Разликата между тауба и истигфаар

Разликата между тауба и истигфаар
(ибн Кайим ал-Джаузия)

Има два вида истигфаар:
1. Истигфаар, който е споменат поединично
2. Истигфаар, споменат заедно с тауба

Истигфар, който е споменат поединично, се среща в думите на Нух (ас):

„И казвах: Молете вашия Господ за опрощение , Той е многоопрощаващ“ (сура Нух, 10 аят) и в думите на Салих (ас): „Рече: О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”

(сура Намл, аят 46).
Аллах Тааля също казва:

 „После се плиснете надолу, откъдето хората се плисват, и молете Аллах за прошка!

 Наистина Аллах е опрощаващ, милосърден.“

 (Бакара, 199)

 и „Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение.“

(Анфал, 33)

Истигфаар, споменат заедно с тауба, се среща в следните аяти от думите на Всемилостивия: „…и да молите за опрощение своя Господ.

 Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат.

А ако се отвърнете ­ страх ме е за вас от мъчение в големия Ден.“

 (Худ, 3).

 „О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила!

И не се отмятайте, престъпвайки!”

(Худ, 52).

Също и в думите на Пратеника Салих се среща тауба, заедно с истигфаар:

 „И при самудяните [изпратихме] брат им Салих.

Рече:

 “О, народе мой, служете на Аллах!

Нямате друг бог освен Него.

 Той ви сътвори от земята и ви засели на нея.

Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Господ е наблизо и откликва.”

 И още думите на Шуайб:

 „И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него!

Моят Господ е милосърден, любещ.”

(Худ, 90)

Истигфаар е като тауба и това в действителност е така. Сега ще разберем по-точно:
Истигфаар е искането на прошка от Аллах.

А прошката на Аллах се състои в премахването на греха, неговите последствия, и защита от вредата му. Истигфаар съдържа тауба и обратно.

 И двете действия са включени едно в друго. Когато тези две думи са споменати заедно, в истигфаар се влага значение:

 търсене на защита от последствията на някое предходно зло.

От друга страна тауба е връщане към послушание към Аллах и търсене на защита от въздействие на греха в бъдеще.
Има два вида грях – грях, който е извършен (следователно човек прави истигфаар –търсене на защита от неговите вреди и зло) и грях, който има опасност да се появи в бъдеще (именно това е тауба – покаяние пред Аллах и стремеж грехът да се избегне.)
От своя страна покаянието съдържа два аспекта: Първият е завръщане към Аллах, за да бъде човек защитен от последствията на предишния грях, а вторият – търсене на защита от злото, което може да му се случи в бъдеще като резултат на собствените му лоши деяния.
Да дадем пример:

 Грешникът е като шофьор, който решава да поеме по път, водещ до смъртта му.

Но този път не го отвежда там, където е възнамерявал да отиде.

На него му е предопределено да поеме по алтернативен маршрут и така поема по път, който го отвежда до неговото спасение.

 По този начин този алтернативен маршрут го отвежда там, където е възнамерявал, и то невредим.

Ето защо в този случай са необходими две неща:
1. Отделяне от нещо
2. Поемане по различен път

Тауба е поемането по различен път, а истигфаар – отделянето от това нещо.

Аллах знае най-добре, но ето защо Той казва:

„И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него!

 Моят Господ е милосърден, любещ.”

(Худ, 90)Това е поемането по пътя на истината, след отделяне от пътя на лъжата.
В заключение можем да кажем:

Истигфаар е свързан с премахване на вредата,

 а тауба – с искането на добър резултат.

Затова магфира (مغفرة ) е защита срещу греха и злото, а тауба е получаване на добро, след като се търси защита. Всяко едно от двете е включено в другото, когато се споменава поединично.

И Аллах знае най – добре.

А твоята вяра колко е силна?

Колко силна е вярата ти?

 Смяташ ли, че притежаваш качества да бъдеш мухсин?

Или поне му‘мин?

Или си само един мусюлманин?

– Не че има нещо лошо в това.
Вярата има три нива:
- Ислям – отдаване на Аллах
- Иман – вяра
- Ихсан - съвършенство
За тях научаваме от известния хадис на Джибрил (ас), предаден от Умар ибн ал-Хаттаб:
“Както си бяхме седнали около

Пратеника на Аллах (с.а.с)

изведнъж дойде един човек с много бели дрехи,

 с много черна коса, нямаше следи по него, че е пътник, и никой от нас не го познаваше.

Седна до Пратеника саус и залепи коленете си до коленете му, сложи дланите си на бедрата му и рече:
”О, Мухаммед, извести ме какво е Ислям?

А той му отвърна:

Да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах,

и че Мухаммед е Неговия пратеник, да отслужваш молитвата си, да раздаваш
зекята си, да говееш Рамадана и да извършиш поклонението хадж, ако имаш възможност.
Рече: Ти каза истината.

Тогава се зачудихме, пита го, след това потвърждава отговора му.
Рече: Извести ме какво е Иман?
Рече му: Да вярваш в Аллах, в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му, в Съдния ден, и в съдбата

 (в хубавото и лошото й).
Рече: Извести ме какво е Ихсан?
Рече му: Да обожаваш Аллах като че ли го виждаш, и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Рече: Извести ме за Часа!
Рече му: Питаният не знае повече от питащият.
Рече: Извести ме някои от неговите признаци.
Рече му: Да роди робинята своята господарка и да видиш босите, голите и бедни овчари да се надпреварват в строенето на огромни къщи.
Рече: И си отиде.

Така постояхме малко и рече:

Ей, Умар, знаете ли кой беше питащият?
Рекохме:

 Само Аллах и Неговия пратеник знаят.
Рече: Това беше Джибрил, който дойде да ви научи вашата религия.”

Извести ме какво е ислям?

Горния хадис разяснява какво е ислям.

Човек, който има ислям в него се нарича муслим.

 Двете думи имат общ корен на арабски.

 Извършвайки петте стълба на Исляма мусюлманинът показва, че се е отдал на Аллах.

Ако човек извършва тези неща, той е мусюлманин.

Така че ако не изяви обратното или не показва явни действия на неверие, трябва да го приемем като такъв.

Извести ме какво е Иман?
За да бъде човек мусюлманин е необходимо само да извършва определените действия (ибадети).

Но за да е истинска вярата му, трябва да приеме и шестте основи на вярата:
- Вяра в единобожието на Аллах (таухид)
- Вяра в меляикетата
- Вяра в Книгите
- Вяра в Пратениците
- Вяра в Сетния и Съдния ден
- Вяра в съдбата с доброто и злото в нея

Мусюлманин, който приема шестте основи на вярата,

 се нарича му‘мин или човек, който има иман.

Всеки вярващ е мусюлманин,

но не всеки мусюлманин е вярващ.

Извести ме какво е Ихсан?
Трябва да благодариш на Аллах ако си мусюлманин, а още повече – ако си вярващ.

И ако си достигнал тази степен, трябва да се стремиш към следващата – съвършенството.
Ихсан означава да служиш на Аллах все едно, че Го виждаш и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Най-високата степен на вярата се нарича ихсан, а този, който притежава ихсан се нарича мухсин.

Нивата на ихсан са:
- Да служиш на Аллах като че ли Го виждаш
- Да знаеш, че Аллах вижда всичките ти дела и да действаш според това

Този, който е мухсин, знае, че Аллах вижда и знае не само делата, но и чувствата му.

 Така че неговите намерения (ният) са винаги чисти.

 И така както един човек не може да е вярващ ако не е мусюлманин, то и даден човек не може да бъде мухсин, ако не е му‘мин (вярващ).

Нека се стремим и да правим дуа Аллах да ни издигне до най-високата степен на вярата

– от муслим – до му‘мин – до мухсин.

Семейството в Исляма

"О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени..."

(Ниса, 4: 1)

Ислямската религия отдава изключително важно значение на семейния живот.

 В Свещения Коран има множество айети, отнасящи се до семейството.

Също така има и много хадиси, които насърчават женитбата.

В Свещения Коран Всевишният Аллах казва:
"... встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате..."

 (Ниса, 4: 3)
По повод женитбата Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

казва:
"Женете се и се умножавайте, аз ще се гордея с вас в Съдния ден."
Става ясно, че бракът е религиозно задължение, изпълняване на суннета на  Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и укрепване на морала и честта.

По този начин обществото се спасява от разврат и се предотвратява аморалното поведение. Семейният живот осигурява спокойствие и духовно равновесие.

Духовността е важен фактор за възпитанието на поколенията.

Затова Аллах Всевишният казва:
"Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие..."

(Араф, 7: 189)
А в друг айет се казва: "И от неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..."

(Рум, 3.0: 21)
В семейната среда се постига духовна извисеност и привързаност.

 За да се ръководи семейството, е необходима висока нравственост и справедливост.

С тази отговорност се натоварва мъжът, защото той е с по-силен характер и мисловните дейности, свързани със семейството, са негова задача, а жената е

по-емоционална и често се ръководи от чувствата си, като пренебрегва разума.

 От друга страна, жената трябва да е смирена и покорна пред съпруга си.

Аллах Теаля казва:
"Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други..."

И продължава: "...

Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил."

(Ниса, 4: 34)
Съпругата трябва да се подчинява на своя съпруг, трябва да бъде добра и достойна.

 Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Светът е материален и най-доброто в този материален свят е добрата жена."
В отсъствие на своя съпруг тя трябва да пази непорочността си и да не го предава с неприличното си поведение извън дома.

Преди да се прибере съпругът й вкъщи, трябва да е изпълнила своите задължения, за да осигури уют и спокойствие.

Това ще създаде още по-топла семейна атмосфера.

Едно от качествата, които трябва да притежават съпрузите, е премълчаване на грешките и съответно прощаването им.

Всички хора правят грешки, затова трябва винаги да има и прошка.

 Всевишният Аллах заповядва:
"... И нека извиняват, и нека прощават!

Нима не искате Аллах да ви опрости?

Аллах е Опрощаващ, Милосърден."

(Hyp, 24: 22)
Докато има прошка и милост, в семейството ще цари разбирателството.

Така се постига хармония и искреност между партньорите.

 Взаимното спазване и изпълняване на задълженията, както и доброто отношение поддържат обичта в семейството.

Съпругата никога не трябва да наскърбява съпруга си заради бедността и недостатъците, а напротив – да го подкрепя и успокоява.

Тя трябва да се грижи за неговото спокойствие и щастие.

Семейството е мястото, където безпокойството и тревогите изчезват.

Всяко действие, което предизвиква неразбирателство и конфликти в семейството, е вид неблагодарност.

 Аллах не обича неблагодарниците.

Това е ясно изразено в следния айет:
"... ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя.

 А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово."

 (Ибрахим, 14: 7)
От това знамение се разбира, че трябва да сме благодарни за това, което Аллах Всевишният ни е дарил, а най-хубавата награда на този свят е доброто семейство.

 Затова съпрузите винаги трябва да бъдат благодарни за благодатта, с която са дарени.
Семейството заема важно място в ислямското учение.

Ислямът определя семейството като дълг на мюсюлманина, първо, към себе си, после, към религията си и след това, към обществото.
"О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните..."

(Тахрим, 66: 6)

Справедливостта в Исляма

Великият Аллах, който е притежател на всичко

и единственият Господар на деня на справедливостта (Съдния ден), е изпратил на човечеството

най-съвършената религия – исляма.

 Ислямът е божествена система за живот, в чиято основа е залегнала справедливостта.

Не може да става дума за ислям, където няма справедливост, както и да се говори за справедливост, където няма ислям.

Това може да разбере всеки разумно мислещ човек.
Справедливостта е качество, което се заповядва, което се обича и се възхвалява от Аллах.

 Тя е професията на пророците.

 Тя е стойността на истината.

 Тя не е равнопоставеност между работещия и неработещия, между честния и лъжеца. Справедливостта е изцяло отдаване на правото на онзи, който заслужава.

 Тя не е основа, която важи само за мюсюлманите,

а е закон, който важи за всички хора.

Поради това справедливостта е сиянието и на земята, и на ахирета (отвъдния свят).

 Свят без справедливост е способен да затъне в тъмнината на невежеството и безправието.
Издигането на едно общество, напредъкът му до достигане на цивилизованост е възможно единствено със справедливостта.

Защото тя е тази, която обвързва, сближава и държи хората в една дисциплина.

В общества, между чиито личности няма справедливост, колкото и да са силни от гледна точка на ресурси и икономика, отделните им представители не могат да избегнат напрежението и безпокойството. Ако едно общество е обгърнато като от някаква заразна болест в подкупи, безправие, отвличане и продаване на хора, омраза, кръвопролития,

лъжи, клюкарстване, отмъщение, лъжливи свидетелства,

то в него е невъзможно да се говори

за справедливост, спокойствие и сигурност.

Съвременното обществото, което е пробито

 от мечовете на раздора, завистта и разрухата, изпитва болката на безстрашието от Аллах.

А най-лошото е, че тези отрицателни явления се наблюдават много често и сред мюсюлманите.

Това не трябва да е присъщо за тях.
Единственият път, чрез който може да стихне тази голяма болка, е връщане на всички хора към ислямската справедливост.

Не тази, към която зоват безчестни групи и политици и която се вика по улиците, а великата ислямска справедливост.

 Всемилостивият и Милосърден Аллах в Свещената Си Книга Корана повелява:
"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!"

 (Ниса, 4: 135)
И казва:
"Аллах повелява справедливост и благодетелност!"

 (Нахл, 16:90)
И отново повелява:
"О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта!

И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи!

 Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта!

И се бойте от Аллах!

 Сведущ е Аллах за вашите дела."

(Маидa, 5:8 )
А обичаният ни Пророк Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем)

в своите хадиси казва:
"Справедливи хора, които се разпореждат със справедливост в семействата си и към онези, които са под тяхно управление, при Аллах те ще седят на трони от нур [сияние] и ще бъдат поставени на високи степени."

 А в друго предание казва:

 "Пазете се от безправие.

Защото безправието в Къяметския ден е потисничество!"
При това положение всеки мюсюлманин, преди да е настъпил безспорният ден на справедливостта (Съдният ден), е длъжен да чуе тези божествени послания.

Защото, ако в едно сърце, ако в една душа няма справедливост, тогава не може нищо да стане в името на истината и доброто, в името на спокойствието и сигурността.

Нима е възможно да има спокойствие и уважение между личностите в едно семейство или общество, в което не се спазва справедливостта?
Следователно, за да я има нашата ислямска общност, първо, трябва да изоставим личните си пристрастия, и второ, винаги да отсъждаме и да работим със справедливост и честност.

Дори да е в наш ущърб, винаги трябва да съблюдаваме справедливостта във всяко отношение – към децата, родителите, съседите и роднините, към обществото и държавата, към подчинените ни на работното място, дори към животните, както и навсякъде другаде.

Справедливостта трябва да е залегнала дълбоко в нашето съзнание и поведение.

Защото, ако един мюсюлманин не носи справедливостта в себе си и не се отнася коректно към когото и да било, той не може да е истински мюсюлманин.

И за да не стане така, че именно такива хора да развалят исляма днес, трябва да се знае със сигурност, че Денят на справедливостта най-накрая ще настъпи.

 Тогава няма да има подкупи, няма да има несправедливост, няма да има адвокати, скриване и потулване на прегрешенията.

Всичко ще бъде показано наяве и за всичко ще бъде отсъдено с най-голяма справедливост.
Ако в едно училище или университет не господства справедливостта, не се прави разлика между трудолюбивия и неработещия, между учещия от неучещия, където не се учи на страх от Бога и на обич към истината, какви добродетелни хора може да бъдат възпитани в тези места?

 Хора, които са натоварени със задължения към държава и народ, ако не са вярващи, знаещи, справедливи, честни, а са политически сметкаджии, в тяхното общество възможно ли е да има спокойствие и сигурност?

Ако в едно общество, в което институциите, които отговарят за справедливостта и сигурността, се отнасят несправедливо към справедливото за материални възможности и политически сполуки, като превръщат виновника в невинен, потисника в потиснат, пазят силния, а мачкат слабия, докъде може да стигне това общество освен до самоунищожение?  Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

споделя с нас тази истина, която днес е сполетяла нас и цялото човечество:
"Народите преди вас се унищожиха, защото, ако някой силен извършел кражба, му прощавали, а ако някой слаб и нуждаещ се извършел някаква кражба, него го наказвали."

Точно както е в наше време.
Ако работодателят не се грижи за правата на своите работници, работникът започва да руши, да ограбва своето работно място, където изкарва прехраната си. Чиновникът не изпълнява съвестно своите задължения, търговецът не контролира кантара си и спокойно прави далавери.

Писателят и журналистът не пишат в името на справедливостта.

Адвокатът не защитава своя клиент според истинската справедливост.

За да може болният да почувства грижата на лекаря, трябва да посети точно еди-кой си кабинет. Потъпквайки великата справедливост, всички средства, поощрения, награди или хонорари се раздават по пътя на временни неща, заради съмнителни заслуги, като такива, които ще се загубят.

 В такова общество ще се осмели ли някой да спомене за справедливостта на исляма?
В такава обстановка дори и за миг не трябва

да излиза от сърцата и съзнанието ни мисълта,

че със сигурност ще дойде Денят на най-голямата справедливост, когато за всичко,

 което сме говорили и вършили на земята, непременно ще бъдем разпитвани.

По всяко време и на всяко място не трябва да се отделяме от истината и справедливостта!

И да искаме, и да не искаме, листата на живота ни малко по малко ще изкапят.

Няма съмнение, че времето тече с висока скорост към този ден, в който всичко и всеки ще бъде оценен. Идва времето на печалбата и загубата.

 Защото всичко е временно, а вечен е единствено Аллах, който казва в Книгата Си:
"Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно.

Достатъчни сме Ние за съдник."

(Aнбия, 21: 47)

Как ни изкушава Шайтана?

Има три начина, по които Шайтана успява да изкуши човека:

1.Прекаляване и разточителство - човек да има повече от това, от което се нуждае.

Именно това „прекаляване“ е метода, който Шайтана използва, за да влезе в сърцето на човека.

За да се защитим от това, трябва да внимаваме да не изпълняваме всички прищявки на нафса си като храна, сън, удоволствия, почивка...

Когато затворим тази врата, ще бъдем в безопасност от всеки враг.

2.Небрежност – който споменава Аллах, той е защитен сякаш от крепост.

Пренебрегвайки това (споменаване), човек отваря вратата на крепостта и така врага лесно може да влезе.

3.Загриженост за неща, които не ни влизат в работата във всички сфери на живота.

От ал-Фауаид на ибн ал-Кайим