Имам Ибн ал Кайим ал Джеузия
„Ислямът дойде като нещо странно и ще се завърне като нещо странно, затова благовествай странниците.”
Значението на „Странността”
Много пъти в много ситуации хората, които следват религията на Аллах усещат едно чувство на не принадлежност, да си не на място, на неудобство; с други думи да бъдеш странник. Това усещане се появява при събиране на не мюсюлмани, но за съжаление това чувство понякога се появява и, когато някой е и с негови последователи (съмишленици) – мюсюлмани. Човек вижда негови братя и сестри да вършат деяния, които са противни на Исляма или вземат участие в нововъведения, които понякога дори граничат с неверие, освен това чувства, че няма достатъчно сили и кураж да ги спре в тези деяния. Някои братя и сестри, особено, ако нямат достатъчно текуа или ислямско познание, понякога се поддават на натиска на другите и се присъединяват към тези деяния, знаейки, че Аллах не иска от тях да вършат това. Обаче, чувстват безпомощност, тъй като виждат, че са сами в техните идеи и без каквато и да е подкрепа , без да им се помогне да правят това, което е правилно, те не издържат на такъв натиск.
Тези братя и сестри, Аллах да се смили над тях, трябва да потърсят утеха в айетите от Корана и много от хадисите на Пратеника /с.а.с./, описващи тези многобройни ситуации на усещане за странност, което те чувстват.
Защо са били наречени „странници”?
Аллах казва в Корана:
„Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме?” /Худ (11):116/
Този айет говори за малкото хора на земята, „странниците”, които възпират човечеството от злото. Това са същите хора, за които говори Пратеника /с.а.с./, когато казва:
„Ислямът дойде като нещо странно и ще се завърне (ще си отиде) като нещо странно, затова благовествай (ар. Тууба. Това е дърво в Дженнета. Така че Пратеника /с.а.с./ е поднесъл благи вести за Дженнета на тези странници) странниците.” Бил попитан: ”Кои са тези странници, о, Пратенико на Аллах?” Той отговорил: „Това са тези, които поправят хората, когато сгрешат.”
Предаден от Абу Амр ал-Дани, от хадис на ибн Месуд. Достоверен според Албани. В друго предание се казва: „Тези, които коригират моята сунна, която е била нарушена от хората след мен.” В друго предание той /с.а.с./ казва в отговор на същия въпрос:
„Те са малка група хора сред голяма лоша генерация. Тези, които им се противопоставят са повече от тези, които ги следват.”
/ Предаден от ибн Асаакир. Достоверен според Албани./
Тези достойни за похвала хора са наречени странници, тъй като те са малцинство сред човечеството. Мюсюлманите са странници сред цялото човечество, истинските вярващи са странници сред мюсюлманите, а учените са странници сред истинските вярващи. А последователите на Сунната, тези които пречистват себе си от всички човешки нововъведения са странници по същия начин.
В действителност, обаче, тяхната странност е само, защото са малцинство, а не, защото техните дела и вярвания са странни. Ето какво казва Аллах в сура Ал-Анаам:„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах...” (Анам:116)
Аллах също така казва:„Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.” (Юсуф: 103)
„...Мнозина от хората са нечестивци.” (Маида:49)
„...Ала повечето хора са непризнателни.” (Юсуф:38)Затова Аллах, Всезнаещия Творец знае, че повечето от хората няма да последват истината. Всъщност, само малка група хора ще откроят истината и правилно ще вярват в Него –странниците сред човечеството.
Странниците във вярата, обаче, и странниците в характер и деяния, всъщност са мнозинството от хората, защото те са чужди за Исляма и за законите, които Аллах е низпослал. И така ние виждаме, че има различни видове странност, някои от които са похвални,други порицани, а трети нито са похвални, нито порицани. Ще разгледаме по-долу различните категории по отделно.
Различните видове странност
Първият вид странност е странността на „Хората на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./”, която споменахме по-рано. Тази странност е похвална, като е била възхвалена от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./. Затова този вид странност трябва да бъде търсена и тези хора трябва да се подкрепят. Тази странност се среща по различно време, на различни места и сред различни хора. Тези странници, тогава са истинските „Подчинените на Аллах ”, защото те не се кланят на друг освен на Него и не търсят подкрепа от друг път, освен пътя на Пратеника /с.а.с./ и не зоват към друго, освен към това, което е донесено от Пратеника /с.а.с./. Тези са хората, които са напуснали човечеството, когато (странниците) са се нуждаели най-много от него. Защото на Съдния ден, когато всички други групи ще вървят с това, което са обожавали, те ще останат на техните места. Ще им бъде казано:
” Не ще ли вървите, както другите хора го направиха?” Те ще отговорят: ”Ние напуснахме хората (в този живот), а тогава имахме по-голяма нужда от тях, отколкото днес и ще чакаме Нашия Господар, Когото обожаваме.”
(Бухари и Муслим)
И така, забележимо е, че тази странност не е причина за недоволство на нейния притежател. Дори е облекчаваща странност, утеха за вярващите. Така е, защото той (вярващия) знае, че негови помощници са Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./ и тези, които вярват (това е препратка към айет 55 на сура ал Маида) дори, ако цялото човечество го напусне и изостави. Тези странници са описани отново в хадис, предаден от Енес ибн Малик /р.а./, в който Пратеника /с.а.с./ казва: „Възможно е разрошен, прашен човек, който няма много голямо притежание (букв. С две шапки), който не се забелязва сред хората, ако поиска от Аллах, Аллах ще изпълни молбата му.”
/предаден от Тирмизи и ал Хаким. Шейх Албани е казал, че е достоверен./ Хасен ел Басри /много известен последовател –табиин-известен с неговата набожност, аскетизъм и знание/ казва: „Един вярващ е странник на този свят, никога не се страхува от неговото унижение и никога не се състезава (съревновава) за неговата слава. Хората са в една ситуация, а той е в друга. Хората са съгласни с него, докато той е смутен от себе си.”
От характерните черти на тези странници, които Пратеника /с.а.с./ е описал, е придържането към Сунната на Пророка /с.а.с./, дори и хората да я изоставят.Те (странниците) изоставят всички нововъведения, които са вкарани от хората, дори ако такива практики са съвсем обичайни сред тях. Те също така се вкопчват в теухида, дори ако хората го нарушат с ширк. Те не приписват на себе си нищо от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./; не вършат това, което приписват на себе си шейхове, тарика, отделен мезхеб или група от хора. Те са посветени единствено на Аллах с тяхното искрено покорство (обожание) на Него и единствено на Него и на Неговия Пратеник /с.а.с./, следвайки пътя, който е оставил. Тези са хората, които са хванали в ръце нажежените въглени /препратка към хадиса, който е за последователите/ макар повечето от хората –дори всички хора – да ги обвиняват за това. Това е значението на изказването на Пратеника /с.а.с./, споменавайки факта, че те ще се придържат към неговата Сунна, дори ако хората я нарушат.
Аллах /С.Т./ е изпратил Неговия Пратеник /с.а.с./, когато човечеството следвало различни религии, защото имало такива, които обожавали реки и дървета и такива, които обожавали идоли, имало християни, евреи и зороастрийци. Ислямът, когато за пръв път се появил сред тези хора, бил странен за тях. Ако един човек сред тях приемел Исляма и последвал призива на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./, той бил отбягван от неговото семейство и племе. Живеел живот на странник сред свои хора. Накрая, обаче, се разпространил на длъж и шир. Мюсюлманите ставали по-силни и по-силни, толкова много, че странниците били тези, които не приели ученията на Пратеника Мухаммед /с.а.с./.
Но за съжаление, Сатаната отново заблудил човечеството. Хората поели по пътищата на техните предци, които приели Исляма, изоставили ги, докато накрая Исляма станал отново странен , точно както дошъл и точно както Пратеника /с.а.с./ предсказал. Всъщност, даже истинският Ислям, този, който Пратеника /с.а.с./ и неговите сахаби следвали (това се отнася до отговора, който Пратеника /с.а.с./ дал, когато бил попитан „какви са характеристиките на „Спасената група””) станал дори по-странен на хората, отколкото когато се появил първоначално , въпреки че неговите външни белези и следи са добре известни и широкоразпространени. (Това е написано от Ибн ал Каийм през 8 век от Хиджра. Представете си нашата ситуация 6 века след него. Аллах да ни пази.)
Как да не е така, когато тези странници са само една група сред 72 други (Пратеника /с.а.с./ казва в досотоверен хадис, че тази Умма /общност/ ще се раздели на 73 групи, всички освен една /Спасената група/ ще влязат в Джехеннем.) всяка, от които следва нейни собствени желания и нововъведения и чиято единствена цел е задоволяване на техните собствени желания. . Така, спасената групата, чиято цел е да постигне задоволството на Аллах, следвайки пътя на Неговия Пратеник /с.а.с./ ще бъде странната сред всичко останали групи.
Така е, защото истинските мюсюлмани – тези, които се придържат здраво към Сунната –ще имат наградата за 50 сахаби. Когато Пратеника /с.а.с./ бил попитан относно айета:„О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили.” (Ал Маида:105)
казва:
„Наистина повелявайте доброто и възбранявайте злото, докато не видите, че се покорява на скъперничеството и се следват желанията, а този свят е предпочитан (пред Отвъдния) и всеки човек бъде заблуден от собствените си становища /мнения/. Тогава погрижете се за себе си и оставете /напуснете / обикновените хора. Защото, наистина, ще има дни на търпение, когато търпението ще е като да държиш нажежени въглени. Който може да направи това, ще получи наградата за 50 човека, които са направили като него.” Те (сахабите) попитали: „О, Пратенико на Аллах /с.а.с./, наградата за 50 от тях?”Той отговорил: ”Наградата за 50 от вас.”/записан от ат Тирмизи и Абу Дауд със слаба верига, но има подкрепящи доказателства. Шейх Ал Албани го е определил като сахи (достоверен). Виж „ал Сахиха” №957/
Това е наградата, заради странността му сред хората.
Така, че ако вярващият, който Аллах е благословил с мъдрост и знание, иска да поеме по този път, пътя на Аллах, тогава нека бъде готов да се примири с живота на странник, точно както са били третирани неговите предшественици, като приели Исляма. Всъщност, той ще бъде странник в неговото вярване, защото хората ще са разрушили техните вярвания (убеждения). Той ще бъде странник в неговата религия, поради това, което хората са сторили с нея. Ще бъде странник в неговия начин на молене, защото хората са пренебрегнали (неосведомени за) намаза на Пратеника /с.а.с./. Ще бъде странник в повеляването на доброто и забраняването на злото, защото хората са приели това, което е зло като добро и това, което е добро като зло. Накратко, тогава той ще бъде странник във всяко нещо от този и Отвъдния свят, зовейки към пътя на Аллах и противопоставяйки се на всички онези, които вървят срещу него. Що се отнася до втория тип странност, то знайте, о, читатели, че тази странност е порицана, защото тези хора са лошите грешници, невежите и високомерните сред хората. Тяхната странност е поради това, че отказват да следват правилният път на Аллах. Тази странност е странността на несъобразяване с Ислямската религия, а освен това, тя ще остане странна дори, ако нейните последователи са много на брой; нейната сила е голяма и съществуването и е силно разпространено. Тези са странниците за Аллах. Аллах да пази да станем едни от тях.
Третата категория странност е , всъщност, нито е похвална, нито е порицана. Това е странността, която пътника преживява, когато е на път в чужда страна, като човек, който живее на едно място за кратък период от време, знаейки, че ще се мести.
Един от аспектите на тази странност е, че всички ние, дали го разбираме или не, сме странници на този свят, защото всички ще поемем един ден към нашия постоянен дом в Ахирета. Това е значението на хадиса на Пратеника /с.а.с./, когато казва на Абдуллах ибн Умер:
„Живей на този свят, като че ли си странник или пътник!”Така, че тази категория странност има потенциал да стане похвална странност, ако бъде осъзнато значението на тези слова на Пратеника /с.а.с./.
Молим се на Аллах да ни благослови да бъдем мюсюлмани, интелигентни (с широки познания) и набожни и да ни опрости греховете и да ни благослови (дари) с Неговата Милост“
Славата е за Аллах, Господаря на Честта и Силата! Той е Пречист от това, което Му приписват и мир и благослов на Пратеника на Аллах /с.а.с./. И слава и благодарност на Аллах, Господа на световете!
Аллах казва в Корана:
„Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме?” /Худ (11):116/
Този айет говори за малкото хора на земята, „странниците”, които възпират човечеството от злото. Това са същите хора, за които говори Пратеника /с.а.с./, когато казва:
„Ислямът дойде като нещо странно и ще се завърне (ще си отиде) като нещо странно, затова благовествай (ар. Тууба. Това е дърво в Дженнета. Така че Пратеника /с.а.с./ е поднесъл благи вести за Дженнета на тези странници) странниците.” Бил попитан: ”Кои са тези странници, о, Пратенико на Аллах?” Той отговорил: „Това са тези, които поправят хората, когато сгрешат.”
Предаден от Абу Амр ал-Дани, от хадис на ибн Месуд. Достоверен според Албани. В друго предание се казва: „Тези, които коригират моята сунна, която е била нарушена от хората след мен.” В друго предание той /с.а.с./ казва в отговор на същия въпрос:
„Те са малка група хора сред голяма лоша генерация. Тези, които им се противопоставят са повече от тези, които ги следват.”
/ Предаден от ибн Асаакир. Достоверен според Албани./
Тези достойни за похвала хора са наречени странници, тъй като те са малцинство сред човечеството. Мюсюлманите са странници сред цялото човечество, истинските вярващи са странници сред мюсюлманите, а учените са странници сред истинските вярващи. А последователите на Сунната, тези които пречистват себе си от всички човешки нововъведения са странници по същия начин.
В действителност, обаче, тяхната странност е само, защото са малцинство, а не, защото техните дела и вярвания са странни. Ето какво казва Аллах в сура Ал-Анаам:„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах...” (Анам:116)
Аллах също така казва:„Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.” (Юсуф: 103)
„...Мнозина от хората са нечестивци.” (Маида:49)
„...Ала повечето хора са непризнателни.” (Юсуф:38)Затова Аллах, Всезнаещия Творец знае, че повечето от хората няма да последват истината. Всъщност, само малка група хора ще откроят истината и правилно ще вярват в Него –странниците сред човечеството.
Странниците във вярата, обаче, и странниците в характер и деяния, всъщност са мнозинството от хората, защото те са чужди за Исляма и за законите, които Аллах е низпослал. И така ние виждаме, че има различни видове странност, някои от които са похвални,други порицани, а трети нито са похвални, нито порицани. Ще разгледаме по-долу различните категории по отделно.
Различните видове странност
Първият вид странност е странността на „Хората на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./”, която споменахме по-рано. Тази странност е похвална, като е била възхвалена от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./. Затова този вид странност трябва да бъде търсена и тези хора трябва да се подкрепят. Тази странност се среща по различно време, на различни места и сред различни хора. Тези странници, тогава са истинските „Подчинените на Аллах ”, защото те не се кланят на друг освен на Него и не търсят подкрепа от друг път, освен пътя на Пратеника /с.а.с./ и не зоват към друго, освен към това, което е донесено от Пратеника /с.а.с./. Тези са хората, които са напуснали човечеството, когато (странниците) са се нуждаели най-много от него. Защото на Съдния ден, когато всички други групи ще вървят с това, което са обожавали, те ще останат на техните места. Ще им бъде казано:
” Не ще ли вървите, както другите хора го направиха?” Те ще отговорят: ”Ние напуснахме хората (в този живот), а тогава имахме по-голяма нужда от тях, отколкото днес и ще чакаме Нашия Господар, Когото обожаваме.”
(Бухари и Муслим)
И така, забележимо е, че тази странност не е причина за недоволство на нейния притежател. Дори е облекчаваща странност, утеха за вярващите. Така е, защото той (вярващия) знае, че негови помощници са Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./ и тези, които вярват (това е препратка към айет 55 на сура ал Маида) дори, ако цялото човечество го напусне и изостави. Тези странници са описани отново в хадис, предаден от Енес ибн Малик /р.а./, в който Пратеника /с.а.с./ казва: „Възможно е разрошен, прашен човек, който няма много голямо притежание (букв. С две шапки), който не се забелязва сред хората, ако поиска от Аллах, Аллах ще изпълни молбата му.”
/предаден от Тирмизи и ал Хаким. Шейх Албани е казал, че е достоверен./ Хасен ел Басри /много известен последовател –табиин-известен с неговата набожност, аскетизъм и знание/ казва: „Един вярващ е странник на този свят, никога не се страхува от неговото унижение и никога не се състезава (съревновава) за неговата слава. Хората са в една ситуация, а той е в друга. Хората са съгласни с него, докато той е смутен от себе си.”
От характерните черти на тези странници, които Пратеника /с.а.с./ е описал, е придържането към Сунната на Пророка /с.а.с./, дори и хората да я изоставят.Те (странниците) изоставят всички нововъведения, които са вкарани от хората, дори ако такива практики са съвсем обичайни сред тях. Те също така се вкопчват в теухида, дори ако хората го нарушат с ширк. Те не приписват на себе си нищо от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./; не вършат това, което приписват на себе си шейхове, тарика, отделен мезхеб или група от хора. Те са посветени единствено на Аллах с тяхното искрено покорство (обожание) на Него и единствено на Него и на Неговия Пратеник /с.а.с./, следвайки пътя, който е оставил. Тези са хората, които са хванали в ръце нажежените въглени /препратка към хадиса, който е за последователите/ макар повечето от хората –дори всички хора – да ги обвиняват за това. Това е значението на изказването на Пратеника /с.а.с./, споменавайки факта, че те ще се придържат към неговата Сунна, дори ако хората я нарушат.
Аллах /С.Т./ е изпратил Неговия Пратеник /с.а.с./, когато човечеството следвало различни религии, защото имало такива, които обожавали реки и дървета и такива, които обожавали идоли, имало християни, евреи и зороастрийци. Ислямът, когато за пръв път се появил сред тези хора, бил странен за тях. Ако един човек сред тях приемел Исляма и последвал призива на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./, той бил отбягван от неговото семейство и племе. Живеел живот на странник сред свои хора. Накрая, обаче, се разпространил на длъж и шир. Мюсюлманите ставали по-силни и по-силни, толкова много, че странниците били тези, които не приели ученията на Пратеника Мухаммед /с.а.с./.
Но за съжаление, Сатаната отново заблудил човечеството. Хората поели по пътищата на техните предци, които приели Исляма, изоставили ги, докато накрая Исляма станал отново странен , точно както дошъл и точно както Пратеника /с.а.с./ предсказал. Всъщност, даже истинският Ислям, този, който Пратеника /с.а.с./ и неговите сахаби следвали (това се отнася до отговора, който Пратеника /с.а.с./ дал, когато бил попитан „какви са характеристиките на „Спасената група””) станал дори по-странен на хората, отколкото когато се появил първоначално , въпреки че неговите външни белези и следи са добре известни и широкоразпространени. (Това е написано от Ибн ал Каийм през 8 век от Хиджра. Представете си нашата ситуация 6 века след него. Аллах да ни пази.)
Как да не е така, когато тези странници са само една група сред 72 други (Пратеника /с.а.с./ казва в досотоверен хадис, че тази Умма /общност/ ще се раздели на 73 групи, всички освен една /Спасената група/ ще влязат в Джехеннем.) всяка, от които следва нейни собствени желания и нововъведения и чиято единствена цел е задоволяване на техните собствени желания. . Така, спасената групата, чиято цел е да постигне задоволството на Аллах, следвайки пътя на Неговия Пратеник /с.а.с./ ще бъде странната сред всичко останали групи.
Така е, защото истинските мюсюлмани – тези, които се придържат здраво към Сунната –ще имат наградата за 50 сахаби. Когато Пратеника /с.а.с./ бил попитан относно айета:„О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили.” (Ал Маида:105)
казва:
„Наистина повелявайте доброто и възбранявайте злото, докато не видите, че се покорява на скъперничеството и се следват желанията, а този свят е предпочитан (пред Отвъдния) и всеки човек бъде заблуден от собствените си становища /мнения/. Тогава погрижете се за себе си и оставете /напуснете / обикновените хора. Защото, наистина, ще има дни на търпение, когато търпението ще е като да държиш нажежени въглени. Който може да направи това, ще получи наградата за 50 човека, които са направили като него.” Те (сахабите) попитали: „О, Пратенико на Аллах /с.а.с./, наградата за 50 от тях?”Той отговорил: ”Наградата за 50 от вас.”/записан от ат Тирмизи и Абу Дауд със слаба верига, но има подкрепящи доказателства. Шейх Ал Албани го е определил като сахи (достоверен). Виж „ал Сахиха” №957/
Това е наградата, заради странността му сред хората.
Така, че ако вярващият, който Аллах е благословил с мъдрост и знание, иска да поеме по този път, пътя на Аллах, тогава нека бъде готов да се примири с живота на странник, точно както са били третирани неговите предшественици, като приели Исляма. Всъщност, той ще бъде странник в неговото вярване, защото хората ще са разрушили техните вярвания (убеждения). Той ще бъде странник в неговата религия, поради това, което хората са сторили с нея. Ще бъде странник в неговия начин на молене, защото хората са пренебрегнали (неосведомени за) намаза на Пратеника /с.а.с./. Ще бъде странник в повеляването на доброто и забраняването на злото, защото хората са приели това, което е зло като добро и това, което е добро като зло. Накратко, тогава той ще бъде странник във всяко нещо от този и Отвъдния свят, зовейки към пътя на Аллах и противопоставяйки се на всички онези, които вървят срещу него. Що се отнася до втория тип странност, то знайте, о, читатели, че тази странност е порицана, защото тези хора са лошите грешници, невежите и високомерните сред хората. Тяхната странност е поради това, че отказват да следват правилният път на Аллах. Тази странност е странността на несъобразяване с Ислямската религия, а освен това, тя ще остане странна дори, ако нейните последователи са много на брой; нейната сила е голяма и съществуването и е силно разпространено. Тези са странниците за Аллах. Аллах да пази да станем едни от тях.
Третата категория странност е , всъщност, нито е похвална, нито е порицана. Това е странността, която пътника преживява, когато е на път в чужда страна, като човек, който живее на едно място за кратък период от време, знаейки, че ще се мести.
Един от аспектите на тази странност е, че всички ние, дали го разбираме или не, сме странници на този свят, защото всички ще поемем един ден към нашия постоянен дом в Ахирета. Това е значението на хадиса на Пратеника /с.а.с./, когато казва на Абдуллах ибн Умер:
„Живей на този свят, като че ли си странник или пътник!”Така, че тази категория странност има потенциал да стане похвална странност, ако бъде осъзнато значението на тези слова на Пратеника /с.а.с./.
Молим се на Аллах да ни благослови да бъдем мюсюлмани, интелигентни (с широки познания) и набожни и да ни опрости греховете и да ни благослови (дари) с Неговата Милост“
Славата е за Аллах, Господаря на Честта и Силата! Той е Пречист от това, което Му приписват и мир и благослов на Пратеника на Аллах /с.а.с./. И слава и благодарност на Аллах, Господа на световете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар