Мъдростта зад сътворението на Шeйтана

Мъдростта зад сътворението на Шeйтана
Имам ибн ал – Кайим събира някои от големите мъдрости зад сътворяването на Шeйтана в своята книга „Шифа ал-Галийл“.

Той пише:

 „В сътворението на Иблис и неговата войска има мъдрост, чиито тънкости не могат да бъдат обхванати от никого, освен от Аллах.“

 Малка част от причините, които споменава, са посочени накратко по – долу:

А) Рабите на Аллах усъвършенстват своето подчинение към Него борейки се срещу Шeйтана и по този начин достигат възвишени степени на набожност, които не биха могли да бъдат постигнати без съществуването на Шeйтана.

Б) Рабите на Аллах увеличават своята такуа (богобоязън) след като станат свидетели на падението на Шeйтана – от това да бъде сред меляикетата към това да бъде Шeйтан – отхвърлен и прокуден.
В) Урок.

Бащите на двете – човечеството и джиновете – били изпитани.

Единия от тях – Иблис – бил прекалено горделив и отказал да следва заповедите на Аллах.

Той се изправил пред унижението и позора, бил изхвърлен от Дженнета и обречен да бъде от обитателите на Джехеннем.

По този начин станал урок за тези, които проявяват високомерие и упорстват в греха.
От друга страна, Адем станал пример за тези, които се покайват и се завръщат при Аллах, след като са извършили грях.

Г) Шeйтана е изпитание за рабите на Аллах

Д) Проява на способността и властта на Аллах да сътворява противоположности като например: небеса и земя; светлина и мрак;

 Дженнет и Джехеннем;

вода и огън;

жега и студ;

добро и зло;

 Джибрил и другите меляикета в сравнение с Иблис и другите шайтани.

Е) Добротата на дадено нещо може да бъде показана само чрез представяне на неговата противоположност.

Ако я нямаше грозотата, нямаше да можем да оценим стойността на красотата;

ако я нямаше бедността, нямаше да можем да оценим стойността на богатството.

Ж) Снизходителността и търпението на Аллах.

 Аллах обича да проявява Своята снизходителност, търпение и отмереност (липса на прибързаност), безкрайната Си милост и великодушие.

Това изисква сътворяването на някого, който ще Го гневи.

 Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е известил:

 „ Ако вие не грешахте, Аллах щеше да ви накара да изчезнете и щеше да доведе на ваше място хора, които грешат и търсят Неговата прошка, така че Той да им прощава.“

(Муслим)
И въпреки техните прегрешения, Аллах ги дарява с всички видове благодати.

Той им дава препитание и добро здраве, позволява им да се наслаждават на всякакви луксове;

 отговаря на техните молитви;

 премахва злините от тях.

Отнася се с тях с доброта и грижа – противно на начина, по който те се отнасят към Него.

Според добро (хасан) предание, Аллах казва:

 „О, сине на Адем, не си справедлив към Мен. Добрината Ми се спуска към теб, а твоите лоши дела се издигат към Мен.

 Опитвам се да спечеля твоята любов, изпращайки ти блага, без да имам нужда от теб.

 А ти се опитваш да спечелиш Моята ненавист чрез неподчинение към Мен, въпреки че имаш огромна нужда от Мен и благородните меляикета продължават да Ми носят лошите ти деяния.“
И когато рабите се завърнат към Аллах и искат Неговата прошка, Аллах приема тяхното покаяние и по този начин те стават свидетели на Неговите качества – милост и опрощение.

З) Нещата, които Аллах обича, се случват поради съществуването на Шeйтана.

Въпреки че лошите дела и греховете

(които се случват заради съществуването на Шайтана и неговата армия)

 гневят Аллах, актовете на подчинение, които следват, са по-любими и по-приятни за Него (например като това вярващият да действа в противовес с желанията си, които са му нашепнати от Шeйтана или пък да проявява търпение спрямо трудностите, които Шeйтана изпречва на пътя на този, който търси обичта и задоволството на Аллах.)
По същия начин, въпреки че греховете и неподчинението,

причинени от Иблис,

 гневят Аллах, „Аллах е по-доволен от покаянието на раба, когато се обърне към Него,

отколкото някой от вас, който е с камилата си в безводна пустиня и на тази камила се неговите провизии от храна и вода, и той я загуби.

 Изгубил всякаква надежда да я намери, той ляга под една сянка, разочарован заради камилата си и изведнъж я вижда да стои пред него.

 Не можал да се сдържи и от безгранична радост извикал:

„Господарю мой, Ти си моя слуга, а аз съм Твоя господар.“

Той направил тази грешка заради прекалената си радост.“

(Муслим)