Малайзия

Въведение Въпреки че мюсюлманите съставляват 55% от населението на Малайзия, тя се нарежда сред страните със силно ислямско движение. В резултат на клеветите срещу Енвер Ибрахим – лидер на ислямската организация ABIM, той беше хвърлен в затвора. Събитията около неговото затваряне доведоха до различни спорове около тази страна, което пък от своя страна ни наведе на идеята за представянето на Малайзия в раздела "Ислямски свят". Общи сведения за Малайзия Официално име: Малайзия. Столица: Куала Лумпур, с население: 800 000 души. Други по-важни градове: Ипох, Пинанг (GeorgeTown), Джохор Бахару, Келанг, Куала Теренгану, Таипинг, Кота Бахару, Сермбан, Куантан, Кучинг, Кота Кинабалу, Площ: 330434 км2. Население: 22 500 000 души (преброяване от 1999). 43% градско население. Прираст на населението: 2,4%. Етническа структура: Най-многобройни са Малаите– 49 % от населението на страната. Малаите са населили и Сингапур, Индонезия, Тайланд и Мадагаскар. Малайският език е много близък до индонезийския. Всички малайци са мюсюлмани. Втората по големина етническа група са китайците – 35%. Малка част от китайците са мюсюлмани. Мнозинството са будисти и една част – християни. 10% от живеещите в Малайзия са индийци. Мюсюлманите сред индийците също са малка част, мнозинството са хинду. Китайците и индийците не са местни, те са емигранти, дошли съответно от Китай и Индия. 3,1% са Cavali. Всички Cavali са мюсюлмани. Другите етнически групи са както следва: Манингкабу (0,8%), Сама (0,8%), Меланау (0,4%),южноазиатци (0,35%), Буги (0,2%), Калабит, Хуй, Молбог. Голяма част от представителите на тези етнически групи са мюсюлмани, а останалите – християни, или принадлежащи на някоя местна религия. Език: Официалният език е малайски. Английският и арабският също се използват широко. Начело с тамилски и китайския, се говорят и езиците на различните етнически групи. Религия: Ислямът е официалната религия. 55% от населението са мюсюлмани – главно сунити-ханефити. 17% са будисти, конфуцианци (китайска религия) – 11,6%, хинду– 7%, християни – 6%. Останалото население обхваща представители на местни религии. Географско положение: Намира се в Югоизточна Азия. На север граничи с Тайланд, Южно Китайско море и Бруней, на изток –с езерото Селебес, на юг – с Индонезия, Сингапур и пролива Малака, на запад – c морето Андаман, което е съединено с Индийския океан. Малайзия е много богата на течащи води. Най-важните сред които са реките Режанг, Кетантан, СаиПерак и СаиРомпин. Сушата й се състои от две големи части и островите сред Южно Китайско море. Двете големи части суша са Западна и Източна Малайзия. Западна Малайзия е във формата на полуостров. Тясна ивица суша я свързва със Сиям (старото име на Тайланд). Източна Малайзия е част от острова Борнео, голяма част от който е владение на Индонезия. 30% от сушата се използват за земеделие, а 61% са гори. Климатът е тропически с много валежи, по-характерни за Източна Малайзия. Управление: Малайзия е конфедерация, управлявана от кралство и многопартийна демократична система. Управлението на федералните щати, образуващи конфедерацията, също е кралско. Кралят на един от щатите в Западна Малайзия се избира за общ крал т.е. "висш ръководител", с четиригодишен мандат. Държавата се управлява с конституция, влязла в сила на 31август 1957. Прилага се парламентарна система с 2 парламента. Първият парламент има 69, а вторият 180 членове. Членовете и на двата парламента се определят със свободни общи избори. Малайзия е член на международни организации като ООН, Организация Ислямска Конференция (ОИК), Азиатско-тихоокеанско икономическо дружество, Организация на английските общности (Commonwealth), Международен Валутен Фонд, Ислямска Банка за Развитие. Политически партии: Основните политически партии в Малайзия са следните: Обединена малайска национална организация (UMNO). Създадена е преди независимостта на Малайзия. Все още е сред челните партии в страната. След независимостта създава първата държава. Обединявала се е в коалиция с Малайзийската ислямска партия (PAS). При създаването си изтъква важността на религията, но се стреми към светска държава от типа на Запада. Под влиянието на ислямски интелектуалци, членували в тази партия, е с положително отношение към ислямизацията. Тази партия, която все още е в управлението, макар че не възпрепятства ислямизацията, се опитва да препречва пътя на ислямското движение. Може да се каже, че важна роля за това имат Западните сили. Най-сериозната причина, която води Малайзия в ръцете на Запада, е Азиатската икономическа криза. Малайзийска ислямска партия (PAS): (вж. Ислямско движение) Партия на демократичното движение. Тя е подкрепяна повече от китайци. Административно разделяне: Състои се от 13 федерални щата, 11 от които в Западна и 2 в Източна Малайзия. Разделена е също на 133 области. Столицата също има отделен федерален статут. История: Би трябвало да разгледаме Източна и Западна Малайзия поотделно. В историческите източници Западна Малайзия се споменава като Малая. Преди ислямът да достигне до този земи, будистите и брахманистите са образували различни държави. Ислямът навлиза в Малайзия след 1400 г. През 1414г. Принц Прамесвара, основателят на град Малака, намиращ се на брега на пролива Малака, след женитбата си за дъщерята на краля на Пасаи, става мюсюлманин и приема името МеджатИскендер Шах. По-късно ислямът започва бурно да се разпространява по земите под негово владение. Помагат му и мюсюлманите, дошли от Западна Индия. Владетели след смъртта на МеджатИскендер през 1424г. също работят за разпространението на исляма. През 1446 г. по времето на султана на Малака Музаффер Шах ислямът става официална религия. По същото време Малака е ислямският център в Югоизточна Азия. Търговското и икономическото му значение също нарастват, увеличава се и притокът на търговци мюсюлмани. Управлението на Музаффер Шах продължава до 1458г., след което управлението поема синът му Мансур Шах. По време на управлението на Мансур Шах, продължило до 1477г., Султанство Малака придобива влиятелна роля в икономическо и религиозно отношение. Ислямът започва да се разпространява и в други части на Малая, както и на остров Суматра (днес владение на Индонезия). По това време португалски експлоататори започват да обезпокояват района. През 1511г. завземат пристанището в Малака. Тогавашният владетел на Малака Султан Махмуд не издържа на нападението на португалците, отстъпва им Малака и преминавайки в Джохор, основава друго султанство. Дотогава Джохор е провинция на Кралство Малака. След завладяването на Малака от португалците започва християнизиране в региона, което обаче е неуспешно. Джохорската държава няколко пъти организира движение за връщане на Малака от португалците. При това движение Османската държава помага с оръжие, а Кралство Аче подкрепяше с войска. Но тези движения не дават никакъв резултат. След 1606г. започват нападения на холандски завоеватели срещу Малака, като през 1641 г. успяват да я отмъкнат от португалците. През 1812г. Паханг се разделя от Джохор и става независима държава. През 1824 Джохор отново се разделя на две и се образува отделно княжество с център Рио Линга. Това разделяне продължава и по-късно. Създават се кралства като Перак, Селангор, Кедах. Към края на XVIII в. идват английски окупатори. След ожесточени боеве през 1786г. завладяват гр. Пенган, владение на Кедах. По-късно, използвайки го като основа, разширяват окупираните територии. През 1824 г. отнемат Малака от холандците. Цялото местно управление се задължава да мине под английско покровителство. Накрая през 1889 г. с влизането на федерацията Негри Сембилан, образувана от 9 малки държави под покровителството на Англия, целият Малайски полуостров става английска колония. Изнасяйки богатства в Англия, англичаните допринасят за обедняването на местното мюсюлманско население. Това става причина за събуждане и раздвижване сред народа. След 1930 г. това движение нараства в организирани действия. След Втората световна война борбата за независимост става още по-значима. По това време се създава Обединената малайска национална организация (UMNO). Някои етнически групи обаче не успяват да влязат в тази организация. През 1948г. под надзора на англичаните се създава Малайска федерация. На 31 август 1957 г. се обявява независимостта на Малайзия. В Източна Малайзия, т.е. на остров Борнео, където се намират провинциите Саравак и Сабах, ислямът навлиза в началото на XV век. Холандците започват завладяването на тази местност от 1826 г. Но не след дълго английските колонизатори също идват на острова и през 1841 г. провинцията Саравак е оставена на англичаните от Брунейския султанат. На 14 юни 1888 г. Саравак официално се подчинява на Англия. Брунейският султан оставя и провинцията Сабах на англичаните през 1877 г. След като Малайзия получава независимост, за крал на първото кралство Негри Сембилан е избран Абдуррахман. Външни проблеми: Филипините и Индонезия твърдят, че имат дял от провинциите Саравак и Сабах, които от своя страна оформят Източна Малайзия. Затова през 1963 г. Индонезия обявява война на Малайзия. Въпреки че войната прекъсва през 1965 г., Индонезия не се отказва от твърдението си за собственост върху споменатите провинции. Ислямско движение: До голяма степен то е влиятелно в ислямското държавно управление. И това се счита за успех на ислямското движение в страната. През 1980 г. държавата започва ислямизиране на официалните (законните) организации. Това постижение на държавата оказва влияние върху четирите ислямски движения, които все още функционират. Ще ги представим накратко: Малайзийска ислямска партия (PAS): След спечелване на независимостта тази партия се създава през 1951 г. от отделилите се от UMNO, които искат държавата, която ще бъде създадена, да има по-голяма ислямска насоченост. Създателите на PAS са на мнение, че религията не може да бъде вкарана в определена област в програмата на една политическа партия и че трябва да обхваща всяка една сфера на живота. По такъв начин те се противопоставяти на светския държавен модел, който UMNO иска да създаде. Следвайки една успешна линия, през 1959 г. на първите общи избори PAS създава местно правителство в провинциите Келантан иТеранггану. В следващите периоди създава и коалиционни правителства с Националната партия. Малайзийско ислямско младежко движение (ABIM): То се създава през 1971 г. от студенти, членове на Мюсюлманско студентско дружество в Малайзия. Малко по-късно след създаването си се обединява с PAS. След 1974 г. под ръководството на Енвер Ибрахим постига много голям успех. ABIM става пример за Ислямска общност, създадена от Мевдуди, и за Мюсюлмански братя. ABIM желае Малайзия да стане държава, която във всяка една сфера се ръководи от ислямските закони. Главният председател на ABIM днес е д-р Мухаммед HypМанути. Движението Теблиг: Това е продължение на пакистанското движение Теблиг. Дару'л-Еркам: Създадено е през 1968 г. под ръководството на Есари Мухаммед. Той отдава голямо значение на образованието и културните дейности и защитава идеята, че осъзнаването на обществото по отношение на исляма се нарежда преди създаването на ислямска държава. Основателят на движението има успех особено сред младежите. Но критиките, отправени към PAS, оказват отрицателно влияние върху развитието му. След това под предлог, че се е поддал на суеверия и отклонения движението се поставяизвън закона от тогавашния министър-председателя Махатхир Мухаммед. В Малайзия освен тези движения съществуват и някои други малки организации и групи. Малайзия е известна с привързаността на мюсюлманите и особено на младежите към религията. 70% от младежите изпълняват религиозните си задължения. Ислямското движение е особено силно сред младежите в университетските среди. Икономика: Икономиката на Малайзия, на първо място, се основава на земеделието и животновъдството. Сред произвежданите продукти са главно ориз, каучук, ананас, какао и различни плодове и зеленчуци. Благодарение на дългото крайбрежие е развито и рибарството. Горските продукти също оказват важен принос за икономиката. Страната има и много земни богатства. Притежава най-голям резерв от калай. Само че през периода на колонизирането запасът от руда бил намален от англичаните. След 1970 г. произвежда петрол и природен газ, от които изнася в чужбина. Промишленост: По отношение на промишлеността Малайзия се намира на добро равнище. Освен рафинериите за пречистване на петрол са създадени и много фабрики за производство на автомобили, за трайни пазарни стоки, текстилни продукти, различни хранителни стоки, цимент и др. строителни материали, мебели и дървени изделия, хартия и книжни изделия, химически продукти, тор, каучук, пластмасови стоки, механични уреди, електрически съоръжения, лекарства, палмово масло и др.