Дарението – Садака

Дарението – Садака

Омaр бин Абдулазиз повелил:
- Намазът ще те отведе до половината от пътя;

оручът до вратата на Владетеля (Аллах), а дарението садака ще те изведе пред Самия Владетел!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем),

по чиито хадиси се ръководим във всекидневния си живот, е повелил:
„Дарението садака гаси гнева на Аллах и премахва тежката смърт.“

 (Тирмизи, Зекят, 28)

 „Садаката гаси страданията от греховете, както водата гаси огъня“

(Тирмизи,

 Иман,Ибн Aбу Джад заявява:

„Садаката затваря вратите на седемдесет злини“.

(Фезу-л кебир III, 201)
Хазрети Локман съветва сина си с думите:

„Сине мой, когато сбъркаш, веднага дай садака!“
От сура Муминун узнаваме, че една от особеностите на „вярващите, постигнали освобождение“ е „да работят, за да дават зекят на хората“.

Да работят не, за да трупат богатство след богатство, с което да се гордеят, а да дават зекят на бедните“.

И това да го правят без да очакват някаква отплата, а да поделят имуществото си в името на Аллах, за да задоволят техните потребности.

Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)

е давал лично милостинята си, а не чрез посредници.
Когато бил низпослан свещеният айет:

 „Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат отплатата си при своя Аллах и не ще има страх за тях, и не ще скърбят“.

(aл-Бакара, 274)

Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил:

 „Онези, които трупат много имущество, са бедняци!“

А при трикратния въпрос на един от сахабиите, той посочил с ръце и повелил:

 „Изключение от това правят онези, които раздават отляво и отдясно, отпред и отзад от стоката си“.

(Ахмед бин Ханбел, Муснед, II, 428)
Днес, когато душите ни са разкъсани на парчета, се нуждаем най-много от дарение, за да заздравим същността си.

Ако прехраната ни е недостатъчна, трябва да даваме садака.

 Ако не знаем цената на времето, трябва да даваме садака. И не само един път, а докато съществуваме, защото в свещения айет се повелява:
«И раздайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелите!» (aл-Бакара, 195)
Дженаб-и Хак в Коран-и Керим разкрива мъдростта от всеки извършен ибадет.

 Поначало Коранът е книга от мъдрости.

Мъдростта да се кланя намаз е, че предпазва човека от разврат и злини…

 А дарението садака – да очиства нефса, да запази сърцето му, да бъде удостоен с молитвите на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем),

 и сърцата ни да намерят благополучие и покой...
Дарението садака е такъв ибадет, при който човек дарява чистосърдечно, единствено в името на Аллах и за да достави удоволствие на изпитващите необходимост. Тогава садаката е изкупление за греховете, преграда пред адския огън.

Именно такава преграда представлява дарението садака.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)

съветва дъщерята на Хз. Aбу Бaкр със следните думи:

 „Я, Есма!..

Не бъди скъперница, за да не ти дава садака Аллах.

 Дай без да броиш, за да ти даде и Аллах без да брои.

 Не връзвай отвора на кесията си, за да може и Аллах да ти дава без остатък и без да връзва отвора на кесията Си... Дарявай, за да може и Аллах да ти дарява“.

(Бухари, Зекят, 21; Муслим, Зекят, 88; Бирр, 40)
«За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени;

 мъжете, раздаващи милостиня и жените, раздаващи милостиня, Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна отплата».

 (aл-Ахзаб, 35)
„На раздаващите милостиня мъже и жени, които дават хубав заем на Аллах, това се умножава и има за тях щедра награда“.

 (aл-Хадид, 18)

«Ако заемете хубав заем на Аллах, Той ще ви го умножи.

И ще ви опрости.

Аллах е признателен, всеблаг».

(aт-Тегабун, 17)