Опрощаващият Пратеник на милостта

 Опрощаващият Пратеник на милостта

Аллах Теаля обича да опрощава.

Ако рабът се разкайва искрено и със съжаление за греховете си, Всевишният Аллах обещава, че ще приеме покаянието му. Тъй като Той е много-опрощаващ, в Свещения Коран иска и рабите Му да прощават.

Условията за опрощаване на греха са:

искрено съжаление, подчинение на Аллах и странене от забраните (харам).

Най-прекрасните примери за прошка са от живота на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Например в деня на завоюва-нето на Мекка извинил Хинд в замяна на вярата й – в битката при Ухуд тя от злоба разкъсала със зъби сърцето на чичо му Хамза

(радияллаху анх).

В този ден тя застанала зад Пейгамбера

(салляллаху алейхи ве селлем) и казала:

„О, Пратенико на Аллах!

Позна ли ме?”

Въпреки че оттогава изминали пет години,

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

отговорил:

„Нима мога да забравя този радостен вик?”

Така в името на вярата й простил.

От друга страна, в деня на завоюването, когато мекканците очаквали да видят как ще постъпи, Пророкът на милосърдието Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем) им казал:

„О, Курейши!

Какво мислите, как ще постъпя спрямо вас?”

Те казали:

„Ние се надяваме, че ще сториш добро, и казваме:

„Ще сториш добро!”

Ти си великодушен и благодеятелен брат!

Син на великодушен и благодеятелен брат!...”

След това Пейгамберът

(салляллаху алейхи ве селлем) казал:

„Аз ви казвам, както пророкът Юсуф е казал на своите братя:

„Няма укор днес към вас”

(Юсуф, 12: 92).

Хайде отивайте си!

Вече сте свободни!”

В друго обръщение казал:

„Днес е денят на милосърдието.

Днес е денят, в който Аллах чрез исляма, ще дари Курейшите със сила и превъзходство.”

Синът на Aбу Джaхил – Икримa, бил сред известните врагове на исляма.

След завоюването на Мекка, избягал в Йемен.

Когато жена му станала мюсюлманка, го завела при Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той го посрещнал със задоволство:

„Добре дошъл, о, преселнико!”

Така Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

го извинил, без да го упрекне за злодеянията, които извършил срещу мюсюлманите.

Хабир бин Aсaд също бил голям враг на исляма.

Когато дъщерята на Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем)

– Зейнеб (радияллаху анха),

се преселвала от Мекка в Медина,

той нарочно я бутнал от камилата.

Тъй като била бременна,

тя пометнала и тежко се наранила.

Хабир бин Aсaд извършил още много подобни престъпления.

В деня на завоюването на Мекка се опитал да избяга,

но не успял.

Поkъсно приел ислямската вяра и отишъл при

Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той извинил и него.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

често отправял следната молба към Аллах:

,,О Аллах!

Опрости моята общност [уммет], защото не знаят!”

(Ибн Маджa. Мaнасик, 56; Ахмед б. Ханбел. т. 4, с. 14)

Един човек на име Хамамa, след като станал мюсюлманин, прекъснал търговските си отношения с мекканските езичници.

Смаяни, мекканците се обърнали към Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той изпратил писмо на Хамамa, с което го посъветвал да продължи да търгува с тях.

Цели три години езичниците подложили мюсюлманите на мъчение, лишавайки ги от храна и без да поддържат никакви взаимоотношения с тях.

Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)

простил дори на тях.

Впоследствие заради това велико благодеяние всички станали мюсюлмани.

Един ден дошла група от осемдесет души неверници, за да убият Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем),

но всичките били заловени.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) им простил.

В битката при Хайбaр една жена сложила отрова в храната на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Когато взел първата хапка, той усетил това.

Въпреки че еврейката признала вината си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) й простил.

Защото в Корана Аллах Теаля повелява:

„Придържай се към снизхождението и повелявай

приличното, и страни от невежите!”

(Aл-Араф, 7: 199)

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)

бил живият пример на Корана.

Прощавал от сърце, без да се колебае, всички престъпления, които лично го засягали.

Що се отнася до обществените престъпления, никой не можел да го утеши, докато сам не успеел да установи истината и да върне правото на угнетения.

Усамa, когото Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) много обичал, поискал извинение за едно момиче,

което откраднало, въпреки че било от знатно семейство.

В този момент лицето на Пророка побледняло от яд. Твърдо казал:

„Дори ако дъщеря ми, Фатима, бе откраднала, щях да й отрежа ръката!...”

(Бухари. Худуд, 12)

МЮСЮЛМАНИНЪТ И ЛЪЖАТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН И ХАДИСИТЕ

 

Лъжата е явен порок.

Когато някой изрича лъжи, то значи покварата е проникнала в душата му.

Постъпките на лъжеца са злотворни и чрез тях той стремително върви към греха,

макар че към него нито нуждата му го подтиква, нито пък природата му го

принуждава.

...

Не може да има

никакви оправдания за онези, в чийто морал лъжата здраво се е загнездила и те

живеят с нея, мамейки хората непрестанно.

Във връзка с това Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “

Правоверният може да носи в природата си всички човешки качества с изключение на измяната и лъжата!”

/Ахмад/

Асма Бинт Язид

предава: “Рекох му: `О, Пратенико на Аллах, ако една от нас рече за нещо, което

й харесва, че не го харесва – това смята

ли се за лъжа?` Рече ми: ` Лъжата се записва [като] лъжа.

Дори и малката лъжа се записва [като] малка лъжа.`”

/Муслим/

Казал е и още: “ Аз съм поръчител за дом по средата на Рая за онзи, който се е отрекъл от лъжата, та макар и да се е шегувал.”

/Ал-Байхаки/

Аллах Всевишния е повелил:

О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името

на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!

Дали е

богат или беден – Аллах е най-достоен за всеки от тях.

И не следвайте страстта,

за да не се отклоните!

И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] –

сведущ е Аллах за вашите дела.

/Сура Жените (Ан-Ниса:’): 135/

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:

“ Пазете истината, дори и да виждате гибел в нея, защото в нея е спасението!”

/Ибн Абу ад-Дуня/ Негови са също и думите:

“ Ако рабът излъже, ангелът [му пазител] се отдръпва от него надалеч поради зловонието на това, което е направил.”

/Ат-Тирмизи/

Попитали Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):

“Може ли вярващият да бъде страхливец?” Рекъл: “Да.”

Рекли му: “Може ли вярващият да бъде свидлив?” Рекъл: “Да.”

Рекли му: “Може ли вярващият да бъде лъжец?”

Рекъл: “Не…”

/Малик/

Всевишния Аллах е повелил:

О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

Тогава Той ще поправи делата ви и

ще опрости греховете ви.

Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той

постига велико избавление.

/Сура Съюзените племена (Ал-’Ахза:б): 70-71/

“Четири са [нещата], които, човек ако върши, то значи е отявлен лицемер!

[И дори] едно от тях човек да върши, той

носи лицемерие в душата си, докато това не престане [да върши]!

[Защото лицемер е всеки], комуто, довери ли се [някой] – предава [го]; който, говори ли – лъжи изрича; даде ли [някому] обет – вероломно постъпва; и препира ли се – като

нечестивец той се проявява!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/

Пратеника на Аллах е казал:

“ Трябва да [говорите] истината, защото истината води до

праведността, а праведността отвежда в Рая!

[Ако] човекът не престава да [говори] истината и да следва истината, той бива записван като праведен при Аллах.

Пазете се от лъжата!

Защото лъжата води до нечестивостта, а нечестивостта отвежда в Огъня.

[Ако] рабът не престава да лъже и да следва лъжата, той бива записван като [най-презрян] лъжец при Аллах.”

/Ал-Бухари/

Позовавайки се на Ибн Масуд, Малик предава следните слова на Пророка:

“ Ако рабът не престава да лъже и да следва лъжата,

то в сърцето му се образува черно петно и сърцето накрая му почернява.

Тогава той бива записван при Аллах като един от лъжците.”

Нечестивостта, до която води пристрастяването към лъжата,

е последният стадий от падението на душата и упадъка на вярата.

Злословеното (Гъйбет)

Несъмнено едно от нещата, което противоречи на човешките ценности, а също така и на ислямските канони, е злословеното.

Да се говори зад гърба на другиго е една от най-лошите постъпки на човека и по този начин се губят доверието и уважението, а вместо това се навяват съмнения и омраза.

Този, който се прави на приятел на някого, а след това говори зад гърба му, се нарича двуличник.

За такива хора Пророка Мухаммед е повелил:

"Двуличниците са такива хора, които злорадстват, когато са при някого, а когато отидат при други, говорят за предишния.

Те са най-злите сред хората."

Да, тези, които злорадстват и това е станало техен навик,

са злонравни хора.

На тях не може да се разчита.

Те говорят дори зад гърба на най-добрите си приятели.

В Свещения Коран Всевишния Аллах сравнява злословеното с консумиране на месо от мъртвец.

Във връзка с това в знамението Създателят на Световете ни предупреждава:

- О, вярващи!

Не вземайте предполагаеми решения.

Част от догадките са грях.

Не разкривайте личния живот на вярващите.

И не злословете един срещу друг.

Нали не обичате да ядете от мъртвото тяло на приятеля си?

Но има едно правило, с което трябва да се съобразяваме.

Ако някой ви попита за човек, за когото знаете, че е лъжец и мошеник, то трябва да опишете човека, з

а да не излъже и други вярващи.

Това не се счита за злословене (гъйбет).

Във връзка със клеветничеството Анас бин Малик, Аллах да е доволен от него, предава следния хадис:

"Има четири неща, които намаляват наградата от говеенето, наградата от молитви (ибадета) и от стореното добро.

Те са:

1. Изричане на лъжа.

2. Всяване на раздор между вярващите.

3. Да говориш и мислиш лоши неща за съседа си.

4. Да злословиш за брата ти по вяра."

Ето тези неща намаляват наградата от сторените благодеяния.

Злословие е да говориш за някого без негово присъствие и, ако той чуе това нещо след това, да се засрами.

Да се опазим от злословия (гъйбет) не е лесно и се изисква голяма борба, най-вече с егото ни.

Ако не се борим, не можем да изоставим този грях и ще продължаваме да бъдем двуличници.

Пророка Мухаммед повелява:

- В Свещената вечер Мирадж, когато се издигах с ангел Джебраил, видях ангелите на мъчението да късат парчета месо от тялото на едни хора и да им го дават с думите:

- Ето, яжте това месо!

Тогава попитах ангел Джебраил кои са тези хора.

Той ми отговори:

- Това са тези, които са правили гъйбет и злословили за твоята общност.

Те и тук продължават да правят това, което са правили и в земния си живот.

Ако някой ви попита за някого, кажете това, което знаете със сигурност.

Това не се счита за клевета.

Но ако без причина говорите за недостатъците и грешките на вярващия, то това не е нищо друго освен клевета.

Да говориш за греховете и постъпките на вярващия не е забранено само в исляма.

И предишните религии и пратеници са забранили това.

Затова пророка Иса (Исус), мир нему, веднъж попитал последователите си:

- Ако видите, че вятърът повдига дрехите на човек и той остава гол, когато спи, какво ще направите?

- Ще го покрием о, Пратенико! - му отговорили.

Той им казал:

- Не,вие не правите това.

Когато вятърът вдига дрехите,вие ги повдигате и отстранявате повече.

Когато му казали, че не правят така, той отговорил:

- Когато говорят за недостатъците и грешките на вашия вярващ брат,вие какво правите?

Колкото повече говорят и вие толкова повече допълвате.

Ето,така вие разкривате голото тяло на вярващия.

Един голям учен казва:

При всеки човек има ангели.

Когато той говори хубави неща за вярващите,те казват:

- Нека Всевишния Аллах и на теб отреди такива хубави неща.

Когато човек говори за недостатъците на другиго,ангелите казват:

- Ти разкри грешките и греховете на вярващия.

Направи товба (покаяние),за да не се намери човек,

който ще разкрие и твоите грешки.

Защо да използваме мисвак

1. Убива болестите по венците, които причиняват бактерии

2. Има ефикасно действие срещу плаката

3. Бори се срещу кариесите

4. Премахва лошия дъх

5. Изключително добре почиства зъбите

6. Увеличава отделянето на слюнка и следователно предотвратява от пресъхване

7. Неутрализира неприятната миризма в устата

Как да използваме мисвак?

За да използвате мисвак, трябва да обелите или да сдъвкате с уста едната страна на клонката. Дъвчете, докато не се образува мъхче.

Четкайте, както с нормалната четка за зъби.

Още с първото миене ще усетите разликата.

Когато забележите, че мъхът е като метла и трябва да се смени, отрежете го, обелете малко от клонката и си направете нова.

Някои хора го използват с паста за зъби, но като цяло, не е нужно да слагате паста.

Мисвакът сам по себе си е напълно достатъчен.

Мисвакът не трябва да е по-дълъг от една педя и по-дебел от пръст на ръката и трябва да се държи така, че малкият пръст и палецът да са под него, а останалите пръсти отгоре

Научни изследвания за мисвак

Едно от изследванията показват, че мисвак почиства повече от 80 % от бактериите в устата, а нормалните четки за зъби – едва 30%.

Интересното е, че мисвак убива бактериите, които причиняват болести, без да е във физически контакт с тях.

Проучванията доказват, че мисвак може да действа като антибиотик срещу болести.

Проучванията също така доказват, че мисвак е по-ефективна от четката за зъби за премахване на плаката и възпалението на венците.

През 2003 г. научно изследване сравнява устната хигиена при употребата на мисвак и обикновена четка за зъби.

Резултатите от изследването са в полза на хората, които са използвали мисвак след подробна инструкция за правилната му употреба.

Световната здравна организация препоръчва употребата на мисвак през 1986 г, а през 2000 международен научен доклад за устната хигиена препоръчва извършването на повече изследвания за установяване на ефекта от употребата на мисвака

⚘The 8 Gates of Jannah⚘

 

1. Baab As-Salaat 

People who prayed the Salah with all of their focus and punctuality will enter Jannah through this door.

2. Baab Al- Jihad 

Those who lost their lives in the defense of Islam will enter through this door. This is to be noted that the holy Quran urges Muslims to solve every issue with peace.

3. Baab As-Sadaqah 

Those who frequently give Sadaqah (Charity) will enter in Jannah through this door of Jannah.

4. Baab Ar-Rayyaan 

The people who frequently fasted for Allah SWT, especially during the month of Ramadan, will enter through this door.

5. Baab Al-Hajj 

Muslims who have performed Hajj once in their lifetime will enter Jannah through this door.

6. Baab Al-Kaazimeen Al-Ghaiz Wal Aafina Anin Naas 

People who controlled their anger and forgive people in the world will enter Jannah through this door.

7. Baab Al-Iman 

This door is jannah is designated for the people who had sincere trust and faith in Allah and had spent their whole life following Allah’s orders.

8. Baab Al-Dhikr 

People who continuously remembered Allah by doing Dhikr will enter through this gate.

Imagine on the day of judgement, being granted the ability to enter through any of these eight gates you wish.

Отваряне вратата на доброто и затаваряне тази на злото

 

“Щастливци са тези, които отварят вратата на доброто и затварят тази на злото!
Горко на тези, които затварят вратата на доброто и отварят вратата на злото.”

Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват:

“Мир!” [и отминават]; и които прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Господ; и които казват:

“Господи, отклони от нас мъчението на Ада! 

Неотменимо е неговото мъчение.”

И колко лош е той за обиталище и пребивание!

И които ако харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.

И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот ­ Аллах е възбранил това, освен по право, ­ и не прелюбодействат.

А който върши това, ще срещне възмездие.

В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела.

На такива Аллах ще подмени злините с добрини. 

Аллах е опрощаващ, милосърден.

А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.

(фуркан, 25:63-71)

И когато им се каже:

“Не рушете по земята!” ­

казват: “Ние само поправяме.”

Но именно те са рушащите. Ала не усещат.

(Бакара, 2:11,12)

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.

А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. 

После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.

(Маида, 5:32)

Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета.

Наставлява ви Той, за да се поучите.

(Нахл, 16:90)

О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие.

И не убивайте сами себе си!

Към вас Аллах е милосърден.

А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня.

Това е лесно за Аллах.

(Ниса, 4:29,30) 

Отношение на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин

 

Отношение на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин

Връзката, която свързва мюсюлманина с неговия брат, без значение на националност, цвят на кожата и език, е вярата в Аллах. Всевишният Аллах казва: “Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани.!” /Худжурат 10/ Всеки вярващ си има права и задължения спрямо останалите. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Мюсюлманинът има пет права спрямо мюсюлманина.” /Бухари 1240/

Вярващият изпълнява тези си задължения с убеденост, че това е ибадет, с който се доближава до Всемогъщия Аллах. Сред правата и задълженията на мюсюлманина към неговия брат по вяра са: да го поздрави, когато го срещне, т.е. да му каже: Есселяму алейкум уе рахметуллахе уе беракятуху. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Поздрави със селям, когото познаваш и когото не познаваш.” /Муслим 39/

А друтият му отговаря: Уе алейкумус-селяму уе рахметуллахи уе берекятуху. Така той се отзовава на повелята на Всевишния Аллах: “И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.” /Ниса 86/ След това двамата се ръкуват. Това оставя голяма следа в душите им. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Няма мюсюлмани, които при среща да не се здрависат и Аллах да не им опрости греховете, преди те да са се разделили.” / Ибн Мадже 3703/

Вярващият бърза да посети своя брат, когато е болен, и се моли за по-скорошното му оздравяване. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) в хадис кудси е казал: “ Всемогъщият Аллах ще каже в съдния ден: “О, сине на Адем, разболях се и ти не ме посети.” Ще отговари: “О, Господарю мой, как да те посетя, като Ти си Господарят на световете.” Ще каже: “Не разбра ли, че моят раб се разболя, а ти не го посети?! Не разбра ли, че ако го бе посетил, щеше да Ме намериш при него?” /Муслим 2569/ Също така е казал: “Мюсюлманинът, когато посети своя брат мюсюлманин, се намира в дженнета.” И добави: “Докато не се върне у дома си.” / Муслим 2568/ След като вярващият кихне и каже: “Елхамдулиллях”, другият до него трябва да му отвърне с: “Йерхамукеллах”. А човекът, който е кихнал, му отговаря: “Йегфируллаху ли уе леке” или “Йехдикумуллаху уе юслиху балекум”. Така ни напътства пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), който е казал: “Когато някой от вас кихне, нека да каже: “Ельхамдулиллях”. А неговият брат да му каже: “Йерхамукеллах”, а когато му каже “Йерхамукеллах”, нека да му отговори: “Йехдикумуллах уе юслиху балекум”. / Бухари 6224/ Когато вярващият има радостен повод, мюсюлманинът се радва заедно със своя брат. Ако го поканят на гости, той се отзовава. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Най-лоша е храната, която се предлага не на този който има нужда от нея, а на онзи, който не я желае. А който не отговори на поканата, се е възпротивил на Аллах и Неговия пратеник.” / Муслим 1432 / Когато вярващият потърси съвет, неговият брат му помага да стигне до правилното решение. Също така го напътства, когато види, че се нуждае от това. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Ако някой ви потърси съвет или напътствие, посъветвайте го!” / Бухари 2157/68/ Също така е казал: “Религията е напътствие..” Попитахме: “За кого?” Отговори: “За Аллах, за Неговата Книга, за Неговия пратеник, за водачите на мюсюлманите и за цялата общност.” /Муслим 55/ Това е така, защото мюсюлманинът желае за себе си онова, което желае и за брат си. Той не иска да се случи нещо лошо на брат му, както не иска да се случи това и на самия него. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Не ще повярва истински никой от вас, докато не обикне за своя брат това, което обича за себе си.” / Бухари 13/ Ислямът приканва към опазване на верските връзки между членовете на обществото и към премахване на всичко, което ги заплашва. Ислямът забранява на вярващия да е в конфликт със своя брат повече от три дни. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Не е разрешено на мюсюлманина да е скаран със своя брат повече от три дена. Срещат се, този се отвръща и другият се отвръща, но по-достоен е онзи, който пръв поздрави със селям.” / Бухари 2559/ Мюсюлманинът се старае да не вреди с нищо на своя брат, не желае да се случи нещо лошо със семейството му, с достойнството и честта му. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Забранено е на мюсюлманина да посяга на живота, имуществото и достойнството на друг мюсюлманин.” / Муслим 2564/ “Да псуваш мюсюлманин е грях, но убийството му е куфр (неверие)”. /Муслим 64/ Когато вярващият има нужда от помощ, неговият брат се отзовава независимо къде се намира. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Който откликне на нуждата на своя брат, Аллах ще откликне на неговата нужда.” / Муслим 2580/ “Помогни на брат си - угнетител или потиснат! Ако е угнетител, забрани му да угнетява - това е помощ за него. А ако е потиснат, помогни му.” / Бухари 2444/

11