Силен е не този който побеждава другите, а който победи гнева си

 

 

 

 

 

Гневът е едно от лошите нашепвания на Сатаната, които водят до много злини и беди и чиято обхватност е известна само на Аллах. Затова Ислямът има нелеката задача да се справи с тази отрицателна черта.
Пророкът (cac) ни е оставил лекове за тази „болест" и начини да се ограничи нейното влияние:
Да търсим спасение от Сатаната при Аллах
Сюлейман ибн Сард e казал:
 „Стоях с Пророка (cac) и двама мъже злословеха един срещу друг. Единият бе позеленял от яд, а вените на шията му щяха да се пръснат.
 Пратеникът (cac) каза: „Знам нещо, с което всичко това, което чувства, би изчезнало.
Ако каже: „Търся спасение от Сатаната при Аллах", целият му гняв ще изчезне."
(Бухари)
Пратеникът на Аллах (cac) е казал: „Ако човек се ядоса за нещо и каже: „ Търся спасение при Аллах", то гневът му ще изчезне.“
Да замълчим
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
 „Ако някой от вас се ядоса, нека да замълчи".
(Имам Ахмед)
В повечето случаи ядосаният губи самоконтрол и може да изрече грешни думи, проклятия, думи, водещи до развод – които лесно биха разрушили дома на човек, или клевети, които да ни навлекат ненавистта и враждата на околните.
 Така че казано накратко, да замълчим е решението да се избегне всичко това.
Да не се движим
От Пратеника на Аллах (cac) е предадено:
„Ако някой от вас се ядоса и е прав, нека да седне, и гневът му ще отмине.
 Ако не отмине, нека легне."
Разказвачът на това предание е Абу Зaр.
Той водел камилите си да пият на коритото, което имал, когато други хора като се приближавали към него си казали един на друг:
 „Кой може да се съревновава с Абу Зaр (в поенето на животните) и да го изправи на нокти?"
 Един от тях казал: „Аз мога!" и така той довел добитъка си до този на Абу Зaр и се спречкал с него.
 В резултат на това счупил коритото.
Абу Зaр бил прав, затова седнал, след това легнал.
 Някой го попитал: „О, Абу Зaр, защо първо седна, а след това легна?"
Той отговорил: „Пратеникът на Аллах (cac) е казал..." и цитирал преданието.
 (Муснад Ахмед)
Една от ползите, които можем да извлечем от този съвет на Пратеника, е, че той възпира един ядосан да излезе „извън кожата си", защото би могъл да удари или нарани някого.
 Или дори да убие.
 Би могъл да изпочупи нечия собственост и т.н.
В седнало положение е по-малко вероятно човек да се превъзбуди, а в легнало – още по-малко.
 Ал-Алламах ал-Хаттааби  e казал в своя коментар за Абу Дауд:
 „Човек, който е прав, е в позиция да удря и руши, докато седнал е по-малко вероятно да го направи, а легнал – още по-малко.
 Възможно е Пророкът (cac) да е казал ядосаният да седне и да легне, за да не направи нещо, за което по-късно ще съжалява.
 И Аллах знае най-добре."
 (Сунан Абу Дауд)
Да се вслушаме в съвета на Пророка (cac):
Абу Хурейра предава, че един човек казал на Пратеника (с.а.с.):
 „Дай ми съвет!" Той отвърнал: „Не се ядосвай!“ Човекът повторил молбата си няколко пъти и всеки път Пророкът (cac) му казвал:
 „Не се ядосвай!"
(Бухари)
Според друго предание човекът казал:
 „Размислих върху думите на Пророка (cac) и осъзнах, че гневът обединява всички видове зло."
 (Муснад Ахмед)
„Не се ядосвайте и Раят ще е ваш."
(Ал- Табарани)
Спомняйки си за наградата, обещана от Аллах на праведните, които стоят далеч от причинителите на гнева и се борят да го овладеят, достигаме до най-ефективния начин за потушаване пламъците на гнева.
 В едно предание от Пратеника (cac), разказано от ал-Табарани и описващо огромната награда за това, се казва:
 „Който контролира гнева си в момент, когато може да го излее, Аллах щте изпълни сърцето му със задоволство в Съдния ден."
Друга голяма награда е описана и в думите на Пророка (cac):
 „Който контролира гнева си в момент, в който може да го излее, на Съдния ден Аллах ще го извика пред цялото човечество и ще му даде да избере от Хур ал-Айн, която си поиска."
 (АбуДауд)
Да съзнаваме високото положение и предимствата, предлагани на тези, които се контролират
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
„Силен е не този, който побеждава другите [в борбата], а този, който се контролира, изпадне ли в гняв."
(Ахмед)
Колкото е по-голям гневът, толкова по-високо е положението на този, който се контролира.
Пророкът (cac) е казал:
 „Най-силният е този, който, когато се разгневи, лицето му позеленее и косата му се изправи, е способен да победи своя гняв."
 (Имам Ахмед)
Aнaс предава как Пратеникът (cac) минал покрай група хора, които се борели.
Той попитал: „Какво става тук?" Те отговорили:
 „Еди-кой-си е най-силният човек и може да победи всеки."
 Пророкът (cac) тогава казал:
„Дали да не ви кажа кой е по-силен дори от него?
Това е човекът, към когото се отнесат зле, но в отговор надмогва гнева си и по този начин побеждава Сатаната в себе си и Сатаната в онзи, който го е породил."
Да следваме примера на Пророка (cac) в случай на гняв
Пророкът (cac) е духовният ни водач и е заложил най-ценностния пример по този въпрос, както е записано в редица предания.
Едно от най-известните от тях е предадено от Анас:
 „Разхождах се с Пратеника на Аллах (cac) и той носеше роба с груба яка.
Един бедуин дойде и го сграбчи грубо за ръба на робата, така че по врата му останаха белези от яката.
Бедуинът му нареди да му даде от богатството на Аллах, което той имаше.
Пророкът (cac) се обърна към него и се усмихна, след което нареди да му се даде нещо."
 (достоверно предание, Фатх ал-Бари)
Да съзнаваме, че устояването на гнева е един от знаците на праведността
Праведните са тези, похвалени от Аллах в Корана и от Неговия Пратеник (cac).
За тях Раят е широк колкото небе и им се приготвя земя.
Една от чертите им е, че те „раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората.
 Аллах обича благодетелните."
 (3:134)
Това са тези, чийто добър характер, красиви качества и дела Аллах е споменал и на които хората се възхищават и искат да приличат. Друга от техните черти е, че „...дори да се гневят, прощават."
(42:37)
Да се вслушваме в тези, които ни напомнят
Гневът е част от същността на човека и хората се различават в своя гняв.
Трудно е човек въобще да не се ядосва, но искрените хора ще си спомнят за Аллах, когато им се напомни и те не ще прекрачат границата.
Ибн Аббас разказва как един човек поискал разрешение да говори с Омaр ибн ал-Хаттаб и му казал:
 „О, сине на ал-Хаттаб, ти не ни даваш много и не отсъждаш честно между нас."
Омар бил така разярен, че щял да се нахвърли върху човека, но ал-Хур ибн Кайс, който бил един от присъстващите, казал:
 „О, Омaр, Аллах казва на своя Пратеник (cac) в Корана:
 „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!"
(7:199)
 Този човек е един от невежите."
Омaр и дума не можел да каже след цитираното му знамение от ал-Хур, който бил човек внимателен в придържането към Книгата на Аллах.
 (Бухари)
Ето как трябва да постъпва един мюсюлманин.
Но лицемерът не мисли така.
Когато му било казано преданието на Пратеника (cac) и един от сподвижниците му казал:
 „Търси спасение от Сатаната при Аллах", той му отвърнал:
 „Ти за луд ли ме имаш? Махай се оттук!"
(Бухари)
А ние търсим спасение при Аллах от провал.
Да съзнаваме лошите последици от гнева
Негативните последици от гнева са много.
 Накратко те могат да причинят вреда както на самия човек, така и на околните.
 Ядосаният може да изкаже клетви и сквернословие, може да нападне другите физически по неконтролируем начин, даже да убие. Има една история с ценна поука.
Илкимах ибн Уааил разказва как баща му му седял с Пророка (cac), когато един човек дошъл при него, водейки друг човек с въже. Другият казал: „О, Пратенико на Аллах, този човек уби брат ми". Пратеникът на Аллах (cac) го попитал: „Ти ли го уби?", а той отвърнал: „Да, аз го убих".
После го попитал: „Как го уби?". Човекът отвърнал: „Той и аз удряхме едно дърво, за да свалим листата му за храна на животните.
 Той ме прокълна, затова го ударих по главата с брадвата и го убих". (Муслим)
Гневът може да доведе и до по-маловажни щети от убийството, като нараняване или чупене на кости.
 Ако породилият гняв избяга, разгневеният обръща гнева към себе си, така че той би могъл да скъса дрехите си, да си удря шамари, да получи пристъп, да изпадне в безсъзнание, да чупи чинии, мебели т.н.
В най-лошите случаи свършва с обществени катастрофи и прекъсване на семейните връзки, т.е. развод.
 Попитайте тези, които са се развели със съпругите си и те ще ви кажат:
 „Беше в пристъп на ярост".
А този развод води след себе си страданието на децата, разкаяние и безсилие, тежък и труден живот.
И всичко това заради неконтролирания гняв.
Ако си бяха спомнили за Аллах, ако бяха дошли на себе си, бяха овладели гнева си и бяха потърсили спасение при Аллах, това нямаше да се случи.
 Противопоставянето на Шериата води само до загуба.
 Вредата от гнева върху здравето – тромбоза, високо кръвно налягане, тахикардия (ускорена сърдечна дейност), хипервентилация (учестено повърхностно дишане), които могат да доведат до смъртоносни сърдечни удари, диабети и т.н., могат да бъдат описани само от лекарите.
Когато сме ядосани, трябва да помислим за себе си
Ако ядосаният човек се беше видял отстрани в момент на ярост, той би намразил себе си и начина, по който изглежда.
Ако можеше да види начина, по който се променя, как тялото и крайниците му треперят, как очите му блестят, как поведението му е извън контрол, той би презирал себе си и би се отвратил от собствения си вид.
 Всеизвестно е, че вътрешната грозота е много по-лоша от външната. Колко щастлив ще е Сатаната, когато види човек, изпаднал в такова състояние!

Седжде Сехви в намаза

За да се познават и прилагат предписанията на сехви седжде е необходимо да се знаят съставните части на намаза и неговите ваджиби, защото предписанията на сехви седжде са свързани с тях.
Това е една от основните причини, поради които трябва да познаваме съставните части на намаза, ваджибите и суннетите.
Сехви седжде е предписано за всички намазаи, освен за дженазе намаз.
Сехви седжде се извършва при няколко ситуации:
1.Когато кланящия додаде нещо в намаза
Ако кланящия додаде някое действие, което е от намаза, като например пети рекят, трто седжде, второ рукю и т.н.
Втози случай кланящия ще направи сехви седжде.
След като даде селям на двете страни ще направи още две седждета и отново ще даде селям без да повтаря тешехххуд.
 Пратеника (с.а.с.) кланял следобеден  намаз с пет рекята и му казали:” Да не би намзаа да се е увеличил!?
Пратеника с.а.с. попитал: „Но защо?”-на което те добавиха:
 „Кланя пет рекята.”
При което Пратеника (с.а.с.) направи две седждета и даде селям.
298Бухари, 1226;Муслим,571.
Когато кланящия додаде някое действие, което не е от намаза, като например правене на крачки, обличане, оправяне на шапката,почесване, оглеждане и т.н.
Ако това действие бъде предизвикано от някаква нужда то не разваля намаза, въпреки че кланящия е извършил повече движения.
Но ако бъде извършено без нужда, тогава се гледа броя и големината на тези действия и това дали са извършени нарочно или забравяйки.
Ако действията са многобройни и нарочно извършени-намазът е недействителен.
Според друго мнение намазът е недействителен и при положение, че действията са многобройни, въпреки че са извършени от кланящия забравяйки, но те са толкова много, че ако някой го наблюдава от страни оства с впечатление че не кланя.
Ако действията са малки незначителни макар и нарочно извършени, подобни деяния са порицани, но намаза е действителен, но наградата за негоще бъде намалена.
2.Когато кланящия забрави някое действие от намаза
а)забравяне на съставна част от намаза
- ако това е началния текбир, в този случай кланящия не е встъпил в намаза и трябва да го поднови;
- ако бъде забравен някоя друга съставна част от намаза, тогава имаме следните ситуации:
Първа ситуация:
Когато кланящия си спомни , че е изоставил дадена съставна част, чак когато е на втория рекят и е започнал с четенето.
Тогава рекята, от който е забравена съотвтната съставна част е невалиден, а на негово място се числи рекята, в който се намира.
Втора ситуация:
Ако кланящия си спомни, че е пропуснал(забравил)някоя съставна част от намаза преди да е започнал с четенето на Aл Фатиха от следващия рекят, тогва ще се върне да извърши пропуснатата съставна част на намаза и ще повтори всички действия след него до новия рекят.
Например: на седжде си спомня, че е забравил да прочете Aл Фатиха, здължен е веднага да се върне на киям , след това да прочете Aл Фатиха да отиде на рукю, да се изправи от рукю, и чак тогава да отиде на седжде и да продължи с намаза.
На края на намаза ще направи сехви седжде.
Трета ситуация:
Когато кланящия си спомни, че е забравил съставна част от намаза след като е дал селям.
Ако си е спомнил непосредствно след даването на селям, преди да е развалил абдест или е разговарял с някого , но не във връзка с намаза, тогава ще кланя още един рекят, който ще компенсира пропуснатото, а на края на намаза ще направи сехви седжде.
Но ако за това си спомни след като е развалил абдест или е разговарял с някого, но не за намаз, тогава ще повтори целия намаз.
б) забравяне на ваджиб в намаза
Ако кланящия забрави ваджиб, тогава няма да се връща за да го компенсира, а само ще направи сехви седжде.
Доаказателство за това е хадис предаден от Абдуллах ибн Бухайн: „ Кланяше ни Пратеника (с.а.с. )(кланяхме) два рекята и стана за трети, без да сяда и хората зад него станаха и кланяха.
При края на намаза, докато чакахме да даде селям ,изрече текбир и направи две седждета преди селяма, и тогава даде селям.”
 ( 299Бухари,829;Муслим,570.)
в)забравяне на суннет в намаза
Втози случай няма да се прави сехви седжде.
3.Когато кланящия се усъмни в намаза
Когато кланящия се усъмни, че е забравил нещо от съставните части или ваджиби на намаза становището е следното:
а) Когато кланящия се усъмни в броя на рекятите, които е кланял , решава, че е кланял по-малко, защото в това е сигурен така например ако се съмнява дали е кланял два или три рекята, решава, че е кланял два рекята и накрая на намаза ще направи седжде преди селяма.
Предава се че веднъж Пратеника (с.а.с.) след втория рекят пропуска първото сядане и се изправя за трети рекят ,а на края на намаза преди селяма е направил сехви седжде, казвайки по-късно:
 „Когато някой се усъмни дали е кланял три или четири рекята в намаза, нека отхвърли съмнението като вземе за основа онова ,в което е сигурен ( а това е по-малкия брой рекяти), а след това преди селяма, нека направи сехви седжде.
Ако при пдобен случай кланя пет вместо четири рекята това ще му бъде шефаат за неговия намаз, но ако е кланял четири, колкото и трябва, това ще остави шейтана с провесен нос
(душевно съкрушен).
(Муслим, 571)
б)Когато кланящия се усъмни, че е пропуснал съставна част от намаза(рукн).
При това положение имаме три ситуации:
Първа ситуация:
Ако кланящия се усъмни , че е пропуснал съставна част на намаза от предходния рекят, тогава рекята в който се намира ще компенсира(ще замести) рекята в чиято изрядност се съмнява.
Втора ситуация:
Ако кланящия се усъмни, че е пропуснал съставна част на намаза от същия рекят, в който се намира в момента на кланянето, тогава ще се върне от тази съставна част(рукн), ще я извърши , както ще извърши и всички действия след нея.
Трета ситуация:
Ако у кланящия се появи съмнение след като е извършил намаза и е приключил с него, в този случай няма да се базира на съмненията си.

4.Когато кланящия не е сигурен дали е извършил  рукн или ваджиб , но преобладава мнението, че е иизвършен.
Втози случай кланящия ще завърши намаза си според преобладаващото мнение и ще направи сехви седжде след селяма.
Пратеника (с.а.с.)  e казал:
„Когато някой от вас се усъмни в намаза, нека избере онова, което смята за най-правилно ( в друго предание: „Нека избере онова, което е най-близо до истината.”)
Нека направи сехви седжде.
(Муслим, 572)
От Бухари се предава още”...и нека направи сехви седжде след селяма.”
Забележка:При извършване на сехви седжде преди или след селяма не е необходимо да се чете повторно „Еттахиййату”.
Правилно е непосредствено след сехви седжде да се даде селям, както го предава имам Бухари.

Покланянето в Суджуд

Абдулхалим Хуфадж, Аллах да се смили над него, разказва как един германец бил удивен когато видял мюсюлманин да извършва суджуд.
 Той го изчакал да приключи намаза и приближавайки се до него попитал какъв е смисълът на преклонението в суджуд. Мюсюлманинът му обяснил смисъла на намаза, мъдростите, заложени в него и въздействието му върху човека.
След като изслушал тези обяснения в удивление и обърканост германецът обяснил на мюсюлманина, че е открил нещо, което проучва от две години.
Своето изумление германецът описал така:
Той изживявал душевно неразположение и винаги се чувствал потиснат.
Успокоение той намирал единствено когато поставял чело на пода. Впоследствие, когато видял този мюсюлманин да извършва намаз разкрил тайната на успокоението, което изпитвал.
Мюсюлманинът завел германеца в Ислямския Център в Мюнхен и служители там му разяснили Исляма.
 След това посещение германецът приел единобожието и встъпил в Исляма.
Причина за встъпването му в Исляма станало преклонението в суджуд.
Какво всъщност представлява суджуд?
 Какво въздействие има? Какви са спецификите на извършващите суджуд?
Що за преклонение представлява извършването на суджуд, който отделя човека от земната повърхност и го извисява към небесата, към високи степени и истини на отвъдното?
Значението на суджуд:
„И когато рекохме: „Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете!
 И влезте през вратата, кланяйки се в суджуд и кажете:
 „Опрощение!".
Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните."
Относно този айет, свеждайки от Ибни Аббас, имам Табери казва, че им е позволено да влезнат покланяйки се.
Табери е казал:
Суджуд означава да се поклониш с почит пред онзи, пред когото се покланяш.
Всеки, който се покланя с уважение пред нещо, извършва суджуд, Това е причината Ибни Аббас да тълкува кланяйки се в суджуд, покланяйки се.
Ако извършващия поклон суджуд се покланя повече, то и покланящия се прави поклон.
Относно знамения 21, 22 на сура Иншикак:
„И когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд? Да, онези, които не вярват, отричат."
 (84: 21,22)
Мухаммед ас-Саууаф казва:
 суджуд, това е преносният смисъл на покланянето и чувството на смирение и има много близка връзка със Свещения Коран.
Това, което се възнамерява със суджуд е намаза.
Споменаването му наред с вярата, сочи каква голяма стойност и важност има и какво е мястото му в Исляма.
 Той е подпората на Исляма и негова здрава основа.
 „Онзи, който отслужва намаза, той изгражда религията си,
 а който го изостави, той е съборил религията си."
(Хадис)
Стойността на суджуд произхожда от тези велики значения. Прекланянето, почитането, чувството на смирение, изразяването на безсилието – всичко това са поведения, показващи, че човекът е раб. Поклона суджуд, който изразява рабството, представлява един важен ритуал, защото той е крайната граница на покланянето.
Няма друг поклон, който да е отвъд границата на челото и носа на пода.
Покланянето в суджуд, който се определя от поставяне на пода на челото, носа, колената, представлява най-съвършената форма на изразяване на безсилие, пред който се извършва.
Ето защо поклон не заслужава никой друг и нищо друго, освен Аллах, Господа на световете.
Покланянето пред друг, освен пред Него е напразно.

Най-големият измежду грабителите е онзи, който краде от намаза.

Пратеникът на Аллах (c.a.c) e  казал:
 „Най-лошият в кражбата е онзи, който краде от своя намаз."
Попитаха: „О, Пратенико на Аллах! Как може да краде от намаза си?" Той отговорил: „Не изпълнява както се полага руку и суджуд"
(Имам Ахмед)
Всеизвестни и често допускани пропуски по време на намаза са липсата на спокойствие, неправилното изпълнение на руку и суджуд, недостатъчното изправяне след руку и суджуд.
Няма джамия, където да не се наблюдава неспазване на правилното изпълнение на основите на намаз (Тадили аркан).
Правилното изпълнение на основите на намаза представлява гръбнака на намаза, без който намаза не може да има. Пренебрегването на тадили аркан анулира намаза.
Положението наистина е сериозно.
Пратеникът на Аллах (c.a.c.) e казал :
„Няма намаз онзи, който при руку и суджуд
не изправи гърба си както се полага."
 (Абу Дауд)
 Това в действителност е лошо положение, което заслужава упрек и заплаха.
Абу Абдуллах ал-Ансари предава :
 „Пратеникът (с.а.с) отслужи намаза със сподвижниците си.
След това той отседна с група от тях.
При тях влезе човек и застана за намаз.
 Той започна, да изпълнява руку и суджуд бързо така, както кокошка кълве зърно (без да се изправя).
Пратеникът (c.a.c) каза: „Виждате ли го? Онзи, който почине с това (без да се поправи) умира с друго, а не с религията на Мухаммед. Той навежда глава и веднага я вдига, както гарвана кълве леш.
Онзи, който изпълни руку и извършва суджуд така, както кокошка кълве зърно е като гладен човек, който хапва една или две фурми. Какво ще предотврати това от неговия глад?!"
(Сахих Ибн Хузaймa)
Свежда се, че Зaйд ибн Уaхaб е казал:
Хузaйфa (ра) видя човек, който не изпълнява правилно
руку и суджуд и му каза:
„Ти не отслужи намаз.
Ако бе умрял, щеше да си с друго,
а не с религията на Мухаммед (c.a.c)"
(Бухари)
След като научи това онзи, който не спазва правилното изпълнение основите на намаза, наново да отслужи намаза, който е изпълнил, а за предишните да направи тoубa пред Аллах, не е нужно наново да отслужва предишните намази.
Доказателство за това е хадиса в който Мухаммед (c.a.c) е казал на такъв който е направил такъв пропуск:
„Върни се и наново отслужи намаз, защото ти не отслужи намаз."

Kaк да бъдеш активен в джамията

Има безброй много начини да се обвържеш със своята джамия.
Една действаща джамия, където богобоязливи вярващи се молят, преподават и учат, е възможно най-доброто място, което би могло да съществува.
 Ето няколко съвета, които ще ти помогнат да не скучаеш преди и след молитвата, когато посещаваш джамията.
БЪДИ ПОСЕТИТЕЛ
Преди всичко посещавай джамията редовно. Старай се да изпълняваш петте молитви за деня.
 Всички молитви в джамията са по-добродетелни от тези вкъщи, но сутрешната и нощната молитва са особено важни според сунната на Пратеника (c.a.c).
Опитът показва, че по време на тези две молитви хората са свободни от други ангажименти.
 Събиранията, особено на нощната молитва, са най-големи.
Ако не си редовен в джамията, препоръчително е да започнеш с ежедневната нощна молитва там.
След това прибави сутрешната, а по-нататък следващата удобна молитва и т.н.
БЪДИ ПРИВЕТЛИВ
Да бъдеш приветлив е изключително привлекателно и благотворно поведение. Усмихвай се, бъди любезен, сърдечен и загрижен към другите посетители.
Това е важна и в същото време непретенциозна роля, която човек може да изпълнява.
Направи джамията обичано място за останалите братя мюсюлмани, които срещаш там.
Вярвай, някои хора биха се осмелили да дойдат до джамията, ако знаят, че там има хора, които да ги зарадват, да внесат щастие и дружба в живота им.
БЪДИ УЧЕНИК
След като си станал редовен посетител, вече трябва да бъдеш и ученик.
Трябва да има хора с по-широки познания от теб в джамията в една или друга сфера на ислямското знание.
Ако имаш късмет, може вече да има една или две учебни групи по религия.
 Ако няма, ти ги сформирай.
След това не се стеснявай да бъдеш ученик на всеки, който знае нещо ценно.
БЪДИ УЧИТЕЛ
Да си учител е дори по-добро, защото така ти и даваш, и получаваш от другите.
Това изисква да си усвоил значително предмета или областта, на която учиш или за която говориш.
БЪДИ ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН
Общата молитва е най-доброто духовно и умствено упражнение, което ни учи как да бъдем последователни и дисциплинирани. Дори ако имамът (водачът) сгреши, има правила, според които да го поправиш.
Когато се стигне до организирането на всички тези образователни, обществени и политически прояви в джамията, присъедини се към тези от тях, които според тебе са най-добри.
 Бъди добър, мислещ, уверен и градивен поддръжник на ръководството.
БЪДИ ВОДАЧ
Ако станеш последователен и добър слушател, можеш да почнеш да се учиш как да станеш и добър водач.
Всички тези джамийски комисии, работни групи, инициативи за големи проекти се нуждаят от ръководители.
Ако си напълно убеден, че можеш да вършиш добра работа като водач, не лишавай общността си от твоите умения.
Но бъди изключително внимателен.
Не бъди егоист и надменен и не се самоизтъквай.
Ръководството не е за всеки и то няма нищо общо с набожността.
Пратеникът (с.а.с) е посъветвал един много праведен свой сподвижник никога да не приема водачески пост.
БЪДИ БРАТ
Когато изпълняваш обща молитва, хората, които се молят с теб, са твои братя.
Ти си с тях във връзката си с Аллах.
Те молят Аллах за същите неща като теб.
Всъщност вие казвате заедно „Амин" в края на Фатиха (първата сура от Корана).
Ако Аллах приеме някои от молитвите, то ВСИЧКИ, молещи се с него, са блажени и опростени.
 Един учен е казал, че общата молитва му е скъпа именно поради тази причина.
Молитвата заедно с праведните е огромна благодат.
Не би ли обичал тези братя, чиято молитва съвпада с твоята и чието приемане от Аллах може да бъде и от полза за теб?
ПОМАГАЙ
Помагай на възрастните хора, които влизат да се молят, но са затруднени да изпълнят някои действия.
Когато станеш свидетел на спор между двама твои братя за незначителни неща – успокой ги с благи думи.
Бъди готов да се отзовеш, когато трябва да се свърши нещо за нормалното функциониране на молитвения дом.
„И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта,
 и не си помагайте в греха и враждебността!"
 (5:2)
ПАЗИ ЧИСТОТА
Почистването на джамията е с голяма тежест пред Аллах.
Когато чул, че негов сподвижник, който чистел джамията, е починал, Пратеникът (c.a.c) настоял да изпълни молитвата при погребение.
БЪДИ ДАРИТЕЛ
Подпомагай редовно джамията.
Дори да е малко и дори да подпомагаш много други неща.
Това увеличава обичта ти към Аллах, към дома Му и намалява обичта към този свят.
 Едва ли има нещо друго, чийто резултат от помощта си ще видиш
 по-скоро, отколкото този.
БЪДИ СЛУШАТЕЛ
В петък слушаме речи и въпреки това животът на мнозина остава непроменен от тях.
Това е така, защото слушането и вземането на поуки е умение, което се научава и придобива точно толкова, колкото говоренето и изнасянето на лекции.
Понякога един лош слушател може да не разбере нищо от голям оратор, а понякога един добър слушател може да научи много от неопитен оратор.
Така че бъди добър слушател, защото това е много по-важно и полезно от това да си добър оратор.
 Да си добър в ораторството е в полза на другите.
А да си добър слушател е от полза на теб самия.
БЪДИ ОРАТОР
Не по-маловажно е в джамията да има можещи да се изказват публично.
Ако чувстваш, че си научил достатъчно и искаш да го споделиш с останалите, ако притежаваш добри ораторски способности, то твоята джамия винаги има нужда от хора, способни и уверени в публичното изказване.
Петъчните проповеди изискват повече тренинг и знание.
Обаче започването с встъпителни речи за Исляма и беседи в учебните кръгове може би са точните места за твоя старт.

Поведение на мюсюлманина при извършване на естествените нужди

Мюсюлманинът преди да отиде по нужда, търси място, което да е далече от погледите на хората. Предава се от пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем)), че “когато е искал да отиде по нужда, се е отдалечавал, докато никой не можел да го види.” /Ебу Дауд 2/
Когато човек отиде по нужда, трябва да избере подходящо място, а не там, където хората сядат на сянка, или на пътя, заради словата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) :
“Пазете се от двама прокълнати! Рекоха: А кои са двамата прокълнати о, пратенико на Аллах? Рече: Който ходи по нужда на пътя на хората, или при тяхната сянка.” /Муслим 269/
Към същата забрана спадат и бреговете на реките, овощните дървета и други, както е споменато в хадиса на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):
“Пазете се от тримата прокълнати: който ходи по нужда при изворите с вода, на сред пътя и при сянката.” /Ебу Дауд 26, Ибн Мадже 328/
Когато човек отиде по нужда, не трябва да носи със себе си нещо, в което се споменава Аллах, като мусхаф и други. В Суннета на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се повелява да се влезе в тоалетната или в банята с левия крак и да се изрече: “Бисмиллях, Аллахумме инни еузу бике минель-хубси уель-хабаиси.” /Бухари 142, Муслим 375/
Също така не трябва да вдига дрехите си, докато не се наведе до земята, за да прикрие срамните си части. Това се споменава в хадиса на Мугира ибн Шуаба, който казва:
“Участвах в едно пътуване заедно с пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и той рече: “ Ей, Мугира, вземи ибрика!” Аз го взех, а пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се отдалечи от мен, докато се скри и се облекчи.” /Бухари 363/
В това време човек не трябва да е обърнат с лице, нито с гръб към Кябе, заради словата на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):
“Когато някой от вас отиде по нужда, нека да не се обръща с лице към Кябе, нито с гръб, а се обърнете на изток или на запад!” /Бухари 144/
Това важи за случаите, когато човек е на открито, но ако е на закрито, трябва да се старае да спази това изискване, но ако го наруши, не е грях.
Не е желателно, докато ходи по нужда, човек да говори. В достоверния сборник на имам Муслим, Ибн Омер (радийеллаху анху) споменава, че един човек минал покрай пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), докато той уринирал и го поздравил със селям, на той не му отговорил.
След като се е облекчил и трябва да се почисти и измие, не трябва да го прави с дясната си ръка. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Когато някой от вас уринира, да не държи половия си орган с дясната ръка и да не духа в съда с питието.” /Бухари 154/
Ако няма вода, трябва да се избърше най-малко с три камъка (хартия), но без да използва кост, или сухо изпражнение на животно. Селман (радийеллаху анху) казва:
“Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни забрани да се обръщаме с лице към Кябе по време на ходене по нужда, да се бършем с дясната ръка, да се почистваме с по-малко от три камъка, и да използваме изпражнение на животно или кост.” /Муслим 262/
Най-добрият начин за почистване е с вода, ако има възможност, заради словата на Айша (радийеллаху анху), която казва:
“Заповядайте на вашите мъже да се мият с вода, защото мен ме е срам да им кажа, но пратеникът на Аллах го правеше.” /Тирмизи 19, Несаи 46/
След като човек се облекчи, излиза с десния крак и казва: “Гуфранекь” /Бухари 693, Ебу Дауд 30, Тирмизи 7, Ибн Мадже 300/

В ТЪРСЕНЕ НА КРАСИВА ВЪНШНОСТ

Изглежда,че в наши дни няма граници степента, на която жените (и мъжете!) са готови да достигнат,за да се сдобият със „съвършена външност”.Забравете изкуствените мигли и перуките, вече говорим за скалпели,имплантанти и липосукции! Козметичната хирургия сред филмовите актриси беше всекидневна тема преди известно време,но в наши дни няма да бъде трудно да срещнем обикновени жени на улицата,които са повече силиконови,отколкото истински! Несъмнено,в някои кръгове,да имаш множество пластични операции се е превърнало в символ на обществено положение: колкото повече имаш, толкова по-високо положение заемаш.Ако бъдат запитани дали козметичната хирургия е позволена в исляма,без съмнение повечето мюсюлмани инстинктивно ще отговорят,че не е ,поради простата причина,че това би било намеса в сътворението на Аллах.И наистина това е правилният отговор.Сподвижникът Ибн Месуд (р.а.) веднъж казал (като цитирал това,което бил чул от Пророка (с.а.с.):”Аллах е проклел татуировките и тези,които са се татуирали, и онези жени,които са изпилили зъбите си за красота,и онези които скубят веждите си и така след сътвореното от Аллах.”Една жена отбелязала:”За какво е всичко това?” Тогава Ибн Месуд (р.а.) казал:”Нима няма да проклинам жена,която Пратеника на Аллах е проклел?И това е от Книгата на Аллах!”Тя отвърнала:”Чела съм Корана от корица до корица,но там не намерих такова нещо.”Той възразил:”Ако го беше чела старателно,щеше да го намериш.Аллах казва: ”…И каквото Пратеника ви даде, вземете го!И каквото ви забрани,оставете го!...”  (сура Хашр:7)
1.И така Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е забранил на жените да извършват тези три процедури,които те днес обикновено правят в името на красотата -привидно „незначителни” навици,за които ще си навлекат ПРОКЛЯТИЕТО на Аллах. И тази забрана не се ограничава само до процедурите, споменати в хадиса.Защото Аллах казва с по-общи думи в Книгата Си:” И обърни своето лице към религията-правоверен,-към природата,според която Аллах е създал хората!Творението на Аллах е неизменно…”  (сура Рум:30)
2.Следователно за нас е задължително да приемем творението на Аллах такова,каквото е,без да го изменяме.
3.Дори още по-важно за нас е задължително да вярваме,че всяко Аллахово творение е красиво,защото Аллах, Хаалик (Създател), е сътворил всичко красиво и съвършено ,поради което Той казва на хората:”…Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия.Пак обърни взор.Нима виждаш пукнатини?После пак обърни взор веднъж и още веднъж.Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.”     (сура Мулк:3-4).
Това може да прозвучи доста странно като вземем предвид колко често чуваме жени да се оплакват от външния си вид.В действителност, изчислено е,че днес около половината жени на запад считат себе си за грозни.В допълнение проучванията показват, че почти всички жени се чувстват принудени да „изглеждат добре”. В резултат търсенето на красива външност се превръща сериозно в главна грижа за много жени.Разгърнете някакво женско списание и няма да намерите нито едно,което да не съдържа съвети за това как да „изглеждате добре” или в което да няма купчина реклами,които предлагат нови кремове, спиращи процеса на стареене или скриващи бръчките и т.н.Днес красотата е огромен бизнес.Конкурсите за красота са много доходоносни и-противно на общото мнение-се множат всяка година. Козметичният пазар е мулти-милионна индустрия; търсенето на козметична хирургия нараства с ужасна скорост. Всичките три индустрии популяризират еднакъв стандарт за красота,който жените навсякъде са длъжни да съблюдават: обикновено от бяла раса, европейка, кукла Барби като пропорции.Натискът върху жените да изпълнят тези стандарти е огромен и малка част са способни да им се противопоставят.
4.Факт е,че в наши дни западните жени могат да се оплачат,че не се отнасят с тях с равнопоставеност и уважение,но те сами са направили това приемливо за цялото общество, да гледа на жените само като на красиви предмети,които са тук,за да бъдат изложени пред погледите на мъжете,които пък на свой ред са станали неучтиви зяпачи.Когато бъдат разгледани по този начин,откриваме,че конкурсите за красота не се различават от реалността:точно както най-високото, най-стройното  русокосо момиче печели титлата на конкурса за красота,в истинския живот най- високото, най-стройното  русо момиче спечелва мъжете!В исляма красотата не е само в очите на гледащия;красотата е в цялото творение,защото Аллах-Единственият, Който няма недостатъци-е отговорен за него.Както Аллах казва:
„Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира.Не е техен изборът.Всечист е Аллах,превисоко е над онова,с което Го съдружават!”   (сура Касас:68).Следователно от мъдростта на Аллах е факта,че Той е избрал да сътвори някои от нас ниски,други високи,някои пълни,други слаби,някои със светъл цвят на кожата, други-с тъмен-всички са красиви и съвършени по свой собствен начин.Ето защо ние сме научени от Сунната на хубава дуа (молитва),която Пророка (с.а.с.) е казвал:
”О,Аллах,както Ти си сторил външността ми красива, стори и характера ми прекрасен.”(Аллахумме камаа хассанта халакии фа хассин хулукии).
5.Като мюсюлмани,ние трябва да вярваме,че грозота и несъвършенство не могат да бъдат приписвани на Аллах.
6.Желанието да променим някаква част от нас означава в действителност,че ние сме недоволни от избора на Аллах и Неговото дело и че има недостатък в това,което Той е сътворил.Следователно да казваме за другите или за нас самите, че те или ние сме грозни е голям грях. Това е потвърдено и от Пророка (с.а.с.),когато веднъж видял един от сахабетата си Амр ибн Фулаан ал-Ансаари (р.а.),чийто изаар (долна дреха) се влачел по земята,тогава той (с.а.с.) му наредил да го вдигне нагоре.Амр се извинил като казал,че има много слаби пищяли (т.е. той се срамувал да ги показва),а Пратеника (с.а.с.) му отвърнал:”О,Амр!Наистина Аллах-Всемогъщия и Великия-
е сътворил всичко в най-добрата форма.”
7.Всичко това няма за цел да обезкуражи жените да се грижат за външността си и да се разкрасяват с позволените им средства (например да носят красиви дрехи,да имат прическа и т.н.). Несъмнено разкрасяването е нещо,което съпругите са задължени да правят за мъжете си и Аллах възнаграждава жената,която се харесва  на съпруга,когато той я погледне.
8.Но при този огромен натиск върху жените да се приспособят към идеалите ,определени от рекламните и медиите,може да бъде трудно за мюсюлманките да се противопоставят на чувството на несигурност или неудобство относно външността си.В последствие много мюсюлманки махат забрадките си,за да следват модата;също така те развиват комплекс за малоценност към себе си.Ние трябва да си дадем сметка,че това търсене на „привлекателна външност”,в действителност е измама на шейтана.Той тържествено е обещал,че ще създава всякакви лъжливи желания у хората.Както е показано в Корана:”и ще ги заблуждавам и ще ги подбуждам към копнежи,и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка,и ще им повелявям да изменят творението на Аллах…”    (сура Ниса:119)
Дано Аллах винаги ни пази от лъжливите обещания на шейтана,защото наистина Той е Единственият,Който води към Истината.