителите и подчинението на тях, а напротив, даде пълни права на родителите над детето до края на земния им живот, освен ако не сгрешат спрямо Аллах. Исляма ограничи тона на гласа и погледа на очите на децата в подчинението им към родителите.
Това е доказателство, че Всемогъщия Аллах е велик в благодатта Си и Премъдър в даването си.
Всевишният Аллах казва:
“…Не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!”
(Свещен Коран 17:23)
1.От прелестите на шериата е, че той не отреди правото на родителите над децата само в земния им живот, но дори и след смъртта им.
Един човек дошъл при Пратеника на Аллах
(Саллеллаху алейхи уе селлем) и казал:
”О, Пратенико на Аллах, останало ли е нещо върху мен от доброто отношение към моите родители, та да го изпълня след тяхната смърт?”
Отговорил: ”Да. Моленето за тях, изпълняването на техния обет, и запазването на роднинската връзка, която не се запазва, освен чрез тях.”
(Ебу Дауд - 5/352 №5142)
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:
”Наистина, най-хубавото от доброто отношение е запазването на връзката с хората, които е обичал баща му, след като е умрял.”
(Муслим - 4/1979 №2532)
Двамата родители са най-голямата причина, след Аллах, за неговото добро.
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:
”Всяко новородено се ражда с чиста природа, и неговите родители го правят юдеин,или християнин, или зороастриец.”
(Бухари с фетх - 3/219 №1358 и Муслим - 4/2047 №2658)
Но след като двамата родители са мюсюлмани и го възпитат като мюсюлманин, неговата чиста природа няма да се промени.
Това е най-голямата благодат от Аллах за правилното му насочване.
За това правото на родителите върху детето им след тяхната смърт е да се моли за тях, да изпълни обета им, да уважава приятелите и близките им, и да запази кръвната връзка.
Всичко това е доказателство, че Ислямът е предписал правата на родителите върху децата.
Задължаването на децата с подчинение към родителите и добро отношение към тях съдържа подтикване и на родителите към добро отношение спрямо децата – да ги възпитават, да ги насърчават в науката и да ги напътстват правилно, защото истината и настоящето доказват, че изпълняващите това задължение деца са получили добро възпитание от родителите си.
За това, който родител иска добро отношение от децата си, нека да ги възпитава добре и да се грижи за тях още докато са малки.
Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:
”Гневът на Аллах е в гнева на родителя, и задоволството на Аллах е в задоволството на родителя.”
(Тирмизи - 4/274 №1899)
Казал е също:
”Нека изсъхне носа на човек, който е заварил родителите си или един от тях при старостта им, и те не са го мвкарали в Дженнета.”
(Муслим - 4/1978 №2551)
Няма коментари:
Публикуване на коментар