Ал-Акса

Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).

Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).

По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим. Според преданието, Пророка бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват,че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция.

Според допълващите краткия текст на Корана(17:1 ; 53:1-16) тълкувания ,то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам.

При възнасянето си той среща Адам,Яхя,Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф) ,Харун (библ.Аарон), Идрис

.Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг.На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахрат и Кадам шариф (Благородната стъпка).

Очевидно Мохаммад е придавал особено значение на Йерусалим, щом първоначално киблата е насочена към него.

 От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно осномно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

 Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.

По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.

Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан.

В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”

.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим.

През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни(по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите.

Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар бин ал- Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на Кръстоносните походи ,когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.).

Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.) .

Мюсюлманите властват до момента ,в който не се подписва договор,в който Ал Кудз(Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса.

След договора на власт идва алмалику Насер от династията на Аюбидите в Египет ,който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.

През 1264 г. кхауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт.градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г. ,когато османските турци завземат Ал Кудз.

По-късно,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част.

През 1967г. арабската част е присъединена към еврейската ,заедно с Ал Акса.
Ал меджид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията. Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 - интересен разказ във формата на хадис ,в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се оенава,че цар Соломон е построил джамията Ал Акса .

Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано.

Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали.”

И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масджид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.

Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование,тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част.

Вероятно населението е митологизирало това място поради значимоста си.

Известно е,че молитвата в тази джамия е предпочитана от всеки халиф дошъл в Йерусалим т.е. след идването си в Града халифът отивал да се помоли в Ал Акса ,тъй като другите джамии не са достойни за такава молитва.
За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим.Интересна е историята за построяването на храма около Скалата.Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим) .

Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.Идвайки на хълма ,където сега е Ал –Акса той забелязва сам огромни камари боклуци .

Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите.Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото.З

а началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб.Предполага се ,че е стигнал до нас в оригиналния си вид ,но се има и идея,че е народно съчинение.
„-Виждаш ли място ,където да построим джамия?-пита халифът.
-Зад Скалата.
- Еврейски син!Мислиш,като евреин!

Почни да строиш отпред –за нас е само там.”
Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис , халифът построил точно там джамията.

Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и ,който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.

2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм,важна страница от еврейската история.Освен това мястото било важно и за християните в Града.С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.

3. Културно – обединителеἽ център за мюсюлманите и утвърждаване на религията,като се има предвид ,че Пророка Мохаммад се възнася на Скалата.

Халифът построява джамията пред Скалата.

Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма.

Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място ,за да не се разсейва молещия се .

По-късно ще се построят и огради ,за да се образува двор.

Пред джамиите,които са построени в гъсто населени места задължително се прави дворно място,за да се разграничи светското,човешкото от божественото на храма.Дали е имало застроения над Скалата ,както виждаме днес?

  Не. Нито Умар ,нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея.

Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахрат.

Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви,като божи гроб и „Възнесение Христово”.

Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахрат, започнат през 688 г. и завършен през 691г.

Тъй като по това време Мека била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), антиомеядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик ,че е искал да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мека.

Това обвинение е несъстоятелно ,защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стремял да утвърди своето наследствено право върху престола.

 Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите ,придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим.

С други думи, след Муауия халифите разбират,че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи” ,които будят насмешка в привържениците на другите религии.

Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахрат чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин ,че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахрат по оста север-юг.

Още от самото начало би можло да се предвиди,че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахрат,а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.

За единството на цялото допринася и фактът ,че Куббат ас-сахрат и джамията Ал-Акса са копия на византийски паметници, които не внасят никаква промяна в техните планове.

Куббат ас-сахрат ,бидейки не джамия ,а светилище , е без прецедент в дотогавашната мюсюлманска традиция.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони , малки осмоъгълни монументи ,фонтани ,както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна .

Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби ,наподобяващи църковните.
За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г. ,а след това през 777 -778 г.

Те унищожили източното и западното й крило.

Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо ,което се запазило.

От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 – 1258), Фатимидите ( 909 – 1171) и кръстоносците ,които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим.

След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г. ,той връща сградата в лоното на исляма ,като разрушава допълнителните пристройки ,направени от кръстоносците.

 През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба.

По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна.

 Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина.

Планът на първоначалната джамия,броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахрат , различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове.

Абд ал Малик ,чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство.

Централната част на Куббат ас.сахрат е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада.

 Мюсюлманите искали да притежават около тяхната свещена скала светилище ,подобно на Божи гроб.

Налице е бил естественият стремеж на исляма да се утвърди върху тази свята за юдеи и християни земя.с оглед на това паметникът изглежда е бил предназначен в по-голяма степен за немюсюлманите отколкото за правоверните .

До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина.

Външната половина е облицована с мрамор ,чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число,което не е случайно.

Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки.

Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.

Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция.

Обикновено има има два купола –единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият –вътрешен, украсен с мозайки.

Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната.

От своя страна ,вътрешният купол ,символизиращ небесния свод,е с формата на полукълбо.

Куббат ас –сахрат е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура.

Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи ,като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи.

По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция.

Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

 
Според Шейх ал-Ислям що се отнася до религиозните учени-теолозите- те не смятали и не отдавали толкова голямо значение на Ал Акса ,защото го смятали за копие на еврейското и християнското и не можело нещо свято за тях да е такова и за мюсюлманите.

Загова не било и разрешено стените на джамията да се докосват с ръце – обичайна практика на плъзгане на длан по стените на свещенно място – и също така да се обикаля тре пъти около сградата.
------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн аби Талиб (656 – 660)
5.Ал- Хасан ибн Али (660-661 )

Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин,но с течение на времето думата се използва за всички европейци.

источник:

http://arabia.start.bg/article/Al-Aksa/7616