Не съм ли Аз вашият Господар?

 

Когато Аллахю Теаля създал Адaм (алейхисселям) и обърсал кръста му със Своята сила, Той взел две шепи от него,

 като едната взел от дясната, а другата от лявата му страна. После Той отделил частиците на всички хора една от друга. Адем (алейхисселям) ги погледнал и видял, че са като частици. 

В един айет от сура Ел-Вакиа се казва:

 “Ето, тези отдясно ще вършат делата на обитателите на Дженнета, така че те са обитателите на Дженнета. За мен няма полза или вреда от техните дела. 

А тези от лявата страна са обитателите на Джехеннема, тъй като ще вършат делата на обитателите на Дженнета. За Мен няма полза и вреда от тях.”

   Адем (алейхисселям) попитал Аллах Теаля: 

“О, Господарю! 

Кое е делото на обитателите на Джехеннема?” 

Аллахю Теаля казал:

 “Да се приписва създружник на Мен, да се отричат пратениците, които изпратих, както и неподчинението спрямо Мен, неспазвайки заповедите и забраните, намиращи се в Моите книги 

(т.е. книгите, разкрити на пратениците).”

   Тогава Ад    м (алейхисселям) се помолил на Аллах Теаля:

 “Я, Рабби! 

Стори ги да засвидетелстват за себе си.

 Надявам се, че те няма да извършват делата на обитателите на Джехеннема.” 

Аллахю Теаля сторил тях свидетели за самите себе си, питайки:

 “Не съм ли Аз вашият Господар?” 

Всички отговорили:

 “Ти си нашият Господар! 

Засвидетелствахме.” 

Аллахю Теаля сторил свидетели също меляикетата и Адaм (алейхисселям), които също потвърдили, 

че Той е Господарят. 

След това договаряне Той ги върнал обратно на предишните им места, защото техният живот бил само духовен. 

Телата им не били създадени все още. 

Аллахю Теаля ги поставил в слабините на Адaм (алейхисселям). 

Той взел душите им и ги поставил за съхранение в съкровище от съкровищата на Арша

Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах

 Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах

Всички пратеници бяха обединени в приканването им на тех-ните народи към словото 

“ Няма друг бог, освен Аллах”, и ги застрашаваха, ако се отрекат от него, както ни известява честития Коран в много знамения. 

Всевишния Аллах казва: “ 

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението (вахй): 

Няма друг бог, освен Мен! Служете (единствено) на Мен!”

 (сура ал-Енбия-25)

Пратеника (С.А.В.) даде пример за обединението на пророците в приканването им към това слово, като ни извести, че пророците са братя - майките им са различни, но религията на всички пророци е една. Основата на религията на пророците е една, и тя е теухид

 (служене единствено на Аллах), дори да се различаваха шериатите им, както се различават децата, които са от различни майки, но от един баща. 

3- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.)

 е пратеник на Аллах”

А)- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах” е да се следва всичко, което е наредил, да се вярва в каквото е известил, да се отдалечава от онова, което е забранил и преду-предил, и да се обожава Аллах с каквото е прописал.

Б)- Осъществяване на свидетелстването, че “Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах”. 

То се осъществява с вяра и пълно убеждение, че Мухаммед (С.А.В.) е раб на Аллах и Неговия пратеник, който го изпрати към всички джинове и хора. 

Той е последния от пророците и пратениците, той е приближен раб при Аллах, и не притежава нищо от божествените качества.

Трябва да се следва и да се спазва неговата заповед и забрана, да се придържаме към неговия Суннет - в словата му, делата му и вярата му.

Всевишния Аллах казва: “ Кажи: О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас.” 

(сура ал-а`раф-158)

“ И те изпратихме Ние (о, Мухаммед) за всички хора само като благовестител и предупредител.” 

(сура Саба-28)

“ Кажи (о, Мухаммед): Пречист е моят Господар! 

Не съм ли само един човек - пратеник?”

 (сура ал-Исра-93)

Това свидетелстване обхваща следните неща:

Първо:

 Признаване на неговото пророчество и вяра със сърцето си в него.

Второ: Изричане на “ Мухаммед е пратеник на Аллах” с уста, показвайки го явно с уста.

Трето: Да се следва с дела във всичко, което е известил от истината, и да се изостави онова, което е забранил от заблудата.

“ Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник - неграмотния пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го след-вайте, за да сте напътени!” 

(сура ал-а`раф-158)

Четвърто: Да се вярва във всичко, което е известил.

Пето: Да се обича повече от обичта ни към самите нас, богатствата, децата, родителите и всички хора, защото е пратеник на Аллах, който го обича, той обича Аллах, и го прави заради Аллах.

Същността на обичта към него е следване на заповедите му и отдалечаване от забраните му.

Всевишния Аллах казва: 

“ Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! 

И Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви.” 

(сура Ал Имран-31)

Пратеника ( С.А.В.) рече: “ Няма да увярва който и да е от вас, докато не ме обича повече от родителя си, детето си и от всички хора” (предаден от Анас-Р.А.- при Бухари и Муслим)

Всевишния Аллах казва: “ Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.” (сура ал-а`раф-157)

Шесто: Твърдо убеждение, че неговия Суннет е втората основа за вземане на знание в шериата на Исляма, след честития Коран, и не се отхвърля заради разума.

Седмо: Да се извършват делата чрез неговия Суннет, неговите слова да са пред мнението на който и да е, да се приемат както са и да присъждаме според неговия шериат, и да сме доволни от него.

Всевишния Аллах казва:

 “ Но не - кълна се в твоя Господар!

- те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.” 

(сура ан-Ниса-65)

Високите степени на “ Няма друг бог, освен Аллах, и Мухаммед (с.а.с) е пратеник на Аллах”

 Високите степени на “ Няма друг бог, освен Аллах, и Мухаммед (с.а.с) е пратеник на Аллах”

Тази основа има велики качества, споменати в Корана и Суннета. 

От тях са:

1- Че е първата основа от основите на Исляма, на която се из-гражда религията. 

Тя е основата на общността и първото нещо, с което човек влиза в Ислям, заради тази основа се сътвориха небесата и земята.

2- Че с нейното осъществяване се събира между служенето на Всевишния и Всеславен Аллах, и прилагането на шериата на Неговия пратеник Мухаммед (с.а.с.).

3- Че тази основа е причината за запазването на човека и богатството. 

Който я произнесе с уста, тя става причина за запазване на неговата кръв и богатство.

4- Словото “ Намя друг бог, освен Аллах” е най-доброто дело, най-великото нещо за опрощаване на греховете, и най-тежкото нещо на Везната на Съдния ден. 

То е причината за влизането в Дженнета и спасяването от Джехеннемския огън.

 Ако се сложат седемте небеса и седемте земи, от едната страна на Везната, а “ Няма друг бог, освен Аллах” от другата страна на везната, ще натежи – Няма друг бог, освен Аллах.

Убада (р.а.) пренася от Пратеника (с.а.с), че е казал:

“ Който свидетелства, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е Неговия раб и пратеник, Аллах му забранява да влезе в Огъня.”

 (предаден от Муслим)

5 - благодарност, също така се използва при молене в ибадета и при искане. 

Тя е най-много употребявания зикир и най-лесно се извършва.

 Тя е най-хубавото слово, най-здравата връзка и словото на искренността. 

Заради нея се сътвориха небесата и земята и всички създания, заради нея се изпратиха пратениците и се низпослаха книгите. 

Прописана е за изпълване на суннета и фарза, заради нея се вдигнаха сабите на Джихад. 

Който я произнесе с уста и извършва делата си чрез нея искренно вярвайки, приема я и я обича, ще влезе в Дженнета с делата, които извършва. 

Опрощаващият Пратеник на милостта

 Опрощаващият Пратеник на милостта

Аллах Теаля обича да опрощава.

Ако рабът се разкайва искрено и със съжаление за греховете си, Всевишният Аллах обещава, че ще приеме покаянието му. Тъй като Той е много-опрощаващ, в Свещения Коран иска и рабите Му да прощават.

Условията за опрощаване на греха са:

искрено съжаление, подчинение на Аллах и странене от забраните (харам).

Най-прекрасните примери за прошка са от живота на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Например в деня на завоюва-нето на Мекка извинил Хинд в замяна на вярата й – в битката при Ухуд тя от злоба разкъсала със зъби сърцето на чичо му Хамза

(радияллаху анх).

В този ден тя застанала зад Пейгамбера

(салляллаху алейхи ве селлем) и казала:

„О, Пратенико на Аллах!

Позна ли ме?”

Въпреки че оттогава изминали пет години,

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

отговорил:

„Нима мога да забравя този радостен вик?”

Така в името на вярата й простил.

От друга страна, в деня на завоюването, когато мекканците очаквали да видят как ще постъпи, Пророкът на милосърдието Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем) им казал:

„О, Курейши!

Какво мислите, как ще постъпя спрямо вас?”

Те казали:

„Ние се надяваме, че ще сториш добро, и казваме:

„Ще сториш добро!”

Ти си великодушен и благодеятелен брат!

Син на великодушен и благодеятелен брат!...”

След това Пейгамберът

(салляллаху алейхи ве селлем) казал:

„Аз ви казвам, както пророкът Юсуф е казал на своите братя:

„Няма укор днес към вас”

(Юсуф, 12: 92).

Хайде отивайте си!

Вече сте свободни!”

В друго обръщение казал:

„Днес е денят на милосърдието.

Днес е денят, в който Аллах чрез исляма, ще дари Курейшите със сила и превъзходство.”

Синът на Aбу Джaхил – Икримa, бил сред известните врагове на исляма.

След завоюването на Мекка, избягал в Йемен.

Когато жена му станала мюсюлманка, го завела при Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той го посрещнал със задоволство:

„Добре дошъл, о, преселнико!”

Така Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

го извинил, без да го упрекне за злодеянията, които извършил срещу мюсюлманите.

Хабир бин Aсaд също бил голям враг на исляма.

Когато дъщерята на Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем)

– Зейнеб (радияллаху анха),

се преселвала от Мекка в Медина,

той нарочно я бутнал от камилата.

Тъй като била бременна,

тя пометнала и тежко се наранила.

Хабир бин Aсaд извършил още много подобни престъпления.

В деня на завоюването на Мекка се опитал да избяга,

но не успял.

Поkъсно приел ислямската вяра и отишъл при

Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той извинил и него.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

често отправял следната молба към Аллах:

,,О Аллах!

Опрости моята общност [уммет], защото не знаят!”

(Ибн Маджa. Мaнасик, 56; Ахмед б. Ханбел. т. 4, с. 14)

Един човек на име Хамамa, след като станал мюсюлманин, прекъснал търговските си отношения с мекканските езичници.

Смаяни, мекканците се обърнали към Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той изпратил писмо на Хамамa, с което го посъветвал да продължи да търгува с тях.

Цели три години езичниците подложили мюсюлманите на мъчение, лишавайки ги от храна и без да поддържат никакви взаимоотношения с тях.

Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)

простил дори на тях.

Впоследствие заради това велико благодеяние всички станали мюсюлмани.

Един ден дошла група от осемдесет души неверници, за да убият Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем),

но всичките били заловени.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) им простил.

В битката при Хайбaр една жена сложила отрова в храната на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Когато взел първата хапка, той усетил това.

Въпреки че еврейката признала вината си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) й простил.

Защото в Корана Аллах Теаля повелява:

„Придържай се към снизхождението и повелявай

приличното, и страни от невежите!”

(Aл-Араф, 7: 199)

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)

бил живият пример на Корана.

Прощавал от сърце, без да се колебае, всички престъпления, които лично го засягали.

Що се отнася до обществените престъпления, никой не можел да го утеши, докато сам не успеел да установи истината и да върне правото на угнетения.

Усамa, когото Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) много обичал, поискал извинение за едно момиче,

което откраднало, въпреки че било от знатно семейство.

В този момент лицето на Пророка побледняло от яд. Твърдо казал:

„Дори ако дъщеря ми, Фатима, бе откраднала, щях да й отрежа ръката!...”

(Бухари. Худуд, 12)

МЮСЮЛМАНИНЪТ И ЛЪЖАТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН И ХАДИСИТЕ

 

Лъжата е явен порок.

Когато някой изрича лъжи, то значи покварата е проникнала в душата му.

Постъпките на лъжеца са злотворни и чрез тях той стремително върви към греха,

макар че към него нито нуждата му го подтиква, нито пък природата му го

принуждава.

...

Не може да има

никакви оправдания за онези, в чийто морал лъжата здраво се е загнездила и те

живеят с нея, мамейки хората непрестанно.

Във връзка с това Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “

Правоверният може да носи в природата си всички човешки качества с изключение на измяната и лъжата!”

/Ахмад/

Асма Бинт Язид

предава: “Рекох му: `О, Пратенико на Аллах, ако една от нас рече за нещо, което

й харесва, че не го харесва – това смята

ли се за лъжа?` Рече ми: ` Лъжата се записва [като] лъжа.

Дори и малката лъжа се записва [като] малка лъжа.`”

/Муслим/

Казал е и още: “ Аз съм поръчител за дом по средата на Рая за онзи, който се е отрекъл от лъжата, та макар и да се е шегувал.”

/Ал-Байхаки/

Аллах Всевишния е повелил:

О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името

на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!

Дали е

богат или беден – Аллах е най-достоен за всеки от тях.

И не следвайте страстта,

за да не се отклоните!

И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] –

сведущ е Аллах за вашите дела.

/Сура Жените (Ан-Ниса:’): 135/

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:

“ Пазете истината, дори и да виждате гибел в нея, защото в нея е спасението!”

/Ибн Абу ад-Дуня/ Негови са също и думите:

“ Ако рабът излъже, ангелът [му пазител] се отдръпва от него надалеч поради зловонието на това, което е направил.”

/Ат-Тирмизи/

Попитали Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):

“Може ли вярващият да бъде страхливец?” Рекъл: “Да.”

Рекли му: “Може ли вярващият да бъде свидлив?” Рекъл: “Да.”

Рекли му: “Може ли вярващият да бъде лъжец?”

Рекъл: “Не…”

/Малик/

Всевишния Аллах е повелил:

О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

Тогава Той ще поправи делата ви и

ще опрости греховете ви.

Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той

постига велико избавление.

/Сура Съюзените племена (Ал-’Ахза:б): 70-71/

“Четири са [нещата], които, човек ако върши, то значи е отявлен лицемер!

[И дори] едно от тях човек да върши, той

носи лицемерие в душата си, докато това не престане [да върши]!

[Защото лицемер е всеки], комуто, довери ли се [някой] – предава [го]; който, говори ли – лъжи изрича; даде ли [някому] обет – вероломно постъпва; и препира ли се – като

нечестивец той се проявява!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/

Пратеника на Аллах е казал:

“ Трябва да [говорите] истината, защото истината води до

праведността, а праведността отвежда в Рая!

[Ако] човекът не престава да [говори] истината и да следва истината, той бива записван като праведен при Аллах.

Пазете се от лъжата!

Защото лъжата води до нечестивостта, а нечестивостта отвежда в Огъня.

[Ако] рабът не престава да лъже и да следва лъжата, той бива записван като [най-презрян] лъжец при Аллах.”

/Ал-Бухари/

Позовавайки се на Ибн Масуд, Малик предава следните слова на Пророка:

“ Ако рабът не престава да лъже и да следва лъжата,

то в сърцето му се образува черно петно и сърцето накрая му почернява.

Тогава той бива записван при Аллах като един от лъжците.”

Нечестивостта, до която води пристрастяването към лъжата,

е последният стадий от падението на душата и упадъка на вярата.

Злословеното (Гъйбет)

Несъмнено едно от нещата, което противоречи на човешките ценности, а също така и на ислямските канони, е злословеното.

Да се говори зад гърба на другиго е една от най-лошите постъпки на човека и по този начин се губят доверието и уважението, а вместо това се навяват съмнения и омраза.

Този, който се прави на приятел на някого, а след това говори зад гърба му, се нарича двуличник.

За такива хора Пророка Мухаммед е повелил:

"Двуличниците са такива хора, които злорадстват, когато са при някого, а когато отидат при други, говорят за предишния.

Те са най-злите сред хората."

Да, тези, които злорадстват и това е станало техен навик,

са злонравни хора.

На тях не може да се разчита.

Те говорят дори зад гърба на най-добрите си приятели.

В Свещения Коран Всевишния Аллах сравнява злословеното с консумиране на месо от мъртвец.

Във връзка с това в знамението Създателят на Световете ни предупреждава:

- О, вярващи!

Не вземайте предполагаеми решения.

Част от догадките са грях.

Не разкривайте личния живот на вярващите.

И не злословете един срещу друг.

Нали не обичате да ядете от мъртвото тяло на приятеля си?

Но има едно правило, с което трябва да се съобразяваме.

Ако някой ви попита за човек, за когото знаете, че е лъжец и мошеник, то трябва да опишете човека, з

а да не излъже и други вярващи.

Това не се счита за злословене (гъйбет).

Във връзка със клеветничеството Анас бин Малик, Аллах да е доволен от него, предава следния хадис:

"Има четири неща, които намаляват наградата от говеенето, наградата от молитви (ибадета) и от стореното добро.

Те са:

1. Изричане на лъжа.

2. Всяване на раздор между вярващите.

3. Да говориш и мислиш лоши неща за съседа си.

4. Да злословиш за брата ти по вяра."

Ето тези неща намаляват наградата от сторените благодеяния.

Злословие е да говориш за някого без негово присъствие и, ако той чуе това нещо след това, да се засрами.

Да се опазим от злословия (гъйбет) не е лесно и се изисква голяма борба, най-вече с егото ни.

Ако не се борим, не можем да изоставим този грях и ще продължаваме да бъдем двуличници.

Пророка Мухаммед повелява:

- В Свещената вечер Мирадж, когато се издигах с ангел Джебраил, видях ангелите на мъчението да късат парчета месо от тялото на едни хора и да им го дават с думите:

- Ето, яжте това месо!

Тогава попитах ангел Джебраил кои са тези хора.

Той ми отговори:

- Това са тези, които са правили гъйбет и злословили за твоята общност.

Те и тук продължават да правят това, което са правили и в земния си живот.

Ако някой ви попита за някого, кажете това, което знаете със сигурност.

Това не се счита за клевета.

Но ако без причина говорите за недостатъците и грешките на вярващия, то това не е нищо друго освен клевета.

Да говориш за греховете и постъпките на вярващия не е забранено само в исляма.

И предишните религии и пратеници са забранили това.

Затова пророка Иса (Исус), мир нему, веднъж попитал последователите си:

- Ако видите, че вятърът повдига дрехите на човек и той остава гол, когато спи, какво ще направите?

- Ще го покрием о, Пратенико! - му отговорили.

Той им казал:

- Не,вие не правите това.

Когато вятърът вдига дрехите,вие ги повдигате и отстранявате повече.

Когато му казали, че не правят така, той отговорил:

- Когато говорят за недостатъците и грешките на вашия вярващ брат,вие какво правите?

Колкото повече говорят и вие толкова повече допълвате.

Ето,така вие разкривате голото тяло на вярващия.

Един голям учен казва:

При всеки човек има ангели.

Когато той говори хубави неща за вярващите,те казват:

- Нека Всевишния Аллах и на теб отреди такива хубави неща.

Когато човек говори за недостатъците на другиго,ангелите казват:

- Ти разкри грешките и греховете на вярващия.

Направи товба (покаяние),за да не се намери човек,

който ще разкрие и твоите грешки.

Защо да използваме мисвак

1. Убива болестите по венците, които причиняват бактерии

2. Има ефикасно действие срещу плаката

3. Бори се срещу кариесите

4. Премахва лошия дъх

5. Изключително добре почиства зъбите

6. Увеличава отделянето на слюнка и следователно предотвратява от пресъхване

7. Неутрализира неприятната миризма в устата

Как да използваме мисвак?

За да използвате мисвак, трябва да обелите или да сдъвкате с уста едната страна на клонката. Дъвчете, докато не се образува мъхче.

Четкайте, както с нормалната четка за зъби.

Още с първото миене ще усетите разликата.

Когато забележите, че мъхът е като метла и трябва да се смени, отрежете го, обелете малко от клонката и си направете нова.

Някои хора го използват с паста за зъби, но като цяло, не е нужно да слагате паста.

Мисвакът сам по себе си е напълно достатъчен.

Мисвакът не трябва да е по-дълъг от една педя и по-дебел от пръст на ръката и трябва да се държи така, че малкият пръст и палецът да са под него, а останалите пръсти отгоре

Научни изследвания за мисвак

Едно от изследванията показват, че мисвак почиства повече от 80 % от бактериите в устата, а нормалните четки за зъби – едва 30%.

Интересното е, че мисвак убива бактериите, които причиняват болести, без да е във физически контакт с тях.

Проучванията доказват, че мисвак може да действа като антибиотик срещу болести.

Проучванията също така доказват, че мисвак е по-ефективна от четката за зъби за премахване на плаката и възпалението на венците.

През 2003 г. научно изследване сравнява устната хигиена при употребата на мисвак и обикновена четка за зъби.

Резултатите от изследването са в полза на хората, които са използвали мисвак след подробна инструкция за правилната му употреба.

Световната здравна организация препоръчва употребата на мисвак през 1986 г, а през 2000 международен научен доклад за устната хигиена препоръчва извършването на повече изследвания за установяване на ефекта от употребата на мисвака