Допустимо ли е да се облекат децата с дрехи върху, които има изображения на живи същества?

Учените казват, че е забранено харам да се обличат децата с дрехи, които са забранени за носене от възрастните.
Дрехите с изображения са забранени за носене от възрастните, и по този начин те стават харам и за обличане от децата.
Това, което мюсюлманите са длъжни да направят е да избягват тези видове дрехи и обувки, за да нямат възможност злите хора да ни развратят по този начин.
Какво да направи майката, ако върху детските дрехи и одеяла, които са купени има изображения?
При нужда или необходимост, е позволено да се използват такива дрехи, защото изображенията върху тях не се почитат по никакъв начин.
А след като изображенията не се почитат, то не е забранено да се използват при необходимост и нужда. Ние също така смятаме, че не би следвало занапред да се купуват подобни дрехи и спално бельо, а трябва да се постараете да купите такива дрехи и спално бельо, които са без подобни изображения.
“Фатава аш-Шейх Ибн Усеймин” (2/275).
http://islamqa.com/ar/ref/12607

СЪНИЩАТА

1. Правдивите сънища се явяват част от пророчеството, както е предадено от Пророка (с.а.с.):
“Правдивите сънища са една 46-ста част от пророчеството.”
(ал-Бухари 6472 и Муслим 4201)

2. Видения в сънищата предават Откровението Вахий (ал-Бухари 3, Муслим 231)

3. Истинността на съня зависи от искреността на спящия.
Най-правдиви сънища виждат правдивите в думите си хора.
(Муслим 4200)

4. С приближаването на края на (времето) света, сънищата ще стават вещи т.е. правдиви.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Това ще е така защото пророчеството и неговото действие ще бъдат забравени с времето, и на правоверните ще бъде дадена известна компенсация под формата на сънища, които ще им носят радостни новини, или ще им помогнат да бъдат търпеливи и непоколебими в своята вяра.”
(ал-Бухари 6499, Муслим 4200)

Същото може да се каже и за чудесата карамат, които са се случвали след епохата на сподвижниците.
Тези чудеса карамат не са се случвали по тяхно време защото сподвижниците не са имали нужда от тях, тъй като са имали силна вяра, но хората след тях са се нуждаели от чудесата карамат заради слабост във вярата си.

5. Сънищата биват три вида:

Рахмани (от Аллах),
шейтани (от шейтана)
и нафсани (от подсъзнанието).

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Съновиденията са три типа:
съновидение от Аллах, кошмарен сън, който води до тъга и е от шейтан, и съновидение, което идва от това, което човека си мисли, когато е буден, и вижда когато спи.”
(ал-Бухари 6499, Муслим 4200)

6. Съновиденията на пророците представляват откровение Вахий, защото те са защитени от шейтана.
По това мнение учените на Уммата са единодушни.
Ето защо Ибрахим (р.а.) е изпълнявал заповедта на Аллах да принеса в жертва сина си Исмаил алейхима сселям, когато е видял тази заповед в съня си.

7. Съновиденията на хората за разлика от пророците, трябва да бъдат оценени в светлината на чистото откровение Вахий (Корана и Сунната).
Ако те съответстват на Корана и Сунната, то всичко е добре.
В противен случай не бива да се действа според тях.
Това е много сериозен проблем, защото много иноватори (хора практикуващи нововъведенията бидаат) измежду суфиите, дервишите и други се отклоняват (от Исляма) поради тази причина.

8. Който желае да сънува правдив сън, е длъжен да говори истината, да се храни с халал храна, да се придържа към заповедите на шерията, да избягва онова, което Всевишният Аллах и Неговият Пратеник (с.а.с.) , са забранили.
Да заспива с ритуалното умиване абдест и обърнат с лице към Кибла, да споменава и възхвалява Аллах, докато не заспи.
Ако той извършва всичко това, то сънищата му не ще бъдат измамни.

9. Най-истинните сънища са тези, които се сънуват преди разсъмване малко преди сахур, защото през това време Всевишният Аллах се спуска и това са мигове, когато милостта и опрощението са близки.
Също така това е време, когато шейтаните са безопасни и спокойни, за разлика от времената на тъмнина и мрак веднага след залез, когато шейтаните вилнеят.

Виж “Мадааридж ас-Сааликин” (1/50-52) Ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал:

10. Всички съновидения се делят на три категории:

А. Истинни съновидения.

Това са сънищата на пророците и праведните хора, които са техни последователи.
Такива сънища могат да се присънят и на други хора, но това е много рядко, подобно на съня, който е сънувал неверника цар, разтълкуван от Юсуф алейхисселям.
Истинните съновидения са тези, които се осъществяват в живота.

Б. Смесените съновидения са тези, които предупреждават за нещо.
Те биват няколко типа:

Първият тип: Игри на шейтана, за да се разстрои човек, ако например спящия сънува, как му режат главата и той я следва, или сънува как попада в критична ситуация и никой не може да го спаси и други подобни.

Вторият тип: Когато спящият сънува, че меляикетата му заповядат да направи нещо забранено, или други неща, които нямат никакъв смисъл.

Третият тип: Когато спящият сънува, какво се случва с него в реалния живот, или той желае това нещо да се случи, и той го вижда в съня си много реалистично; или пък той вижда това, което постоянно се случва с него когато е буден и това влияе на настроението му.
Това са сънища, които говорят за настоящето или бъдещето, и много рядко за миналото.

Виж “Фатх ал-Бари” ( 12/352-354 )

11. От Абу Саид ал-Худри (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Ако някой от вас сънува сън, който му хареса, то това е от Аллах, затова възхвалете Аллах за това съновидение и го разкажете на другите.
Ако той види в съня си нещо друго, което не му хареса, то това е от шейтан, и затова търсете убежище при Аллах от неговото зло и не споменавайте на никой за този сън, и тогава този сън няма да ви навреди.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (6584) и Муслим (5862)/

От Абу Катада се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Хубавите съновидения са от Аллах, а кошмарните сънища са от шейтана.
Ако някой сънува нещо, което не му хареса, то нека поплюва три пъти наляво и да търси убежище при Аллах от шейтана, и този сън няма да му причини вреда.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (6594), и Муслим (5862)/
Поплюването трябва да е леко и сухо без слюнка.

От Джабир (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
“Ако някой от вас сънува сън, който не му хареса, то нека поплюва три пъти наляво, и да търси убежище при Аллах от шейтана три пъти, и после да се обърне на другата страна.”
/Този хадис е сведен от Муслим (5864)/

Ибн Хаджар е казал: сумирайки всичко, което е казано за хубавите съновидения, можем да кажем следните три неща:

1. Човек трябва да възхвалява Аллах за хубав сън

2. Той трябва да се радва на това(на хубавият сън)

3. Човек следва да разкаже за хубавия сън на онзи, който обича,а а не на онзи, който ненавижда.

Сумирайки всичко, което е казано за кошмарните сънища, можем да кажем следните неща:

1. Човек следва да търси убежище при Аллах от злото на кошмарите.

2. Той следва да търси убежище при Аллах от злото на шейтана.

3. Той следва да поплюва три пъти наляво, когато се събуди.

4. Той не бива да споменава на никой за този кошмарен сън

5. При ал-Бухари в “Бааб ал-Кайд фи ал-Манаам”, като пети пункт споменат от Абу Хурейра е молитвата намаз.
В хадисът е казано:
Който сънува нещо, което не му хареса, не трябва да говори за това с никой, а трябва да стане и да извърши молитва намаз.
Това съобщение е предадено като маувсул от имам Муслим в неговия сборник “Сахих”.

6. Муслим е добавил шести пункт, да се обърне на другата страна.

Виж “Фатх ал-Баари” (12/370) 12.

В съответствие с хадисът на Абу Разин предаден от Тирмизи, онзи, който е сънувал кошмарен сън не трябва да говори на никой за това, освен на близък другар, който много го обича или на някой много мъдър човек.
В съответствие с друг хадис, той не трябва да говори за този кошмар с никой, освен с мъдрец или с онзи, който му е близък.
В друг хадис е казано, че той не трябва да разказва за своя кошмарен сън на никой, освен на учен или на онзи, който може да му даде искрен съвет.

Ал-Каади Абу Бакр Ибн ал-Араби е казал:
“Що се отнася до ученият, то той ще му го обясни по много добър начин, колкото му е възможно, а онзи, който му е дал искрен съвет, ще го научи на нещо, което ще му донесе полза и ще му помогне.
Мъдрият е този, който знае как да тълкува сънищата и помага само в това, как да обясни съня или да премълчи.
Близкият човек, ако знае нещо хубаво то ще му го каже, а ако не знае или има съмнения, то ще премълчи.
Виж “Фатх ал-Баари” (12/369)

Имам ал-Багави е казал:

13. Знай, чe тълкуването на сънищата бива най-различни видове.

Сънищата могат да бъдат обяснени чрез Свещения Коран или чрез Сунната, или пък с помощта на изрази, които се използват от хора, или имена и метафори разпространени сред хората, или от обратното. Виж “Шарх ас-Сунна”(12/220)
Той е дал пример: Обяснение с доказателства от Свещения Коран:
Връв, значи договор, защото Всевишният Аллах е казал:
И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте.
/3:103/
Обяснение с доказателства от Сунната: Врана, означава нечестивец (фасик), защото Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , го е назовал така.
Обяснение с изрази: Яма означава клопка, защото хората казват:
“Който копае яма, сам попада в нея.”
Обяснение с имена: Да се види в сън човек на име Рашид означава благоразумен, мъдрост.
Обяснение на обратното: Страх означава безопасност, защото Всевишният Аллах е казал:
И в замяна след страха ще им дари сигурност.
/24:55/

14. Що се отнася до Книгата “Тълкуване на сънищата”, която се приписва на Ибн Сирин, много изследователи се съмняват, че това може да бъде негова книга, затова не сме уверени, че тази книга е написана от този известен учен.

Ислямът във въпроси и отговори. Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид.

Усеща ли спящият, че сънува?
Въпрос: Какво може да кажете за сънищата?
Когато някой сънува и в същото време разбира, че това е съновидение?
Отговор: Хвала на Аллах! Спящият не може да осъзнае, че сънува, това е така, защото сънят е своего рода, т.е. прилича на смъртта.

Сънят е наречен Свещения Коран и Благородната Сунна, като “маут” смърт.

Всевишният Аллах е казал: Аллах прибира душите (на Своите творения) по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви, Той ги прибира по време на съня им.
Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата (в тялото) до определен срок. Наистина в това има знамения за хора, които разсъждават.
/39:42/

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал:
В този айет Всевишният Аллах обяснява, че Той прибира душите по два начина:
Той ги прибира в момента на смъртта, и прибира душите, когато спят.
По време на сън, Аллах оставя душите на онези, които са умрели, и връща душите на онези, които не са умрели по време на сън.
Затова Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , когато се приготвял да спи е казвал:
“ С твоето Име Повелителю мой аз лягам и с Твоето Име аз ставам!
Ако Ти вземеш моята душа, тогава се смили над нея, и ако Ти я върнеш, то защити я така, както защитаваш Своите праведни раби.”
“Маджма’у ал-Фатава” (4/275)

Всевишният Аллах е казал:
Той е Този, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня.
После ви съживява през деня, докато се приключи определен срок (докато приключи срока на вашия живот).
После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили.
/6:60/

Предава се, че Хузейфа Ибн ал-Яман е казал:
“Когато Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , се приготвял да спи е казвал:
“С Твоето Име умираме и оживяваме”, а когато се е събуждал е казвал: “Хвала на Аллах, Който ни даде живот, след като ни го взе и съживяването след смъртта е при Него.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (5953) и Муслим (2711)
чрез хадис от ал-Бара Ибн Азиб (р.а.) ./ имам ан-Навави е казал:
“Словото “”амаатанаа (взе ни живота) означават сън.
Що се отнася до “aн-нушур” (съживяване след смъртта), то тук се има предвид възраждането след смъртта в Деня Къямет.
Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , е указал, че събуждането от съня, който е подобен на смъртта, е потвърждение на възраждането след смъртта.
Учените са казали:
“Мъдростта в изговарянето на молитвата дуа преди лягане се състои в това, че последното действие на човека се явява дуа, и мъдростта в изговарянето на дуа при събуждането от сън се състои в това, че първото дело на човека ще бъде споменаването за ат-таухид (еднобожието, монотеизма) и благи слова.”
Шарх Муслим, (17/35)

Основавайки се на това, е невъзможно на спящия да знае, че спи, защото когато той спи не е в състоянието, в което се намира, когато е буден, и правилата, които са приложими в будно състояние не му действат, когато той спи, затова спящият има извинение, както Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Който е забравил да извърши молитвата намаз или е проспал нейното извършване, то изкуплението (кефарет) за това е тя да бъде извършена след като си спомни за нея.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (572) и Муслим (684)/

Ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал:
“Абу Исхак аз-Заджадж в “ан-Нихайа”е казал:
“Сънят е наречен смърт (маут), защото когато човек спи той не мисли и не се движи, което е подобно на смъртта.”
Фатх ал-Бари (11/14)

Който желае да сънува правдив сън, е длъжен да говори истината, да се храни с халал храна, да се придържа към заповедите на шерията, да избягва онова, което Всевишният Аллах и Неговият Пратеник (с.а.с.) , са забранили, да заспива с ритуалното умиване абдест и обърнат с лице към Кибла, да споменава и възхвалява Аллах, докато не заспи.
Ако той извършва всичко това, то сънищата му не ще бъдат измамни.

Предава се, че Хузейфа Ибн ал-Яман е казал:
“Когато Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , се приготвял да спи е казвал:
“С Твоето Име умираме и оживяваме”, а когато се е събуждал е казвал:
“Хвала на Аллах, Който ни даде живот, след като ни го взе и съживяването след смъртта е при Него.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (5953) и Муслим (2711) чрез хадис от ал-Бара Ибн Азиб р.а./

Тафсир сура ПОКАЯНИЕТО(АТ-ТАУБА) знамения : 75, 76,77,78.

75. Някои от тях дадоха обет пред Аллах:
“Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”

76. А когато им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха, отдръпвайки се.

77. Впоследствие Той вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.

78. Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?

СУРА 9. ПОКАЯНИЕТО(АТ-ТАУБА)


Сред лицемерите има такива, които обещали и се заклели във Всевишния Аллах, че ако Той ни дари с щедър земен дял от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.
Ще поддържаме роднинските връзки, с уважение ще се отнасяме към гостите, ще подкрепяме тези, които устояват своите права, и ще извършваме останалите праведни постъпки.
А когато Той им дари от Своята благодат, те не изпълниха своите обещания.
Нещо повече, те се скъпяха за нея и се отметнаха с отвращение от подчинението към Аллах и не отдавали никакво значение на праведните постъпки.
Те нарушили своята дума и Всевишният Аллах ги подложил на сурово наказание.
Впоследствие Той ги наказа, вселявайки лицемерие в сърцата им до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
Нека правоверните да се пазят от тези порочни качества и да не нарушават своите обещания, ако са обещали на Всевишният Аллах да извършват праведна постъпка, след като Аллах изпълни желанието им.
Наистина, такива хора могат да изпаднат в лицемерието и да бъдат наказани така, както са били наказани за лицемерието си техните предшественици.
В достоверен хадис, който се свежда в сборниците “Сахих” на Бухари и Муслим, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“За лицемерите са присъщи три признака:
когато разказва, той лъже; когато сключва договор, той вероломно го нарушава; и когато дава обещание, той не го изпълнява.”

Лицемерите, които са обещали на Всевишният Аллах да раздават пожертвования и да станат праведници, ако Той ги надари с щедрите Си дарове, са имали споменатите в хадиса качества.
Те са излъгали, вероломно са нарушили своя обет и не са изпълнили обещанието си.
Затова Всевишният Аллах ги е заплашил и обещал, че те непременно ще получат възмездие за злодеянията, за които на Него му е добре известно.
Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия съкровеното?
Тези айети са били низпослани за един лицемер на име Салаба.
Той дошъл при пратеника на Аллах (с.а.с.) , и поискал Пророка да се помоли на Всевишният Аллах за него.
Салаба казал, че ако Всевишният Аллах го дари по Своята щедрост, то той непременно ще започне да раздава пожертвования, ще поддържа роднинските връзки и ще помага на тези, които устояват своите права.
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , се помолил за него, и стадото овце, което той притежавал започнало стремително да расте.
То станало толкова многочислено, че се наложило да излиза на паша извън пределите на Медина, и тогава Салаба престанал да идва на някои от задължителни намази.
След това той се отделил далече от хората и започнал да посещава само петъчния джума намаз.
После стадото му станало още по-многобройно, и той въобще престанал да извършва намаз.
Веднъж пратеника на Аллах (с.а.с.) , отбелязал неговото отсъствие, и се информирал за случилото се.
Тогава той изпратил събиращите зекята при Салаба да вземат пожертвования от него.
Когато се явили пред него той рекъл:
“Та това е налог!
Това е нещо подобно на налога джазия!”
Той отказал да плати зекята си, и когато събирачите разказали на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , той казал:
“Горко на Салаба!”
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , произнесъл тези слова три пъти.
Когато са били низпослани айетите, в които се говори за Салаба и нему подобни нечестивци, един от неговите роднини му разказал за това.
Тогава Салаба се явил при пратеника на Аллах (с.а.с.) , със зекята си, но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отказал да го приеме.
След смъртта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) , той се опитал да даде зекята си на Абу Бакр, но той също отказал да го приеме.
След кончината на Абу Бакр той се опитал да даде зекята си на Умар Ибн ал-Хаттаб, но той също отказал да го приеме.
Казват, че до края на живота си той не е могъл да си даде зекята и е умрял по времето на халифа Осман./

Тефсир на Ибн ас-Саади стр.683-684/

Има хадис сведен от ат-Табарани в сборника му “ал-Муаджам ал-Кабир” (7788), в който се казва, че:
“Салаба Ибн Хатиб ал-Ансари отишъл при Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , и му казал:
“О, Пратенико на Аллах!
Отправи дуа към Аллах, за да ме дари с препитание (голямо богатсво) Аллах.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , му казал:
“Горко ти, о, Салаба!
Малкото (състояние, богатство), за което можеш да бъдеш благодарен е по-добре, отколкото огромното (богатство, състояние), за което ти не ще бъдеш благодарен”.
0 0 0 2 0 0 2 0 0 0 8 0 0 8 0 0 0 19 0 0 19 От тази таблица се вижда , че хадисът има показатели в графата “Много слаб” за иснада си.
И Всевишният Аллах знае най-добре!

За стиховете възпявашти любовта си към Аллах.

Що се отнася до слова, произнасяни като стихове, които не се използват като средство за призив и поклонения, не се пеят като песни в хор и мелодично, то за тях няма забрана!

Това се отнася към битовите дела, в основата на които всичко е позволено.
Всеки стих или нашид, наричан ислямски или не, трябва да бъде лишен от всичко, което противоречи на пречистият Шерият!

Ако тези стихове са благи, възхваляващи благородния нрав и щедрост, подтикващи към борба с пороците и усилия по пътя на Аллах, подтикващи към искреност заради Всевишният Аллах, благочестие към родителите, добро отношение към съседите и т.н. и в тях да няма нищо противоречащо на Шерията, то в тях няма проблем.

По повод това имам аш-Шафий е казал за стиховете:
“Добрите от тях са добри, а скверните от тях са скверни!”

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Наистина в стиховете има мъдрост”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 2/426./

Учените улема от Постоянния Комитет по Фетви на Кралство Саудитска Арабия “ал-Леджна ад-Даима лил-Ифта” са издали фетва номер № 3259, от 1400 година по Хиджра и в нея се споменава следното: “Сподвижниците също така са използвали анашид и стиховете (хида), когато са копаели рова за битката Хандек, при строителството на джамии или когато са се стягали за битка или поход”.
/Край на цитата.

Посещението на гробищата съгласно Шерията.

Съгласно Шерията, гробищата могат да бъдат посещавани.
Целта на тези посещения е да напомнят за Съдния Ден, за наказанията на Всевишният Аллах и т.н.
Когато се посещават гробища, не трябва да се произнасят думи, които могат да предизвикат гнева на Всевишният Аллах.
Например да се отправя дуа за помощ към умрелите, или да се иска опрощение на греховете от друг, а не от Всевишният Аллах, да се говорят хвалебствени речи за умрелите, да се свидетелства, че умрелите вече са попаднали в Дженнета, или да се желае Джехеннем за умрелите и така нататък.

Доказателство за това служат следните хадиси:

От Бурайда Ибн ал-Хусайб (р.а)се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате [защото те ви напомнят за отвъдния живот], и който желае да ги посети, нека ги посети, но там не бива да сквернословите”.
/ Този хадис е сведен от Муслим (6/53, 6/82), Абу Дауд (2/131), ал-Бейхаки (4/77), ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/355)/


От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате, защото в това има поука.
[Но там не говорете това, което може да предизвика гнева на Аллах]”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (3/63), ал-Хаким (1/374-375), ал-Бейхаки (4/77)/


От Анас Ибн Малик се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“По-рано ви бях забранил да посещавате гробищата, но от сега нататък може да ги посещавате, защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят, и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.
Но там не говорете скверни слова”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), Ахмед (2/237,250)/ 117.



На жените, както и на мъжете е позволено да посещават гробищата, при условие, че това ще става без присъствието на мъже, че там те няма да плачат на висок глас, или да опяват и да не си надяват украшения.


Първо:
Словата от Пратеникът на Аллах (с.а.с.) : “но от сега нататък може да ги посещавате” имат универсален характер и се отнасят както за мъжете, така и за жените.
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е забранил да се посещават гробищата, без съмнение това се е отнасяло както за мъжете, така и за жените, и когато той (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата” се разбира, че това се отнася за всички мъже и жени.

Второ:
При посещение на гробищата от жени, не трябва да участват мъже, както и да не се плаче на висок глас. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.”

Трето:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е разрешил на жените да посещават гробища.
За това има указание в хадисите запазени за нас от майката на правоверните Айша (р.а)

От Абдуллах Ибн Абу Мулейка се предава: “Един ден видях Айша да идва от гробищата.
Аз я попитах: “О, майко на правоверните! От къде идваш?”
Тя ми отговори: “Идвам от гроба на Абдурахман Ибн Абу Бакр”
Аз й казах: “А нима Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , не е забранил посещението на гробищата?”
Тя каза: “Да. Но след това позволи да ги посещаваме”
(в друг вариант: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , разреши да се посещават гробищата”).
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), ал-Бейхаки(4/78) и Ибн Маджа(1/475)/


От Мухаммед Ибн Кайс Ибн Махрама Ибн ал-Мутталиб се предава, че той веднъж казал: "Искате ли да ви разкажа (да ви предам хадис) от мен и моята майка?"
(Присъстващите казали): "Ние си помислихме, че има предвид майката, която го е родила.
Той продължил: "Айша е казала: "Искате ли да ви предам хадис от мен и от Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ?" (Присъстващите казали): "Да, разбира се!"
Той предал думите на Айша, която казала:
("Когато настъпи моята нощ, Пророкът (с.а.с.) , трябваше да пренощува при мен.
Когато дойде той свали своя плащ, събу си сандалите и ги постави до краката си, разстла своя изар върху леглото и полегна.
Известно време той изчака, и когато сметна, че вече съм заспала, взе тихо своя плащ, тихо се обу, и полека отваряйки вратата излезе, и след това тихо (внимателно) я затвори.
Аз надянах на главата си своето покривало, закрих лицето си, и пристегнах своя изар.
(После) се отправих след него, докато той не стигна до (гробището) ал-Бакиа.
Той дълго време стоя прав, след това повдигна своите ръце три пъти, а после се обърна.
Тогава аз също се обърнах.
Той ускори крачка, тръгвайки бързо, и аз тръгнах бързо.
Тогава той побягна и аз побягнах.
Той пристигна (в къщи) и аз пристигнах, но аз го изпреварих, влязох първа и веднага си легнах.
Той влезе запъхтян и развълнуван, и попита: "Какво ти има, о, Айш?"
(Той (с.а.с.) , нарочно я е нарекъл Айш, вместо Айша, в което има отчетливост и се чувства сериозността в интонацията на Пророка (с.а.с.) . Бел. на преводача)
Тя продължила: "Аз отговорих: "Нищо ми няма [О, Пратенико на Аллах!] ".
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал:
"Сега ми разкажи какво има, или Проницателният Всезнаещият ще ми съобщи всичко!".
Айша продължила: "И аз му казах: "О, Пратенико на Аллах!
Ти за мен си по-скъп от майка и баща, и му съобщих всичко, а той каза: "Значи, ти си онова черно петно, което аз видях пред себе си?" Аз казах: "Да".
И той ме шляпна болезнено с плесница по гърдите, а след това каза: "Нима си помисли, че Аллах ще постъпи несправедливо, (като обиди) теб и Своя Пратеник?!"
Айша отговорила: "Каквото и да скриват (да запазват) в тайна хората, то Аллах го знае.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: "Да". След това каза: "При мен дойде Джебраил, именно, когато ти гледаше.
Той ме призова, но го скри от теб.
Аз откликнах, но го скрих от теб.
Той не влезе при теб, ти си постави дрехите.
Аз помислих, че вече си заспала и не ми бе приятно да те събуждам, защото се опасявах, че в мое отсъствие ще се почувстваш самотна".
И после Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: "Наистина, твоят Повелител (Аллах) ти заповяда да дойдеш при обитателите на (гробището) ал-Бакиа и да отправиш дуа (към Аллах) за тяхно опрощение".
Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?"
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отговорил: "Кажи:


السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ

(Асселяму аля ахлиддияри минельмуминун уа минальмуслимин уа ярхамулЛаху аль-мустакдимин минна уа аль-мустахирин.
Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)
"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите.
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).


Четвърто:
Установената допустимост от Пророкът (с.а.с.) , за посещение на гробища при случката с жената предадена в хадиса от Анас Ибн Малик (р.а ) , който е разказал:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб.
Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!”
Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!”
След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах (с.а.с.)!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , там не видяла да има портиери .
Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах!
Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал:
“Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65)



На жените обаче, не се позволява често да посещават гробищата, както и често да ходят там, защото това може да доведе до извършването на някои забранени от Шерията действия, като например, плаченето на висок глас, носенето на украшения, както и да се вземат гробищата като място за разходка, или загубата на време в празнословие.
На всичко това сме свидетели в някои мюсюлмански държави.
Тази забрана се подразбира – иншаАллах – от всеизвестния хадис, предаден от група сподвижници, сред които: Абу Хурейра, Хасан Ибн Сабит и Абдуллах Ибн Аббас:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е проклел (в друг вариант: Аллах е проклел) честото посещение на гробищата”
/Хадисът предаден от Абу Хурейра е чрез Амр Ибн Абу Салима, който е предал от баща си.
Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/156), Ибн Маджа (1/478), Ибн Хиббан (789), ал-Бейхаки (4/78), ат-Тайалиси (1/171) и Ахмед (2/337)/
Имам ал-Куртуби е казал: “Споменатото в хадиса проклятие, се отнася за многото и чести посещения на гробищата, така както е според формата на преувеличение, а може би причината, поради която води до проклятието е загубата или нарушаване на правото на съпругът и изкарването на показ на женската красота, както и онова, което произтича като плача на висок глас и други подобни.
Може да се каже, че когато е налице гаранцията да не се извършва всичко това, то тогава няма възражение относно разрешението за жените да посещават гробищата, тъй като с това се напомня за смъртта, от което имат нужда мъжете и жените”.



Позволено е да се посещават гробовете на онези, които не са умрели като мюсюлмани (а като друговерци), това обаче трябва да се прави само с цел напомняне за смъртта.

По този повод се казва в хадисите :

От Абу Хурейра се предава: “Пророкът (с.а.с.) , е посетил гроба на своята майка и заплакал така, че всички присъстващи се разплакали.
След това той (с.а.с.) , казал: “Аз поисках разрешение от моя Повелител да отправя дуа към Него за нейно опрощение, но не ми бе позволено.
Аз поисках разрешение от моя Повелител да посещавам нейния гроб, и това ми бе позволено.
Ето защо посещавайте гробовете, тъй като те ви напомнят за смъртта”.
/ Този хадис е сведен от Муслим (3/65), Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/286), Ибн Маджа (1/476), ат-Тахави (3/189), ал-Хаким (1/375-376), ал-Бейхаки (4/76) и Ахмед (2/441).

От Бурайда (р.а.) , се предава: “Бяхме заедно с Пророкът (с.а.с.) , по време на един от походите, когато направи спиране за почивка.
Той слезе при нас и с него се намираха около хиляда конника.
Той (с.а.с.) , извърши намаз от два рекята, а после се обърна с лице към нас.
Очите му се напълниха със сълзи.
Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб се изправи, отиде при него и каза: “Нека моят баща и моята майка бъдат откуп за теб! О, Пратенико на Аллах, какво ти е?!”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: “Аз поисках от моя Повелител, Всемогъщия и Велик Аллах разрешение да Го помоля за опрощение на моята майка, но Той не ми позволи.
Аз се просълзих от състрадание към нея, като знам, че я очаква огъня [на Джехеннема].
[Аз също така поисках от моя Повелител разрешение да посетя нейния гроб, и Той ми разреши.]
Аз по-рано ви забранявах да посещавате гробищата, но отсега нататък ги посещавайте, та посещението да ви увеличи благото”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (5/359), Ибн Абу Шейба (4/139), Ибн Хиббан (791), ал-Бейхаки (4/76) и ал-Хаким (1/376)/


Посещението на гробищата има за цел следните две неща:


1. Първо, при посещението на гробищата, човек си спомня за смъртта и покойниците, на които им предстои да попаднат, или в Дженнета, или в Джехеннема.
За това свидетелстват хадисите.

2. Второ, човек носи полза на покойника и му прави добро, защото го приветства с мир, отправя дуа към Всевишният Аллах за неговото опрощение.
Безусловно, това се отнася само за мюсюлманите, за което има хадиси.

От Айша (р.а.) , се предава, че: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е ходил на гробището ал-Бакиа и е отправял дуа към Всевишният Аллах за умрелите.
Айша го попитала, защо постъпва по този начин?
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отговорил:
“На мен ми бе повелено да отправя дуа за тях”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (6/252)/


От Айша ( р.а.) , се предава че: "Всеки път, когато настъпвала нейната вечер да прекара с Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , той излизал в края на нощта, отивал до гробището ал-Бакиа и казвал следното:

"Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни!
На вас ви се яви онова, което ви е обещано, но до утре ще почакате [отлага ви се].
И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас.
О, Аллах! Опрости обитателите на гробището ал-Бакиа ал-Гаркад!"
(Асселяму алейкум [ахлю]дара каумин муминин уа инна уа иййакум уа ма туадун гадан муадджилун, уа инна иншаАллах бикум ляхикун.
Аллахумма агфир ли-ахли бакиа ал-гаркад.)
/Този хадис е сведен от Муслим (3/63), ан-Насаи (1/287), Ибн ас-Сунни (585), ал-Бейхаки(4/79) и Ахмед (6/180)/

от Айша (р.а.) , се предава в дългия хадис където тя е разказала:
Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?" Пратеникът на Аллах с.а.с., отговорил:
"Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ (Асселяму аля ахлиддияри минальмуминин уа минальмуслимин уа ярхамулЛаху аль-мустакдимин минна уа аль-мустахирин.
Уа инна иншаАллах бикум ляхикун.)

"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите.
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).


Сюлейман Ибн Бурайда е предал от своя баща, който е казал: "Пратеникът на Аллах с.а.с., ги учеше, когато ходеха до гробищата да казват следното:
السَّلامُ عَلَيْكُمْ أَهْلَ الدِّيَارِ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ , وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لاحِقُونَ , أَنْتُمْ لَنَا فَرَطٌ ، وَنَحْنُ لَكُمْ تَبَعٌ ، أَسْأَلُ اللَّهَ الْعَافِيَةَ لَنَا وَلَكُمْ

(Асселяму алейкум ахлиддиари минальмуминин уальмуслимин.
Уа инна иншаАллах бикум ляхикун.
Инту лена фаратун, уа нахну лякум табаун.
Асалю Алалина уа лякум ал-афия)

"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас.
Вие ни изпреварихте, а ние ще ви последваме.
Аз отправям към Аллах дуа за благополучие на нас и на вас".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/65), ан-Насаи и Ибн Маджа (1/469), Ибн Абу Шейба (4/138), Ибн ас-Сунни (582), ал-Бейхаки и Ахмед (5/360)./


От Абу Хурейра (р.а.) , се предава, че когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , приближавал до гробищата е казвал следното:
السَّلَامُ عَلَيْكُمْ دَارَ قَوْمٍ مُؤْمِنِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ وَدِدْتُ أَنَّا قَدْ رَأَيْنَا إِخْوَانَنَا "

Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни!
И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас.
Иска ми се, ние да видим нашите братя (в отвъдния живот).
/Този хадис е сведен от Муслим (1/150-151), Малик (1/49-50), ан-Насаи (1/35), Ибн Маджа (2/580), ал-Бейхаки (4/78) и Ахмед (2/408)./



Що се отнася до четенето на Свещения Коран при посещение на гробища, то за това няма потвърждение в Благородната Сунна.

Нещо повече, от достоверните хадиси приведени в предишния раздел разбираме, че четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата не е узаконено от Шерията.
Защото ако това бе узаконено от Шерията, то Пратеникът на Аллах с.а.с., би го правил и би научил на това своите сподвижници.
Когато Айша р.а., - която е измежду най-скъпите хора на Пророка с.а.с., - го попитала, какво трябва да казва при посещение на гробищата?
Пратеникът на Аллах с.а.с., й казал да приветства с мир починалите и да отправя дуа за тях.
Пратеникът на Аллах с.а.с., не я е научил да чете сура “ал-Фатиха” или нещо друго от Свещения Коран.
Но, ако бе разрешено да се чете Свещения Коран при посещение на гробищата, то тогава Пратеникът на Аллах с.а.с., не би скрил това от нея, тъй като не трябва да се закъснява с разяснение на въпроси, от знанието на които хората се нуждаят.
Този принцип лежи в основата на мюсюлманското вероучение.
И какво изобщо можем да кажем за скриване на знанието?!
И ако Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , бе обучил своите сподвижници да четат Свещения Коран на гробищата, то знанието за това би дошло до нас.
И тъй като по този повод няма достоверни хадиси, ние твърдим, Пратеникът на Аллах с.а.с., не е казвал такова нещо.
Това мнение се потвърждава от следния хадис, в който
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”.
/Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./

Пратеникът на Аллах с.а.с., е посочил намеквайки, че гробищата не са законно място за четене на Свещения Коран.
Пратеникът на Аллах с.а.с., специално е посочил, че Свещения Коран трябва да се чете в домовете, които не бива да се превръщат в гробища, място където не се чете Свещения Коран.
В друг хадис също така се съобщава, че гробищата не са място за извършването на намаз.
От Ибн Омар р.а. , се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:
“Извършвайте намаз в своите домове и не ги превръщайте в гробища!”
/Този хадис е сведен от Муслим (2/187) и други с думи от Ибн Омар./
Хадис с подобно съдържание е свел и ал-Бухари в раздела:
“Баб Карахийа ас-Салят фи ал-Макабир”, в който има указание за отвращение и ненавист към извършването на намаз в гробищата, подобно на хадиса приведен по-горе за отвращението и ненавистта предизвикващо четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата.
Затова болшинството ранни учени улема, като Абу Ханифа и Малик, са считали нежелателно да се чете Свещения Коран на гробищата.
Това мнение също така е споделял и имам Ахмед.
Абу Дауд в своя труд “Масаил” е разказал, че имам Ахмед бил попитан:
“Може ли да се чете Свещения Коран на гробищата?”
Той отговорил: “Не трябва!”.



Позволено е да се вдигат ръцете при отправяне на дуа за умрелите.


От Айша р.а., се предава, че:
“ Веднъж през нощта Пратеникът на Аллах с.а.с., излязъл от дома.
Айша изпратила след него Барира да го проследи, къде ще отиде.
Той се отправил към гробището Бакиа ал-Гаркад, спрял в долната част на гробището и вдигнал ръце.
След това се върнал.
Барира също се върнала и разказала за това на Айша.
На сутринта тя попитала Пророка с.а.с.:
“О, Пратенико на Аллах! Къде излиза през нощта?”
Пратеникът на Аллах с.а.с., казал: “Бе ми повелено да се помоля за умрелите от гробището Бакиа ал-Гаркад”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (6/92) Малик в “ал-Муватта” (1/239-240) и ан-Насаи (1/287)./


По време на дуата за умрелите не се застава с лице към гробовете, а трябва да се застане с лице към страната сочеща към Кааба (Къбля), защото Пратеникът на Аллах с.а.с., е забранил да се извършва намаз в направление на гробовете.
Известно е, че дуата е душата на намаза, и затова дадената разпоредба на Пророкът с.а.с., се отнася и за дуата отправена за умрелите.
Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:
“Дуата е поклонение (ибадет) и след това прочел:
И вашият Повелител е заповядал:
“Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!”
/40:60/”
/Този хадис е сведен от Ибн ал-Мубарак в “аз-Зухд” (10/151), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад” (номер 714), Абу Дауд (1/551), ат-Тирмизи (4/223), Ибн Маджа (2/428-429), Ибн Хиббан (2396), ал-Хаким (1/491) и Ахмед (4/277)./


Също така следва да се знае, че когато се посещава гроб на друговерец, той не трябва да се приветства с мир, както и не се отправя дуа за него.

Напротив, следва да му се съобщи вестта, че го очаква огнената преизподна на Джехеннема.
Така е повелил Пратеникът на Аллах с.а.с., в хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас, който е разказал:

“Веднъж при Пророкът с.а.с., дошъл бедуин и попитал:
“Моят баща е поддържал родствените връзки.
Той е бил такъв и такъв човек.
Къде ще попадне?” Пратеникът на Аллах с.а.с., му казал: “В Огъня”.
Привидно, тези слова не са се понравили на бедуина, и той попитал:
“О, Пратенико на Аллах! А къде е попаднал твоя баща?” Пратеникът на Аллах с.а.с., казал:
“Когато минаваш покрай гроб на неверник, зарадвай го с вестта за Огъня”.
След тези слова, бедуинът приел Исляма, и казал:
“Пратеникът на Аллах с.а.с., ми възложи тежка мисия!
Всеки път, когато минавах покрай гроб на неверник, аз му донасях вестта за Огъня на Джехеннема”.
/Този хадис е сведен от ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (1/191/1), Ибн ас-Сунни в “Амел ал-Йеум ве ал-Лейл”, под номер (588), ад-Дийа ал-Мукаддаси в “ал-Ахадис ал-Мухтара” (1/333) и ал-Баззар с достоверен сахих иснад./




Също така следва да се знае, че между гробовете на мюсюлмани не трябва да се ходи с обувки.

В хадис, разказан от Башир Ибн ал-Хасасийа, се съобщава:
“Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах с.а.с., (аз го хванах за ръката) и той каза:
“О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах!
[Всичко] при Него е превъзходно!”
Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах!
Всичко добро ми е дарено от Аллах!”
И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той с.а.с., каза три пъти:
“В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той с.а.с., три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.”
И както си вървяхме той с.а.с., видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах с.а.с., свали своите сандали и ги хвърли.”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./


Също така следва да се знае, че е забранено да се посажда върху гроба мирт (вечнозелен храст с ароматни бели цветове), да се поставят венци от ароматни растения или цветя, тъй като праведните предшественици (селеф) не са постъпвали така.
Ако такава постъпка е била хубава, то те биха го вършили преди нас.
По този повод Ибн Омар р.а., е казал:
“Всяко нововъведение бидаат е заблуждение, дори ако хората смятат такава постъпка за хубава”.
/Това съобщение е предадено от Ибн Батта в “ал-Ибана ан Усул ад-Дийана” (2/112/2) и ал-Лялакаи в “ас-Сунна” (1/21/1)/

Сексуалното обучение в Исляма

Сексуалното обучение в исляма е предписано от Всевишния Аллах.
То е толкова естествено, колкото глада и жаждата, които изпитваме.
Сексуалната нужда може да бъде утолено, както по законен, така и по незаконен начин.
Подобно на всички желания, дарени на човека от Всевишния Аллах така и
страстите могат да го надвият.

В Свещения Коран се казва:
„Ще рекат: “Господи наш, надделяха над нас страстите ни и бяхме хора заблудени.”
(23: 106)

Важно е да се подчертае, че сексуалното обучение в исляма основно се свежда
до научаване човека да утолява своите нужди по законен път.
Свенливостта не трябва да възпрепятства стремежа към знания, но в същото време подобно
обучение е необходимо да се води внимателно и порядъчно.

Всевишният Аллах е повелил:
…“Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?
Поучават се само разумните хора.”
( 39: 9)

От Айша (р.а.) се предават думите на Пратеника (с.а.с.) :
„Благословени са жените на ансарите (мединци).
Свенливостта не им пречи по пътя към знанията относно тяхната религия.”
(Тирмизи)

Шейх Фейсал Маулави, зам. председател на Европейския съвет по фетви и
изследвания, казва:
„Сексуалното обучение според исляма означава предаване знания на юношите или девойките за това, как да удовлетворят присъщите им полови нужди в съответствие със законите, низпослани от Всевишния Аллах.
Напълно естествено е съществуването на такъв вид обучение в мюсюлманското общество, тъй като неговата цел е мюсюлманите да бъдат обучени на шериатските норми в тази област.

Ислямските специалисти настояват за разпространените на този вид обучение, като казват:
„Свенливостта не трябва да бъде пречка по пътя към знания (за деликатните моменти) от вашата религия”.


За родителите – мюсюлмани е много важно да дадат на своите деца сексуално възпитание, съответстващо на
изискванията на исляма, т.е. които е установил Всевишният Аллах в тази
деликатна област.

Съгласно исляма, сексуалното обучение отчасти е религиозно, т.е. представлява предаване на знания за позволеното и забраненото, за това, от което има награда и в отвъдния живот.
В процеса на такъв вид обучение не трябва да се използват методи, които са забранени (например показване на снимки с разголени тела и непосредственото описание на половия акт).

Съобразявайки се с това, препоръчително е към сексуалното обучение да се
пристъпи, когато децата навлизат в пубертет.
В западните страни обаче, където преподаването на подобни предмети в училищата обикновено започва
още от ранна възраст, ислямското полово възпитание има смисъл да започне от седем години (в тази възраст момчето или момичето вече има ясна представа за разликата между половете)”.

Като подчертава важността на ислямския подход за сексуално обучение шейх
Абдул-Маджид Субх, известен учен от Ал-Азхар, заявява:

„Онези, които си мислят, че сексуалното обучение не е позволено според
исляма, напълно се заблуждават.
В книгите по мюсюлманско право има няколко раздела, които разглеждат въпросите между половете и отношенията между съпруга и съпругата.

Например менструация, бременност и раждане, норми засягащи секса, изкъпването (гусул) след сношение, прелюбодейството, изневярата, наказанието.
Всички тези въпроси се обсъждат чрез използване на научни подходи и в рамките на ислямския морал

В Свещения Коран се повелява:

„На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден!
И да присъства на мъчението им група от вярващите!”
(24: 2)
Всевишният също описва качествата, които трябва да притежават мюсюлманите:
„… и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за
владените от техните десници.
Те не ще бъдат упреквани.”
(70: 29–30)
Съвсем естествена е необходимостта да се тълкува на хората значението на
тези айети, а също така да се разясни какво е прелюбодеяние.
Учениците, както момчета, така и момичета, изучават биология.
Те изучават теми, свързани с репродуктивните функции на растенията и животните, и така
достигат до продължаването на човешкия род.
В природата те наблюдават сцени от съвкупяването на животните.
Ето защо е необходимо да разберат, че в това няма нищо неестествено.
Ако ние не дадем на нашите деца необходимото в тази област, те могат да допуснат много грешки и да се
отклонят от правия път.

В своята книга „Ал-Маджма” имам ан-Навави споменава гледната точка на аш-Шафи, който заявява, че родителите са длъжни да дадат сексуално възпитание на децата си.

Днес това може да започне с възрастта, когато детето започне да прави
разлика между мъжа и жената.
Знаем, че от гледна точка на детската психология, най-добре е да се разказва за процеса на размножаване при растенията, после при животните и най-накрая за сексуалния живот при хората.
Давайки на своите деца необходимото полово възпитание, родителите ги защитават от аморални постъпки и венерически заболявания.

Важно е да се обърне внимание и на това, че в исляма ясно се говори за някои аспекти на човешка сексуалност.

В много хадиси на Пратеника на Аллах( с.а.с.) въпроси, касаещи половата сфера се обсъждали открито, от
което следва, че сексуалното обучение не само е позволено, но и желателно.

Ако своевременно на детето се обясни, какви изменения произтичат в неговия организъм в процеса на съзряване, то ще може най-добре да се подготви за това и ще чувства увереност в себе си.
Днес подрастващите обикновено започват полов живот достатъчно отрано, поради което е много важно навреме да се даде правилната информация на младите мюсюлмани, за да могат да противостоят на давлението на своите връстници.

Необходимо е сексуалното обучение да се проведе по такъв начин, че младежите да получат научно обоснована информация, съответстваща на ислямския морал.
В някои страни, отличаващи със своя етнокултурен състав, сексуалното обучение в училищата, следва да се води подходящо и приемливо за всички.

Днес на младежите често се представят действителни материали и дори се дават съвети как да се встъпва в полова връзка (в това число и извънбрачна), как да се предотврати нежелана бременност и заразяване от венерически болести.
Ако училищната програма е лишена от морален и религиозен подход, то следва да се въведе отделен предмет, който да се преподава допълнително в рамките на училището или в религиозно учебно заведение. Независимо от това, какви възгледи съществуват в обществото, младежите трябва да получават информация, съответстваща на ислямските норми.
В някои мюсюлмански общности се поощряват ранните бракове.
Младоженците трябва да имат необходимата подготовка, за да знаят какво да очакват от брака, как по най-добър начин да използват своите репродуктивни възможности, как да избегнат нежелателна бременност и т.н.”

Edit

Отношението на съпруга към съпругата в хадиси

Мъжът трябва да се отнася към съпругата си великодушно.
Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената.


Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.”
/Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”.
Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди:
“Хадис с надежден иснад”.
С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби.
Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша.
Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”.
Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата:
“А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното:
“…Ако ваш приятел почине, молете се за него”.
Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари.
Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра.
Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част.
Този шахид има добър иснад./

В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е завещал:
“…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност .
И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения.
А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин.
Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас.
Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги.
Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая”
/Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал:
“Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа.
Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен.
Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”. В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”
/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.


Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен.
А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”.
/Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар.
Той е признал хадиса за добър.
Ат -Тирмизи е казал: “Хадисът е добър, достоверен”.
В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах (с.а.с.) , по надежден иснад.
“Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство “Ал-Мактаб ал-Ислями”./

От Айша (р.а.) , се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията].
[Това бе празничен ден].
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ми каза: [О, хумайра’ ! Искаш ли да ги погледаш?
Аз отговорих: Да.] . [Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам.
[Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса:
полагайки глава на рамото му).[А той казваше: “По-внимателно, миличка!”].
[След това няколко пъти ме попита: Айша! Ти видя ли нещо? Аз му отговорих: Не. Още не. И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].”
[И нататък: А хората от време на време питаха: Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса: “И така стоях, докато не ми стана скучно.
Накрая, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме попита: Е, достатъчно ли е? А аз отговорих: Да.
И тогава той ми каза: Тръгвай.” В друго предание на хадиса:
“А аз отговорих: Още малко. И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита: Е, достатъчно ли ти е? А аз отговорих: Още малко.
[При това забелязах, как той престъпва от крак на крак].
И нататък: Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [с.а.с., ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка].
[Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно].
[И нататък: Внезапно изскочи Умар.
Възрастните и децата около мен се отдръпнаха.
Пророкът (с.а.с.) , казал:
“Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”].
[Айша нататък е разказала: В този ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: И не и за отдих]”.
/Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./


От Айша (р.а.) , се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се връщаше от похода на Табук или Хайбер.
Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела.
Като ги видял, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , попитал:
Какво е това, Айша? Тя отговорила: Това са моите дъщерички.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , забелязал сред куклите кон с крила и попитал:
А какво е това там сред тях? Айша отговорила: Това е кон.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , попитал отново:
А какво е това на гърба му? Айша отговорила: Това са крила.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се учудил: Кон с крила? А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне?
[Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”.
/Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./

От Айша (р.а.) , се предава: “Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , в един от походите.
Тогава тя била все още млада девойка.
[Айша разказва: Аз бях слабичка, тежах малко ].
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал на своите сподвижници:
Придвижете се напред, [и те се придвижили напред], след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме!
Аз се затичах и го изпреварих.
[След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , той отново каза на своите сподвижници, както миналия път:
Придвижете се напред, след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме!
По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече.
Аз казах: О, Пратенико на Аллах (с.а.с.) !
Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб?
А той каза: Хайде, давай да се надбягваме.
Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме надбяга.
След това [той се разсмя и] каза: Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”.
/ Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./

От Айша (р.а.) , се предава: “Когато на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл.
След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място, от където бях пила аз.
А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.”
/Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./


Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Всяко нещо, за което не е споменато [името на] Аллах, то се явява [безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление.
Изключение правят четири вида [занимания]:
когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”./
Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./