Семейството в Исляма

"О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени..."

(Ниса, 4: 1)

Ислямската религия отдава изключително важно значение на семейния живот.

 В Свещения Коран има множество айети, отнасящи се до семейството.

Също така има и много хадиси, които насърчават женитбата.

В Свещения Коран Всевишният Аллах казва:
"... встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате..."

 (Ниса, 4: 3)
По повод женитбата Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

казва:
"Женете се и се умножавайте, аз ще се гордея с вас в Съдния ден."
Става ясно, че бракът е религиозно задължение, изпълняване на суннета на  Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и укрепване на морала и честта.

По този начин обществото се спасява от разврат и се предотвратява аморалното поведение. Семейният живот осигурява спокойствие и духовно равновесие.

Духовността е важен фактор за възпитанието на поколенията.

Затова Аллах Всевишният казва:
"Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие..."

(Араф, 7: 189)
А в друг айет се казва: "И от неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..."

(Рум, 3.0: 21)
В семейната среда се постига духовна извисеност и привързаност.

 За да се ръководи семейството, е необходима висока нравственост и справедливост.

С тази отговорност се натоварва мъжът, защото той е с по-силен характер и мисловните дейности, свързани със семейството, са негова задача, а жената е

по-емоционална и често се ръководи от чувствата си, като пренебрегва разума.

 От друга страна, жената трябва да е смирена и покорна пред съпруга си.

Аллах Теаля казва:
"Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други..."

И продължава: "...

Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил."

(Ниса, 4: 34)
Съпругата трябва да се подчинява на своя съпруг, трябва да бъде добра и достойна.

 Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Светът е материален и най-доброто в този материален свят е добрата жена."
В отсъствие на своя съпруг тя трябва да пази непорочността си и да не го предава с неприличното си поведение извън дома.

Преди да се прибере съпругът й вкъщи, трябва да е изпълнила своите задължения, за да осигури уют и спокойствие.

Това ще създаде още по-топла семейна атмосфера.

Едно от качествата, които трябва да притежават съпрузите, е премълчаване на грешките и съответно прощаването им.

Всички хора правят грешки, затова трябва винаги да има и прошка.

 Всевишният Аллах заповядва:
"... И нека извиняват, и нека прощават!

Нима не искате Аллах да ви опрости?

Аллах е Опрощаващ, Милосърден."

(Hyp, 24: 22)
Докато има прошка и милост, в семейството ще цари разбирателството.

Така се постига хармония и искреност между партньорите.

 Взаимното спазване и изпълняване на задълженията, както и доброто отношение поддържат обичта в семейството.

Съпругата никога не трябва да наскърбява съпруга си заради бедността и недостатъците, а напротив – да го подкрепя и успокоява.

Тя трябва да се грижи за неговото спокойствие и щастие.

Семейството е мястото, където безпокойството и тревогите изчезват.

Всяко действие, което предизвиква неразбирателство и конфликти в семейството, е вид неблагодарност.

 Аллах не обича неблагодарниците.

Това е ясно изразено в следния айет:
"... ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя.

 А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово."

 (Ибрахим, 14: 7)
От това знамение се разбира, че трябва да сме благодарни за това, което Аллах Всевишният ни е дарил, а най-хубавата награда на този свят е доброто семейство.

 Затова съпрузите винаги трябва да бъдат благодарни за благодатта, с която са дарени.
Семейството заема важно място в ислямското учение.

Ислямът определя семейството като дълг на мюсюлманина, първо, към себе си, после, към религията си и след това, към обществото.
"О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните..."

(Тахрим, 66: 6)