Какво е Имман

Джехеннема

Туфейл ибн Амр Ад-Дауси (р.а.)

Туфейл ибн Амр Ад-Дауси бил вожд на племето Бану Даус в предислямския период.
Той произхождал от знатна, аристократическа,арабска фамилия известна още със своето великодушие и щедрост.
В неговия дом винаги горяло огнище, на което се готвела храна, а вратите били широко отворени за всеки,който желаел да влезе.
Той хранел гладните , успокоявал страхуващите се и покровителствал бедните.
Наред с това Туфейл бил умен, проницателен, деликатен и образован,талантлив поет, умеещ да различава както носещите наслада слова, така и тези, които били обаятелни и имали вълшебна сила .
Туфейл напуснал дома си в Тихама( пустиня, която лежи в близост до Червено море, на Арабския полуостров, разделена между Саудитска Арабия и Йемен.
 Започва от залив Акаба и завършва на порта на плача -Баб ал-Мандаб.) и се отправил към Мека.
В това време се разгарял конфликта между Пратеника (с.а.с.) и курейшите.
Всяка от двете страни се стремяла да привлече, колкото се може повече съюзници в своя полза.
При такива условия Пратеника на Аллах (с.а.с.) призовавал хората към Исляма, а оръжията му били вярата и истината.
Курейшите се противопоставяли на призива на Пратеника (с.а.с.) използвайки всякакви оръжия и всячески се опитвали да отдалечат хората от него.
Туфейл разбрал, че влиза в този конфликт неподготвен и без да има определена цел.
Към Мека той се запътил не с това намерение.
Туфел ибн Амр разказва:
„ Пристигнах в Мека и щом ме видяха старейшините на курейшите веднага дойдоха при мен горещо и с почести ме приветстваха с добре дошъл, а след това ме настаниха в най-хубавата къща.
След това с мен се срещнаха всички старейшини и вождове на Курейш.
Те ми казаха:
„О,Туфейл ти дойде в нашия край но при нас има човек, който твърди за себе си ,че е Божи пратеник, той поквари нашите дела,унищожи семействата ни и разпръсна нашата общност.
Ние много се страхуваме,че това, което сполетя нас ще сполети теб и твоя народ.
Недей да разговаряш с този човек и не го слушай.
Неговите слова са като черна магия.
Той разделя сина от бащата, брат от брата,жената от мъжа.”
Туфейл разказва по натам:
„Кълана се в Аллах те продължиха да ми разказват за него невероятни неща, вселявайки страх в мен за мен самия и моя народ.
Така аз твърдо реших да не се приближавам до този човек и да не разговарям с него.
Сутринта когато тръгнах към мястото за молитви, за да направя обход около Каба и да измоля благослов от идолите, които ние възвеличавахме, аз сложих в ушите си памук, опасявайки се ,че до ушите ми могат да достигнат от словата на Мухаммед.
Още със стъпването си на свещените места около Каба съзрях там Мухаммед, който извършваше намаз.
Той се молеше на Бог, но не както се молим ние, и неговите поклони се различаваха от нашите.
Неговия поглед ме привличаше, а пклоните ме потрисаха.
Аз забелязвах, че постепенно и несъзнателно се приближавах към него, докато не застанах до него.
Бог позволи до моите уши да достигне част от това, което той изричаше.
Дочувайки тези обаятелни слова си казах:
„Бъди опропастен, о, Туфейл.
Ти си разумен и проницателен поет, с лекота различаваш красивите от грозните слова.
Какво ти пречи да чуеш какво говори този човек.
Ако в неговите думи има благодат приеми ги, ако неговата реч е непристойна, не я слушай.
Туфейл разказва нататък:
„Останах там ,докато Пратеника (с.а.с. )не тръгна да се прибира, а аз го последвах.
Когато влизаше в дома си и аз тръгнах след него, казвайки му:
„О, Мухаммед, хората от твоя народ ми рзказаха за теб това и това.
Кълана се в Аллах те не престанаха да ме заплашват с теб , докато не запуших ушите си с памук , за да не чувам словата ти.
Но Бог позволи да чуя част от думите ти и аз ги намирам за прекрасни.
Разкажи ми за твоята религия.
Той ми разказа за Исляма и ми прочете сура „Ихлас” и сура „Фаляк”.
Кълна се в Аллах никога преди това не бях чувал по-прекрасни слова от тези и никога не бях срещал по –правдив човек от него.
След това му протегнах ръка и засвидетелствах, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах.
Ето така аз приех Исляма."
Туфейл продължил:
„След това аз останах известно време в Мека, изучавайки основите на Исляма и части от Корана.
Когато реших да се върна при своя народ казах:
„О, Пратенико на Аллах, аз съм човек, на когото моя народ се подчинява,когато отида при тях аз ще ги призова към Исляма.
Помоли Бог да ми изпрати знамение (чудо), което ще ми помогне при моя призив.
Пратеника (с.а.с.) отправил дуа казвайки:
„О, Аллах изпрати му знамение.”
Когато се прибирах, отивайки към своя народ и наближавах техните домове в моите очи се появи светлина приличаща на ярък фенер.
Аз казах: „О, Аллах, отклони светлината от лицето ми.
Страхувам се че хората ще си помислят, че това е наказание , заради отказа ми от тяхната религия.
Светлината се премести в края на оградата ми и хората помислиха че на плета е окачен фенер.
В това време аз се спусках към тях по един стръмен склон.
Малко по надолу срещнах моя баща ,който беше старец на преклонна възраст.
Казах му: ”Дръпни се от мен, татко!
Аз вече не съм твой и ти не си мой.
-Но защо така синко?-попитал бащата.
-Аз приех Исляма и последвах религията на Мухаммед.-казах аз.
-Твоята религия е и моя религия.-отговорил бащата.
Казах му: „Отиди, изкъпи се и почисти дрехите си, а след това се върни при мен, за да те науча на това , което научиха мен.
Баща ми се изкъпа, почисти дрехите си и когато се върна при мен му разказах за Исляма, и той го прие.
След това при мен дойде жена ми.
Казах и: „ Дръпни се от мен аз вече не съм твой мъж, а ти не си моя съпруга.
Тя каза:
-Това пък за какво е?
-Нас ни раздели Исляма аз го приех и последвах религията на Мухаммед-отговорих аз.
Жената казала:
-Твоята религия е и моя религия.
Казах и: „ Отиди да се изкъпеш с вода от Зу аш-Шара( Зу аш-Шара-идол на племето Даус около него имало много вода, стичаща се от планината).
Тя казала:
-Нима не се страхуваш за децата от Зу аш-Шара?
-Бъди опропастена заедно със Зу аш-Шара, казах ти вече отиди и се изкъпи.
Уверявам те че тази каменна статуя няма да ти направи нищо лошо.
Жената отишла и се измила,когато се върна,аз и разказах за Исляма и тя го прие.
След това аз призовах всички от племето Даус към Исляма, но те не откликнаха, с изключение на Абу Хурейра, който единствен и пръв прие религията на Аллах.
Туфейл продължава:
-В Мека заедно с Абу Хурейра отидох при Пратеника на Аллах (с.а.с.)Той попита:
-Какво ново, о, Туфейл?
Отговорих:
-Сърцата на моя народ са обгърнати от пелена, която скрива истината от тях.
В тях се е стаило силно безбожие.
В племето Даус цари безотговорност и безпътие.
Пратеника на Аллах (с.а.с.)взе абдест и започна да кланя намаз, после вдигна ръце към небето.
Туфейл разказва:
Когато го видях така,много  се изплаших, помислих си, че ще помоли Аллах да изпрати беда на моя народ и той ще бъде унищожен.
Казах си:
-О, мой народе!
Но пратеника (с.а.с.) помолил:
-О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
 О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
 О, Аллах, напъти племето Даус по пътя на истината.
След това Пратеника (с.а.с.) се обърнал към Туфейл и му казал:
-Върни се при твоя народ, бъди благ с тях и ги призови към Исляма.
Туфейл продължава:
-Върнах се в племето Даус, като всеотдайно ги призовавах всички към Исляма до тогава , докато Пратеника на Аллах (с.а.с) се пресели в Медина.
Бяха отминали битката при Бадр,Ухуд и битката при Хандак (рова).
След това аз заминах при него заедно с осемдесет семейства от племето Даус, които истински бяха приели Исляма.
Пратеника (с.а.с.) много ни се зарадва и разпореди и на нас да бъде доделена част от воения плен от биткакта при Хайбар.
Попитахме го:
-О, Пратенико на Аллах,постави ни на десния фланг на твоята войска във всеки поход, който ще предприемеш.
Туфейл разказва по натам:
-Бях неотлъчно до Пратеника (с.а.с.),когато завладяхме Мека аз му казах:
-О, Пратенико на Аллах, изпрати ме при идола на племето Амр ибн Хамама, Зул-Кафайн, за да го изгоря.
След като получил разрешение Туфейл се отправил  към идола с един малък отряд от неговото племе.
Когато пристигнал на мястото и започнал да се подготвя да изгори идола около него се били насъбрали жени, деца и мъже в очакване да видят, как Туфейл ще бъде поразен от мълня, ако причини вреда на Зул-Кафайн.
Туфейл се приближил, подпалил идола и започнал да декламира стихове:
-О, Зул-Кафайн, аз не съм твой роб,
ние сме родени преди теб.
Аз ще разпаля огън в сърцето ти.
Огнените пламъци погълнали идола, а заедно с него изгорели и остатъците от езичеството в племето Даус.
Целия народ от племето приел Исляма и станали добри мюсюлмани.
След това Туфейл ибн Амр Ад-Дауси бил неотлъчно до Пратеника на Аллах (с.а.с.) ,докато Всевишния не решил да го прибере при Себе си.
Когато халиф станал сподвижника на Пратеника (с.а.с.) праведния Абу Бакр (р.а. )Туфейл заедно със своя син му дали клетва за вярност.
Когато започнали сраженията срещу вероотстъпниците Туфейл заедно със сина си Амр бил в първите бойни редици, изправяйки се срещу лъжепророка Мусайлама.
По пътя за Йамама Туфейл сънувал сън ,който споделил със своите съратници:
-Сънувах сън.Искам да ми го разтълкувате.
Попитали го:
-Какво видя?
Туфейл отговорил:
-Видях се с обръсната глава, а от устата ми излетя птица.
Една жена ме постави в корема си, а сина ми Амр ме викаше със всички сили, но между нас имаше преграда.
Хората казали:
Дай Боже да е за добро!
Туфейл продължил:
-Кълана се в Аллах, аз го рзтълкувах по следния начин:
обръсната ми глава,това означава,че тя ще бъде отсечена.
Що се отнася до птицата излетяла от устата ми, това е моята душа.
Жената,която ме постави в корема си-това е земята,която ще бъде разкопана за да ме поеме в своите недра.
Надявам се да падна в боя като шехид.
Сина ми, който ме зове, означава, че и той желае смъртта на бойното поле и ако Бог пожелае и той ще загине в боя по-късно.
В бойните действия по време на похода при Йамама, Туфейл имн Амр Ад-Дауси ,стремейки се да загине на бойното поле показал чудеса от храброст и героизъм, паднал в едно от сраженията.
Синът му Амр геройски се сражавал и в боя изгубил дясната си ръка.
След това той се върнал в Медина, оставяйки в земите при Йамама баща си и дясната си ръка.
По времето на халифа Омар ибн ал Хаттаб (р.а.)при него един път дошъл Амр ибн Туфейл (р.а.)
В това време, когато всички били при халифа поднесли храна.
Халифа Омар поканил всички на масата , но Амр отбил поканата.
Халифа го попитал:
-Какво има? Да не би да се притесняваш да се храниш с останалите, заради ръката си?
-Да, Повелителю на правоверните –отвърнал Амр.
Халифа казал:
-Кълна са в Аллах аз няма да докосна храната, докато ти не я разбъркаш с отрязаната си ръка.
Кълана се в Аллах сред нас няма нито един,на който част от тялото да се намира в рая, освен теб.
 Омар (р.а.) имал предвид отсечената ръка на Амр ибн Туфейл (р.а)
 Мечтата му за смърт на бойното поле не напускала Амр,от както загинал неговият баща.
В битката при Ярмук (едно от крупните и решаващи сражения в историята в 15 година по Хиджра,при което мюсюлманите одържат победа над византийците) той се намирал в челните редици, сражавайки се храбро, докато подобно на своя баща паднал в боя като шехид.
Нека Аллах се смили над Туфейл ибн Амр Ад-Дауси,който загинал в боя като шехид и бил баща на шехид.

Нусаиба бент Ка аб ( Ум Амара)

Нусаиба (р.а.) е жената сподвижник, която е показала храброст в много битки.
Тя е от племето Бану Наджар и от знатно Мединско семейство.
 Родена е около 573 год. по новото летоброене.
Майка й се казвала Рабаб бент Абдуллах,
а баща й Мазин бин Наджар.
 Приема Исляма в Акаба заедно със своя съпруг Зайд бин Асъм.
Тя е една от двете първи Медински жени, които стават мюсюлманки.
 Нусаиба (р.а.) е участвала в битките при Ухуд, Хайбар, превземането на Мекка и Хунайн. Взела е участие в Умратул-Каза, договора Худайба и Прощалния Хадж.
 Тя не е успяла да участва в битката при Бадр,
но е изпратила своите синове.
В другите битки е участвала семейно.
След смъртта на своя съпруг,
тя се е омъжила за Газия бин Амр.
От този брак има 2 деца
– син на име Тамим и дъщеря Хала.
За своето присъединяване към битката при Ухуд и за случилото се в нея, Ум Амара разказва следното:
 "Напълних един мех с вода и поех по пътя за Ухуд.
 Желаех да видя положението на мюсюлманите и да раздавам вода на жадните ранени.
Когато пристигнах мюсюлманите имаха надмощие, но после щом неверниците започнаха да вземат превес в битката, аз изтичах при Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
 и се изправих срещу неверниците, които го нападаха.”
   Тя вече не била жена разнасяща вода и превързваща рани, а вярваща жена, която се бори
по пътя на Аллах с лък и стрели в ръка.
  Веднага след като влезнала в съприкосновение с противника, тя получила няколко рани, но въпреки това до края на битката останала "щит” за
Пратеника на Аллах.
Също така при всеки удобен случай окуражавала своя съпруг и синове.
Врагът от която й страна да нападнел
Пратеникът на Аллах (с.а.с.)  , нейният съпруг и синове веднага се впускали да го защитят, сякаш се надпреварвали.
Нусаиба  продължава да разказва:
 "Докато се опитвах да прогоня  езичниците със сабя и стрели получих нараняване. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) може би имаше десет човека, а може би не.
 Аз, синовете ми и съпруга ми се сражавахме пред Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и отдалечавахме езичниците от него.
По едно време Пратеникът на Аллах (с.а.с.) видя, че нямам щит и каза на един човек, който се намираше до него:
 "О, притежателю на щит, дай своя щит на тази сражаваща се жена!”
Щом този човек ми даде щита, аз започнах да напредвам с по-сигурна крачка срещу врага.
В действителност при битката Ухуд се затруднихме, врагът ни беше на коне, а ние пеш.
 Ако и те се сражаваха пеш щяха да разберат що е истинска битка!
Когато някой конник ни нападнеше, аз отблъсквах неговата атака с щита.
 Щом се отвърнеше от мен и се отправеше към някой друг,  аз  размахвах  своя меч и разсичах краката на коня.
Конят паднеше ли на земята, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казваше на моя син Абдуллах:
"О, синко на Ум Амара, помогни на майка си!”
Абдуллах бил ранен на лявата ръка и 
 Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
 "Превържи раната му!”
Нусаиба  веднага взела парче плат и добре превързала раната, а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) наблюдавал случващото се.
Щом Нусаиба  превързала раната, казала на своя син: "Стани и продължи да се бориш срещу езичниците!” 
Чувайки тези думи Пратеникът на Аллах (с.а.с.)  рекъл:
"О,Ум Амара , може ли всеки да се подчини и да издържи, както ти се подчини и издържа?"
В този момент пред Нусаиба  се изправил един езичник.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , който видял това нещо казал:
 "Този рани сина ти!”
Несибе скочила от мястото си, хванала го и го ранила тежко.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се засмял и рекъл:
"Слава на Аллах, Който освети очите ти като победител срещу езичниците.
Ти отмъсти за сина си!”
По време на битката един неверник на име Ибн Камиа нападнал Пратеникът на Аллах (с.а.с.)  и го ранил на главата.
 Нусаиба  щом видяла това положение веднага го атакувала.
В тази битка Нусаиба  (р.а.) получила дванадесет- тринадесет рани.
Най-тежка била раната на врата, получена от Ибн Камиа.
 Този път Пратеникът на Аллах (с.а.с.)  повелил на Абдуллах да превърже раната на своята майка и казал:
 "Нека Аллах да благослови вашето семейство!
Степента на твоята майка е по високо от степента на еди кой си.
Нека милостта на Аллах да бъде над вас.”
 Тази рана била толкова дълбока, че заздравяла чак след едногодишно лечение.
Един ден Нусаиба  рекла на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)  :
 "О, Пратенико на Аллах, отправи молба към Аллах да ме направи твоя съседка в Рая!” Тогава той вдигнал своите ръце и отправил молба:
"Господи мой, направи ги мои съседи и приятели в Рая!”
След тази дуа Ум Амара рекла:
 "Това е достатъчно за мен.
От тук нататък каквото и да ме сполети на този свят няма никакво значение.”
Тя и такива като нея, които са живели с мисълта, че "действителният живот е отвъдният”, са били готови да пожертват всичко свое в името на Аллах и
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) .
За нейната саможертва Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал следното:
 "В битката Ухуд където и да погледнех – от ляво и от дясно все Нусаиба   виждах.”
Участието й в битки продължило дори след смъртта на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) .
Например по времето на Халифа Абу Бакр в Йамама един лъжец на име Мусейлама тул-Кааб се бил провъзгласил за пророк.
Тогава Повелителят на правоверните изпратил пратеници, между които бил и Хабиб – един от синовете на Ум Амара. Въпреки че Хабиб бил изпратен като пратеник, Мусайлама го измъчвал и убил. Мюсюлманите помислили, че тази новина ще натъжи Нусаиба  , затова се въздържали да й я съобщят.
Но тя научила и радостно рекла:
 "Слава на Аллах, станах майка на шехид
/паднал в борба по пътя на Аллах/!”
След това тя се присъединила заедно с Халид бин Уалид към войската, която била тръгнала към Мусайлама.
Въпреки че била надхвърлила 60те, тя се заклела, че ще види смъртта на Мусайлама.
Тя атакувала със сабя, а до нея се намирал другият й син и тогава видяла как Уахши убива Мусайлама.
В тази битка Нусаиба  е получила много рани и изгубила едната си ръка, но въпреки това тя окуражавала войниците казвайки им:
 "Напред, само напред в името на Аллах!”
Нусаиба  (р.а.), чийто живот преминал в борба в името на Аллах и Пратеника, умира в Медина и е погребана в гробището Баки.
 

История на намаза

Както е известно основният принцип и първото предписание на Аллах за човека е свидетелството (кaлимa-и шaхадa).
След него е намаза.
Задължителният характер на намаза съществува още от началното време на откровението.
Причината, както е отразено от Бухари и Муслим, са първите низпослани знамения на Свещения Коран:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
(96: 1-5)
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и редупреждавай!"
(74: 1-2)
Оповестяването във второто знамение ангажира
Мухаммед (cac) с пророческата мисия.
Първоначално намаза е бил заповядан да се изпълнява сутрин и вечер по две части (два рекята).
В нощта на възнесението (Мирадж) е дадено предписанието за петкратния намаз, пак по две части (разбира се за задължителния намаз – фарзовете).
 След преселението частите на намаза се увеличават, като намаза на пътника остава две части.
Първоначално говоренето по време на намаз е било позволено и не е имало Тaшaххуд (последното Еттaхияту).
След известно време била спусната забрана за говоренето и дошла повеля за изпълнението на Тaшaххуд.
По това време – в Мекканския период – езан не е имало.
Езана се появява в Медина т.е. след преселението.
Както езана, така и намаз като Джума намаз, Байрам намаз, намаз при слънчево затъмнение, намаз за дъжд, тарауих намаз и други като тях са започнали да се отслужват след преселението в Медина.

Писмо на Мухаммед (c.a.c) до лъжепророка Мусайлима ибн Хабиб

През седмата година от преселението
 в Медина Мухаммед (c.a.c) разпратил писма за оповестяване на религията
 и за призоваване към нея
до най-големите държави по света начело с Византия.
Инициативата на на Пратеникът  даде своите плодове и хората на множества започнаха да встъпват в Исляма.
 Измежду дошлите в Медина с това намерение от рода Бану Ханифа имало един на име Мусайлима.
След като този човек, между другото с добро възпитание, видял състоянието на мюсюлманите, от завист не издържал и сам той се обявил за пророк, като поискал хората му вместо да последват Мухаммед (c.a.c) да следват самия него.
С помощта на някои лицемери претенцията  намерила подкрепа и предизвикала много хора от рода Бану Ханифа
да се откажат от религията си.
Впоследствие лъжепророка Мусайлима отишъл по-надалеч, като изпратил следното писмо до Мухаммед (c.a.c):
„От пратеника на Аллах Мусайлима , до пратеника на Аллах Мухаммед. Поздрав за теб.
Заедно с теб аз съм съдружник в пророческата мисия.
Половината от света е за нас, а другата половина за рода Курайш.
Курайш обаче са род, който преминава границите си."
Когато Мухаммед (c.a.c) прочел тези редове, той се обърнал към пратениците на Мусайлима :
„Ако не съществува правило пратениците да не бъдат убивани, щях да ви убия."
След това издиктувал на Убай бин Кааб следното писмо до Мусайлима.
(Последният ред от писмото не се чете)
„В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния:
От Пратеника на Аллах Мухаммед, до лъжепророка Мусайлима .
Поздрав за онези, които следват Правия път.
Знай, земята принадлежи на Аллах.
Той я благоволява за онези от Своите раби за които Той пожелае.
Добрият край е за онези, които са боязливи към Аллах.
 Ако ти и тези, които се намират с теб се покаете, Аллах ще ви приеме покаянието."
Краят на Мусайлима :
Уахшa, който по време на битката при Ухуд убил Хамза ,впоследствие става мюсюлманин.
По времето на халифатството на Абу Бакр (р.а) той участва във войска под командването на Халид бин  Уалид, която влязла в сражение с воините на Мусайлима.
С копието с което убил Хамза Уахшa убил Мусайлима, като се обърнал към Аллах за прошка с молбата това да бъде откуп за Хамза .
 

А Селяму Алейкум

Много е важно да се приветстват със селям близките хора.
 Когато влизате в къщи, като пожелание за здраве и благодат от Аллах, отправете за себе си и близките си селям.
 Помолете се за родителите си, за децата, за близките и любими хора и ще получите дуа от тях, което е несравнимо благо от Аллах.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на Aнaс ибн Малик (р.а.):
 “Синко мой, когато се прибираш в дома си, отправи селям на своето семейство, за да не се прекратява, а да се увеличава в твоя дом милостта и благодатта от Всевишния Аллах!”
(Тирмизи)
 А ако в къщи няма никой, трябва да приветстваш себе си и ангелите с думите: “Aс-селяму алейна уа аля ибадилляхи-с салихин”
– “Мир Вам и на всички праведни раби на Аллах!”
   В поздравът селям е скрита топлата енергия на любовта и спокойствието, уюта на домашното огнище, шумът на благодатния дъжд, веенето на райския вятър.
 С тези слова започва пътя на мюсюлманина и с тези слова той приключва.

Салах Рашид

значението на такуа (страхопочитанието)?

Омар (р.а.) попитал Убай Ибн Кааб (р.а.) за значението на такуа (страхопочитанието)?
А той отговорил: “О, Амирът на вярващите, ходил ли си по път изпълнен с тръни?”
А той казал: “Да.”
 “Тогава, какво направи?”
 А той отговорил: “Предпазвах се да не се убода и избягвах тръните.”
 А Убай казал: “Ето това е такуа.”
Чуй словата на Али (р.а.), който описва страхопочитанието като казва:
Страх от Всевишния
Дела според Корана
Задоволяване с малкото
И подготовка за последното пътуване. 

Намаз при пътуване (салaту-сaфaр)

Муктам ибн ал-Микдам (ра) предава,
че Пратеника на Аллах (саc) е казал:
„Никой не оставя със семейството си нещо по-добро от два ракята,
кланяни вкъщи, преди да тръгне на път.”
[aт-Табaрани]


предава ce от Кaaб ибн Малик (ра)
 „Пратеникът на Аллах (с.а.с) винаги се връщаше от пътуване
 през деня преди обяд и започваше от джамията,
кланяйки два рекята в нея, след което сядаше.”
 [Муслим]

Който има намерение да пътува, трябва да кланя два ракята намаз в дома си преди да замине,
 и когато се върне от пътуването, трябва да отиде в джамията и да кланя два ракята в нея.
 

Обожаването на гроб (или тюрбе)

Трябва да кажем, че обожаването на гроб (или тюрбе), за който се предполага, че той принадлежи на Пратеник или на запомнен с добротата си мюсюлманин , е по-въздействащ път от обожаването на идол, направен от камък или дърво.
Ето защо се наблюдава как множество хора с по-голяма отдаденост дори по-голяма отколкото в джамиите по време на намаз, отправят дуа там с плач и умоление.
Една част от тези хора открито извършват ибадет във въпросните места, а други освен намаза, който отслужват там, и дуите, които отправят, организират специални пътувания и посещения (както посещенията в месджиди Акса и месджиди Нaбaуи) и се надяват на по-голяма награда отколкото за намаза и дуата, извършени в джамиите.
По-ясно казано, те си мислят, че тези места са много ценни и ги превръщат в свещени.
 И след като те са повярвали по този начин в тях, започват да се надяват на помощ оттам и да хранят надежди, че дуата, отправена там, непременно ще бъде приета и започват да се стичат натам в надпревара, за да отправят дуа по тези места.
Тези неща, разбира се, са в противоречие с Исляма – религията на единобожието (динул Таухид).
Пратеникът на Аллах (c.a.c) се е борил, за да премахне тези неща.
Предизвикателната и опасна страна на въпроса се състои в това, че тези жалки хорица, които с устите си винаги повтарят, че ползата и вредата са от Аллах, с действията си опровергават това, в което вярват, т.е. това, в което вярват, и това, което вършат, е в противоречие.
Аллах Теаля, отхвърляйки тези неща, в които вярват, и това, което вършат, повелява:
Онези, които ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци.
 И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.
(20-21)
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди!
А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
(10:106)
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас.
Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!
(7:194)
В хадис Пратеникът (c.a.c) e казал:
„Кой може да бъде по-заблуден от онзи, който се моли за помощ,от неща, които до Съдния ден не ще му отговорят?
Всъщност те (лежащите в гробовете) нямат никаква представа за това, което ги умоляват."
(Тирмизи)

Източникът на това поведение сред хората са мислите на някои,
че дуата, отправена до гробовете на праведници, ще бъде приета.
 В тази насока не съществува никаква вест нито в Свещения Коран, нито в хадисите на Мухаммед (c.a.c), освен това никой от сподвижниците на Пратеника (c.a.c) и техните последователи не е отразил или подкрепил и в допълнение не съществува нищо състоятелно, дошло от известните имами по въпроса.
Не съществува никакво гледище от имам Малик, Шафии, Абу Ханифa, Ахмед ибни Ханбaл, Сaури, Аузаи, Лейс б. Сад, Исхак бин Рахуиa, Абу Убайда, нито пък от техните учители Фадл б. Ияд, Ибрахим б. Aдхем, Абу Сулейман б. Ад-Дар и други учени като тях, което да казва, че съществуват свещени гробове и че дуата там непременно ще бъде приета.
Нито сред сподвижниците, нито сред техните последователи не ще срещнем човек, който да казва, че дуата, отправена при гробовете на пратеници и праведници, непременно ще бъде приета.
Нито пък ще станем свидетели на становище от тях, че дуата, отправена при гробовете на  пратеници и праведници е по-благодатна и превъзходна от намаза, който се изпълнява независимо къде.
Щом като е така, кои са тези, които разпространяват и защитават подобни претенции?
Собственици на подобни претенции са последователите на нововъведения в религията като защитници на вярването „Хулюл" и последователите на схващането за „Уахдaт ул-уджуд" - суфити, сеещи нечистоти и обърканост сред мюсюлманите.
Ние пък при посещенията на гробищата отправяме дуа към Аллах, за да им опрости.
 Защото нашият пример и водач е Пратеникът на Аллах (c.a.c.)
 и онези, които са го последвали по най-прекрасния начин.
Когато Пратеникът на Аллах (c.a.c) минавал покрай място с гробове (мюсюлмански) се обръщал към тях така:
„Селям върху ви, о, вие покойници в тази обител.
Несъмнено и ние ще се присъединим към вас.
 Молим опрощение от Аллах и за нас, и за вас."
(Муслим)

Осман б. Ауфан (ра) е казал:
Когато мъртвец се поставеше в гроба, Пратеникът (c.a.c) казваше:
„Молете опрощение от Аллах за вашия брат.
 Молете да му бъде дадена устойчивост и издръжливост.
В момента сега той очаква нещо от вас."
 (Абу Дауд,  ).

 

Дуа

Камилата

„И нима не виждат как бяха създадени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята?
И напомняй! Ти си само за да напомняш."
(Сура Ал-Гашийа: 17-21)
Без съмнение всички същества доказват неограничената сила на Създателя си посредством качествата, които притежават.
Аллах изразява това в редица аети от Свещения Коран, в който Той казва, че всичко, създадено от Него, е всъщност знак и предупреждение.
В 17-ия ает от сура „Ал-Гашийа" Аллах споменава животно, за което ние ще ви разкажем тук – Камилата.
Това, което отличава камилата от другите животни е телесната й структура, която не се повлиява дори и от най-суровите климатични условия.
Тялото й притежава приспособления, които й позволяват да оцелее с дни без вода или храна като пътува със стотици килограми на гърба си.
Отличителните черти на камилата, които ще научите в следващите страници, доказват, че това животно е създадено предимно за сух климат и всичко това, за да служи на човечеството.
Това е убедителен знак за хора размишляващи.
„Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи".
 (Сура Юнус: 6)
НЕОБИКНОВЕНА УСТОЙЧИВОСТ НА ЖАЖДА И ГЛАД
Камилата е способна да оцелее без храна и вода в продължение на 8 дни при температура 50° С.
През този период тя губи 22% от общото си телесно тегло.
Ако човек изгуби вода, равняваща се на 12% от теглото му, ще е почти мъртъв.
 Камилата обаче може да се съхрани, дори да изгуби вода, равняваща се на 40% от нейното тегло.
 Друга причина, поради която тя издържа на жажда, е механизъм, който й позволява да повишава вътрешната си температура до 41 С. Животното снижава водната загуба до минимум през прекалено горещите дни в пустинята.
То също намалява вътрешната си температура до 30°С през студените пустинни нощи.
Едно-гърбата камила издържа до -52 ‘С в най-високите места на Средна Азия.
ОГРОМНИ ЗАПАСИ ОТ ВОДА
Камилата може да поеме за 10 минути 130 литра вода, които са 1/3 от теглото й.
Освен това тя притежава специфичен нос, който е 100 пъти по-голям от човешкия.
Със своя голям и извит овално нос тя задържа 66% от влажността във въздуха.
МАКСИМАЛНА ПОЛЗА ОТ ХРАНАТА И ВОДАТА
Много животни умират поради навлизането в кръвта на насъбралата се в бъбреците урея.
Камилите обаче използват водата и храната максимално, като уреята преминава през черния дроб.
Както кръвта, така и телесните й клетки са устроени така, че да издържат дълги периоди без вода в пустинни климатични условия. Клетъчните стени са изградени по специален начин и предотвратяват допълнителната водна загуба.
Нещо повече, съставът на кръвта е такъв, че не позволява забавяне на кръвообращението, дори когато нивото на водата в тялото е сведено до минимум.
Като допълнение, ензимът албумин (ензим, засилващ устойчивостта към жажда) се съдържа в кръвта на камилата в по-големи количества в сравнение с други животни.
Гърбицата е другото предимство на камилата.
 Една пета от общото й телесно тегло е съсредоточено във вид на мазнини в гърбицата й.
Запасите от телесни мазнини само от една част на тялото предотвратяват загубата на вода от цялото тяло.
Това позволява на камилата да използва минимум количество вода.
Въпреки че едногърбата камила може да поеме от 30 до 50 кг храна на ден, в по-сурови условия тя може да оцелее само с 2 кг на ден. Камилите имат здрави гумо-подобни устни, които им позволяват да ядат толкова остри бодили, с лекота пробиващи дебела обработена кожа.
Камилата има четириделен стомах и много добра храносмилателна система, така че може да храносмила всичко, което погълне.
Тя дори може да се храни с материали като естествен каучук, които по принцип не се възприемат като храна.
Колко ценно качество би било това в сурови климатични условия!
ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ СРЕЩУ БУРИ И ТОРНАДА
Очите на камилата притежават 2 слоя мигли.
 Те се събират, наподобявайки клопка, и защитават очите от жестоките пясъчни бури.
В допълнение, камилите могат да затварят ноздрите си така, че и песъчинка не може да проникне.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ЖАРКОТО СЛЪНЦЕ И СМРАЗЯВАЩИЯ СТУД
Дебелата и гъста козина не позволява на изгарящото слънце да достигне кожата на животното.
Тя също го предпазва от замръзване.
 Пустинните камили не се влияят от високи температури до 50 ‘С, а двугърбите издържат до -50°С.
ЗАЩИТА СРЕЩУ НАГОРЕЩЕНИТЕ ПЯСЪЦИ
Стъпалата на камилата са специално конструирани така, че да са по-големи от нормалното за този вид крайници.
Те са уголемени и разширени, за да може камилата да върви върху пясъка, без да потъва.
Стъпалата са дебели и се разстилат максимално върху земната повърхност.
Дебелата кожа под стъпалото е предпазно средство срещу изгарящия пустинен пясък.
Нека помислим върху това.
Способна ли е камилата сама да се приспособи към пустинните условия?
Сама ли е създала слузта в носа си или гърбицата си?
Сама ли е създала образуванията в окото и носа си, за да се предпази от торнадата и бурите?
 Сама ли е конструирала кръвта и телесните си клетки, за да съхранява водата? Сама ли е избрала вида на козината си?
Сама ли се е превърнала в „кораб на пустинята"?
Както всяко друго същество камилата със сигурност не би могла да създаде нито едно от тези неща и да се превърне сама в полезно за човечеството животно.
Знамението в Свещения Коран казва:
 „И нима не виждат как бяха създадени камилите.”
И довежда мисълта ни до заключението за създаденото животно по най-добрия начин.
Както всички други същества, така и камилата е дарена с отличителни качества и свидетелства на Земята като отличителен знак на Създателя в създанието.
Тя е създадена с толкова големи предимства и й е заповядано да служи на човешкия род.
Що се отнася до хората – на тях им е заповядано да откриват чудесата из Вселената и да почитат Създателя на всички живи твари – Аллах.
„Не виждате ли, че Аллах подчинява за вас всичко на небесата и всичко на земята, и щедро ви дава Своята благодат – и явна, и скрита?
 А някои от хората спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито просветляващо писание."
(Сура Лукман: 20)

тийнейджърската възраст

„Никога не съм ви молил да ме раждате!
Престанете да контролирате живота ми! Мразя ви!„
Мислите, че сте преминали трудната част да сменяте пелените и да се будите посред нощ от плача на бебето.
Смятате, че най-тежко е човек да се занимава с неудържимо двегодишно „чудовище".
Убедени сте, че сериозният проблем е да се справите с непослушно дете, което винаги се забърква в неприятности в училище?
Е, сега идва наистина трудната част – да се справите с непокорен, често груб и невъзпитан тийнейджър.
РОДИТЕЛИ МЮСЮЛМАНИ, НЯМА ИМУНИТЕТ СРЕЩУ ТИЙНЕЙДЖЪРСКИ ЗАЛИТАНИЯ!
Тийнейджърските години, включващи периода от 13 до 19-годишна възраст, винаги са били труден период за родителите, с малко изключения.
Борейки се да намерят своето място в света, тийнейджърите често въстават срещу начина на живот на родителите си.
Те искат да опитват, за да открият кое е най-добро за тях. Родителите мюсюлмани също се сблъскват с много от проблемите, пред които се изправят немюсюлманските семейства.
 И децата мюсюлмани се изкушават да употребят алкохол или наркотици, да бъдат физически привлечени от представител на противоположния пол в класа, да бягат от училище или да се съберат с неподходяща компания.
Няма съмнение, че ще бъде болезнено за едно мюсюлманско семейство да открие, че синът или дъщеря им взема наркотици, че тайно излиза с приятели от противоположния пол или има проблеми с полицията, но това може да се случи.
Какво ще стане, ако те се превърнат в наркомани, ако се заразят със СПИН като правят извънбрачен секс или станат майки и бащи преди да са сключили брак?
Големите мечти за децата ни може внезапно да рухнат и да се превърнат в кошмар.
 Случвало се е на някои мюсюлмански семейства.
 И безспорно е ужасяваща мисъл за повечето родители.
 Някои просто ще кажат, че няма да се случи на тяхното дете.
Други ще предприемат действия и ще търсят начини да предотвратят опасностите.
 А ако се появят – да се справят с тях.
Няма две семейства с абсолютно еднакво положение.
Въпреки това има няколко полезни насоки за това как да се справим с тийнейджърските залитания.
 Още от ранна възраст трябва да започнем да им говорим за Аллах, пророците, сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и големите герои в Исляма.
 Ако изградим у тях любов към Исляма и им дадем добри примери с техните герои, ще има по-малка вероятност да се отклонят.
Човек иска да прилича на своите герои.
Ако детето се възхищава на Пророка Мухаммед, Абу Бакр и Али, ще се опита да последва примера им.
Ако се възхищава на рок- и поп-фолк звезди, то ще иска да е като тях.
 Ако въодушевим децата си с добри примери, когато се изкушат да извършат нещо лошо, ще си ги спомнят и ще останат непоколебими.
ТРЯБВА ДА СМЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА НИ
Между 13 и 19 години децата се интересуват по-често от това какво казват приятелите им, отколкото от това какво казват родителите или по-възрастните.
Според едно предание от Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем):
„Човек е според морала на приятеля си.
 Така, че всеки от вас да гледа кого взема за приятел."
Ако децата ни имат добри приятели, искрени и честни, има голям шанс и те да станат като тях.
От друга страна, ако децата ни се движат с такива, които вземат наркотици и се забъркват в неприятности, то вероятно и нашите деца ще започнат да правят същото.
Необходимо е от ранна възраст да се опитваме да намерим добри приятели за децата си.
 Добре е периодично да ги водим на джамия или да ги изпращаме в ислямски училища, където ще се запознаят с деца мюсюлмани.
 Ако все пак се сприятелят с немюсюлмани, не трябва да се тревожим твърде много. Стига тези деца немюсюлмани да не им оказват отрицателно влияние.
Може пък нашите да ги тласнат към Исляма.
 Трябва да се тревожим, ако децата ни започнат да се движат с непочтителни и невъзпитани деца.
ДА НАСЪРЧИМ ДЕЦАТА СИ ДА УЧАСТВАТ В ПОЛЕЗНИ РЕЛИГИОЗНИ, СПОРТНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ
Много вероятно е отегчените тийнейджъри да потърсят развлечение и вълнение на погрешното място.
 „Ръце без работа са работилница на дявола“– беше казал някой.
Ако животът на подрастващите е изпълнен с добри и вълнуващи занимания, те няма да имат нито време, нито желание да излизат от „правия път".
Ако още не сме направили това, сега е моментът да позволим на децата си да участват във вземането на решения в семейството.
ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПИМ ТЕХНИЯ СТРЕМЕЖ ЗА ТВОРЧЕСТВО
Понякога подрастващите започват да критикуват начина на живот на своите родители и обществото и родителите се дразнят от това. Трябва да имаме предвид, че може и те да са прави.
 Животът и обществото ни не са съвършени, а децата твърде често имат свежи идеи как да ги подобрим.
В книгата „Как да живеем с тийнейджърите – наръчник за родителите мюсюлмани" Рукаийа Уарис Мексуд пише:
 „Тийнейджърите са идеалисти – те искат да променят света и да го направят по-добро място.
Това не са лоши стремежи и е много жалко, че възрастните са забравили собствените си идеали в ежедневен кариеризъм"
Ти, родителю, може да си просто един усърден работник с някаква скромна професия, а наследникът ти, който сега е истински идеалист, може да стане известна личност, реформатор, политик или хуманитарен деец. Кой би могъл да знае, освен Аллах?
Ако има стремежи и иска да по-добри света, трябва да го окуражим и да му помогнем.
Ако е изпълнен с устрем, но му липсва правилна посока, трябва да му помогнем да използва усърдието си положително.
 Ако се захване да помага на хората в нужда и да работи за важни каузи, този стремеж може да окаже огромно влияние за по-нататъшното му развитие.
ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ТОВА, КОЕТО КАЗВАМЕ
Тийнейджърите мразят лицемерието и много от тях сякаш имат вграден радар, за да го улавят.
Ако искаме те да се вслушват в нас и да приемат съвета ни, трябва да ни имат доверие.
Ако им казваме да не пият, а ние самите го правим, те няма да ни уважават.
 Ако гледаме програми по телевизията, които не желаем да бъдат гледани от децата, как може да очакваме те да ги избягват?
Младежките години обикновено са трудни и е необходимо родителите да се подготвят за тях преди да са настъпили.
Ако родителите са изградили взаимоотношения на доверие и любов с децата си отрано, по-малко вероятно ще бъде техните деца да се отклонят от правия път.
Мъчително е да гледаш как детето ти върви в грешната посока и да не знаеш как да го спреш, за да не се самоунищожи.
 Но ако неуморно и отрано им внушаваме правилните ценности и им помогнем ла изградят приличен начин на живот, без да бъдат надменни, може би ще попречим подобна трагедия някога да се случи.

Силен е не този който побеждава другите, а който победи гнева си

 

 

 

 

 

Гневът е едно от лошите нашепвания на Сатаната, които водят до много злини и беди и чиято обхватност е известна само на Аллах. Затова Ислямът има нелеката задача да се справи с тази отрицателна черта.
Пророкът (cac) ни е оставил лекове за тази „болест" и начини да се ограничи нейното влияние:
Да търсим спасение от Сатаната при Аллах
Сюлейман ибн Сард e казал:
 „Стоях с Пророка (cac) и двама мъже злословеха един срещу друг. Единият бе позеленял от яд, а вените на шията му щяха да се пръснат.
 Пратеникът (cac) каза: „Знам нещо, с което всичко това, което чувства, би изчезнало.
Ако каже: „Търся спасение от Сатаната при Аллах", целият му гняв ще изчезне."
(Бухари)
Пратеникът на Аллах (cac) е казал: „Ако човек се ядоса за нещо и каже: „ Търся спасение при Аллах", то гневът му ще изчезне.“
Да замълчим
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
 „Ако някой от вас се ядоса, нека да замълчи".
(Имам Ахмед)
В повечето случаи ядосаният губи самоконтрол и може да изрече грешни думи, проклятия, думи, водещи до развод – които лесно биха разрушили дома на човек, или клевети, които да ни навлекат ненавистта и враждата на околните.
 Така че казано накратко, да замълчим е решението да се избегне всичко това.
Да не се движим
От Пратеника на Аллах (cac) е предадено:
„Ако някой от вас се ядоса и е прав, нека да седне, и гневът му ще отмине.
 Ако не отмине, нека легне."
Разказвачът на това предание е Абу Зaр.
Той водел камилите си да пият на коритото, което имал, когато други хора като се приближавали към него си казали един на друг:
 „Кой може да се съревновава с Абу Зaр (в поенето на животните) и да го изправи на нокти?"
 Един от тях казал: „Аз мога!" и така той довел добитъка си до този на Абу Зaр и се спречкал с него.
 В резултат на това счупил коритото.
Абу Зaр бил прав, затова седнал, след това легнал.
 Някой го попитал: „О, Абу Зaр, защо първо седна, а след това легна?"
Той отговорил: „Пратеникът на Аллах (cac) е казал..." и цитирал преданието.
 (Муснад Ахмед)
Една от ползите, които можем да извлечем от този съвет на Пратеника, е, че той възпира един ядосан да излезе „извън кожата си", защото би могъл да удари или нарани някого.
 Или дори да убие.
 Би могъл да изпочупи нечия собственост и т.н.
В седнало положение е по-малко вероятно човек да се превъзбуди, а в легнало – още по-малко.
 Ал-Алламах ал-Хаттааби  e казал в своя коментар за Абу Дауд:
 „Човек, който е прав, е в позиция да удря и руши, докато седнал е по-малко вероятно да го направи, а легнал – още по-малко.
 Възможно е Пророкът (cac) да е казал ядосаният да седне и да легне, за да не направи нещо, за което по-късно ще съжалява.
 И Аллах знае най-добре."
 (Сунан Абу Дауд)
Да се вслушаме в съвета на Пророка (cac):
Абу Хурейра предава, че един човек казал на Пратеника (с.а.с.):
 „Дай ми съвет!" Той отвърнал: „Не се ядосвай!“ Човекът повторил молбата си няколко пъти и всеки път Пророкът (cac) му казвал:
 „Не се ядосвай!"
(Бухари)
Според друго предание човекът казал:
 „Размислих върху думите на Пророка (cac) и осъзнах, че гневът обединява всички видове зло."
 (Муснад Ахмед)
„Не се ядосвайте и Раят ще е ваш."
(Ал- Табарани)
Спомняйки си за наградата, обещана от Аллах на праведните, които стоят далеч от причинителите на гнева и се борят да го овладеят, достигаме до най-ефективния начин за потушаване пламъците на гнева.
 В едно предание от Пратеника (cac), разказано от ал-Табарани и описващо огромната награда за това, се казва:
 „Който контролира гнева си в момент, когато може да го излее, Аллах щте изпълни сърцето му със задоволство в Съдния ден."
Друга голяма награда е описана и в думите на Пророка (cac):
 „Който контролира гнева си в момент, в който може да го излее, на Съдния ден Аллах ще го извика пред цялото човечество и ще му даде да избере от Хур ал-Айн, която си поиска."
 (АбуДауд)
Да съзнаваме високото положение и предимствата, предлагани на тези, които се контролират
Пратеникът на Аллах (cac) е казал:
„Силен е не този, който побеждава другите [в борбата], а този, който се контролира, изпадне ли в гняв."
(Ахмед)
Колкото е по-голям гневът, толкова по-високо е положението на този, който се контролира.
Пророкът (cac) е казал:
 „Най-силният е този, който, когато се разгневи, лицето му позеленее и косата му се изправи, е способен да победи своя гняв."
 (Имам Ахмед)
Aнaс предава как Пратеникът (cac) минал покрай група хора, които се борели.
Той попитал: „Какво става тук?" Те отговорили:
 „Еди-кой-си е най-силният човек и може да победи всеки."
 Пророкът (cac) тогава казал:
„Дали да не ви кажа кой е по-силен дори от него?
Това е човекът, към когото се отнесат зле, но в отговор надмогва гнева си и по този начин побеждава Сатаната в себе си и Сатаната в онзи, който го е породил."
Да следваме примера на Пророка (cac) в случай на гняв
Пророкът (cac) е духовният ни водач и е заложил най-ценностния пример по този въпрос, както е записано в редица предания.
Едно от най-известните от тях е предадено от Анас:
 „Разхождах се с Пратеника на Аллах (cac) и той носеше роба с груба яка.
Един бедуин дойде и го сграбчи грубо за ръба на робата, така че по врата му останаха белези от яката.
Бедуинът му нареди да му даде от богатството на Аллах, което той имаше.
Пророкът (cac) се обърна към него и се усмихна, след което нареди да му се даде нещо."
 (достоверно предание, Фатх ал-Бари)
Да съзнаваме, че устояването на гнева е един от знаците на праведността
Праведните са тези, похвалени от Аллах в Корана и от Неговия Пратеник (cac).
За тях Раят е широк колкото небе и им се приготвя земя.
Една от чертите им е, че те „раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората.
 Аллах обича благодетелните."
 (3:134)
Това са тези, чийто добър характер, красиви качества и дела Аллах е споменал и на които хората се възхищават и искат да приличат. Друга от техните черти е, че „...дори да се гневят, прощават."
(42:37)
Да се вслушваме в тези, които ни напомнят
Гневът е част от същността на човека и хората се различават в своя гняв.
Трудно е човек въобще да не се ядосва, но искрените хора ще си спомнят за Аллах, когато им се напомни и те не ще прекрачат границата.
Ибн Аббас разказва как един човек поискал разрешение да говори с Омaр ибн ал-Хаттаб и му казал:
 „О, сине на ал-Хаттаб, ти не ни даваш много и не отсъждаш честно между нас."
Омар бил така разярен, че щял да се нахвърли върху човека, но ал-Хур ибн Кайс, който бил един от присъстващите, казал:
 „О, Омaр, Аллах казва на своя Пратеник (cac) в Корана:
 „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!"
(7:199)
 Този човек е един от невежите."
Омaр и дума не можел да каже след цитираното му знамение от ал-Хур, който бил човек внимателен в придържането към Книгата на Аллах.
 (Бухари)
Ето как трябва да постъпва един мюсюлманин.
Но лицемерът не мисли така.
Когато му било казано преданието на Пратеника (cac) и един от сподвижниците му казал:
 „Търси спасение от Сатаната при Аллах", той му отвърнал:
 „Ти за луд ли ме имаш? Махай се оттук!"
(Бухари)
А ние търсим спасение при Аллах от провал.
Да съзнаваме лошите последици от гнева
Негативните последици от гнева са много.
 Накратко те могат да причинят вреда както на самия човек, така и на околните.
 Ядосаният може да изкаже клетви и сквернословие, може да нападне другите физически по неконтролируем начин, даже да убие. Има една история с ценна поука.
Илкимах ибн Уааил разказва как баща му му седял с Пророка (cac), когато един човек дошъл при него, водейки друг човек с въже. Другият казал: „О, Пратенико на Аллах, този човек уби брат ми". Пратеникът на Аллах (cac) го попитал: „Ти ли го уби?", а той отвърнал: „Да, аз го убих".
После го попитал: „Как го уби?". Човекът отвърнал: „Той и аз удряхме едно дърво, за да свалим листата му за храна на животните.
 Той ме прокълна, затова го ударих по главата с брадвата и го убих". (Муслим)
Гневът може да доведе и до по-маловажни щети от убийството, като нараняване или чупене на кости.
 Ако породилият гняв избяга, разгневеният обръща гнева към себе си, така че той би могъл да скъса дрехите си, да си удря шамари, да получи пристъп, да изпадне в безсъзнание, да чупи чинии, мебели т.н.
В най-лошите случаи свършва с обществени катастрофи и прекъсване на семейните връзки, т.е. развод.
 Попитайте тези, които са се развели със съпругите си и те ще ви кажат:
 „Беше в пристъп на ярост".
А този развод води след себе си страданието на децата, разкаяние и безсилие, тежък и труден живот.
И всичко това заради неконтролирания гняв.
Ако си бяха спомнили за Аллах, ако бяха дошли на себе си, бяха овладели гнева си и бяха потърсили спасение при Аллах, това нямаше да се случи.
 Противопоставянето на Шериата води само до загуба.
 Вредата от гнева върху здравето – тромбоза, високо кръвно налягане, тахикардия (ускорена сърдечна дейност), хипервентилация (учестено повърхностно дишане), които могат да доведат до смъртоносни сърдечни удари, диабети и т.н., могат да бъдат описани само от лекарите.
Когато сме ядосани, трябва да помислим за себе си
Ако ядосаният човек се беше видял отстрани в момент на ярост, той би намразил себе си и начина, по който изглежда.
Ако можеше да види начина, по който се променя, как тялото и крайниците му треперят, как очите му блестят, как поведението му е извън контрол, той би презирал себе си и би се отвратил от собствения си вид.
 Всеизвестно е, че вътрешната грозота е много по-лоша от външната. Колко щастлив ще е Сатаната, когато види човек, изпаднал в такова състояние!

Седжде Сехви в намаза

За да се познават и прилагат предписанията на сехви седжде е необходимо да се знаят съставните части на намаза и неговите ваджиби, защото предписанията на сехви седжде са свързани с тях.
Това е една от основните причини, поради които трябва да познаваме съставните части на намаза, ваджибите и суннетите.
Сехви седжде е предписано за всички намазаи, освен за дженазе намаз.
Сехви седжде се извършва при няколко ситуации:
1.Когато кланящия додаде нещо в намаза
Ако кланящия додаде някое действие, което е от намаза, като например пети рекят, трто седжде, второ рукю и т.н.
Втози случай кланящия ще направи сехви седжде.
След като даде селям на двете страни ще направи още две седждета и отново ще даде селям без да повтаря тешехххуд.
 Пратеника (с.а.с.) кланял следобеден  намаз с пет рекята и му казали:” Да не би намзаа да се е увеличил!?
Пратеника с.а.с. попитал: „Но защо?”-на което те добавиха:
 „Кланя пет рекята.”
При което Пратеника (с.а.с.) направи две седждета и даде селям.
298Бухари, 1226;Муслим,571.
Когато кланящия додаде някое действие, което не е от намаза, като например правене на крачки, обличане, оправяне на шапката,почесване, оглеждане и т.н.
Ако това действие бъде предизвикано от някаква нужда то не разваля намаза, въпреки че кланящия е извършил повече движения.
Но ако бъде извършено без нужда, тогава се гледа броя и големината на тези действия и това дали са извършени нарочно или забравяйки.
Ако действията са многобройни и нарочно извършени-намазът е недействителен.
Според друго мнение намазът е недействителен и при положение, че действията са многобройни, въпреки че са извършени от кланящия забравяйки, но те са толкова много, че ако някой го наблюдава от страни оства с впечатление че не кланя.
Ако действията са малки незначителни макар и нарочно извършени, подобни деяния са порицани, но намаза е действителен, но наградата за негоще бъде намалена.
2.Когато кланящия забрави някое действие от намаза
а)забравяне на съставна част от намаза
- ако това е началния текбир, в този случай кланящия не е встъпил в намаза и трябва да го поднови;
- ако бъде забравен някоя друга съставна част от намаза, тогава имаме следните ситуации:
Първа ситуация:
Когато кланящия си спомни , че е изоставил дадена съставна част, чак когато е на втория рекят и е започнал с четенето.
Тогава рекята, от който е забравена съотвтната съставна част е невалиден, а на негово място се числи рекята, в който се намира.
Втора ситуация:
Ако кланящия си спомни, че е пропуснал(забравил)някоя съставна част от намаза преди да е започнал с четенето на Aл Фатиха от следващия рекят, тогва ще се върне да извърши пропуснатата съставна част на намаза и ще повтори всички действия след него до новия рекят.
Например: на седжде си спомня, че е забравил да прочете Aл Фатиха, здължен е веднага да се върне на киям , след това да прочете Aл Фатиха да отиде на рукю, да се изправи от рукю, и чак тогава да отиде на седжде и да продължи с намаза.
На края на намаза ще направи сехви седжде.
Трета ситуация:
Когато кланящия си спомни, че е забравил съставна част от намаза след като е дал селям.
Ако си е спомнил непосредствно след даването на селям, преди да е развалил абдест или е разговарял с някого , но не във връзка с намаза, тогава ще кланя още един рекят, който ще компенсира пропуснатото, а на края на намаза ще направи сехви седжде.
Но ако за това си спомни след като е развалил абдест или е разговарял с някого, но не за намаз, тогава ще повтори целия намаз.
б) забравяне на ваджиб в намаза
Ако кланящия забрави ваджиб, тогава няма да се връща за да го компенсира, а само ще направи сехви седжде.
Доаказателство за това е хадис предаден от Абдуллах ибн Бухайн: „ Кланяше ни Пратеника (с.а.с. )(кланяхме) два рекята и стана за трети, без да сяда и хората зад него станаха и кланяха.
При края на намаза, докато чакахме да даде селям ,изрече текбир и направи две седждета преди селяма, и тогава даде селям.”
 ( 299Бухари,829;Муслим,570.)
в)забравяне на суннет в намаза
Втози случай няма да се прави сехви седжде.
3.Когато кланящия се усъмни в намаза
Когато кланящия се усъмни, че е забравил нещо от съставните части или ваджиби на намаза становището е следното:
а) Когато кланящия се усъмни в броя на рекятите, които е кланял , решава, че е кланял по-малко, защото в това е сигурен така например ако се съмнява дали е кланял два или три рекята, решава, че е кланял два рекята и накрая на намаза ще направи седжде преди селяма.
Предава се че веднъж Пратеника (с.а.с.) след втория рекят пропуска първото сядане и се изправя за трети рекят ,а на края на намаза преди селяма е направил сехви седжде, казвайки по-късно:
 „Когато някой се усъмни дали е кланял три или четири рекята в намаза, нека отхвърли съмнението като вземе за основа онова ,в което е сигурен ( а това е по-малкия брой рекяти), а след това преди селяма, нека направи сехви седжде.
Ако при пдобен случай кланя пет вместо четири рекята това ще му бъде шефаат за неговия намаз, но ако е кланял четири, колкото и трябва, това ще остави шейтана с провесен нос
(душевно съкрушен).
(Муслим, 571)
б)Когато кланящия се усъмни, че е пропуснал съставна част от намаза(рукн).
При това положение имаме три ситуации:
Първа ситуация:
Ако кланящия се усъмни , че е пропуснал съставна част на намаза от предходния рекят, тогава рекята в който се намира ще компенсира(ще замести) рекята в чиято изрядност се съмнява.
Втора ситуация:
Ако кланящия се усъмни, че е пропуснал съставна част на намаза от същия рекят, в който се намира в момента на кланянето, тогава ще се върне от тази съставна част(рукн), ще я извърши , както ще извърши и всички действия след нея.
Трета ситуация:
Ако у кланящия се появи съмнение след като е извършил намаза и е приключил с него, в този случай няма да се базира на съмненията си.

4.Когато кланящия не е сигурен дали е извършил  рукн или ваджиб , но преобладава мнението, че е иизвършен.
Втози случай кланящия ще завърши намаза си според преобладаващото мнение и ще направи сехви седжде след селяма.
Пратеника (с.а.с.)  e казал:
„Когато някой от вас се усъмни в намаза, нека избере онова, което смята за най-правилно ( в друго предание: „Нека избере онова, което е най-близо до истината.”)
Нека направи сехви седжде.
(Муслим, 572)
От Бухари се предава още”...и нека направи сехви седжде след селяма.”
Забележка:При извършване на сехви седжде преди или след селяма не е необходимо да се чете повторно „Еттахиййату”.
Правилно е непосредствено след сехви седжде да се даде селям, както го предава имам Бухари.

Покланянето в Суджуд

Абдулхалим Хуфадж, Аллах да се смили над него, разказва как един германец бил удивен когато видял мюсюлманин да извършва суджуд.
 Той го изчакал да приключи намаза и приближавайки се до него попитал какъв е смисълът на преклонението в суджуд. Мюсюлманинът му обяснил смисъла на намаза, мъдростите, заложени в него и въздействието му върху човека.
След като изслушал тези обяснения в удивление и обърканост германецът обяснил на мюсюлманина, че е открил нещо, което проучва от две години.
Своето изумление германецът описал така:
Той изживявал душевно неразположение и винаги се чувствал потиснат.
Успокоение той намирал единствено когато поставял чело на пода. Впоследствие, когато видял този мюсюлманин да извършва намаз разкрил тайната на успокоението, което изпитвал.
Мюсюлманинът завел германеца в Ислямския Център в Мюнхен и служители там му разяснили Исляма.
 След това посещение германецът приел единобожието и встъпил в Исляма.
Причина за встъпването му в Исляма станало преклонението в суджуд.
Какво всъщност представлява суджуд?
 Какво въздействие има? Какви са спецификите на извършващите суджуд?
Що за преклонение представлява извършването на суджуд, който отделя човека от земната повърхност и го извисява към небесата, към високи степени и истини на отвъдното?
Значението на суджуд:
„И когато рекохме: „Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете!
 И влезте през вратата, кланяйки се в суджуд и кажете:
 „Опрощение!".
Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните."
Относно този айет, свеждайки от Ибни Аббас, имам Табери казва, че им е позволено да влезнат покланяйки се.
Табери е казал:
Суджуд означава да се поклониш с почит пред онзи, пред когото се покланяш.
Всеки, който се покланя с уважение пред нещо, извършва суджуд, Това е причината Ибни Аббас да тълкува кланяйки се в суджуд, покланяйки се.
Ако извършващия поклон суджуд се покланя повече, то и покланящия се прави поклон.
Относно знамения 21, 22 на сура Иншикак:
„И когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд? Да, онези, които не вярват, отричат."
 (84: 21,22)
Мухаммед ас-Саууаф казва:
 суджуд, това е преносният смисъл на покланянето и чувството на смирение и има много близка връзка със Свещения Коран.
Това, което се възнамерява със суджуд е намаза.
Споменаването му наред с вярата, сочи каква голяма стойност и важност има и какво е мястото му в Исляма.
 Той е подпората на Исляма и негова здрава основа.
 „Онзи, който отслужва намаза, той изгражда религията си,
 а който го изостави, той е съборил религията си."
(Хадис)
Стойността на суджуд произхожда от тези велики значения. Прекланянето, почитането, чувството на смирение, изразяването на безсилието – всичко това са поведения, показващи, че човекът е раб. Поклона суджуд, който изразява рабството, представлява един важен ритуал, защото той е крайната граница на покланянето.
Няма друг поклон, който да е отвъд границата на челото и носа на пода.
Покланянето в суджуд, който се определя от поставяне на пода на челото, носа, колената, представлява най-съвършената форма на изразяване на безсилие, пред който се извършва.
Ето защо поклон не заслужава никой друг и нищо друго, освен Аллах, Господа на световете.
Покланянето пред друг, освен пред Него е напразно.