Тaфсир на сура Сад

71-83 айети
От Ибн ас-Саади

 

71.  Твоят Повелител е известил меляикетата: “Ще сътворя Аз човек от глина.
72.  И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, поклонете се в седжде  пред него!”
73.  И се поклонили меляикетата всички вкупом,
74.  освен Иблис. Той се възгордял и станал от неверниците.
75.  Всевишният Аллах попитал: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”
76.  Той отговорил: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
77.  Аллах му заповядал: “Тогава излез от Дженнета! Ти ще бъдеш прокуден с камъни.
78.  И наистина, над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”
79. Иблис се замолил: “Повелителю, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат съживени!”
80.  Аллах казал:: “Ще си сред отсрочените
81.  до определения Ден.”
82.  [Иблис] отговорил: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,
83.  освен Твоите предани раби сред тях.”

Всевишният Аллах е споменал за това, което все пак са спорили меляикетата. Твоят Повелител е известил меляикетата:“Ще сътворя Аз човек от глина, т.е. ще го създам от глина. И когато го завърша, т.е. като предам облик на неговото тяло и му вдъхна от Своя дух, поклонете се в седжде  пред него!” Благородните меляикета без да се замислят се покорили на волята на Аллах, и с това те не само са изпълнили Неговата заповед, но и са оказали уважение на Адем алейхисселям. Когато Всевишният Аллах завършил сътворяването на човешкото тяло и вдъхнал в него душата, меляикетата се убедили в превъзходството на човешкото знание над обитателите на небесата. Затова, именно, Всевишният Аллах им е заповядал да се поклонят в седжде на човека. И се поклонили меляикетата всички вкупом, освен Иблис. Иблис решил, че е по- добър от човека и надменно отказал да се подчини на своя Повелител. Той се възгордял и станал от неверниците, но Всевишният Аллах още от преди е знаел за това. Всевишният Аллах попитал строго и порицателно: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце?” Аз оказах на човека велика чест и с това го извисих над много други творения. Нима това не е достатъчно, щото никой да не гледа на човека отвисоко? Възгордя ли се, или си високопоставен?” Нима в тебе се пробуди високомерието? Нима ти се смяташ за по- добър от другите? Иблис възразявайки и противоречейки на своя Повелител отговорил: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.” Иблис решил, че  е по- добър от човека, защото огъня е по- добър от глината, но той дълбоко грешел. Огънят поражда зло, порок, високомерие и лекомислие, а земята поражда дървета, трева, храсти, скромност. Именно, земята побеждава и гаси огъня, а не обратното. Освен това, огънят се нуждае от дърва и разпалване, а земята е способна да съществува самостоятелно. Всичко това доказва, че възраженията на Иблис са били порочни неоснователни, та нали, именно, той се явява старейшина на всички неверници. Не е трудно да си представим, какви безсмислени и глупави доводи представят неговите ученици и последователи, когато се опитват да изопачат истината. Без всякакво съмнение, техните доводи са още по- неоснователни, отколкото доводите на Иблис. Аллах му заповядал: “Тогава излез от Дженнета! Ти ще бъдеш прокуден с камъни. И наистина, над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”Всевишният Аллах прокудил Иблис от небето и завинаги му забранил да се появява на почтеното висше място. А наред с това Аллах завинаги го е лишил от Своята милост. Иблис се замолил: “Повелителю, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат съживени!”

Той изпитвал величайша ненавист по отношение на Адем и неговите потомци, и горял от желание да вкара в заблуда всички, на които е било съдено от Аллах да се окажат сред заблудените. Премъдрият Аллах от самото начало е мислил да подложи хората на изпитание, и затова Той изпълнил молбата на Иблис. Аллах казал:: “Ще си сред отсрочените до определения Ден.” Този срок ще изтече тогава, когато всички потомци на Адем преминат изпитанието на земята. След като Иблис получил отсрочка, той излял всичката си злоба и ненавист по отношение на Всевишният Аллах и човечеството. Затова по- нататък Всевишният Аллах е казал: [Иблис] отговорил: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”Иблис прекрасно е знаел, че Всевишният Аллах непременно ще предпази от неговите коварни интриги хората, които искрено ще се покланят и усърдно ще се подчиняват на своя Повелител. Затова, именно, той се е заклел във величието на Всевишният Аллах, и това е едно от тълкуванията на тези айети.