За стиховете възпявашти любовта си към Аллах.

Що се отнася до слова, произнасяни като стихове, които не се използват като средство за призив и поклонения, не се пеят като песни в хор и мелодично, то за тях няма забрана!

Това се отнася към битовите дела, в основата на които всичко е позволено.
Всеки стих или нашид, наричан ислямски или не, трябва да бъде лишен от всичко, което противоречи на пречистият Шерият!

Ако тези стихове са благи, възхваляващи благородния нрав и щедрост, подтикващи към борба с пороците и усилия по пътя на Аллах, подтикващи към искреност заради Всевишният Аллах, благочестие към родителите, добро отношение към съседите и т.н. и в тях да няма нищо противоречащо на Шерията, то в тях няма проблем.

По повод това имам аш-Шафий е казал за стиховете:
“Добрите от тях са добри, а скверните от тях са скверни!”

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Наистина в стиховете има мъдрост”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 2/426./

Учените улема от Постоянния Комитет по Фетви на Кралство Саудитска Арабия “ал-Леджна ад-Даима лил-Ифта” са издали фетва номер № 3259, от 1400 година по Хиджра и в нея се споменава следното: “Сподвижниците също така са използвали анашид и стиховете (хида), когато са копаели рова за битката Хандек, при строителството на джамии или когато са се стягали за битка или поход”.
/Край на цитата.