Форми и начини за получаване на откровение (вахий)

Формите на получаване на вахий се наричат степени на вахий. Нашият Пророк (с.а.с.) възприемал и схващал вахийните познания и информация понякога по време на сън, понякога при бодърстване, понякога му се явявал Джебраил (а.с.), а някой път и без да го съзре. Общо взето айетите му били низпослани главно в два вида: или Пратеникът на Аллах възприемал айетите от Джебраил (а.с.), който идвал като ангел, което било най-трудното възприемане, или пък Джебраил (а.с.) се явявал в човешки образ и оповестявал айетите. Нашият Пророк (с.а.с.) възприемал по девет различни начина откровенията на Корани Кaрим: – При истински сън: Сънищата на нашия Пророк (с.а.с.) са били реалност, близки до бодърстване. Той заявил: “На нас, пророците, очите ни спят, но сърцата ни – не”. Сънната форма на вахий се появила през първите 6 месеца, след което продължила във вид на бодърстване. – При наблюдаване на Всевишния Аллах: Понякога на нашия Пророк (c.a.c.) вахий му се явявал във вид на наблюдаване на Всевишния Аллах по време на сън и във вид на изслушване на благословените Му слова. Между впрочем в един от своите хадиси той повелява: “Видях своя Бог в най-хубавия му вид”. (Бухари) – След дочуване на звънлив глас: Понякога Пратеникът на Аллах (с.а.с.) чувал много силен и въздействащ глас, наподобяващ ясен и звучен камбанен звън, скоро след което получавал откровение – вахий. Този начин на настъпване на вахий може да се обясни само с факта на силното съсредоточаване на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) върху всички айети. – Чувал глас, но не виждал говорещия: Понякога по време на вахий Пророкът (с.а.с.) не виждал говорещото лице. Но дори и в това състояние той бил абсолютно уверен, че това, което чува, е вахий – откровение. Защото това била една от формите на получаване на откровение. – Когато вахий се внушавало директно в сърцето му: При такива случаи вахий се внушавало направо в сърцето му без посредничеството на ангел. – Когато вахий се внушавало чрез ангел: Понякога, когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) бил в бодърстващо състояние, в сърцето му било внушавано вахий, но със сигурност той знаел, че вахий е доставено чрез ангел. В един от хадисите се казва следното: “Джебраил вдъхна в сърцето ми, че един човек в никакъв случай няма да умре, докато не осигури препитанието си. Щом е така, пазете се от гнева на Аллах и намерете добър начин за набавяне на препитанието си.” – Непосредствен вахий при бодърстване: Вахият при този случай обикновено настъпва или при някакво чувство на притеснение, или на свян. Съществува предание, че по този начин е вдъхнат вахият за изпълнение на молитвата намаз и са били низпослани последните айети от сура “aл-Бакара”. Впрочем и откровението на Муса (а.с.) се явява иззад една завеса. – Чрез преобразяване на ангела: Джебраил (а.с.) понякога се явявал като някои от благородните приближени, а много често в образа на Дихйе. В този вид са го виждали и другите приближени на Пророка ни. В един от хадисите се казва: “Джебраил се явява при мен и ми говори точно така, както някой ваш приятел като дойде при вас и ви говори.” По такъв начин Мухаммед (с.а.с.) получавал вахий два пъти. Първият път е било в началото на пророчеството му, в пещерата “Нур” на планината “Хира”, а вторият път му се случило по време на “Мирадж” при Сидрат-ул Мунтaха. Откъс от книгата на Хюсеин Читак Свещената книга на мюсюлманите - Коранът и мястото му сред божествените книги

Писарите на вахий

В първите дни на исляма Мухаммед (с.а.с.) научавал наизуст откровенията от Джебраил (а.с.), но след приемането на исляма от сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.), той назначил писари да записват низпосланите айети. Първият писар на вахий в Мекка бил Абдуллах бин Саад Aбусарх, а в Медина Убей бин Кааб. Броят на писарите достига 40. Имена на писари на вахий са: Зейд бин Сабит, Али бин Еби Талиб, Осман бин Аффан, Амр бин Ас, Муавиa бин Суфян, Муаз бин Джaбaл, Ханзала бин Рaбиа, Aбу Бaкр, Омaр, Зубaир бин Аввам, Абдуллах бин Aркан, Сабит бин Кайс, Абдуллах бин Зaйд, Халид бин Уaлид, Абдуллах бин Рaвваха, Хузaйфa бин Йaман (р. анхум). Пророкът (с.а.с.) диктувал на писарите низпосланите откровения, като им посочвал към коя сура да ги прибавят. Освен това всяка година през месец Рамадан прочитал низпосланите айети на Джебраил (а.с.) (айетите от цялата година). Това се нарича арз (представяне). В едно предание се казва: “Пратеникът на Аллах представяше, т.е. прочиташе Корана пред Джебраил (а.с.). А през последната година от живота на Мухаммед (с.а.с.) такова представяне имало два пъти.”

Материали, на които са написани айетите

Айетите са били записвани от специални писари – кaтиби. В онези времена в Арабия се ползвали два вида писменост – Хиджази – която представлява първообразът на стила куфи с остри ъгли. – Семитската – която лежи в основата на стила несих със закръглени букви. Айетите са записани върху различни, подходящи за тази цел материали. Тогава вместо хартия са ползвали следните материали: – Обработена тънка кожа; – Обелени кори от финикови палми; – Тънки бели къмъни; – Кости, лопатки. Айетите се заучавали наизуст и се записвали. По този начин не се оставяла никаква възможност за тяхната промяна или забрава.

Какво значи ай`я от Корана!

Речниковото значение на думата айя е знак, знамение, чудо, стих от Корана. Всяко нещо, което свидетелства за съществуването на Аллах и всичките Му чудеса също се нарича знамение . Като понятие думата ай`я означава слово на Аллах, което съдържа някаква мисъл, знак или съждение и се състои от едно или няколко изречения. Тъй като всяко изречение от Корана съобщава повеля или забрана на Аллах, някаква дълбока истина, поука, представлява своеобразен паметник на величие, те се наричат айят. За броя на айетите се посочват различни числа. Така например според Нафи те са 6217, според Шaйб 6214, според представителите на град Куфa са 6236, египтяните смятат, че са 6219, а според Зaмахшaри те са 6666. Не трябва да се тълкува погрешно тази разлика в броя на айетите, защото тя зависи от това на колко части ще се дели едно цяло. С други думи техният брой зависи от това кое се възприема за начало и край на една ай`я. Последната дума се нарича интервал или пауза, а последната буква Харф-ул-фасъла (буква на пауза). Ред и състав на айетите: Айетите не са спуснати в реда, в който се намират в Корана, така са били съобщавани от Всевишния Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е указвал коя ай`я на кое място и в коя сура трябва да бъде поставенa. Така, че според неговите наставления писарите на айетите са ги подреждали и записвали. В подредбата на айетите никога не е направена каквато и да е промяна в сравнение с времето, когато те са били събрани в една книга по времето на Aбу Бaкр (p.a.) и размножавани по времето на Осман (p.a.) . Аллах (с.т.) в сура Ал-Хиджр, казва: “Наистина Ние низпослахме напомнянето и ние непременно ще го пазим”.

Истибра

Терминът “истибра” означава освобождаване от нещо. Истибра извършват мъжете. За изпълнението на истибра мъжа следва да дочака завършване уринирането. Последователността при изпълнение на истибра зависи от особеностите на организма при отделния мъж. За извършване на истибра може да е достатъчно ставането, покашляне, присядане няколко пъти, ходене около 40 крачки. Ако размерът от следите оставени от урината върху долното бельо превишава размера на вдлъбнатата част от китката на ръката, то такава дреха се смята за мръсна. На въпрос за истибра, шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: И всеки път, когато човек притиска своя полов орган, то излиза урина останала след като е ходил по малка нужда, а ако го остави то урината няма да излезе. А ако му се струва, че нещо е излязло, то това вече е внушение. Урината остава в пикочния канал и не е необходимо да се притиска главичката на половия орган, нито с камъни, нито с пръсти, нито с нещо друго, според общото мнение на учените, защото ако се премахне остатъка от урината чрез натиск оттам, то ще дойде друга." /"Маджмуа ал-Фатава", 21/106./

Наименования на сурите

Коранът съдържа 114 сури, всяка от които има свое наименование. Имената на сурите са посочени от Мухаммед (с.а.с.). Като повод за наименованието на сурите са послужили някои думи, които се споменават вътре в нея или пък някоя друга причина. Всяка сура получава своето заглавие от съдържаща се в нея ключова дума. Принципно погледнато сурите са съвкупност от теми, които не се подчиняват на композиционни стереотипи и не следват правилата на формалната логика. Те обаче съставят сложна сплав от идеи, обединени в цялост, която придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и детайла, но и на отделния звук. Така например сура aл-Фатиха се нарича още Уммул-Китаб, Фатихатул-Коран. Други сури пък се наричат с едно общо наименование. Така например ал Фaляк, aн-Нас са наречени със общото наименование Муаввизaтaйн, сред тях има и такива, които носят имената на пророци: Ибрахим, Худ, Нух, Юсуф и Мухаммед (с.а.с.) Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. Има и такива сури, които носят имената на онези племена и народи, за които става въпрос в самата сура. Такива са например сурите Курайш, Джин, ал Имран.

Допълнителното говеене нафиле три дни всеки месец.

Допълнителното говеене нафиле три дни всеки месец може да бъде спазвано по следния начин: 1. Подред. 2. Именно, три дни в средата на лунния месец. 3. Изобщо в течение на лунния месец.