Коранът - източник на енергия и мъдрост

Аллах Теаля е удостоил с милостта си хората и в частност мюсюлманите.

 Не е тайна за никого, че един от начините за изразяване на мъдростта и милостта на Аллах са Неговите писания, които са достигнали до хората чрез Неговите пратеници.
Естествено писанията с течение на времето са губили своята автентичност, поради което Аллах Теаля е изпращал друг пратеник с друго послание и друго писание, което да съответства на времето и мястото на народа, на който е изпратен.

Днес ние знаем за писанията на някои пратеници, но за някои не знаем.

 Така например знаем за писанието на Муса (а.с), писанието на Иса (а.с) и т.н.

Знаем също, че Ибрахим (а.с) също е получил писание от Аллах Теаля, но днес вече не е възможно да се намери.

Това положение е продължило през цялата човешка история до времето на Мухаммед (с.а.с), който е удостоен с получаването на Корани Керим.

Всички пратеници на Аллах Теаля са били в състояние да правят чудеса, като по този начин са доказвали на хората своето пророчество.

Тези чудеса са били сходни с времето и мястото, където са живели пратениците на Аллах.

 Неслучайно чудото, което е дадено на Мухаммед (с.а.с) е Корани Керим. В пред ислямския период арабите са се славели с красноречие и поезия. Поради тази причина поетите са били на уважение и почит. Това е продължило до идването на Корана, защото словото на Аллах излиза на преден план и заема важността на арабската поезия.

Тогава поетите не са повярвали, че един техен сънародник, какъвто е Мухаммед (алейхисселям) е в състояние да съчини такава невероятна поезия. Мухаммед е неграмотен.

 Ако е бил поет, е щял да стане още от младежките си години, или най-малкото е трябвало да започне да рецитира стихове от ранна възраст, за да може като зрял мъж да стане изкусен поет.

 Никой от хората около него не бил го чул да рецитира стихове.

 Как тогава изведнъж той изрича толкова красноречиви слова, които са неповторими и за най-добрите поети?

 Имайки предвид факта, че поезията по това време е била средство за препитание на поетите, те в никакъв случай не биха оставили без яростна съпротива Мухаммед (с.а.с), когото те виждат само като техен съперник.

Въпреки усилията им, те не успяват да се противопоставят или дори да съперничат на красноречието на Корана.

 Защо?

Отговорът е в самия Коран:
„Ако се съмнявате в това, което сме низпослали на нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете свидетели (помощници) – освен Аллах – ако говорите истината.”

Бакара: 23

Коранът е низпослан от Аллах, за това арабите не могат да напишат подобна на него сура или айет.

Неповторимостта на Корана обаче не свършва до тук.

Той е неповторим за учени, изследователи и мислители, които откриват в него чудеса винаги и навсякъде.

Ние сме свидетели как наши съвременници правят научни открития, но всъщност въпросните открития са споменати в Корана.

Споменавайки тези факти, не казваме, че не е нужно да се правят изследвания на заобикалящия ни свят.

Напротив, това е задължение на хората, защото вселената е сътворена за тях, но трябва да разберем, че всичко е сътворено от Аллах, Който е описал творенията си и тяхната същност, както и тяхното предназначение в своята Книга.

Така че Коранът не ни спира, а ни насърчава и ни помага да изследваме и да изучаваме всичко, което ни заобикаля.

Въпреки научните истини, съдържащи се в Корана, той не е книга на някой профил от науката.

Коранът не е само физика, астрономия или биология,

Коранът е словото на Аллах – Творецът на световете.

Следователно Коранът е книгата, която обхваща всички аспекти на науката и човешкия живот. Това е смисълът на напътствието от Аллах, който не оставя в тъмнина своите раби, а им показва правия път и правилния начин на живот, както и правилния начин на използване на благата, с които ги е дарил:
„Този Коран напътва към най-правото...”

Исра:9

Корани Керим напътва към най-правото, както в материалната, така и в духовната сфера. Ако човек съблюдава предписанията на Корана в материалната сфера, ще се възползва рационално от дадените му от Аллах блага. Аллах Теаля е подчинил всичко на човека:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната

– усърдни (в движението си), и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите.

И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите...”

Ибрахим: 32-34
Ролята на човека на този свят е да бъде господар, като се възползва от всички блага, за което трябва да благодари само на Аллах Теаля. Благодарността към Аллах се изразява преди всичко в изпълнение на Неговите повели и в използване на Неговите блага по начин, който Той е предписал:

„И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”

 Араф: 31

Нещо повече Аллах обещава да увеличи благата си за хората, ако те са Му благодарни, тоест ако ги използват според заповедта на Аллах, Той ще им надбави още, а ако не ги използват по този начин, означава че са неблагодарници:
„И прогласи вашият Господар:

Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” Ибрахим:7
Корани Керим урежда въпроси, отнасящи се до търговското право, наследственото право, наказателното право и пр.

В Корана са уредени и въпросите, касаещи и начина на препитание, както и политически и военни въпроси.

Това показва всеобхватността на Корана, която се отнася до материалната сфера на човешкото битие.

Що се отнася до духовната сфера, Корани Керим преди всичко обръща внимание на богобоязливостта, която е основата на всички добри нрави, както и преграда пред всички лоши постъпки.

 Нещо повече, връзката между ибадета и богобоязливостта е регламентирана в Корана, тъй като Аллах Теаля няма нужда от нашия ибадет, а целта на ибадета е ние да чувстваме страхопочитание пред Аллах, а това е постижимо единствено чрез ибадет.

Освен богобоязливостта Корани Керим ясно очертава и рамката на добрия човешки характер, като например забрана за лъжата, забрана за прелюбодеянието, забрана за злословенето по адрес на някого и пр.

Всички тези норми са свързани с човешката природа, с човешката физиология, както и с неговите възможности:
„И обърни своето лице към религията – правоверен, - към природата, според която Аллах е създал за хората...”

Рум: 30
Аллах Теаля е сътворил хората и Той най-добре познава тяхната природа, техните възможности и техните слабости и за това не ги задължава с непосилни или безполезни за тях дела:
„Аллах възлага на всяка душа само според силите й....”

Бакара: 286

Като заключение можем да кажем, че Аллах Теаля е сътворил хората, като ги е дарил с разум, чрез който да разберат повелята в Корани Керим, което е вахйи (откровение), а когато се съберат откровението и разума се получава мъдростта, за която научаваме пак от Корана:
„Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.”

 Бакара:269

ПЛЕННИЧЕСТВО И НАЛОЖНИЦИ В ИСЛЯМА

Това са въпроси, който с основателно предизвикват вниманието и интереса на много хора, както и нападки срещу исляма и пророка Мухаммед с.а.с.

Представители на ислямския свят са правили и правят опити за оправдаващи обяснения по тези въпроси, които в повечето случаи, вместо яснота, увеличават съмненията и предизвиква още повече недоумение и объркване.
Множество въпроси, могат да получат ясен отговор, когато бъде отправен поглед към Книгата на Аллах и двата периода от ислямската история, през които са направени множество фалшификации и наложени множество измислици като религия.

Тези периоди са Омаядския и Аббасидския.

 Първият продължава близо един век след праведните халифи, а втория, четири века, непосредствено след първия.

Тези два периода са свързани с появата на течения в исляма – идейни и правни, както и с появата на книги с десетки хиляди предания.
Основната причина за фалшифицирането и измислиците, както при отминалите религиозни общности, така и при мюсюлманите е загърбването на Посланието на Всевишния – Неговата Книга и позоваването на предците и преданията.

Историята и фактите свидетелстват, че фалшифицирането и измислиците са плод или на политически интерес, или на фанатизъм и пристрастена любов, или пък на целенасочени действия за подмяна на истината и отклоняване от напътствието на Всевишния.
Завръщането към Посланието на Всевишния Корана и съпоставянето на религиозните предписания с него е единствения път към истината по всички въпроси, защото Корана е съхраненото слово на Създателя и водителя на хората.
И така, какво казва Корана?:

ПЛЕННИЧЕСТВО
Преди всичко е необходимо уточнение по въпроса с робството, относно което често се казва, че исляма е въвел механизми за премахване на робството – исляма е премахнал робството и не допуска робство.

 Всякакво друго представяне, противоречи на духът на Корана.
Когато [в битка] срещнете отричащите, съсичайте им вратовете!

А когато ги сразите – дръжте здраво /пленените/!

След това ги освободете или по милост, или срещу откуп, когато товара на битката секне.

Така е! А ако Аллах пожелае, би им отмъстил, но изпитва едни от вас чрез други.

 А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще погуби делата им.

/47: 4/
По време на война се взимат пленници, които се освобождават или безвъзмездно, или срещу откуп.

Това се прави след като битката окончателно приключи и врага няма никакви шансове за прегрупиране.
Съгласно знамението, пленниците не се убиват, нито пък се държат в лагери.

Ако след откупването и освобождаването, останат хора, които са в несъстоятелност да оцелеят, то те остават под попечителството на мюсюлманите като част от семействата.

 Те също работят и вършат дейност, каквато и останалите членове.

Въпросните хора в Корана са назовани „мулкул йемин” – владените от десницата.
В следното знамение владените от десницата са споменати, като част от членовете на семействата, които в определени времена трябва да искат позволение от собствениците за влизане в домовете, тъй като могат да бъдат разсъблечени:
О, вярващи, нека онези, които са под властта на десниците ви и онези от вас, които не са достигнали зрелост, да ви искат позволение три пъти: преди молитвата в зори и когато сваляте одеждите си по пладне, и подир нощната молитва – три случая, в които може да сте разсъблечени.

Извън това не е грях нито за вас, нито за тях да влизате едни при други.

Така Аллах ви разяснява знаменията.

Аллах е всезнаещ, всемъдър.

 /24: 58/
Справедливостта и принципите заложени в Корана, които на практика били приложени от пророка Мухаммед, стоплили сърцата дори на враговете му и на тълпи хората встъпвали в исляма.

Съгласно изследване на проф. Хамидуллах, при смъртта на пророка, към него се били приобщили хора от територия 4 милиона квадратни километра.

Ако хората не се вливали доброволно в исляма, този уникален успех, за по-малко от 10 години е невъзможен с каквито и да било средства по онова време.

Противно на разпространяващите се измислици и фалшификации, съгласно изследването на Хамидуллах, който по места възпроизвел всички битки на пророка, равносметката от всичките му сражения е:

230 убити мюсюлмани и 260 немюсюлмани.
Само 130 години след пророка, по време на Аббасидите, картината е коренно различна – вследствие на потъпкване светините на Всевишния в Корана, почти не се забелязва приобщаване към религията, а с времето ислямската държава се смалявала, докато настъпило разцепление и халифа не можел да защити дори себе си.
Пренебрегването на справедливостта и принципите от Корана, преследването на властта, налагането на измислици и суеверия, и изопачаването на религията във времето, са причините за изоставяне на откровението и заблудата сред мюсюлманите.

ПЛЕННИЧКИ, НАЛОЖНИЦИ /

ОДАЛИСКИ – ЖЕНИ ОТ ХАРЕМА/, СЛУГИНИ…
Изключително пикантни названия, които предизвиква вниманието и на мъжете, и на жените, а още повече на тези, които търсят повод да атакуват исляма.
Има ли според исляма пленнички, наложници, слугини – жени, които без да са сключили брак или против волята си, трябва да задоволяват вярващите мъже, защото така Аллах е повелил?!
Да, съгласно четирите правни школи,

 оформили се 2–3 век от преселението и ислямската литература, голяма част от която се базира на Аббасидската династия, съществува такова схващане. Тези жени са назовавани „джарийе” – пленнички, слугини, наложници…, а във връзка с тях са правени главозамайващи описания и потресаващи фетуи.
Когато се обърнем към Корана обаче, неговите повели категорично забранява разврата и пазят честта и достойнството на всеки индивид.

 Тези повели дават недвусмислено постановяват,

 че интимните взаимоотношения са допустими единствено и само след сключване на брак:
Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и порядъчните жени от вярващите, и порядъчните жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните плати – порядъчно, а не с разврат, и без да си взимат скрити приятели.

 А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”

/5: 5/
Изразът „Ако им дадете техните плати – порядъчно”, се отнася за брак, защото според предписанието на Корана, брак се сключва след договаряне на задължителна плата, а от порядъчно в арабския оригинал се разбира законово.
Освен изключението за пророка, никой вярващ, не може да сключи брак без задължителната плата:
О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от десницата ти сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб.

 И [без плата ти е позволена за съпруга] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея – единствено за теб, а не за другите вярващи – знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и владените от техните десници

 – за да няма притеснение за теб.

Аллах е опрощаващ, милосърден.

/33: 50/

Сключването на брак е свободно волеизявление и представлява договор, който не може да произтече без съгласието на двете страни.
Владените от десниците жени в Корана са третирани като всички останали – сключва се брак с онези, които желаят такъв:
И давайте на сираците имотите им, и не разменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имотите им

към вашите имоти!

Това е голямо прегрешение.
А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири.

А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – /сключвайте брак/ с една или с владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.

/4: 3/
Този от вас, който не може да се разпростре да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава

­ /да сключи брак/

с някои от вярващите ваши момичета,

 които десниците ви владеят.

Аллах най-добре знае вашата вяра.

Вие сте един от друг.

Встъпвайте в брак с тях с позволението на техните господари и им дайте задължителната плата с добро.

 Да са порядъчни, а не развратници, нито такива, които си хващат скришом приятели.

Ако извършат прелюбодеяние,

след като се омъжат – за тях е половината

от наказанието, което е за свободните жени.

Това е за онзи от вас, който се страхува от грях.

А да търпите е най-доброто за вас.

 Аллах е опрощаващ, милосърден.
Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.

/4: 25 – 27/

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Исляма забранява прелюбодейството – всякакви интимни отношения, които не са регламентирани чрез брак.
Интимните отношения извън брака представляват разврат, който води до падение за индивида и до разруха в обществото.
Всякакъв вид интимни отношения, които се прилагат извън брака под предлог „пленнички, наложници, слугини, джарийа” представляват грубо нарушение на повеленото от Аллах и са злочест път.
Никой авторитет – школа или личност, не може да определи като законно, това което Аллах Всевишния е постановил като незаконно.

/Рабите на Всемилостивия са онези/

Които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот – Аллах е възбранил това, освен по право,

 – и не прелюбодействат.

А който върши това, ще срещне възмездие.

 /25: 68/
Този Коран напътва към непоклатимото и благовества вярващите, които вършат праведни дела,

че за тях ще има голямо въздаяние…

/17: 9/

албум въпроси

албум

Кой ще е първият, който ще влезе в дженнета, кой ще мине най-напред по мостта „сърат” и кой ще бъде питан най-напред в Съдния ден?

Кой ще е първият, който ще влезе в дженнета,

 кой ще мине най-напред по мостта „сърат”

 и кой ще бъде питан най-напред в Съдния ден?

 

В Свещения Коран се разказва, че хората в Съдния ден ще бъдат разделени на три групи.

1- Асхабул Йемин – „хората на десницата”,...
т.е. тези, които ще вземат, книгата в която са записани делата им   с дясната ръка.

 

2- Асхабу Шамал – „хората на левицата”,
т.е. тези, които ще вземат своята книга с лявата ръка.

 

3- Асхабул Мукаррабин – „първенците в богобоязливостта и приближените на Аллах”,

 които ще влязат директно в дженнета.

Отностно това Аллах казва:
„Когато земята се разтърси в трус и планините се разломят на отломки, и станат разпиляна прах,

вие ще станете на три групи:
едни - отдясно, ­ какво ще е за тези отдясно?;
и други ­ отляво, ­ какво ще е за тези отляво?;
и първенците [в богобоязливостта], ­ те са първенците [в Рая] ­,
тези са приближените [на Аллах] в Градините на блаженството ­ повечето са от предците и малцина от сетните , на украсени престоли, облегнати там един срещу друг.
(Коран – 56/4-16)
Хората на десницата са определено тези от хората, които ще влязат в дженнета.
А хората на левицата са тези, от които повечето ще бъдат в джехеннема.
Що се отнася до третата група, те са тези, които ще влязат директно в дженнета без разпит и питане.
Хората от тази (третата) група са пророците, богобоязливите, мъчениците (шехидите) и т.н.
(Виж: Ибн Касир тълкуването на 4-16 знамение от сурата Ал-Уакиа).

 

В хадис предаден от Анас (р.а) се разказва, че Претиника на Аллах (с.а.с) е казал:
„В Съдния ден, аз ще съм този, който първи ще влезе в дженнета.”

 (Виж: Меджмуа Завайд – том: 7 стр: 349).

А в друго педание се споменава, че след пророците, тези които най-напред ще влезнат в дженнета са слабите и бедни преселници (мухаджири).

А тези, които най-напред ще бъдат съдени в Съдния ден ще са уммата (общността) на Мухаммед (с.а.с).
(ВижКенз`ул Уммал хад.ном. 39754).

След всичко, което споменахме по-горе се разбира, че първите, които ще минат по моста „сърат” са тези, които първи ще влязат  в дженнета.

УПОВАВАНЕТО НА АЛЛАХ

Всевишният Аллах казва:

“ На Аллах да се уповават вярващите!”

 (Ибрахим 11)

“И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.”

(Разводът 3)

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават.”

(Придобитото във война)

 

Абдуллах ибн Аббас (р.а.) казва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:“…

 Те са онези, които не четат рукйе, нито искат друг да им чете, и не вярват в суеверия, и на техният Господар се уповават.” 

(Бухари и Муслим)

Омер (р.а.) казва:

“Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:

“Ако наистина вие се уповавате на Аллах – истински, Аллах ще ви дари с препитание, както дарява птиците, сутрин излизат гладни, а вечер се връщат сити.”

(Тирмизи)

 

Aбу Бaкр (р.а.) е казал:

“Погледнах към краката на мушриците, когато бяхме в пещерата (Сaур), а те висяха над главите ни.

 Тогава рекох:

“О, Пратенико на Аллах, ако някой от тях погледне към краката си ще ни види?!”

А той (с.а.с.) рече:

“О, Aбу Бaкр, какво мислиш за двама, към които третият е Аллах.” 

      (Бухари и Муслим)

Aнaс (р.а.) казва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.)“Който изрече

(тоест когато излиза от дома си):

“С името на Аллах, уповавам се на Аллах, няма мощ и няма сила освен Аллах.”

Тогава му се казва:

“Напътен си, задоволен си и си предпазен.”

(Aбу Дауд и Тирмизи)

 

(Какво ще сториш на човек,

който е напътен, задоволен и предпазен.)

Aбу Дауд

---------------------------------------------------------------------------------

Абдуллах ибн Аббас (р.а.) казва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:“…

 Те са онези, които не четат рукйе, нито искат друг да им чете, и не вярват в суеверия, и на техният Господар се уповават.” 

 (Бухари и Муслим)

---------------------------------------------------------------------------------

Постигането на толкова силна връзка между раба и Аллах, че само с мисълта за пълното уповаване в Аллах, прави излишно другото (посредничество)???

 -----------

 

От хадиса се подразбира, че само и единствено от Аллах имат нужда, само и единствено от Аллах искат, само и единствено до Аллах се допитват.

От никое създание на земята не изпитват нужда и не се надяват на нищо, освен на Аллах, нито се надяват на парите си, здравето си, близките си и т.нат.
А Рукийе е разваляне на магии чрез определени айети от Корана.

 

----------
Рукйе е два вида:

рукйе шери`иййе (от шериат) и рукйе ширкиййе (от ширк).

В посочения хадис се има предвид рукйе ширкиййе, която се е правела в предислямския период, или рукйе, която е харам.

Рукйе шери`иййе представлява четене на Коран и дуа с цел лечение на болести, разваляне на магии, прогонване на джинове и.т.н.

Това е позволено в исляма при условие, че се знае че само Аллах може да те излекува, а рукйе е само причината.

----------------

Това също е рукйе.

 Това са сурите, които най-често се ползват за рукйе.