Зикир (Споменаване на Аллах)

Нашата обич и преданост към Аллах могат да бъдат допълнени със Зикир или допълнителна дела за Неговото споменаване.

Това може да бъде сторено посредством молитва, искрена дуа (молба) и обръщане към Него, четене на Свещения Коран за спечелване на Неговото задоволство и чрез възхваляването Му.

Следващите айети (знамения) от Свещения Коран и Хадисите би трябвало да ни накарат да правим повече Зикир. 

„И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!"

(2: 152) 

„Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен.

Затова Мен обожавай и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!"

(20: 14) 

„Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата!

 И отслужвай молитвата!

Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах.

Аллах знае какво правите."

 (29: 45) 

Предава Ебу Муса Ел-Еш'ари (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва:

 „Примерът за този, който споменава Аллах в сравнение с онзи, който не Го споменава, е като сравнението на, живия и мъртвия."

 (Бухари, 8/416) 

Предава Ебу Хурейра (р.а.) че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах ще подслони под Сянката Си

 (в Деня на Възкресението) седем (групи хора).

Един от тях ще бъде онзи, който е споменавал Аллах

 (в уединение), и неговите очи са се изпълнили със сълзи."

 (Бухари, 8/ 486) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Аллах, Превеликият и Преславният, каза:

 „Аз съм близо до мислите на Моят раб, когато той мисли за Мен, и Аз съм с него, когато той Ме споменава.

И ако той Ме споменава в неговото сърце, Аз също го споменавам в Моето Сърце.

 И ако той Ме спомене в събиране, и Аз го споменавам в събиране, с по-добро от неговото (споменаване).

И ако той се приближава към Мен колкото разстоянието на една длан, Аз се доближавам към него с един лакът.

И ако той се доближава към Мен с един лакът, Аз се доближавам към него колкото пространството

(покрито от) две ръце.

И ако той върви към Мен с бавна крачка, Аз се втурвам да го посрещна."

 (Муслим, 4/ 6471) 

Абдуллах ибн Амр Ел-Ас (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Ако някой отслужва молитва през нощта и чете правилно десет знамения (айета), той няма да бъде записан измежду небрежните.

 Ако някой отслужва молитва през нощта и чете сто знамения (айета), той ще бъде записан измежду онези, които са покорни на Аллах.

И ако някой отслужва молитва през нощта и чете хиляда знамения (айета), той ще бъде записан измежду онези, които ще получат огромни награди."

(Ебу Даууд, 1393) 

 

Най-лесните форми на Зикир (споменаване на Аллах) са чрез възхвала на Аллах, както виждаме в следващите хадиси, в които откриваме и някои примери за Зикир и тяхното възнаграждение.

Ние трябва да ги пазим в нашите умове и сърца заради нашата собствена облага и полза: 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Всеки, който каже: 

Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех, лехул мулк ве лехул хамд вехуве аля кулли шеййин кадиир.

 (Няма друг бог, достоен за обожаване, освен Аллах, Той е Един и няма съдружник, Негово е владението /

на Вселената/ и за Него е възхвалата, и Той е способен на всяко нещо.), сто пъти, ще получи същата награда, каквато се дава за освобождаването на десет роби, сто добри дела ще бъдат записани в неговата сметка

 (книгата на делата), сто гряха ще бъдат изтрити от неговата сметка (книгата на делата), и това ще бъде щит за него от Сатаната (Шейтана) в онзи ден, докато настъпи вечерта, и никой не ще бъде способен да направи по-добро дело от онова, което той е направил."

(Бухари, 8/412; 4/514) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

„Всеки, който каже:

 Субханеллахи ве бихамдих

 (Пречист е Аллах и възхвалата е за Него) сто пъти на ден, ще му бъдат опростени всички (малки) грехове, дори ако те са колкото пяната в морето."

 (Бухари, 8/414) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Всеки, който каже през сутринта и вечерта: Субханеллахи ве бихамдих

 (Пречист е Аллах и възхвалата е за Него)

сто пъти, никой не ще дойде в Деня на Възкресението с нещо по-добро, с изключение на някой, който е казал същото, или повече."

(Муслим, 6509) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Ако някой възвеличава Аллах

(т.е. казва Субханеллах) след всяка молитва (намаз) тридесет и три пъти, и възхвалява Аллах

(т.е. казва Елхамдулшлях)

тридесет и три пъти, и заявява Неговото Величие

 (т.е. казва Аллаху екбер)

тридесет и три пъти, общо деветдесет и девет пъти; и казва, за да допълни до сто Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех, лехул мулку ве лехул хамду ве хуве аля кулли шейин кадиир

(Няма друг бог, достоен за обожаване, освен Аллах, Той е Един и няма съдружник, Негово е владението /на Вселената/ и за Него е възхвалата, и Той е способен на всяко нещо),

 неговите грехове ще бъдат опростени, дори те да са толкова много, колкото е пяната в морето."

(Муслим, 1243) 

Ебу Малик Ел-Еш'ари (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Чистотата е половината от вярата, и (думите) Елхамдулиллях (слава на Аллах) изпълват везните; Субханеллах (пречист е Аллах) и Елхамдулиллях

 (слава на Аллах)

изпълват това, което е между небето и земята. Молитвата (намазът) е светлина, милостинята е доказателство (за вярата).

 Търпението е светилник, Коранът е довод за теб щит срещу теб.

Всеки човек като започне деня, ако продаде душата си (на Аллах) се освобождава, а ако я продаде (на Шейтана),

я погубва."

(Муслим, 432) 

Айша (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: „Всеки един от децата на Адем беше създаден с триста и шестдесет стави.

 Онзи, който заявява Величието на Аллах, възхвалява Аллах, заявява Единството на Аллах, възхвалява и възвеличава Аллах, търси опрощение и милост от Аллах, премахва камъните, или тръните, или други останки (пречки) от пътя на хората, и повелява одобреното и възпира от забраненото, към броя (приблизително) на ония триста и шестдесет части, ще се движи (ще върви) в онзи ден в сигурност, че се е спасил от Джехеннем (Ада)."

 (Муслим, 2199) 

Ебу Зерр (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Дълг на всеки човек е да върши по една милостиня с всеки един орган всяка сутрин.

 Всяко изричане на възхвала и възвеличаване на Аллах, е едно дело на милостиня.

Всяко едно изричане на благодарност (възхвала) към Него, е едно дело на милостиня.

 Всяко едно (открито) изричане на Неговото Единство, е дело на милостиня.

Повеляването на одобряваното, е едно дело на милостиня.

 Възбраняването на порицаваното, е едно дело на милостиня; и двата Рак'ята, които един (човек) отслужва преди обяд ще са достатъчни."

 (Муслим, 1557) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Две думи, които са много лесни за езика, но са много тежки във везните и са много обичани от Аллах, и те са Субханеллахил Азиим (Пречист е Аллах, Превеликия)

 и Субханеллахи уе бихамдихи (Пречист е Аллах и за Него е възхвалата)."

(Бухари, 8415 и Муслим) 

Семура ибн Джундуб (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 „Най-любимите думи на Аллах са следните четири фрази: Субханеллах (Пречист е Аллах), Елхамдулиллях

(Слава на Аллах), Ля иляхе иллеллах

(Няма друг бог достоен за обожаване, освен Аллах), Аллаху екбер (Аллах е най-велик).

Не правете нищо, без да започнете с тях. "

 (Муслим, 5329) 

Ебу Муса Ел-Еш'ари (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) започна да изкачва едно високо място, или скали.

Един човек (измежду сподвижниците му), изкачвайки се, извика с висок глас: Ля иляхе иллеллаху веллаху екбер.

(В това време) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) яздеше своето муле. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:

 „Ти не зовеш нито глух, нито отсъстващ."

И добави:

 „О, Ебу Муса (или „О, Абдуллах")!

Искаш ли да ти кажа сентенцията от съкровищата на Дженнета (Рая)?".

Той каза: „Да".

Той (Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ля хавле ве ля куввете илля биллях"

(Няма сила и няма мощ, освен при Аллах)."

 (Бухари, 8/ 418 и Муслим) 

Са'ад ибн Еби Веккас (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:

 „Има ли един безсилен измежду вас, който ще спечели хиляда добродетели всеки ден?".

 Измежду онези, които седяха там, попитаха:

 „Как някой измежду нас може да спечели хиляда добродеяния всеки ден?".

 Той каза:

 „Кажи Субханеллах

(Пречист е Аллах) сто пъти

(толкова повторения), и хиляда добродеяния ще бъдат записани (в твоята сметка)

и хиляда злодеяния ще бъдат пречистени от теб

(от сметката ти)."

(Муслим, 6517) 

Ебу Хурейра (р.а.) предава:

Ебу Зерр (р.а.) се обърна към Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и каза:

 „Богатите хора имат (получават) всичките награди – те се кланят, както и ние се кланяме, те постят (говеят), както и ние постим (говеем), и те раздават от излишъка на богатствата си милостиня, но ние нямаме богатства, от които да можем да раздаваме".

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:

„ Ебу Зерр, не ви ли научих на слова, чрез които да придобивате ранга (нивото) на онези, които изпъкват пред вас? Никой не може да придобие вашата степен, освен онзи, който върши като вас (прави същото като вас).".

 Той каза:

 „Защо не, о, Пратенико на Аллах (с.а.с.)".

Той (с.а.с.) каза:

 „Възвеличавай Аллах (т.е. казвай Аллаху екбер – Аллах е най-велик) след всяка молитва (намаз) тридесет и три пъти, възхвалявай Го (т.е. казвай Елхамдулиллях – славата е само за Аллах)

 тридесет и три пъти, и превъзнасяй Го (т.е. казвай Субханеллах – пречист е Аллах) тридесет и три пъти.

И накрая завърши с Ля иляхе иллеллаху вахдеху ля шериике лех, лехул мулку велехул хамду вехуве аля кулли шейин кадиир

(Няма друг бог достоен за обожаване, освен Аллах, Той е Един и няма съдружник, Негово е владението

 /на Вселената/ и за Него е възхвалата, и Той е способен на всяко нещо).

 (Който направи това) неговите грехове ще бъдат опростени, дори и ако те са, колкото пяната в морето."

(Ебу Даууд, 1499) 

Ние трябва винаги да отделяме време, за да правим Зикир, без значение колко сме заети в различни дейности.

Не трябва никога да позволяваме на нашите деца или други обичани от нас, и скъпи за нас в този свят хора, да отклоняват умовете и сърцата ни от споменаването (Зикир) на Аллах. 

„O, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца!

А които сторват това, те са губещите."

 (63: 9) 

„O, вярващи, сред вашите съпруги и деца имате и врагове – пазете се от тях!

 А ако се въздържите и извините, и простите – Аллах е опрощаващ, милосърден.

 Вашите имоти и деца са изпитание.

А при Аллах има велика награда."

 (64: 14-15) 

Ако е възможно, трябва да споменаваме Аллах така, че дори когато дойде при нас смъртта, ние да умрем споменавайки Го. Иншааллах (ако Аллах пожелае), ние ще сме от сполучилите: 

Абдуллах ибн Буср (р.а.) разказва за един арабин от пустинята (бедуин), който дойде при Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и попита:

 „Кой е най-добрият измежду хората?", като в отговор на това той (с.а.с.) му отговори:

 „Щастлив е онзи, който живее дълго и върши праведни дела". Той попита Пратеникът на Аллах (с.а.с.):

 „Кое от делата е най-превъзходното!".

Той (с.а.с.) му отговори:

 „Това (дело) да напуснеш този свят със споменаване на Аллах на езика ти. "

(Тирмизи, 2268 и Ахмед) 

Трябва да разясняваме на немюсюлманите начините за споменаване на Аллах и техните съществени ползи или възнаграждения (от правенето им).

По този начин те ще разберат как ние споменаваме Аллах.

Преди да започнем да правим нещо, ние споменаваме Аллах, и казваме:

 „Бисмиллях" (В името на Аллах).

 Когато ние се наслаждаваме или сме удивени от някого, ние казваме: „Машааллах” (случва се това, което Аллах пожелава).

Когато ние възнамеряваме или планираме да извършим нещо в бъдеще, ние казваме:

 „Иншааллах”

 (ако Аллах пожелае).

Когато ние срещаме нашите братя мюсюлмани и те ни питат „как се чувстваме”, ние казваме:

„Елхамдулиллях”

 (слава на Аллах).

Когато ние се възхищаваме от някой лектор или четец на Свещения Коран, вместо да бръщолевим глупави и несмислени фрази в публичното пространство, ние казваме:

 „Аллаху екбер” (Аллах е най-велик).

Това са само някои от изразите на мюсюлманите, които богобоязливите и споменаващите Аллах хора, могат да оценят.

 Това трябва да споделим с немюсюлманите. 

Като призоваващи ние трябва да споменаваме Аллах, като Го възхваляваме преди, по време и в края на нашия призив.

Това ще ни направи по-привързани към Него и по този начин ще имаме успех в нашето призоваване.

От Сунната е ние да започваме нашата лекция с възхвала на Аллах, както виждаме това в следният хадис: 

Абдуллах ибн Мес'уд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) ни научи на някои обръщения, в случай, че имаме нужда от това:

 „Възхвалата е само за Аллах, от Когото ние искаме помощ и опрощение, и при Него намираме убежище от всякакъв вид зло.

 Когото Той напъти, никой не ще го заблуди, и когото Той заблуди, никой не ще успее да го напъти.

 Аз засвидетелствам, че няма друг бог, достоен за обожаване, освен Аллах, и засвидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник." 

„О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!" 

„О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.

И бойте се От Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства!

Наистина Аллах ви наблюдава." 

„О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви.

Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление."

(Ебу Даууд, 2113)