Кихането и прозяването

 

 

От Абу Саид ал-Худри (р.а.) е предадено, че е казал:

”Пратеника на Аллах (С.А.С.) каза:

“ Щом някой от вас се прозява, нека постави ръка върху устата си, защото (в противен случай) ще влезе сатаната”.

(Муслим)

От Абу Хурейра (р.а.) е предадено, че Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Аллах обича кихането, но не обича прозяването.

 Затова, щом някой от вас кихне и прослави Аллах (казвайки ел-хамду ли-л-Лях

(Слава на Аллах), тогава дълг на всеки мусулманин, който го чуе, е да му каже Аллах да се смили над теб!(йерхамуке-л-Лах). Колкото до прозяването, то е от сатаната. Затова, щом някой от вас  се прозява, нека се стреми да го отблъсне колкото може, а ако (прозявайки се) каже: Ха-а-а, (тогава) сатаната ще му се  присмее.

(Бухари)

Ползите от кихането са три:

Почистването на носа, носните кухини и средното ухо от техните секрети и микроби, което не позволява повторните възпаления и води до успокояване на кухналия.

Недостатъците на прозяването:

То е признак на мързела. А отварянето на устата, освен че  е неприлично, води до вероятността в устата да навлязат мухи, а при някои води до нарастване на вероятността да се предизвика изкълчване на челюстната става