Напътствие

Когато изследваме Вселената от най-малките атоми до най-големите тела, от най-простите до най-сложните доводи, виждаме в нея едно съвършено напътствие.

Как можем да тълкуваме това напътствие?

Как възниква? Как продължава да съществува? По какъв начин поддържа съществуването си?

Тук е налице само един - единствен отговор по правилата на разума:

В съществуването на всяко нещо има напътствие (един предводител). Ще поясним това твърдение със следващите примери:

1. Приключенията на  змиорката.  

С  навлизането  в  зряла възраст тези чудновати същества напускат вировете и реките. Например змиорки, които се намират в Европа, изминават хиляди километри разстояния, за да стигнат до Бермудските острови, където се втурват в най-дълбоките води на морето.

Тук раждат и след това умират.

Малките риби от необятната шир, без да знаят защо,   също   тръгват   на   път.   Намират   пътя,   по   който   са пристигнали техните майки, откриват морския бряг, но не спират дотук, а продължават към вировете и реките, където са живели.

По този начин всяка капка морска вода се запознава със рибата зми­
орка.

Да помислим как тези животинки, за да стигнат дотук, са преодолели бурни течения, издържали са на приливи и отливи, гмуркали са се в чудовищни вълни. Когато впоследствие настъпи зрялост, отново някаква сила ги подтиква да се върнат обратно, да тръгнат за мястото, откъдето са дошли.

При това откъде се поражда тази сила, която им дава такава посока?

Както в европейските води не се среща нито една аме­риканска змиорка, така също и в американски води няма нито една европейска змиорка.

(Из „Човекът, Вселената и Отвъдното" на А. Морисън.)

 

2. Има  видове  паяци,  които живеят  край  водите. 

 Когато настъпи времето за размножаване, те правят от своите паяжини съвършен балон и слизат в дълбочините на водата.

Там прикрепят балона. После излизат на повърхността на водата и вземат между космите на корема изкусно въздушно мехурче, което свалят на дъ­ното и пускат в балона.

Накрая паякът влиза в балона, изпълнен с въздух, и там снася яйцата си.

 Така той обезпечава наследството си от външните опасности.

 (Из книгата на Исмет Хасенекоглу „Ево­люционните теории и мутации".)

3. Осата хваща скакалеца, изкопава дупка в земята, ужилва животинчето на подходящо място, без да го умъртвява и го оставя в състояние на жива консерва.

По-късно на удобно място снася яйцата си, така че още с появата си малките да се изхранват от това консервирано месо.

 Вероятно осата още отпреди е вършила тази дейност, тъй като в противен случай този вид не би оцелял.

 (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".)

4.  В град Нови Енгиад е установено, че вид скакалец, след като прекарва цели седемнадесет години в цепнатини под земята, се появява  на  открито. 

  След  дългото  пребиваване  под  земята, претърпявайки   частично   изменение   под   въздействието   на топлината, излъчвана от земята, на 24 май излиза на повърхността. Човекът, който използва календар, често забравя или обърква дните, а това обикновено животинче никога не обърква тази дата, за да се появи.

5.  Един американски учен се опитал да излюпи пилета без
помощта  на  кокошката.  За яйцето  осигурил  такава топлина, каквато им  осигурява  кокошката,  когато лежи  върху яйцето. Когато положил яйцата в люпилнята, един земеделец го забелязал и го предупредил, че от време на време трябва да преобръща яйцата, защото това правела кокошката.

 Но ученият с насмешка му казал: Кокошката обръща на опаки яйцата, за да им осигури необходимата топлина и от другата страна. Но аз за разлика от кокошката осигурявам  еднаква топлина  от  всички  страни  на яйцата.

 Пи това положение няма нужда от преобръщане.

Въпреки старанията на учения, въпреки че осигурил еднаква температура от всички страни на яйцата, когато времето за излюпване изтекло, нито едно пиле не се излюпило.

 Тогава ученият започнал опита си отначало, но този път изпълнил съ­ветите на земеделеца и тогава наистина от всяко яйце се излюпило пиле. След време науката обяснява този факт с това, че когато пи­лето се развива в яйцето, ако то не се обръща, хранителните ве-/! щества се събират на дъното му.

При това положение пилето не може да поема никаква храна, не се развива и преждевременно
умира вътре.

Тайната на обръщането на яйцето от първия до пос­ ледния ден се дължи именно на това.   
Несъмнено с тази си дейност кокошката предизвиква продължение на потеклото си.

 В противен случай не би могла да оцелее.

6. Животните, наричани аксилокопи, живеят изолирано, не е имало случаи на съвместно съжителстване.

След снасянето на яйцата те умират.

 Поколението се явява без ходила като червеи.

 Незащитени от опасностите, те не могат да си осигурят и прехрана.

При това положение каква подготовка прави майката за рожбите си, преди да умре? Какви мерки взима?

 Когато наближи времето за снасяне на яйцата, майката намира някакво дърво и прави т.
нар. мазе, което наподобява коридор.

След това започва да носи там храна, с която да се отгледат малките в течение на една година.

Храната, която осигурява, се състои от жълтите прашинки на цветята и листа, съдържащи захари. Майката ги донася и пълни дъното  на  мазето.  Накрая  снася  едно яйце  върху събраните продукти. Осигурява талаш, (стърготини), от който меси тесто и покрива първото яйце. От същия вид и в същото количество за­
режда втори път храна. Отново снася едно яйчице върху тестото.

Това се повтаря, докато снесе всичките си яйца, след което умира.

(Из „Забележки по тълкувателя" на Абдуллах Айдемир.)

7. „Ако оставите някъде стария си кон сам, колкото и да е тъмно, той ще се оправи и ще намери пътя си.

 Конят вижда и в тъмното и усеща въздействието на шестте червени цвята, които излъчва пътят.

Същевременно усеща и топлинната разлика между пътното платно и краищата му. Кукумявката, колкото и да е тъмно през нощта, различава пълзящата по хладната трева мишка с топла кръв.  

 (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".)

На всеки е известно, че котките заравят изпражненията си.

Има и такива животни, които не ги оставят там, където живеят, а ги изхвърлят.

Отиват надалеч и там се облекчават.

Лисицата, язовецът, хамстерът, дивият островен заек и други подобни са именно от тази група.

(Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)

9. „Прилепът притежава най-тънката кожа измежду кожите, които познаваме.

 Благодарение на това, когато срещне препятст­вие, може да реагира.

Според изложената в последните години теория, чрез ултра-трептене прилепът разпространява звуци, които ако срещнат някаква преграда, се връщат обратно като ехо.

 Така той усеща препятствието.

(Из „Аллах и модерната наука" на Абдуразак Науфал.)

10.Хиляди нишки, по-тънки от косъм, са свързани с корените на дървото.

По тях поемат хранителните вещества и във вид на течност ги изпращат по ред на корените, тялото, та до най-край­ ните клончета на дървото.

 При узряването на плодовете тези тънки влакна играят голяма роля. Например плодовете на фурмите се състоят от три различни слоя. Във вътрешността се намира костилката, около нея дебелата сладка плодова част и накрая ко­рата, която я обгражда.

 Между всеки пласт има толкова тънка ципа, която, както се казва, не може да се види с просто око.

Ролята на тези тънки влакна за твърдостта на костилката е голяма.

11.По земното кълбо съществуват дървета, високи над 100 ме­ тра.

Не съществува никакво описание за изкачването на водата до най-високата част на дървото.

 Загадката е как с помощта на тези влакна се изкачват стотици килограми вода чак до върха на тези високи дървета, без този воден стълб да се прекъсне.

И да бъде изяснен този механизъм, темата не губи актуалността си. (Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)

12.Живите сперматозоиди в движенията си напомнят пиявица. 

Притежават плоска глава, късо тяло и дълга опашка, която чрез трептене  осигурява  движението. 

  Благодарение   на   опашката сперматозоидите правят тласъци напред.

Ако намерят подходящи условия, продължават живота и дейността си. Чакат цели години, за да се съединят с яйцето, освободено от яйчника на женската.

Ето как без намесата на химически процеси или на човек по един разумен  път  поддържат  поколението  на  рода,  извършвайки правомерни и точни действия.

13.    В етапа на кърменето всичко се върши с напътствие.
През време на бременността млечните жлези освобождават

секрет. Сигнал за това се получава малко преди раждането.

Детето още с раждането си без никакви наставления и без да знае защо, насочвано от непозната сила търси гърдата на майка си. Сученето не е така лесно, както изглежда.

 За извършването на това действие играят роля мускулите на лицето, езика, гърлото, долната челюст и носната кухина, която осигурява свободното дишане.

Детето отначалото до прекъсване на кърменето се нуждае от службата на всички тези органи, за да поема храната.

Казват, че умението на бебето, което е на няколко часа, не е възможно да бъде постигнато от страна на възрастен човек.

Всичките тези примери дадохме, за да привлечем вниманието към довода.

След задълбочен анализ на всичко съществуващо наоколо разумът ще има възможност да съзре този довод във всички творения. От електроните в атомите до елементите, земята, планетите и Млечния път с всички явления; от клетките на живите същества до всичките им органи; от едноклетъчните живи до пчелата и цялата Вселена е пълно с доводи за явния ред и порядък.

 

Каза: „Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо

облика му, после го напътва."

[20:50]

Това е словото на Корана.

И словото на разума е в тази посока. И словото на науката потвърждава това.

 Според науката и разума, напътствие без предводител е неприемливо.

Всевишният Аллах е Хади (Напътстващ), чието проявление е във всяко нещо.

 Въпреки това неверниците, оставайки далеч от Аллах, почернят сърцата си, като използват напътствията в полза на заблудата и отклонението. Доказано е, че постигнатият житей­ски опит посредством волята, свободата и силата, въпреки индивидуалните способности във всяко дарование се проявява и напътствието на Аллах Всеславния:

[Кълна се]...и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на

нея е посочил  [що е]  нечестивост и богобоязливост!

Сполучва онзи, който я пречиства.

А губи онзи, който се омърсява.

[91:7-10]

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.

[79:40-41]

Рече [Мухаммед]: „Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята.

 Той е Всечуващия, Всезнаещия.

А те рекоха:

 „Объркани сънища.

Той сажо си го е измислил.

Той е само поет.

И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!

[21:4-5]

Днешните неверници пък смятат, че нещата, в които те не вярват, са суеверия и легенди и че няма никаква научна стойност.

 Двете тактики и в миналото, и в настоящето поотделно доказват, че човешката душа е една и съща.

 Тези претенции, дори и да са с философска насоченост или да изглеждат чисти и откровени, в противоречие на тези, които са достигнали до истинската вяра, водят към заблудата.

В света, обкръжаващ човека, винаги е възможно да се прочете името на единствения който напътства - Всевишния Аллах.

 

Ние му  показахме  пътя  -  или   признателен,   или неблагодарник..

[76: 3]

Неверникът смята, че без Аллах може да оцени и критикува всички доказателства, които съществуват на този свят.

Изтъква, че за онова, за което не може да говори сега, ще го направи в бъдеще. Правейки тази оценка, той смесва науката с гадаенето и предпо­ложенията, в които е повярвал.

И дори да притежава познания и разум, той няма да уважи чуждото мнение, защото според него даже и да са много вариантите, това няма да попречи да се реализира единствено възможното.

Него може да го задоволи само собственото му тълкуване въпреки съществуването на множество други. Той смята, че извор на всичко са неговите знания, сила и воля. Докато се залъгва с това убеждение, той не е в състояние да помисли над факта, че природата е лишена от знание, мощ, воля и душа и казва, че всяко нещо, което вижда, е възможно.

В действителност при нас, мюсюлманите, твърдението, че вси­ чко е възможно, означава неверие и напускане на Исляма.

 Раз­граничавайки се от това, добавяме: Всичко е възможно в рамките на знанието, силата и волята на Аллах.

Нищо не може да същес­твува извън неговото знание и сила.   

Съществуването на Аллах колкото е явно, толкова е и тайно.

Чрез проявлението в Неговите творения у мюсюлманите се формира такава вяра, че все едно виждат Него.

 Ако се премахне съ­ществуващата завеса между нас и Него, вярата, която вече имаме към Него, няма да се усили. Неговото тайно съществуване е въвлякло неверниците в заблудата, че мюсюлманите грешат.

Въз­можно е в един и същи момент да не може да се поеме от рационалния ум едновременно и явното, и тайното съществуване на Аллах. Няма съмнение, че Аллах както е скрит за очите, така е и явен за сърцата. Явни за очите са само Неговите творения.

Тези творения спомагат сърцето да съзира Аллах.

Тайнственото съществуване на Аллах не представлява довод за неверието на неверника.

В това отношение частично дадохме пояснение и в предишните си теми.

 Когато заблудените имат предводител, който ги води встрани от истината, те виждат всичко наопаки.

Доказателството, което води мюсюлманите към вярата, би трябвало да се възприеме като истински предводител към правия път.

 За достигналите правия път в довода „Напътствие" има категорично доказателство. За отклонилите се от правия път, както ще видим занапред, също има доводи, които ги въвеждат до това отклонение. Всичко това е доказателство за съществуването на напътстваща личност.

Признаците, доказващи съществуването на Аллах във всяко нещо, са съвсем ясни.

 Условие за тяхното откриване обаче е човечността. Изисква се също и висок морал.

 

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята.

Каквото и знамение да видят, те не вярват в него.

 И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път.

 А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път.

Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

[7:146]

Истината не може да се отрече. Високомерието и небрежността спрямо творенията на Аллах насочват по пътя към неверието. Подчинението на Аллах и съобразителното отношение към Неговите творения е пътят, който води към вярата.

 Повишаването на човешкия морал и желанието за истината непременно отвеждат човека към Аллах.

 Първата инстанция в напътствието е волята на Аллах.

 

Ако пожелаехме, щяхме да дадем на всекиго неговото напътствие.

 Но ще се потвърди Словото Ми - ще напълня Ада с джинове и хора заедно...

[32:13]

Във всяко нещо първата инстанция е волята на Аллах.

На тази тема никой с нищо не може да бъде извинен.

Този, който не държи на думата си, нито онзи, който е безразличен или бяга от отговорност, не могат да посочат оправдание, което да ги оневини.

 

Това е само поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

[81:27-28]

Когато Абу Джахил казал:

Това (достигането до истинското напътствие) зависи единствено от вашето желание, Всевишният Аллах е низпослал следното знамение от Корана:

 

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:29]

Следователно всичко зависи от желанието на Аллах.

 Но това не означава, че така се премахва влиянието на човешката свобода и воля.

 

Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение....

[5:16]

 

Аллах не се свени да дава пример всякакъв - и колкото комар, и по-голям от него.

Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ.

А които са неверници, изричат:

 „Какво цели Аллах с този пример?" Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина.

 Ала заблуждава с него само нечестивците.

[2:26]

Когато Всевишният Аллах пожелае да остави в заблуда някого, в качеството си на Мудил (Оставящ в заблуда)

 Той отваря пред него тъмните врати на заблудата до степен, при която да не може да вижда творенията, които го доказват.

 Той изпада в състояние, в което не би могъл да види знаменията на Аллах, сочещи Неговото съществуване.

 В действителност Аллах Всеславният не прави това насилствено. Самият човек в резултат на своето високомерие и гняв избира пътя на отклонението от истинската вяра, вижда знаменията и проявлението на Аллах изопачени.

 Всяко нещо, което дава основание за вяра, неверникът тълкува като дока­зателство по пътя на отрицанието.

 Ето защо казваме, че Аллах е онзи, който посочва двата пътя (към доброто и злото), и вследствие на волята си човек сам поема отговорността за това отклонение.

Аллах е далеч от желанието да промени начертаните от Него закони. На човека се пада дългът в рамките на тези закони да възжелава осъществяване на своите желания.

Неверниците казват:

 Щом Аллах е способен да насочи хората към това, което обича, защо тогава не ни посочи пътя към доброто?

 Щом е способен да спаси света от всякакви злини, защо не го направи? А последните им думи са: На този свят има и отклонение и злини. При това положение светът не може да е творение на Аллах.

 А на мюсюлманите казват:

 Според вашата вяра в участта и съдбата ние никога не можем да се отървем от отклонението, предопределено ни от Аллах, като повеля на съдбата.

Ето защо (за извършено от нас зло) действителната отговорност се пада на Него, а не на нас. Не ни порицавайте дори веднъж!

И освен това Аллах не казва ли:

 

И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: Какво цели Аллах с този пример?" Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае.

 И никой освен Него не знае войнствата на твоя Господ.

А този [Огън] е само напомняне за хората.

[74:31]

В отговор на тези твърдения казваме:

Тези думи бяха казани и от предишните неверници.

Свещеният Коран им даде необходимия отговор:

И рекоха съдружаващите:

 „Ако Аллах желаеше, нямаше да служим на нищо освен на Него, нито ние, нито бащите ни, и нямаше да възбраним без Него нищо. Така постъпваха и онези преди тях.

А нима пратениците имат друг дълг освен ясното послание?

И при всяка общност изпратихме пратеник:

 „Служете на Аллах и странете от сатаните!

Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!

[16:35-36]

    Изразите, станали вече клишета, са използвани от неверниците както през времето на пророка, така и днес.

Онези,   които   Го   съдружават,   ще   кажат:

   „Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито

нашите   бащи,   и   нямаше  да   възбраним   нищо.

Така

отричаха и онези преди тях,  докато вкусиха Нашето

мъчение. Кажи:

 „Имате ли знание, та да го изявите пред нас?

 Вие следвате единствено догадката и само предполагате.

[6:148]

Каква стойност може да има защитаваното от неверниците становище? Свещеният Коран им е дал необходимият отговор, каз­вайки, че уличават пророците в лъжа и че са невежи.

В посланията на пророците са изложени факти против тези неверници.

Съсредоточавайки се върху абсолютната воля на Всевишния Аллах, те забравят да хвърлят поглед на своята собствена.

 В отговор на стремежа им да прехвърлят всичко на Аллах, базирайки се на Неговото съвършенство, с упражняването на притежаваната от тях свободна воля извън правия път, Аллах ги е накарал да млъкнат. Без съмнение, предписаното от Аллах, неговото знание и воля не изключват свободата на човешката воля.

Погрешна е представата, че Аллах не знае за това какво ще се случи или да смятаме, че Неговото знание за нещата, които ще станат, може да отнеме нашата свобода.

Науката означава изнамиране на нещо съществуващо.

 Както знанието на Аллах не премахва нашата свободна воля, така и Неговата воля и сила не обезсилват нашата.

 Сила  означава  осъществяване  на  предначертаното  от  волята.

Волята от своя страна е обвързана с изпълнението на неща, които са в рамките на знанието.

Погрешно е от думите на всемогъщия Аллах „Когото пожелае оставя в заблуда, когото пожелае напътва" да правим извода, че Той ни принуждава със своите напътствия или ни тласка към заблуда. Напротив:

Сполучва онзи, който я пречиства.

 А губи онзи, който се омърсява.

[91:9-10]

Това е само поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:27-29]

Човек притежава воля, но това не ни дава основание да мислим, че човешката воля е извън волята на Аллах.

Наличието на универсалната воля на Аллах не премахва човешката свобода и воля.

Заключение:

„Всевишният Аллах е благоволил своето напът-| ствие за човека и за другите същества чрез множество особености, било то духовни или материални, като се започне от лошия и се стигне до добрия характер.

Високомерието е извор на напътствие (към лошия път).

Завистта, отклонението, и всяко нещо, водещо към заблудата, са под същия знаменател.

И напътствието (в добра насока - в предводителството към добрите стойности) е също такъв източник. Например лозата се увива около всяко нещо, което срещне, и продължава пътя си.

 Така е и със Слънцето и Луната.

Тялото, душата и всички органи на човека се се устремяват към доброто, ако не бъдат отклонени от естественото (природното) им състояние. Освен това на човека му е отредена воля, която да се подложи на изпит посредством доброто и злото.

 

Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание...

[21:35]

Като последица от това той е оставен да се бори с редица склонности, желания и страсти и заедно с всичко това да се добере до същността на напътствието.

 Божията повеля го е наставила с определени принципи, за да следва един ясен път.

Отклонението на човека от този път е заблуда, дори да е взел своя дял от напътствието, дадено на всяко нещо.

... и му посочихме двата пътя.

[90:10]

Даже да бъде засегнато материалното положение, безусловно задължение е предпазването от изпадане в тази заблуда. Само тогава изпитанието ще има смисъл.

 „Раят е обграден с трудности, а Адът със сладострастия."

С позволението на Аллах в следното доказателство ще отделим още място на тази тема.

Съществуващото съвършено напътствие, материално или духовно, във всяко творение сочи Напътстващата личност.

 

Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.

[20:50]

Няма същество, което да не е повлияно от универсалното напътствие.

Било добро или зло, дори в духовен аспект съществува следа от универсалното напътствие. Но човек е отговорен заради частичното напътствие и от него се иска да го осъществи.

 В заключение ще кажем: Неоспорима истина е, че напътствието, съществуващо във всяко нещо, което разгледахме, не може да се прояви без действителен изпълнител.